Р Е Ш Е Н И Е
№………./….05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 901 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.
365 и сл. от ГПК.
Приети са за
разглеждане обективно съединени искове на Ф.К.Ч.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. А. *** офис 5, срещу „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, гр. Варна
ул. Дунав 5 вх. 5, представлявано от изп. директор С. С., чрез адв. Р. и адв. Т.
***, както следва:
1. за отмяна на всички решения на
общо събрание на акционери, проведено на 29.06.2017г., евентуално само на
решението по т. 5 от дневния ред( за освобождаване на членове на СД от
отговорност за 2016г.)
2. за осъждане на дружеството да изпълни задължение за регистриране в
книга на акционерите придобити от ищеца чрез джиро поименни акции от други акционери, което му е било
неоснователно отказано при явяване за участие в събранието на 29.06.2017г.
Ищецът твърди, че проведеното на
29.06.2017г.събрание на акционерите, не е свикано редовно, тъй като поканата е
изпратена по решение на СД, взето на заседание от 15.05.2017г, при непопълнен
законовоустановен състав (според вписванията в ТР органът е бил формиран от
само двама члена, при изискуеми поне трима). Счита, че изявлението на
несъществуващ орган не може изобщо да породи действие, с което провеждането на
цялото събрание е начално опорочено. Евентуално сочи, че решение за
освобождаване на членове на СД от отговорност е по същество идентично с решение
за предприемане на действия за търсене на отговорност на акционера като член на
СД и това налага спазване на специалното правило на чл. 229 ТЗ, изключващо
правото на глас на заинтересования акционер. Отделно сочи, че надлежното
отчитане на мнозинствата изисква разглеждането на въпроса за отговорността на
всеки от членовете на СД поотделно. Тъй като не са били приспаднати гласовете
на акционерите, чийто действия като управителни органи са предмет на решението
по т. 5 от дневния ред, счита че това решение противоречи на изискванията на
закона.
Отделно поддържа, че валидното джиро е
достатъчно основание за дружеството да приеме извършеното прехвърляне за
действително и да извърши вписването в книгата на акционерите, но въпреки
представянето на заверените преписи от необходимите легитимационни документи
(джиросани временни удостоворения) при явяването на пълномощника на ищеца за
регистрация на събранието органите на дружеството са отказали да зачетат придобИ.ето
на акциите и са осуетили гласуването с тях. Допълнително сочи, че
доказателствата за упълномощаването на лицата, извършили джирата са били
известни на дружеството, тъй като са били предоставени при предходно заявяване
на придобитите права.
Пълномощникът на ищеца по същество пледира
за уважаване на претенциите като счита за доказана тезата за нищожно свикване и
нарушение на правилата за избягване на конфликта на интереси, породен от
вземане на решение, осуетяващо окончателно търсенето на отговорност от страна
на дружеството към участващи в гласуването акционери. Поддържа доводите си за
надлежно и пълно легитимиране с права по придобитите с джиро акции, като
обосновава нарушване на правата му за участие в органите на дружеството с
необоснован отказ да бъде регистриран като правоприемник на джирантите.
Ответникът оспорва и двата иска като
неоснователни. Обосновава насрещни възражения за наличие на надлежно избран
състав на СД, чието формиране в цялост с решението от събранието на 31.07.2015 г.,
макар и да не е било оповестено на трети лица поради спиране на вписването му в
ТР(чл. 231 ал.4 ТЗ), е породило действие за акционерите. Счита, че този орган е
взел решението за свикване на събранието при наличие на допустим кворум, покрит
с присъствие на двама члена, а единодушието им е съответно на мнозинство за такова решение по чл. 238 ТЗ.
Евентуално излага и възражения за липса на негативни за дружеството последици
от непопълването на управителен орган с минимален брой членове до провеждане на
исков процес срещу него (чл. 252 ал.1 т. 6 ТЗ). Отделно се позовава на решение
на мнозинството акционери срещу предложението за гласуване по отделно на
въпроса за освобождаването от отговорност на СД. Сочи различният предмет на
взетото решение и въпросът, за който е въведено правилото на чл. 229 ТЗ, което
като ограничение на право на глас не следва да се тълкува разширително. Оспорва
въведения довод за значението на взетото решение за индивидуалната отговорност
на всеки от членовете и за осуетяването на търсенето на отговорност от всеки от
тях от дружеството, като се позовава и на специалния ред за упражняване на
малцинствени права по чл.240а ТЗ. По иска на осн. чл. 71 ТЗ възразява, че при
провеждане на общото събрание на 29.06.2017г. не са били налице предпоставките
за вписване на ищеца в книгата на акционерите, тъй като пълномощникът на
джиратаря не е представил оригиналите на джиросаните временни удостоверения и
пълномощните на джирантите.
По същество пълномощникът на ответника моли
при съобразяване на новонастъпило в хода на съдебното производство
обстоятелство (представяването на оригиналите на легитимационните документи),
съдът да отчете, че ответникът не е станал причина за неговото завеждане, тъй
като тези документи не са били предявени при регистрацията на явилия се за
участие на събранието акционер. Пледира съдът да зачете и влезлия вече в сила
съдебен акт, потвърждаващ избора на третия член на СД и липсата на изрична
законова уредба, изключваща от гласуване на акционерите, избрани за членове на
управителен орган.
Страните претендират насрещно за присъждане
на разноски, като ответникът по същество е поискал да бъда освободен от
разноски по иска, обоснован с нови твърдения.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените
искове са били разрешени в нарочно определение № 600/14.02.2018г. (л.124).
Устен доклад е обявен в съдебно заседание на 29.03.2018г., като е бил допълнен
(л. 135) утвърден обявения на страните проект(л.126-127), съдържащ безспорните
твърдения(допълнени и в о.с.з. на л.144) и произтичащите от тях правни
последици според окончателната правна квалификация на претенциите по
приложимото право.
След проверка на
представените по делото доказателства, и въз основа на доводите на страните,
съдът приема следното:
ПО иска по
чл. 74 ТЗ:
Съдът следва да ограничи първоначалната си преценка само
до твърдения за процедурни нарушения на закона или дружествения договор,
изложени в исковата молба, които могат да се квалифицират като отделен иск (решение
№ 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК), а
именно: свикване от орган, действащ в
незаконен състав.
Между страните са
безспорни обстоятелствата относно провеждането на 29.06.2017г., на събрание на
акционерите и вземане на решения със съдържание, отразено в протокола,
представен по делото (л.48-л.52). Безспорен между страните е фактът на свикване
на събранието с покана до акционерите (л. 53) обявена в ТР по партидата на
дружеството на 26.5.2017 въз основа на решение на СД, взето на заседание от
15.05.2017 г., на което са присъствали само И. Д. и С. С.. Към този момент за
същото дружество е било висящо и спряно регистърно производство по заявление
рег. 20150801141016, с което е било заявен избор на нов СД в състав от трима
члена (И. Д., С. С. и М. П.а) въз основа на решение на ОС от 31.07.2015г,
оспорено по исков ред от същия ищец в производството по т.д. 1262/2015 г. След
приключване на спора с отхвърляне на иска за отмяна на това решение, съставът
на новоизбрания СД е бил и надлежно регистриран на 24.11.2017г.
При така
установеното съдът намира доводите на ищеца за нередовно свикване за изцяло
необосновани. Отхвърлянето на конститутивен иск отрича тезата за опорочаване на
състава на управителния орган. Тъй като
законосъобразното решение е породило правните си последици незабавно, то
е било задължително за участниците в
дружеството, независимо че действието му
не е било противопоставимо на трети лица, поради осуетеното му вписване.
В този смисъл е установената задължителна съдебна практика за незабавно
пораждане на действието на решенията на органите на дружеството във вътрешните
отношения, която съдът изцяло споделя (Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по
т. д. № 349/2008 г., II о., ТК и Решение № 100 от 4.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 799/2009 г., TK, II т. о.). Като зачита това решение, съдът намира че
управителният орган е бил конституиран в изискван от закона състав от трима
члена и е можел да действа като упражнява правомощия свързани с вътрешните за
дружеството дела през целия период на мандата си. Обстоятелството, че до
надлежната регистрация на новия СД спрямо третите лица дружеството не е можело
да се легитимира с пълен състав на членове е без значение, тъй като
акционерите, канени за участие в събрание не са такива трети лица. В този
смисъл изцяло ирелевантни са коментарите на страните относно законовите
хипотези, уреждащи последици от непопълнен състав на орган, които обаче
изискват бездействие на акционерите по избор на членове на съвета, а в
настоящия казус ситуацията е точно обратната. Позоваване на резултата от
спряното вписване на надлежно заявен за регистриране избран от ОС състав на
органа в случая е равносилно на злоупотреба с право от самия ищец, чието
оспорване на избора се е оказало впоследствие и неоснователно. Извън доводите,
извеждани от липса на противопоставима на трети лица регистрация, ищецът не
сочи други основания за незаконния състав на органа, свикал събранието.
