№ 20397
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20211110173700 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 16.05.2022 г., подадена
от Я. И. И., чрез адв. Т., срещу С. И. Н., с която е предявен конститутивен иск с правно
основание по чл. 30, ал. 1 ЗН.
В законоустановения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е взел становище за
неоснователност на предявения иск.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е законен
наследник на починалата на 05.02.2020 г. П. А. Н.а. Сочи, че попада в кръга на лицата с
право на запазена част от имуществото на наследодателя по чл. 29, ал. 1 ЗН, тъй като
починалата е нейна майка. Твърди, че след смъртта на наследодателя, същата е оставила
като законен наследник и ответника, в качеството му на нейн син. Поддържа, че
единственото имущество на наследодателя се състои от права върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“. По силата на сключен
договор за дарение от 1991 г., обективиран в Нотариален акт № 181, том XXXXVI, дело №
10650 от 1991 г., по описа на нотариус Ц. Г., наследодателката дарила в полза на ответника
процесния недвижим имот, с което накърнила запазената част от наследството за ищцата.
Ето защо ищцата моли съда да намали извършеното дарение в полза на ответника до
размера, необходим за допълване на запазената й част от наследството на починалата й
майка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Счита, че правото
на ищцата да претендира възстановяване на запазената й част от наследството на П. Н.а е
погасено. Отбелязва, че извършената разпоредителна сделка в негова полза, прехвърля права
на собственост и от двамата му родители, а не само от майка му П. Н.а. Поддържа, че
запазената част от наследството в полза на ищцата не е накърнена, тъй като същата е
1
придобила права върху друго имущество, собственост на починалата. В тази връзка, моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата,
че страните са единствени законни наследници на починалата на 05.02.2020 г. П. А. Н.а, в
качеството им на нейни низходящи – дъщеря и син, както и че починалата е извършила
разпоредителна сделка в полза на ответника, по силата на която му е дарила притежаваните
от нея права спрямо недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. С.,
ж.к. „М. 1“.
В хода на производството, с протоколно определение от 20.11.2023 г., на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорен в отношенията между страните факта,
че единствено процесният недвижим имот е съставлявал част от имуществото на дарителя.
В тежест на ищцата е да докаже, че е сред кръга от лицата, които разполагат с право на
запазена част от наследството на починалата, която е накърнена с извършеното в полза на
ответника дарение на процесния недвижим имот, собственост на общия им наследодател,
съответно частта, необходима за допълване на запазената й част от наследственото
имущество.
В тежест на ответника е да докажа, че правото на ищцата да претендира възстановяване на
запазената й част от наследството на починалата е погасено по давност.
От приетото по делото като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. №
18257 от 19.10.2021 г. се потвърждава, че ищцата е дъщеря на починалата на 05.02.2020 г. П.
А. Н.а, поради което същата попада в кръга на лицата по чл. 29, ал. 1 ЗН, в качеството й на
низходящ наследник по закон. Правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството принадлежи на наследник с запазена част, който не може да получи пълния й
размер поради завещания и дарения, извършени от наследодателя с права, надхвърлящи
разполагаемата му част от притежаваното имущество. Извършеното разпоредително
действие от страна на наследодателя е в полза на лице, което има качеството на законен
наследник на починалата, поради което не е необходимо изследването на обстоятелството
относно приемането на наследството по опис, по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН.
От съдържанието на представения от ищцата Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 181, том XXXXXVI, по дело № 10650/1991 г., се установява че на 20.08.1991 г., П. А. Н.а
и И. С.ов Н. са дарили в полза на ответника собствения си недвижим имот, придобит по
време на брака в режим на семейна имуществена общност, представляващ апартамент № 24,
находящ се в блок № 60, етаж 6, в ж.к. „М. 1“, гр. С.. В тази връзка, следва че общият
наследодател на страните П. Н.а се е разпоредила приживе с притежаваната от нея ½
идеална част от процесния имот в полза на сина си С. Н.. В съдебно заседание изрично е
уточнено, че имуществото, предмет на процесната разпоредителната сделка е единственото,
попадащо в патримониума на починалата П. Н.а. При тези данни, след като не е установено
наличие на наследствени имоти, то следва да се приеме за доказано твърдението на ищцата,
2
че дареният имот изчерпва наследството. След като е установено, че наследодателят се е
разпоредил в полза на ответника с единственото си имущество, следва че извършеното
дарение е равнозначно на настъпило универсално правопримество. Съгласно чл. 29, ал. 1
ЗН, размерът на запазената част от наследството на ищцата е на стойност 1/3.
Възстановяването на запазената част следва да се извърши без съставяне на наследствена
маса по чл. 31 ЗН, като извършеното дарение на частта на общия им наследодател от
процесния имот в полза на ответника следва да се намали с 1/3, съобразно правото на
запазена част на ищцата по отношение на притежаваната от наследодателя П. Н.а ½ идеална
част от жилището, предмет на договора за дарение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност
по отношение на правото на ищцата да претендира възстановяване на запазената й част от
наследството на майка й П. Н.а. Съгласно, поставеното в Решение № 868 от 20.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1685/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ДиЯ. Ценева, следва че искът за
намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с
общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на
наследството. В чл. 1 ЗН е предвидено, че наследството се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия, което в настоящия случай настъпва на 05.02.2020 г.
Предвид датата на исковата молба – 23.12.2021 г., следва че възражението на ответника
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен,
поради което следва да бъде уважено искането на ищцата за намаляване на извършеното
дарение в полза на ответника с размера, необходим за допълване на запазената й част от
наследството на П. Н.а, а именно 1/3 идеална част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно с уважената част от предявените искове, по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищцата е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК, в който е посочила извършените
разходи в хода на производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за СТЕ и държавна такса в общ размер от
615лв. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да бъде взето
предвид, че в съдържанието на раздел III от приложения договор за правна защита и
съдействия, сключен между ищцата и процесуалния й представител, е предвидено че
договореното възнаграждение се заплаща по банков път. В тази връзка, настоящият съдебен
състав съобразява дадените тълкувателни разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 6
/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, съгласно които когато в договора
за правна защита и съдействие е предвиден начина на плащане по банков път, задължително
се представят доказателства за извършеното плащане в полза на процесуалния представител,
каквито в настоящия случай не са приложени от ищцата.
Във връзка с изложеното, съдът приема, че претендираните от ищцата разноски, извършени
в хода на производството са недоказани, поради което не подлежат на възлагане в тежест на
ответника.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарствено разпореждане, извършено от
наследодателя П. А. Н.а, починала на 05.02.2020 г., обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 181, том XXXXXVI, по дело № 10650/1991 г., съгласно който
в полза на сина й, ответник в настоящото производство – С. И. Н., ЕГН **********, е
дарена притежаваната от нея ½ идеална част от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда - апартамент № 24, находящ се в блок № 60, етаж 6, в ж.к. „М.
1“, гр. С., с идентификатор ....., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата Я. И. И.,
ЕГН **********, от наследството на П. А. Н.а, починала на 05.02.2020 г., в размер на 1/3
идеална част от притежаваното от наследодателя имущество в размер на ½ идеална част от
процесния недвижим имот.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН ********** да заплати на Я. И. И., ЕГН **********, разноски за
СТЕ и държавна такса в общ размер от 615лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4