Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1455/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване
на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на
877,68лв., от които 795,48лв. - цена на консумирана електроенергия за периода
03.08.2017г. – 30.10.2017г. и 82,20лв. - обезщетение за забава за периода
12.12.2017г. – 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда на 19.12.2018г. до плащането.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника,
произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Поддържа, че в изпълнени на
договора през периода 03.08.2017г. – 30.10.2017г. е доставял електроенергия до
обект, който е собственост на ответника В.А.Н.,*** с ИТН ***, а ответникът не е
заплатил нейната цена в размер на 795,48лв.
Твърди, че количеството на доставената електрическа енергия за процесния
период е изчислено по реда на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013г., отм. бр.
35 от 30.04.2019г.),
тъй като при проверка на средството за търговско измерване, извършена на 30.10.2017г.,
служители на експлоатационното дружество установили, че между входа и изхода на
електромера е поставен шунт, в резултат на което консумираната електроенергия
не се отчита в пълен обем.
Ищецът твърди още, че на посоченото основание е
коригирал сметката на ответника за период от 88 дни преди датата на проверката
и е издал фактура със срок на плащане до 11.12.2017г., която не била заплатена.
Поради допуснатото неизпълнение за ответника възникнало задължението да плати
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от
12.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда /18.12.2018г./ в размер на 82,20лв.
Твърди, че
за вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5152/2018г. на РС -
Пазарджик, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска
установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи доказателства.
Ответникът, представляван от особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва така предявените искове.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За уважаването на главния иск
ищецът следва да установи качеството на ответник на потребител на електрическа
енергия за битови нужди по смисъла на т. І.4 от общите условия (за което не е
посочил доказателства), до чиито обект е доставял електрическа енергия през
процесния период, както и наличието на посочените основания за изчисляване на
количеството консумирана енергия по реда на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИЕЕ
(обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., отм. бр. 35 от 30.04.2019г.).
При установяване на горното в
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно плащане на задължението.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира иска за основателен.
По делото не се спори, установява се и от
представената справка от СлВп – гр.Пазарджик, че ответникът В.А.Н. е собственик
на процесния апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул. „г.б.“ №145, ет.5,
ап.10, което определя качеството й на потребител на ел. енергия по смисъла на т.
І.4 от общите условия. Не се спори, че имотът е присъединен към ел. мрежа,
поради което ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
От представения по делото констативен протокол (КП)
за техническа проверка №396439 от 30.10.2017г. се установява, че на посочената
дата служители на ищцовото дружество са извършили проверка за точността на
средството за търговско измерване (СТИ) на консумираната ел. енергия в имота на
ответника. Проверката е извършена в отсъствие на потребителя, но на нея са
присъствали служители на МВР – Пазарджик. В протокола е посочено, че електромерът не отчита в допустимите граници
количеството ел. енергия поради промяна в схемата му на свързване чрез
поставянето на проводник (шунт) между входящия и изходящия фазов проводник. При
проверката е измерена моментна консумация от 1,2 А преди възстановяване на
схемата на свързване.
Видно от представената справка, въз основа на
констативния протокол ответното дружество е коригирало сметката за
електроенергия на ответника като е изчислило количеството на доставената
електроенергия на база една трета от максималния ток на средството за търговско
измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от
клиента за период от 88 дни, т.е за периода 03.08.2017г. – 30.10.2017г. Така
преизчислената електроенергия възлиза на 4318 кВтч на стойност 795,48лв.
В конкретния случай за периода на корекцията 03.08.2017г.
- 30.10.2017г. са били приложими ПИКЕЕ /отм./, приети от Държавната комисията
за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г. На съда
е служебно известно, че с решение №1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. правилата са отменени с изключение на чл.48 – 51. В останалата част
същите са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г., т.е. след процесния период.
Съгласно чл.48, ал.2 от правилата, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от
тях. В настоящият случай към датата на извършване на проверката и съставяне на
констативния протокол разпоредбата на чл.47 е била отменена, с което са
отпаднали и изискванията към съдържанието на протокола. Следователно за неговото
удостоверително действие е достатъчно по несъмнен начин да установява наличието
на промяна в схемата на свързване на СТИ, което в случая е налице. Освен това е
спазено изискването на чл.48, ал.2 от правилата, проверката да е извършена в
присъствието на органите на полицията и протоколът да е подписан от тях.
Самата корекция на количеството консумирана
електроенергия при наличие на средство за търговско измерване /макар и
неправилно свързано/ става по реда на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от правилата,
като електроенергията се изчислява на база една трета от максималния ток на
средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента за срок до 90 дни.
При това положение за ответника е възникнало
задължение да заплати стойността на така изчислената електроенергия, за което
ищецът е съставил фактура №********** от 01.12.2017г. с падеж 11.12.2017г. От
страна на ответника не са представени доказателства за плащане. Следователно
главният иск се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер от 795,48лв.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в
размер на 795,48лв., който не е заплатен на падежа. Размерът на законната лихва
за забава за периода от деня следващ падежа на фактурата - 12.12.2017г. до 18.12.2018г.
– деня преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, е в общ размер на 82,21лв.
/лихвата е изчислена от съда с помощта на калкулатора за законна лихва от
електронната страница на НАП/. Следователно акцесорният иск е основателен и
следва да се уважи в предявения размер от 82,20лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца направените съдебни разноски. В случая ищецът е представляван от юрисконсулт,
комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се
определи възнаграждение в минималния размер от 100лв., съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това ищецът е внесъл 75лв.
държавна такса за производството и 150лв. депозит за възнаграждение на особен представител
на ответника. Общия размер на разноските
възлиза на 325лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът В.А.Н. *** дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК
*********, гр.Пловдив сумата 795,48лв. – цена на електрическа енергия, изразходвана в обект с ИТН *** в гр.Пазарджик, ул. „г.б.“ №***, ет.*,
ап.* за периода 03.08.2017г. – 30.10.2017г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 19.12.2018г.
до плащането, както и сумата 82,20лв.- обезщетение за забава за периода 12.12.2017г.
- 18.12.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2843/20.12.2018г. по ч.гр.д. №5152/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА В.А.Н. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК ********* сумата 325лв. – съдебни разноски в исковото производство, и сумата 75лв. – съдебни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №5152/2018г. по описа на
РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: