№ 237
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100100426 по описа за 2022 година
прецени:
Делото е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от П. Г. Г. срещу С.о., за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 341,68 лева и неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева, от телесни увреждания вследствие падане на
ищеца на 15.01.2017 г. в гр. София на кръстовището на ул. „Денкоглу“ и ул.
„Христо Белчев“, причинено от непочистено и заледено улично платно.
Делото е разгледано с участието на „Търговски център Тракия“ АД гр.
Пловдив и „Титан БКС“ ЕООД гр. Шумен като трети лица помагачи на
страната на ответника С.о..
В исковата молба представителят на ищеца излага твърдения, че на
15.01.2017 г. около 11:00 ч. ищецът П. Г. Г. при пресичане на кръстовището
на ул. „Денкоглу“ и ул. „Христо Белчев“ се подхлъзнал на заледен участък на
пътното платно, необработен и непочистен от натрупания сняг и лед, и
паднал на платното в пътна неравност. Поради силната болка ищецът
потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била
установена фрактура на костите на дясна лъчева кост в горния край и
фрактура на лакътя в горната част. Била извършена мануална репозиция и
поставена гипсова имобилизация. На 23.01.2017 г. ищецът бил приет за
оперативно лечение в лечебно заведение в гр. Драма, Гърция, където на
24.01.2017 г. била извършена операция чрез открито наместване на
фрактурата и поставяне на вътрешна фиксация на лъчевата и лакътната кости,
поставяне на остеосинтезен материал и игли. Травмираният крайник бил
обездвижен с имобилизация. След изписването на ищеца на 25.01.2017 г. ,
лечението му продължило в домашни условия. По време на лечението и към
1
момента ищецът се оплаквал от ограничени и болезнени движения в областта
на фрактурата, мускулна слабост и затруднени движения. За дълъг период от
време ищецът не могъл да се обслужва. Първоначално изпитвал силни
бовлки. В продължение на три месеца ме могъл да изпълнява трудовите си
задължения на преводач. На 08.12.2017 г. били отстранени поставеният
остеосинтезен материал и игли. В исковата молба се твърди, че ищецът и до
настоящия момент не можел да извършва в пълен обем движението в
лакътната става, изпитвал болки, които водели до неудобства в ежедневието.
Излага се твърдение, че до момента не било настъпило пълно възстановяване,
а травмата причинила изключително дълъг период на нетрудоспособност.
Пълномощникът на ищеца твърди и настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение в размер на 174,70 евро, равностойни на
341,68 лева.
На основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца
прави искане до съда да осъди ответника С.о. да заплати на ищеца П. Г. Г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 341,68 лева, и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
Ответникът С.о. чрез своя представител прави следните възражения
срещу иска:
- възражение за недоказаност на твърдението за „нарушение на пътната
настилка“, което да е станало причина за настъпване на инцидент с ищеца;
- възражение за недоказаност на твърдените обстоятелства по
настъпването на злополуката;
- възражение за недоказаност на твърдението за неизпълнение на
задължението на С.о. по почистване и поддържане на имотите, предназначени
за задоволяване на обществените потребности;
- възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение.
Третите лица помагачи правят следните възражения срещу иска:
- възражение за недоказаност на мястото на настъпване на събитието с
оглед установяване на задължението на третите лица да поддържат
конкретния участък;
- възражение за завършване и приемане на работата на третите лица
като изпълнители без забележки от възложителя;
- възражение за допускане на незапочване на почистване с оглед
приоритетно обработване на улици с масов градски транспорт и стръмни
участъци.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
доказателства, съобрази следното:
От показанията на свидетеля М.Й.П. се установява, че твърдяното в
исковата молба травматично увреждане е настъпило на 15.01.2017 г. около
обяд, след подхлъзване и падане на ищеца при слизане от тротоара на
платното на улица в района на бул. „Витоша“. Според показанията на
2
свидетеля, участъкът от улицата, на който е настъпило падането, бил заледен.
След падането ищецът бил приет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било
установено счупване на кости на дясната ръка. На ищеца била поставена
гипсова шина и препоръчано оперативно лечение. Впоследствие му била
направена операция в лечебно заведение в гр. Драма.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие падането ищецът е претърпял счупване на горния
край на лакътната кост и счупване на горния край на лъчевата кост в областта
на лакътната става на дясната ръка. Увреждането наложило оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на фрактурата и поставяне на
вътрешна фиксация на лакътната кост – игли и тел. Според заключението,
възстановителният период от увреждането бил около 4-5 месеца. Вещото
лице е установило пълно възстановяване на двигателните движения на
дясната лакътна става,като ищецът имал оплаквания от болка при физическо
натоварване и смяна на времето.
По делото е направено възражение от ответника за противоречие на
част от гласните доказателства – показанията на майката на ищеца Ф.Ц., с
данните от рентгеновите снимки, които били изготвени във вечерните часове
на 15.01.2017 г. Тези противоречия не опровергават настъпилия инцидент на
15.01.2017 г., нито механизма на неговото настъпване, установен и от
показанията на другия свидетел М.П..
