№ 4454
гр. Варна, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501867 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Т., ЕГН **********, срещу
Решение №2638/10.07.2024г. по гр. дело №10562/2023г. на ВРС, 12-ти състав,
в частите с които са изменени постановените с Решение№1764/22.11.2021г.
по гр. д. №7879/2021г. на ВРС мерки относно упражняване на родителските
права спрямо детето Л. Й.ова Т.а, както следва:
1/ е определен режим на лични контакти на бащата Й. Т. Т.,
ЕГН**********, с детето Л. Й.ова Т.а, ЕГН**********, описан подробно и
поетапно (до 5-годишна възраст, до 7-годишна възраст и след 7-годшина
възраст на детето) в обжалваното решение;
2/ е увеличен размерът на дължимата от Й. Т. Т., ЕГН **********,
издръжка в полза на детето Л. Й.ова Т.а, ЕГН **********, платима чрез
майка му и законен представител П. Д. Д., ЕГН**********, по банкова сметка
с титуляр майката Д., с IBAN:BG86UNCR70001522599374, от 300.00лв. на
400.00лв. месечно, считано от предявяване на постановяване на решението –
10.07.2024 г., до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа (пето число на месеца, за който се
дължи издръжката) до окончателното изплащане.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по
размер част на иска относно издръжката.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
1
нарушения на материалния и процесуалния закон. Обобщено оплакванията се
свеждат до неправилен и немотивиран анализ на събраните по делото
доказателства и до неотчитане на всички възражения на страната, довели до
неточна фактичска обстановка и до неправилни правни изводи по решаващите
въпроси. Режимът на лични отношения (РЛО) дори по-неблагоприятен и по-
намален от досега действащият, въпреки че бащата е трайно установен в
Германия и общуването с дъщеря му е затруднено. До 5-годишна възраст на
детето баща има право на едва шест часа контакти на месец,при това само в
една седмица; липсва време на общуване по Великден, нова година и
рождения ден на бащата; времето за видео разговор е само по 15 минути; през
лятото са предоставени едва пет дни на контакти. От пет- до седемгодишна
възраст на момичето няма предвидена съществена промяна на РЛО, поради
което доводите срещу първия период са относими и за втория; в допълнение
летния режим е стеснен до само 5 дни при цели 20 дни при действащото
решение от 2021г.,а за останалото време бащата продължава да няма право на
срещи с детето с преспиване при него. За след седемгодишна възраст на детето
увеличението на РЛО не е голямо, предвид че ще е валидно до пълнолетието
на момичето, но в същото време летният режим отново е намален спрямо
актуалния. Всичко това не е в интерес на детето и е против правата на бащата,
предвид липсата доказателства за напрежение или отчуждение между баща и
дъщеря към момента. Относно издържката липсват доказателства за
увеличени нужди на детето, налагащи промяна на месечната сума за плащане
от бащата. От друга страна последният е с непроменено БТВ от 2021г. (в
Германия) въпреки сериозната инфлация в цяла Европа; той няма имоти (в
България или в Германия), но има задължения по кредити; отделно по
споразумение с майката при развода има задължение да внасяне по 200лв. на
месец по банков влог в полза на детето; а с оглед на РЛО се налага да пътува
до България и обратно, което коства значителни средства. Всичко това прави
невъзможно за бащата плащане на издръжка в по-голям размер. По същество
моли за уважаване на жалбата в посочените части и за съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Акцентира върху трайната уседналост на
бащата в чужбина, на трайното неполагане от него на грижи за дъщеря му, на
възрастта на последната, правеща невъзможна концентрацията й пред екран за
дълго време, както и на нарасналите й нужди, с оглед на които решението на
ВРС е в интерес на детето. По същество моли за потвърждаване на решението
в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
2
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
С оглед конкретиката на случая съдът не констатира и необходимост от
служебно събиране на допълнителни доказателства относно детето.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.11.2024г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3