Законът не
предвижда изискване при обсъждането на всяко решение на колективния орган да
участват всички членове, по аргумент от нормативно въведен кворум (чл. 238 ал.1 ТЗ). Съдът отчита, че макар и да е удостоверено като взето от само двама от
общо тримата избрани членове на СД, решението за свикване на събрание покрива
изискванията за мнозинство на колективен орган (чл. 238 ал. 2 ТЗ) и съответно е
валидно и е породило последиците си като покана за свиканото събрание.
Други оплаквания
срещу процедурата по провеждане на събранието не са посочени, поради което
съдът приема, че работата на колективния орган не е била опорочена. Съдът
следва да разгледа и евентуалните оплаквания (квалифицирани като основания за
материална незаконосъобразност на решенията) за нарушенията по гласуването на
решението по т. 5, с което акционерите са освободили членовете на СД от
отговорност за дейността им през 2016г.
Освен приложения по
делото протокол с безспорно съдържание, съдът съобразява и оповестения със
заявление рег.№ 20170630082805 по фирменото досие списък на акционерите,
участвали в същото събрание. От удостоверените в списъка данни и приложени към
него пълномощни е видно, че на събранието са се явили за участие както
акционери, така и техни пълномощници, като общо представените на събранието 36
лица са се легитимирали с 63 445 бр. от общо 65 700 издадени от това
дружество поименни акции. В списъка е отразено и участие на членове на СД в
събранието като акционери: лично И. Д.,
притежаващ 16381 бр. акции и лично С. С. – 6823 акции, а М. П.а като пълномощника
на акционер с 792 бр. акции. Като пълномощник с общо пълномощно (приложено към
книжата по проведеното събрание по заявление рег.№ 20170630082805), адв. А. е
бил регистриран с права по 22529 акции на Ф.Ч., а гласовете по останалите
39 449бр. акции са били упражнени от други 33 лица (лично или чрез 6
пълномощника).
Спорното решение за
освобождаване на членовете на СД от отговорност е било гласувано общо за целия
колектив, след като събранието с мнозинство от 64% от присъстващите е
отхвърлило предложение за гласуване на въпроса за всеки от членовете по отделно
и след изключване на правото на глас на съответния акционер. Срещу
освобождаването от отговорност на СД като цяло въз основа на доклада за
дейността им през 2016г е гласувал само пълномощника на ищеца (с 22 529
акции), а всички останали акционери и пълномощници са гласували положително,
като са формирали мнозинството от 64,49 %. по този процедурен въпрос.
При така
установеното съдът преценява, че оспорването на законосъобразността на това
решение е необосновано. На първо място, съдът не споделя довода за приложимост
на специалното правило на чл. 229 ТЗ в случаите, когато акционерите разглеждат
въпроса относно освобождаването от отговорност на членове на СД. Разпоредбата
урежда конфликта на интереси между акционер и дружеството, именно в това му
качество, а не като избран член в състав на друг орган. Посочената от ищеца съдебна практика по
прилагането на тази разпоредба и по отношение на отговорността на членове на СД
не е единна. Посоченото решение № 94/09.04.2012г по в.т.д. 119/12 на ВАпС, възприема,
че акционер не може да участва в гласуването за предприемане на действия за
осъществяване на отговорността му към дружеството като член на СД. Това решение
обаче е било постановено по казус, в който въпросът от дневния ред е включвал
именно предложение за търсене на отговорност на един от членовете колектива,
като съдът е приел, че първо е следвало да се разгледа този въпрос, без участие
на съответния акционер, а едва след това да се разисква и въпроса за
освобождаване на останалите членове от солидарната им отговорност за действията
на друг член - акционер. В по- нови съдебни актове (и то именно в аналогична
хипотеза на настоящия случай по повод на предходно събрание на ответното дружество)
е възприето обратното тълкуване ( решение № 258 от 01.12.2017г. по в.т.д. № 347/2017г на ВАпС). Настоящият състав
споделя именно това тълкуване, основано на систематичен анализ на правомощието
на събранието по чл. 221 т.10 и нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ. Именно защото
управителният орган е колективен, при възникване на въпрос относно ангажиране
на отговорност за лошо управление пред върховния орган може да бъде оборена
презумпцията за солидарна отговорност на членовете на СД и съответно да бъде ескулпиран
отделен член на колектива. В този смисъл решението за освобождаване от
отговорност не е идентично по съдържание с въпроса дали да се търси изобщо
отговорност за управление на който и да е от членовете на съвета. Напротив,
търсенето на отговорност изисква изрично решение за предявяване на иска и
именно тогава би се открило приложното поле на разпоредбата, изключваща
конфликта на интереси. В случая, обаче събранието изобщо не е разисквало такъв
въпрос, а и не е можело да се занимава с него без да е подготвена обосновка с
посочване на конкретни нарушения, причинили вреди на дружеството като основание
на претенцията срещу управляващ акционер. В последната точка от дневния ред
действително е посочено обсъждане на доклад на контрольор, но той е оставен от
акционерите без последствие, а и ищецът не е посочил някаква
незаконосъобразност на това именно решение. Съответно и решението по т. 5
принципно не е идентично с решение за търсене на конкретна отговорност от
конкретен член на СД, за да е очертан конфликта на интереси, предвиден в чл.
229 ТЗ.
На второ място
съдът не споделя и тезата, че с този начин на гласуване на такова решение се
осуетявала окончателно възможността за търсене на отговорност за вреди от
управлението на конкретния СД. Вярно е, че в практиката се приема, че решението
за освобождаване от отговорност за конкретно вредоносно поведение представлява
опрощаване на претенцията за обезвреда и изключва търсенето на вреди по исков
ред. Това тълкуване обаче е установено за дружеството с ограничена отговорност,
което макар да е капиталово се характеризира и с редица персонални елементи, в
частност задължение на съдружниците да участват с лични усилия в управлението
на дружеството. Акционерното дружество обаче е типична организация на
инвеститори, чиито задължения се изчерпват с финансирането на капитала,
предоставен за управление на органите на дружеството. Съответно и уредбата на
правата на защита на доверилите своите средства лица срещу лошо управление не
може да бъде еднаква. Само в полза на акционерите са уредени малцинствени
права, докато съдружниците в ООД, чиято воля се пренебрегва от мнозинството, не
разполагат със специална лична защита(за сметка на това обаче могат да напускат
свободно дружеството като си възвърнат инвестицията под формата на освободен
дружествен дял). Тази специфика изключва пренасянето на разрешенията,
възприемани за единия вид дружества към другия. Дори да се приеме, че с
решението си за освобождаване от отговорност на целия СД за изтекла отчетна
година, мнозинството акционери опрощават вредите, нанесени на АД, това не може
да засегне изрично уреденото индивидуално право на малцинството да търси
отговорност по чл. 240а ТЗ. Макар че този иск е проекция на по-общото право на
кредитор да упражни права на свой длъжник (чл. 134 ЗЗД) в случая е без значение
защо дружеството (длъжника) само не търси отговорността за вреди в своя полза.
Дори и бездействието на АД да е резултат не от пасивност на органите му, а от
обвързаността им с изрично решение на мнозинството акционери да не се търсят по
исков ред вредите, причинени от лошо управление, самото бездействие е
достатъчно за да легитимира малцинството с иска по чл. 240а ТЗ. За разлика от
органите на АД, които са подчинени на решението на общото събрание (т. е. на
мнозинството, независимо как е формирано то), малцинството може да го
преодолее, поради личната легитимация, която законът му дава. Противното
тълкуване би обезсмислило изобщо защитата по чл. 240а ТЗ. В този смисъл съдът
преценява, че предвиденият специален иск на малцинството е достатъчна гаранция
за правата на акционерите срещу злоупотреба на управляващо мнозинство, поради
което не се налага и специална защита за преодоляване на конфликт на интереси
между дружеството и това мнозинство.