Така изложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на първоинстанционния съд:
Задължението на общината да поддържа улиците в населените места
произтича от общинската собственост на общината върху уличната мрежа,
според § 7 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и задължението на общината като
собственик да поддържа имотите и вещите общинска собственост чрез
лицата, на които е възложено тяхното управление, съгласно чл. 16 от ЗОбС.
Задължението на ответника да поддържа уличната мрежа на територията на
С.о. произтича и от чл. 28 от Наредбата за управление на общинските пътища
на територията на С.о., с който е вменено в задължение на общинската
администрация да планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици. Поддържането на улиците зимно
време включва тяхното снегопочистване и обработване срещу заледяване, с
оглед безопасното преминаване на ППС и пешеходците. Наличието на
заледен участък, на който е настъпило падане на ищеца, обуславя извод за
неизпълнение на задължението на общината чрез лицата, на които това е
възложено, да поддържа този участък зимно време, което неизпълнение е в
причинна връзка със загубата на устойчивост на ищеца по време на неговото
придвижване, последвано от падането му настъпването на описаните
травматични увреждания. Налице е непозволено увреждане, причинено чрез
бездействие на изпълнителите, на които С.о. е възложила почистване и
поддържане на уличната мрежа на гр. София. Това е основание за
отговорността на ответника С.о. за причинените на ищеца вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта
3
на травматичното увреждане, продължителността на възстановителния
период и причинените на ищеца болки, страдания, неудобства, затруднения
при движението на дясната ръка. Ищецът е получил закрито счупване на
горния край на лакътната и горния край на лъчеввата кост в областта на дясна
лакътна става, които са причинили затруднения в движението на дясната ръка
за срок повече от 30 дни. Безспорно се установява от медицинската
документация, заключението на вещото лице и показанията на свидетелката
Ф.Ц., че увреждането наложило оперативно лечение, възстановяването от
него било бавно и трудно и било необходимо на ищеца да се направи втора
операция за премахване на фиксиращите елементи. От показанията на тази
свидетелка се установява, че травматичното увреждане лишило ищеца от
възможност да работи до края на 2017 година, което се отразило отрицателно
на емоционалното му състояние. Тези обстоятелства дават основание на съда
да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е 15 000 лева. Искът с правно основание чл .49 вр. чл. 45 ЗЗД е
основателен до този размер. Върху дължимото обезщетение ответникът
дължи заплащане на законна лихва от датата на увреждането 15.01.2017 г. до
окончателното изплащане.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен в частта
му над 15 000 лева до предявения размер от 30 000 лева. Заключението на
експертизата е доказало пълно възстановяване на двигателните функции на
дясната ръка. Усещанията за болка при натоварване и смяна на времето,
каквито са оплакванията на ищеца, не водят до увредени функции на дясната
ръка. Ищецът е в трудоспособна възраст и увреждането, от което към
настоящия момент е възстановен, не е причинило намаляване на
трудоспособността за по-продължителен период от установения по делото.
Искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е основателен в размер
на 341,68 лева, в който е бил предявен. Относимостта на направените от
ищеца разходи за лечение се установява от заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Приложените към делото платежни документи
удостоверяват направени разходи в общ размер 174,67 евро, равностойни на
341,68 лева, колкото е размерът на предявения иск.
Ответникът дължи законна лихва върху размерите на всеки от
разходите от датата на извършването им: на 09.02.2017 г. – общо 154,14 евро,
равностойни на 301,47 лева, и на 06.12.2017 г. – 20,53 евро,, равностойни на
40,21 лева.
Ответникът дължи на ищеца разноски по делото в размер на 308 лева
според уважената част от иска. Ответникът дължи на представляващото
ищеца адвокатско дружество „В. и Б.“ възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размер на 875 лева с ДДС, според уважената част от иска.
Съдът определя в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, от които ищецът следва да заплати 147 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
Осъжда С.о. гр. София, ЕИК ****, адрес: гр. София ул. **** да заплати
на П. Г. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на **** г., адрес по делото: гр.
София ж.к. **** офис 21 сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, затруднения на
движението на дясна ръка, и сумата от 341,68 лева (триста четиридесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки) обезщетение за имуществени вреди
- разходи за лечение, настъпили вследствие травматично увреждане,
изразяващо се в счупване на горния край на лакътната кост и счупване на
горния край на лъчевата кост в областта на лакътната става на дясната ръка,
при падане на заледен участък от улица в гр. София, причинено чрез
бездействие във връзка със задължение за почистване и поддържане на
уличната мрежа, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лева от
15.01.2017 г. и законна лихва върху сумата от 301,47 лева от 09.02.2017 г. и
върху сумата от 40,21 лева от 06.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от П. Г. Г. срещу С.о. осъдителен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди в
частта му над сумата от 15 000 лева до предявения размер от 30 000 лева като
неоснователен.
Осъжда С.о. да заплати на П. Г. Г. разноски в размер на 308 лева, а на
адвокатско дружество „В. и Б.“ възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на
875 лева с ДДС, според уважената част от иска.
Осъжда П. Г. Г. да заплати на С.о. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 147 лева според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5