Р Е Ш Е Н И
Е №260449
11.04.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6822/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Б.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. К.Н. против
Наказателно постановление № 20-1030-007566/05.08.2020 г., издадено от М.В.М. – ***
към ***, сектор „***“, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че фактическите
изводи на административнонаказващия орган (АНО) са вътрешно противоречиви, тъй
като от една страна е прието, че водачът не е изпълнил сигнал за спиране,
подаден му от контролните органи, но така също и че му е извършена проверка с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Счита, че ако действително не е изпълнил сигнал за спиране, не би било възможно
извършването и на проверка за алкохол. Поддържа още да не е бил подаван сигнал
за спиране от такова естество, че да може да бъде възприет от водача. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. И.С., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. №
275885 от 30.10.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да
е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.Б.А., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.10.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена на 22.10.2020 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 18.07.2020 г. в град Пловдив, по ул. „Асеновградско
шосе“ жалбоподателят Н.Б.А. управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег. № ***.
Около 04:43 часа жалбоподателят бил последван от патрулен полицейски автомобил,
в който се намирали свидетелите В.А.Р. и Д.Н.Я.. Двамата били полицейски
служители в 05 РУ при ОДМВР – Пловдив. Свидетелите забелязали, че жалбоподателят
направил обратен завой при изпълнена пътна маркировка двойна непрекъсната
линия, поради което последвали автомобила, управляван от А.. Двамата полицаи
подали на жалбоподателя светлинен и звуков сигнал за спиране. Жалбоподателят
видял това, но тъй като не искал да му бъде извършвана проверка, решил да се
опита да избяга и продължил движението си, без да спира.
Полицейският автомобил бил обозначен като патрулен, в
горната му част пишело „Полиция“, а светлинният сигнал бил подаван чрез
пробляскваща в синьо светлина от полицейската лампа. Патрулният автомобил се
приближил непосредствено зад автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като
последният не спирал по подавания сигнал, и продължил да се движи зад него
около 5 минути. През цялото време светлинният и звуков сигнал бил подаван непрекъснато.
В един момент водачът се ударил в стълб и едва тогава движението на автомобила
му спряло. Свидетелите Р. и Я. извадили А. от превозното средство и го
поставили в легнало положение.
Бил подаден сигнал до сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив. На местопроизшествието по този сигнал се явил свид. Й.П.И. – ***
в сектор „***“ при ***. Свидетелят И. разговарял с жалбоподателя за настъпилото
произшествие, като А. казал, че е видял подавания сигнал от полицейския
автомобил, но е искал да избегне извършването на проверка, тъй като бил
употребил алкохол. Това му изявление чул и свид. Р..
На същата дата свид. И. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 816486 против жалбоподателя А., в
негово присъствие и в присъствието на свидетелите Р. и Я.. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.А.Р., Д.Н.Я.
и Й.П.И.. За първите двама са установява да са очевидци на процесното деяние,
докато показанията на актосъставителя И. са производни в тази им част. Това не
ги лишава от доказателствена стойност, тъй като те служат за проверка на
първичните доказателства, каквито също са събрани по делото. Същевременно свид.
И. непосредствено е възприел изявлението на жалбоподателя, че е видял подавания
му знак от патрулния автомобил, но съзнателно не е спрял, а се е опитал да
избяга, тъй като е бил употребил алкохол. Това обстоятелство се установява и от
показанията на свид. Р., който също пряко е възприел изявлението на
жалбоподателя. От показанията на Р. и Я. се черпи доказателствена информация за
начина, по който е бил подаден сигналът – чрез пробляскваща синя светлина,
както и звуков сигнал; за конкретната пътна обстановка, като патрулният
автомобил се е движил непосредствено зад автомобила, управляван от
жалбоподателя и в продължение на няколко минути, през което време непрекъснато
е бил подаван сигналът, както и за поведението на жалбоподателя, който не е
спрял при подадения сигнал, а е продължил движението си до момента, когато се е
ударил в стълб. Констатираното противоречие между показанията на свидетелите Р.
и Я. за разстоянието между двата автомобила не е съществено и не е причина да
бъде отказано даването вяра на свидетелите. Установява се, че в различните
моменти от преследването разстоянието е варирало, като първоначално патрулният
автомобил е бил на 30-40 метра отстояние, а после е скъсил тази дистанция и се
е движил плътно зад автомобила на жалбоподателя. Показанията на двамата
свидетели са достатъчно подробни, хронологически и логически последователни,
взаимно кореспондиращи в останалите си части, поради което настоящият съдебен
състав приема, че не са налице основания да не бъдат ползвани с доверие, така
както и показанията на другия свидетел – актосъставителят И..