На трето място,
съдът съобразява и аргумента, че ако се приеме тезата, че гласовете на
акционерите следва да се изключват не само в точно посочените хипотези на чл.
229 ТЗ, но и при всякакви решения, касаещи дейността по управление, ако то се
осъществява от акционер, то това би наложило да се отрече и правото на
акционера да гласува сам за себе си при предложения за състава на органите.
Това обаче би довело до абсурдния резултат само малцинството да избира
доверените лица, които да управляват финансовите средства, предоставени от
мнозинството, с което би се обезсмислила самата цел на това капиталово дружество.
В конкретния казус съдът установява чрез справка по фирменото досие на
ответното дружество в ТР, че дружеството е било учредено с цел участие в
приватизационна процедура от персонала на бивше държавно предприятие, а след
преобразуване(влИ.е) инвестиционното АД е придобило изцяло и средствата за
производство на това предприятие, за да ги управлява чрез органи, формирани
именно от заварените при приватизацията работници, служители и управленски
персонал. Тази цел оправдава и особените изисквания за прехвърляне на
членствени права само в рамките на първоначалните учредители, довела до окрупняване
на дяловете на лицата, поели активното управление за сметка на
дезинтересиралите се в хода на частната стопанска инициатива отделни дребни
акционери. Видно от дружествените книжа (например протоколите от общите
събрания от 25.01.2002г, 28.02.2003г, 17.08.2007г, 09.07.2010г обявени към
досието в сканирани файлове https://public.brra.bg/Documents/TempDocument.ra?DocGuid=a0402def-8962-41e4-925b-a8660e38122a;
https://public.brra.bg/Documents/TempDocument.ra?DocGuid =4c26445c-77fd-49fd-9c39-f22cc66d3fc0;
ttps://public.brra.bg/Documents/Temp Document.ra?DocGuid=69298a1a-cb13-4f8b-8096-dffc0af75c57)
в това дружество трайно е наложена политиката именно акционери, притежаващи
значителен брой акции(какъвто е бил още тогава самия ищец) да бъдат избирани
(без приспадане на гласовете им) в управителния орган и по същия начин
бланкетно да бъдат освобождавани и от отговорност за изминал отчетен период.
На последно място,
съдът преценява, че дори и при приспадане на гласовете на участващите в
управлението акционери, с оглед изключване на конфликта на интереси,
гласувалите за решението други лица отново ще имат мнозинство, необходимо за
освобождаване на всеки от членовете на СД от отговорност:
|
общо явили се на събрание |
явилите се без гласовете на С.
|
явилите се без гласовете на Д.
|
явилите се без гласовете
представлявани от П.а |
|
63445 |
56622 |
47064 |
62653 |
|
Гласували против 22529 |
Гласували за 34093 |
Гласували за 24535 |
Гласували за 40124 |
|
|
60% |
52% |
64% |
Ако тезата на ищеца
бъде споделена, при този резултат би била изцяло изключена защитата на
малцинството, което несъмнено не отговоря на законовата уредба.
Други оплаквания
срещу това решение не са обосновани като основания за отмяната му, поради което
и съдът намира, че претенцията по чл. 74 ТЗ е изцяло неоснователна.
ПО иска по чл. 71 ТЗ:
Осъдителния си иск
за реално изпълнение на задължение на дружеството по чл.187 ал.3 вр. 185 ал.2 ТЗ, ищецът обосновава с правото си да иска регистрация само въз основа на
джиросания легитимационен документ, представен в оригинал още при
първоначалното искане през 2014г и
представен в копие от пълномощника при
явяване на събранието, като счита, че повторното доказване на упълномощаването
на джиранта е било излишно.
Като зачита влязъл
в сила между същите страни съдебен акт по т.д. 1262/2015г.на ВОС, съдът намира
за неоспорими фактите, установени между страните със сила на пресъдено нещо:
със заявление от 14.05.2014г. ищецът е уведомил дружеството, че е придобил 92 бр.акции, прехвърлени с джира от
пълномощници на Н.Н. С.С., но въпреки че дружеството е не е регистрирало
придобитите акции в книгата на акционерите, то не е бездействало противоправно.
