Р Е Ш Е Н И Е
№8
гр. Перник, 02.02.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в
касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря А.М. и прокурор Росица Ранкова при Окръжна прокуратура – Перник, по докладваното от съдията Георгиева КАНД № 767 по описа за 2020 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.Ц.С.,***, против
решение № 260069 от 13.10.2020 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД №
01228 по описа на съда за 2020 година.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № ПК-24-А-6 от 30.06.2020г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което на И.Ц.С., за
извършено административно нарушение по чл. 17, ал. 1 от Наредбата за излезлите
от употреба моторни превозни средства (НИУМПС) и чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) във вр. с чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 400 (хиляда и
четиристотин) лева.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
постановено в нарушение на процесуалните правила и е неправилно. По същество се
излагат доводи, че в решението не е взето предвид, че съгласно чл. 35, ал. 2 от
ЗУО не се изисква разрешение, тъй като в случая се касае за събиране на
отпадъци в хипотезата на т. 1 и т. 2 от цитираната разпоредба. Пледира се също
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ЗУО, като се твърди,
че същата се отнася до санкция, без да съдържа форма на задължително поведение,
в допълнение се излагат идентични твърдения касателно приложените разпоредби на
чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 17 от Наредбата, като се твърди, че това е довело до
нарушение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От касационния съд се иска
да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество,
като отмени наказателното постановление.
В проведеното на 27.01.2021 г. съдебно заседание,
касаторът, редовно призован за представител изпраща адв. В.К., от АК-Перник.
Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
Ответната страна – РИОСВ–София, редовно уведомена за касационната жалба,
в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, депозира отговор по същата. Оспорва жалбата
и я счита за неоснователна.
В проведеното на 27.01.2021. съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първата съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Административен съд – Перник, след като извърши
проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП № ПК-24-А-6 от 30.06.2020 г. директорът на РИОСВ
– София, е наложил на И.Ц.С. административно наказание „глоба“ в размер на
1 400 (хиляда и четиристотин) лева за това, че на 23.07.2020 година в гр. ***,
в имот с кадастрален № 046012 по КВС на гр. *** с площ 2.732 дка, с начин на
трайно ползване – стопански двор, в масивна сграда – „***“ със застроена площ
686 кв. м., е извършвал съхраняване на излезли от употреба МПС (ИУМПС) – 11
(единадесет) броя автомобили, идентифицирани в НП с марка, модел и номер на
рама, без регистрационни табели, с липсващи основни части и компоненти –
двигатели, скоростни кутии, гуми, врати, брони и др., с което е осъществявал
дейност с код R13 до извършването на
дейност с код R12**** - до предварителни
дейности преди оползотворяване (разглобяване/разкомплектоване, преди подлагане
на някоя от дейностите с кодове R1 – R11), представляваща вид дейност по третиране
на отпадъци, за която се изисква разрешение, издадено по реда на Глава Пета,
раздел I на ЗУО, без такова разрешение да е издавано
от директора на РИОСВ – Перник, с което е извършил административно нарушение по
чл. 17, ал. 1 от НИУМПС и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО във вр. с чл. 133, ал. 3,
т. 3 от ЗУО.
Това наказателно постановление е обжалвано пред
Районен съд – Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 01228 по
описа на съда за 2020г. Наказателното постановление потвърдено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият
състав на първоинстанционния съд приел,
че производството по реализиране административнонаказателна отговорност на
настоящия касатор е протекло съобразно процесуалните правила. По същество, след
събиране, анализ и оценка на приобщените по делото доказателства, съпоставяйки
приетото за установено по делото от фактическа страна с описанието на
нарушението в акта за неговото установяване и в издаденото въз основа на него
НП, както и с легалните дефиниции на § 1, т. 42 и т. 44 и т. 13 от ДР на ЗУО и
приложение № 1 от ДР на ЗУО, решаващият състав е приел за безспорно установено,
като доказано, че на посочената дата и при вписаните в акта и НП обстоятелства,
наказаното лице е извършвал дейност по съхраняване на излезли от употреба
моторни превозни средства – операция с код R13 до извършване на дейност с код
R12 – до предварителни дейности преди оползотворяването –
разглобяване/разкомплектоване, преди полагане на някоя от дейностите с кодове
R1 - R11, без да притежава издадено разрешение от директора на РИОСВ – Перник,
на чиято територия е извършвана дейността. Това е мотивирало районния съд да
постанови, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на вмененото му административно
нарушение. Мотивирано е отхвърлил възраженията, като е приел, че в процесния
случай законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от НИУМПС във
вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, във вр. с чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО и не е
налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на изложеното е
приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И.С.
с процесното наказателно постановление,
съответно правилно е приложен материалният закон.
Решението е правилно.
По доводите в жалбата:
Във връзка с твърдението в жалбата за приложимост на
разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗУО към процесната дейност с отпадъци от
ИУМПС:
Районният съд мотивирано е отхвърлил това възражение
на наказаното лице. Касационният съд споделя мотивите на първата съдебна
инстанция, че доводите са неотносими към установените по делото конкретни
факти, същите установени и в хода на административнонаказателното производство,
а именно – съхраняване на 11 броя ИМУПС
до извършване на предварителни дейности по оползотворяването им. В допълнение
съдът ще посочи, че събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства не сочат в проверения обект да е извършвано събиране и
предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване (т. 1 на чл. 35,
ал. 2 от ЗУО), нито да е извършвано събиране и транспортиране на отпадъци по
смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО (т. 2 на чл. 35, ал. 2 от ЗУО).
Установени са 11 броя ИУМПС – отпадък по смисъла на определението, дадено в т.
1 на § 1 от ДР на НИУМПС във вр. с § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, разкомплектувани в
различна степен с липсващи основни компоненти от същите. Извършваната дейност е
разкомплектуване на ИУМПС в смисъла на определението, дадено в т. 21 на § 1 от
ДР на НИУМПС, което представлява дейност за оползотворяване на ИУМПС или на
техни компоненти, която дейност на свой ред представлява третиране на ИУМПС
както в смисъла както на т. 24 от § 1 на ДР на НИУМПС (дейност по
оползотворяване), така в смисъла на т. 44 във вр. с т. 13 на § 1 от ДР на ЗУО –
третиране на отпадъка посредством дейност по оползотворяване – дейност с код R13**** – извършване на предварителни дейности
преди оползотворяването, включително разглобяване, съгласно приложение № 2 към
§ 1, т. 13 от ДР на ЗУО.
Без основание са и доводите в жалбата във връзка с
посочването, съответно приложението в процесното производство на разпоредбата
на чл. 133, ал. 3 от ЗУО. Районният съд мотивирано е отхвърлил и това
възражение на наказаното лице, които мотиви също се споделят от касационния
състав. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съответно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
изискват в акта и в НП да се посочат нарушените законови разпоредби, т.е. тези,
които съставляват правната рамка на съответното вменено административно
нарушение - деянието нарушаващо
съответното нормативно правило за поведение и предвидената за същото
административна санкция, налагана по административен ред. С оглед това в
процесното НП са посочени както нарушената специална материалноправна и отчасти
бланкетна разпоредба на чл. 17, ал. 1 от
НИУМПС, регламентираща императивно, че дейностите по събиране, транспортиране и
третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО,
така общата разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, към която е извършена
препратка, изискваща притежаване на разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци, издадено по реда на глава пета, така и разпоредбата на
чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, в която се предвижда налагане на административно
наказание за извършване на дейности с ИУМПС без разрешение.
С оглед дължимата служебно проверка за правилното
приложение на материалния закон, касационният съд намира, че не е налице
основание за отмяна на решението на районния съд и по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Установената правилно и въз основа на доказателствата
по делото фактическа обстановка е довела и до законосъобразната правна оценка,
че с извършването на дейност по съхраняване на излезли от употреба моторни
превозни средства – операция с код R13 до извършване на дейност с код R12 – до
предварителни дейности преди оползотворяването – разглобяване/разкомплектоване,
преди полагане на някоя от дейностите с кодове R1- R11, без изискваното за това
разрешение, издадено от директора на РИОСВ – Перник, жалбоподателят е
реализирал административнонаказателния състав на нарушение по чл. 17, ал. 1 от
НИУМПС във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО във вр. чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора, с наложено съответно по вид и в минимален размер административно
наказание. Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид горното решението на районния съд, като
валиден и допустим съдебен акт, основан на задълбочена
преценка на събраните доказателства, подробно мотивиран от фактическа и правна
страна, съответен на приложимите процесуалноправни разпоредби, постановен при
спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон ще бъде оставено в
сила.
По разноските:
Ответникът по касация
има право на разноски. Такива не са поискани, поради което не се присъждат.
Водим от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260069 от 13.10.2020г. на
Районен съд – Перник, постановено по АНД № 01228 по описа на съда за 2020
година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/