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н.Б.А.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
25.11.2015 г., валидно до 25.11.2025 г. и с налични 27 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното наказателно постановление, от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е
невъзможно едновременно да бъде извършено нарушението по чл. 103 от ЗДвП, както
и последваща проверка с техническо средство от контролните органи за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. При формулиране на
възражението е игнорирано обстоятелството на различния момент на извършване на
двете нарушения. Това по чл. 103 от ЗДвП от обективна страна ще е извършено, а
и довършено в момента, в който деецът не изпълни нареждането на контролните
органи да спре при подадения му сигнал. Осъществилите се след това събития по
преследване на водача, са все обстоятелства след довършване на нарушението,
което е формално. Преследването е приключило с осъщественото от жалбоподателя
ПТП. Тогава самоличността на водача е установена, като е била извършена и
проверката с техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNA 0184, което
деяние обаче не е предмет на настоящото производство. Съдът обръща внимание, че
жалбоподателят е наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а
не за осуетяване на извършването на проверка, което е различно нарушение,
наказуемо на друго правно основание – чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Следователно никъде не се твърди, че след като жалбоподателят не е изпълнил
нареждането на контролните органи да преустанови движението на управлявания
автомобил, то по-късно проверка все пак не е извършена. Предвид конкретно
установените по делото факти е обективно възможно нарушението по чл. 103 от ЗДвП да бъде последвано от проверка от контролните органи. Съставомерността на
деянието по чл. 103 от ЗДвП по никакъв начин не изключва възможността проверка
все пак да бъде извършена, тъй като признаците от състава му изискват
единствено при подаден сигнал за спиране, деецът да е отказал да го изпълни.
Така възможно е след отказа на водача той да е бил настигнат от контролните
органи, да е установен по-късно или дори доброволно да спре в даден по-късен
момент. Всичко това обаче не би изключило съставомерността на деянието, тъй
като от значение е единствено дали при подадения сигнал водачът е отказал да се
съобрази с него или не. Обстоятелството дали е била извършена и проверка е
ирелевантно, като то може да се съобразява при преценката за степента на
обществена опасност на самото деяние.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява
жалбоподателят А. да е осъществил виновно административното нарушение по чл.
103 от ЗДвП. От обективна страна времето
и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство са категорично
доказани, като на 18.07.2020 г. около 04:43 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Асеновградско шосе“ кръстовище с ул. „Цар Симеон“ жалбоподателят А. е
управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег. № ***. Самоличността на водача
на автомобила е установена от свидетелите очевидци Р. и Я., след като той е
преустановил движението си при настъпилото ПТП. А. е имал качеството водач по
смисъла на § 6 т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което се явява
годен субект на нарушението. Разгледаните обстоятелства – време, място на
извършване на деянието и неговото авторство, не са и спорни, като от жалбоподателя
не се правят възражения. Същевременно те са и несъмнено доказани от събраните и
непротиворечиви по делото доказателствени материали. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и то представлява поведението на жалбоподателя по
продължаване на движението си с управлявания лек автомобил при подадения му
сигнал за спиране от свидетелите Р. и Я., вместо да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение. Тъй като нарушението е формално, още в този
момент – с осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено от
обективна страна. Както беше изяснено, за съставомерността на деянието не се
изисква проверката да е била безвъзвратно осуетена и провеждането ѝ в по-късен
момент не дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП. На
практика жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че не е спрял при
подадения му светлинен и звуков сигнал от контролните органи, а движението си е
преустановил едва с осъществяване на пътнотранспортното произшествие. Вместо
това спорът по делото се концентрира около други две обстоятелства – първо,
дали сигналът от свидетелите Р. и Я. е бил надлежно подаден и в този смисъл е
пораждал задължение за жалбоподателя да съобрази поведението си с него и втори,
дали значението на подадения сигнал е било възприето от жалбоподателя, с което
се възразява срещу извода на наказващия орган деянието да е виновно извършено
от субективна страна.