Няма спор, че и до момента
на деня на насроченото събранието на 29.06.2017г ищецът не е предприемал
допълнително доказване на легитимацията си като джиратар, но след регистрацията
за участие пълномощникът е поискал отчитане
на допълнителни гласове с придобитите, но нерегистрирани в книга на
акционерите още 92 бр. акции. В протокола на събранието изрично е протоколиран
и отказ на органите на събранието да приемат така поисканата регистрация.
Спорен е факта за
начина, по който пълномощникът е обявил правата на доверителя си. Разпитаните
пред настоящия съд свидетели не излагат противоречиви сведения относно
поведението на пълномощника. Свидетелят П. сочи, че адвокатът на акционера Ч. е
показал набор от документи на комисията по регистрацията, но свидетелят не е
възприел лично съдържането им за да може да ги идентифицира точно. Свидетелят
споделя своите впечатления относно общата организация на събранието, обичайна
за дружеството и конкретно потвърждава,
че след като е получил предварително изготвено картонче само с броя на акциите,
отразени в предварително подготвен списък на акционерите, пълномощникът А. е
възразил пред събранието, че неоснователно не е допуснат да представлява
доверителя си и с допълнителни 92 бр. акции. Свидетелят излага впечатленията си
за обичайно повтарящи се сходни конфликти на различни събрания, свързани с
отчитане на правата на упълномощителя на адвокат А.. Свидетелката А., участвала
в самата комисия, потвърждава фактите по предварителната подготовка на книжата
за събранието, включващи списък на акционерите, извлечен от вписвания в книгата
на акционерите с конкретно посочен брой акции, притежавани от всеки от тях и
изготвени картончета с обозначен брой акции, необходими за отчет на гласовете в
залата. Тя отрича пълномощникът да е представил документ, различен от общото си
пълномощно, срещу което е бил приет като представител на акционера Ч. за
размера на отразените на негово име в списъка акции. Показанията и на двамата
съответстват и на съдържането на писмените доказателства. Действително в
списъка на присъстващите са отпечатани имена и брой акции на всеки от
поименните акционери, а допълнително на ръка са попълвани само данни за начина
на присъствието (лично или чрез пълномощник), като за ищеца са били отразени
безспорно регистрирани в книгата негови акции (22529 бр.), джиросаните акции са
били посочени като собствени на акционерите Николай Илиев(23 бр.) и Станчо Станчев(69 бр.), за които не е
отразено присъствие. Този начин на удостоверяване на правата на явилите са за
участие в събрание акционери е изрично предвиден в устава, обявен по партидата
на дружеството (чл. 38). В протокола от събранието е вписано и възражението на
пълномощника и мотивите за липсващото отразяване в книгата на акционерите на претендираното прехвърляне, заявени от
управляващия дружеството изпълнителен директор (натоварен по чл. 54 ал.3 от
устава да води тази книга). Пред съда не се установи категорично какви точно
документи е представил пълномощника, но няма спор, че в залата представителят
не е разполагал с оригинали на джиросани
временни удостоворения и пълномощни към тях.
Такива оригинални
документи са предявени от пълномощника на ищеца в присъствие на процесуалния
представител на дружеството пред съда в
заседанието на 29.03.2018г., когато съдът е констатирал съответствие на
оригинали на две временни удостоверения с вписани джира на гърба на всяко от
тях, с копията, приложени на л. 6 и 7 от делото. Допълнително пред съда са
представени и оригинал на нотариално заверено пълномощно рег. № 1858/18.05.2012г,
по силата на което акционера Николай Илиев е овластил Д.В.да се разпореди с
акциите по своя преценка и заверен от адвокат А. препис от пълномощно със
едновременна заверка на подпис и съдържание от консулска служба в Чикаго рег.№ 95 и 96 от 23.01.2009г, с което
акционерът Станчев е предоставил на своята майка Янка Пенева управлението и
разпореждането с правата си по акциите от шест дружества, едно от които е
ответното. Съдът възприема заверката по чл. 38 ЗА като официален препис, а доколкото
самата автентичност на заверения документ не е оспорена, кредитира този препис
като идентичен с оригинал, върнат на клиента за да послужи за други сделки.