Възраженията на жалбоподателя и по двете разгледани
спорни обстоятелства съдът приема за неоснователни. На първо място категорично
се доказа по делото от показанията на свидетелите Р. и Я., получили доверието
на съда, че те са подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е подаден
от надлежно обозначен патрулен автомобил. Отгоре на автомобила, установено от
показанията на свид. Р., е имало изписан надпис „Полиция“. През цялото време от
момента на активирането на светлинната и звукова сигнализация на полицейския
патрулен автомобил до преустановяването на движението на автомобила, управляван
от жалбоподателя А., тези сигнали не са спирали да бъдат подавани. Светлинният
сигнал е представлявал пробляскваща синя светлина. Сигналите са били подавани в
продължение на няколко минути, докато е траело преследването, и от
непосредствена близост, като по делото се установи, че патрулният автомобил се
е движил непосредствено зад лекия автомобил „Ауди А6 Авант“ с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя А.. При така установените факти съдът приема, че
продължително подаваният от свидетелите Р. и Я. светлинен и звуков сигнал
представлява надлежно подаден сигнал за спиране от контролните органи по
смисъла на чл. 103 от ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3, изр.
последно от ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза,
поради което сигналът е съобразен със законовите изисквания. Използването му не
е ограничено до светлата част на денонощието, поради което той е приложим и
през нощта. Още повече, че пробляскващият светлинен сигнал е далеч по-ясно
видим именно през нощта. Граматическото тълкуване на изречение второ на чл.
170, ал. 3 от ЗДвП и използваният съединителен съюз „и“, чрез който е въведено
правилото, че през нощта сигналът за спиране може да бъде подаван „и с описваща
полукръг червена светлина“ сочи на извод, че това е един от възможните, наред с
останалите описани начини, а не единственият начин за подаването на сигнала
през нощта. Съдебната практика също е трайна в разбирането си, че подаването на
светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен патрулен автомобил е годен
сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП - така Решение
№ 1854 от 07.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2128/2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2878 от 16.12.2013 г. по к.а.н.д. № 3358/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
Категорично оборено по делото се
явява и възражението жалбоподателят да не е узнал, че така подаваният светлинен
и звуков сигнал за спиране е бил адресиран именно до него като участник в
движението. Действително предвид конкретния начин на изпълняване на сигнала –
със светлинна и звукова сигнализация, е възможно изначално водачът да помисли,
че се касае за хипотеза, при която автомобил със специален режим на движение
сигнализира да бъде освободен пътя пред него, за да премине пред автомобила на
жалбоподателя. Тук обаче не следва да се подхожда формална, а като се съобразят
конкретните факти по делото и поведението на жалбоподателя А.. Въпреки че
полицейският автомобил се е движил близо 5 минути непосредствено след него, в
нито един момент жалбоподателят нито е намалил скоростта си, нито е освободил
пътя пред себе си, нито е спрял, т.е. нищо от поведението му не показва, че той
е действал с убеждението, че трябва да осигури предимство на полицейския
автомобил. Същевременно от показанията на свидетелите Р. и Я. се установява и
че през цялото време, докато патрулният автомобил е следвал този на
жалбоподателя, подавайки светлинен и звуков сигнал, не е имало други участници
в движението и друг автомобил между полицейския и управлявания от А., което е
разбираемо предвид часа на деянието, т.е. двата автомобила са се движили непосредствено
един зад друг в продължителен период от време. При тези факти е ясно
демонстрирано до кое лице е бил насочен сигналът за спиране и всяко
административнонаказателно отговорно лице с нормално развита психика е могло да
разбере това по несъмнен начин.
Решаващо значение за
съставомерността на деянието и от субективна страна обаче има установеното от
показанията на свидетелите И. и Р. обстоятелство, че пред тях жалбоподателят А.
е казал, че е възприел сигнала за спиране, но тъй като е бил употребил алкохол,
е искал да избяга и нарочно не е спрял. Само по себе си това е достатъчно, за
да се докаже умисълът в поведението на жалбоподателя. Предходните съображения
се излагат за пълнота, тъй като от тях се установява, че поведението на А. от
обективна страна изцяло кореспондира със изявлението му пред свидетелите И. и Р.
за това какви са били възприятията му от субективна страна. Това дава основание
показанията на свидетелите изцяло да се кредитират от съда. Следователно от субективна страна деянието е извършено
виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му в
съзнанието на жалбоподателя са били отразени както фактът, че управлява МПС,
така и че му е подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган,
чрез сигнализацията на надлежно обозначен полицейски патрулен автомобил и че
този сигнал е насочен към него. Въпреки това съзнателно жалбоподателят е извършил
деянието, като не е спрял при сигнала, а се е опитал да избяга, за да не му
бъде извършвана проверка. По тези съображения съдът приема нарушението за
доказано по делото, а възраженията на защитата за неоснователни.
Правилно е определена приложимата в случая санкционна
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. В тази връзка правилно е налагането освен
на имущественото наказание „глоба“ и на кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от права“, като доказа се по делото от справката за нарушител/водач, че
жалбоподателят А. е придобил правото, от чието упражняване е лишен с
наказателното постановление, а именно право да управлява моторно превозно
средство. Двете наложени наказания са индивидуализирани, както следва: „глоба“
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Към
момента на извършване на процесното деяние жалбоподателят е нямал други
нарушения на правилата за движение. Видно от справката за нарушител/водач
първите, а и единствените съставяни му актове за административни нарушения са
от дата 18.07.2020 г., когато е осъществено и деянието, предмет на настоящото
производство, съответно всички наказателни постановления са издадени на
05.08.2020 г. и връчени през месец октомври 2020 г. Наказаният А. е лице на
млада възраст, спрямо което към момента на деянието не е оказвано
предупредително и превъзпитателно въздействие, поради което съдът намира за
неоправдано прилагането на принуда в толкова завишен интензитет за постигане на
целите на наказанието. Завишената обществена опасност на самото деяние е
намерила израз в налагането на две по вид наказания, като включително
жалбоподателят се лишава от право да управлява МПС за определен срок. В
съвкупност с налагането и на имущественото наказание, дори и в минимален
размер, това би било достатъчно и ефикасно би съдействало за постигане на
целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл, като е наложил
наказания, надвишаващи предвидения в закона минимум, наказващият орган е
приложил държавна принуда в повече от необходимото за постигане на
преследваните цели. Тази принуда в повече се явява неоправдана, а наложените
наказания - несправедливи. Съдът следва да отстрани този недостатък, като
измени наказателното постановление в частта му относно размера на наказанията и
същите бъдат намалени до предвидения в закона минимум, а именно глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Изменението в частта относно размера на наказанията се
налага и доколкото в наказателното постановление никъде не е посочено как наказващият
орган е определил именно този размер на санкцията, нито кои обстоятелства са
приети за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по
ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би
противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом обаче приема, че наложеното
наказание трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва
да изложи мотиви за това си решение, за да може наказаният да се защитава
адекватно срещу размера на наказанието му. В случая наказващият орган не е
сторил това. Тази непълнота съгласно трайната съдебна практика, които се
споделя и от настоящия състав, не представлява съществено процесуално нарушение
и не е основание за отмяна на НП. Констатираният недостатък се преодолява по
оказания начин – чрез изменение на постановлението в частта му относно размера
на наказанията, които следва да бъдат намалени до предвидения в закона минимум
– така Решение № 1261 от 17.07.2020 г. по
к.а.н.д. № 1089/2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1564 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1214/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказаха обстоятелства, от които да се
направи извод, че процесното деяние представлява по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът съобрази и
проявената упоритост при извършване на нарушението, като последното е било
довършване още при първоначалното неспиране и неизпълнение на подадения от
контролните органи сигнал, но след това е последвало и известно преследване,
продължило между 2 до 5 минути, установено от показанията на свидетелите Р. и Я..
По делото, макар и да не е категорично доказано с влязло в сила НП или съдебен
акт, има индиции, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол,
а и самото деяние е завършило с причинено ПТП, което отново завишава
конкретната му обществена опасност и не позволява да се квалифицира като
маловажен случай. Следователно, като е наложил административно наказание,
вместо само да предупреди жалбоподателя А., че при последващо нарушение ще му
бъде наложено наказание, АНО е приложил правилно закона. Същевременно
значението на тези отегчаващи обстоятелства е отчетено при преценката защо
деянието не е маловажен случай и те не следва повторно да отегчават
отговорността на жалбоподателя, като се използват за основание за
индивидуализиране на наказанията над предвидения в закона минимум.
По гореизложените съображения съдът приема, че
наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта си относно размера
на наложените наказания, като размерът на административното наказание глоба
бъде намален от 100 на 50 лева, а срокът на административното наказание
лишаване от право да управлява МПС – от 3 месеца на 1 един месец, и
постановлението да бъде потвърдено в останалата си част.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-007566/05.08.2020 г.,
издадено от М.В.М. – *** към ***, сектор „***“, с което на Н.Б.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
са наложени административно наказание глоба в размер на 100 лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ на 50 (петдесет) лева, НАМАЛЯВА
размера на наказанието „лишаване от
право“ да управлява МПС на 1 (един) месец и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