Няма спор, че така
комплектованите оригинали не са били предявени на събранието, нито са представени
преди провеждането му в дружеството. Ищецът се позовава на първоначално
уведомяване за придобити права, но от самите отговори на водещия книгата на
акционерите (л. 25 и 26 от приложеното т.д. 1262/2015 г.) е видно, че оригинали
на документите по упълномощителните сделки на джирантите не са били предявени.
Въз основа на така
установените факти съдът преценява претенцията за нарушени права на джиратаря за основателна,
но поради настъпили нови факти в хода на съдебния процес.
На първо място,
ищецът признава че пълномощникът му се е явил на събранието без преди това да е
предприел изискуемото допълнително доказване на правата си, като е разполагал в
залата само с преписи от временни удостоверения. Вярно е, че законът не изисква от
приобретателя на акции да си осигури предварителното признание на правата по
реда на чл. 185 ал.2 ТЗ за да може да упражни правото си на глас, но с оглед
изискването, въведено в устава за регистрация на акционери по данни от
акционерната книга, добросъвестното полагане на грижа налага довършване на
легитимацията поне в хода на подготовката на събранието (например при
снабдяването с материалите за събранието). Въпреки това съдът намира, че
разпоредбата на чл. 38 ал.2 от устава не може да се възприема като ограничение
за актуализиране на съставения списък ако поне в деня на събранието при
регистрацията се яви акционер, който поиска незабавно отразяване на
новопридобите права му в книгата на акционерите. В тази смисъл е и установената
практика (Решение № 52 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 472/2012 г., I т. о.,
ТК). При това предявяване на правата си обаче, акционерът несъмнено следва да
се легитимира в цялост с всички документи, установяващи фактическия състав на
прехвърлянето, включително и с фактическата си власт върху оригинала, заместващ
ценната книга. Само с наличен оригинал,
сочещ именно приносителя си като
последен титуляр на правата може да бъде доказано пълното изпълнение на всички
елементи на сделката (джиро и предаване на джиросан оригинал). Съответно без да е осигурил тези оригинали у
пълномощника си, акционерът не е можел да иска надлежно от дружеството да
зачете новопридобитите права. Дори и пълномощникът да е представил преписите от
джиросани временни удостоверения, отказът на органите на събранието да го регистрират
за участие с права на джирантите е бил основателен.
На второ място, тъй
като между страните вече е бил изключен спора относно достатъчната легитимация
с първоначално представените документи, съдът не може да приеме, че
задължението на ответника да приеме прехвърлянето е възникнало до края на
съдебното дирене по приключилия процес (23.11.2016г.). След отхвърлянето на
иска по чл. 71 ТЗ, ищецът е следвало да докаже настъпване на нов факт, който
вече да е породил задължението за ответника – в случая представяне на нови
документи, установяващи правата му като джиратар. Позоваването само на копие от
временните удостоверения, дори и те действително да са представени на
регистрационната комисия не е достатъчно. От една страна, самият закон изисква
приобретателя на поименната акция да бъде посочен с особена едностранна
прехвърлителна сделка(джиро), за чиято валидност е необходимо поставяне на
подпис на титуляра на правата (по анал. на чл. 317 ал.3, вр. чл. 468 ал.1 ТЗ).
В случая обаче легитимационната верига на титулярство е прекъсната от подпис на
пълномощник и за да бъде тя възстановена несъмнено се налага към джирото да се
добави и документ за упълномощаването. Самото прехвърляне не е търговска сделка
по смисъла на чл. 286 ТЗ и съответно правилата за висяща действителност на
действия без представителна власт по чл. 301 ТЗ са неприложими. Обратно, без
доказване на пълномощията на лицето, подписало джирото прехвърлянето се
подчинява на общите правила за висяща недействителност на действия без
представителна власт (чл. 42 ал.2 ЗЗД), съответно и ответникът правомерно е
изискал писмено пълномощно в изискуема от закона за този вид сделка форма (чл.
37 ЗЗД). Макар и да не споделя
преценката за недостатъци на самите пълномощни и необходимостта от нотариална
заверка на преписите им и подновяване на изявленията на упълномощителите
(посочени в писмата по първоначалното искане на джиратаря), несъмнена е нуждата
от представяне на оригиналите на пълномощните, носещи подписите на поименните
акционери. Затова и всяко позоваване само на временните удостоверения, без
придружаващите ги пълномощни не е достатъчно за зачитане на легитимационен ефект
на транспортното джиро.
Едновременното
представянето на оригиналите и надлежно заверените пълномощни на джирантите
обаче съдът отчита като настъпил факт едва в съдебното заседание по настоящия
процес. Оспорването на легитимацията на ищеца по тези прехвърлени удостоверения
вече е без основание. От този момент вече се поражда задължението на
дружеството да регистрира придобитите права по джиросаните акции. До
приключване на делото не се посочиха доказателства за изпълнение на това
задължение.
В заключение съдът
констатира, че макар при провеждана на събранието да е липсвало нарушение на
правата на джиратаря, към настоящия момент продължаващото бездействие на
органа, водещ книгата на акционерите застрашава интересите на акционера. В
изпълнение на задължението си по чл. 237 ал. 3 ГПК да изследва всички факти,
настъпили до приключване на съдебното дирене, съдът намира, че притезанието на ищеца да иска
принудително изпълнение на задължението за регистрирането на прехвърлените общо
92бр. акции е породено в хода на процеса
и искът за защита на акционера следва да се уважи.
Страните са
конкретизирали насрещните си претенции за разноски: в пледоария по
същество ищецът е поискал само присъждана на внесена такса, а ответникът е
представил списък по чл. 80 ГПК с посочен неоспорен по размер адвокатски
хонорар.
С оглед
неоснователност на претенцията по конститутивния иск, направените от ответника
разходи за адвокатска защита следва да бъде понесени от насрещна страна. Макар,
че осъдителният иск е основателен, съдът отчита, че ответното дружество не е
станало причина за предявяването му, тъй като задължението му е възникнало едва
след като ищецът е представел документите пред съда. Макар и да не е признал
иска(който е бил основан само на факти, настъпили до сезиране на съда),
поведението на ответното дружество извън процеса не може да се приеме за
недобросъвестно и съответно не може да му са възлагат разноски за този процес(
по арг. от чл. 78 ал. 2 ТЗ). Доколкото хонорара за цялостна защита по двата
иска е бил заплатен преди настъпването на новия факт, обусловил основателността
на претенцията, съдът преценява, че разходът в цялост е направен само по
основателна защита и съответно следва да бъде присъден в цялост на тази страна.
Разноски в полза на ищеца съдът не определя.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.К.Ч., ЕГН ********** *** срещу „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ”
АД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Дунав 5 вх. 5
за отмяна на всички решения
на общо събрание на акционери, проведено
на 29.06.2017г., евентуално само на решението по т. 5 от дневния ред (за
освобождаване на членове на СД от отговорност за 2016г.), на осн. чл. 74 ТЗ.
ОСЪЖДА „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Дунав 5
вх. 5 да изпълни чрез изпълнителния директор С. С. задължението си по чл. 185 ал.2 ТЗ към Ф.К.Ч.,
ЕГН ********** *** за вписване в книгата на акционерите на акционерното
дружеството на придобити от него поименни акции, удостоверени както следва:
·
23
поименни акции по предадено в оригинал на джиратаря временно удостоверение
серия А1№ 88, джиросани на 24.07.2012г от Н.Р.И., действал чрез пълномощника си
Д.В.В.в, овластен с пълномощно с нот. заверка на подпис № 1858/18.05.2012
година на нотариус Н.Д.с рег.№ 484 на НК и район на действие ВРС
·
69
поименни акции по предадено в оригинал на джиратаря временно удостоверение
серия А1№ 113, джиросани на 28.11.2011г от С.Н.С., действал чрез пълномощника
си Я.Г.П., овластена с пълномощно с нот. заверка на подпис и съдържание № 95 и
96/23.01.2009 година на консулска служба при ГК на РБ Чикаго.
ОСЪЖДА Ф.К.Ч., ЕГН ********** *** ал.2 ТЗ да заплати на „СТРОИТЕЛЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Дунав 5 вх. 5 сумата от 1500лв(хиляда и петстотин лева),
представляваща направените за защита по неоснователни претенции разноски, на оснчл. 78 ал. 3 вр. ал.2 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: