Решение по дело №309/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 268 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г. П. А. против Решение № 20/12.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение била оставена без уважение жалба срещу разпореждане с изх. №С2240026-137-0000577/24.01.2024г. в частта, с която било отказано прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на публични вземания на държавата. Решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че по отношение на задължения в общ размер на главници и лихви от 452 441,48 лева е изтекла абсолютната погасителна давност преди датата на влизане в сила на новата редакция на чл. 171, ал. 2 ДОПК – 01.01.2021г. Визираната норма била материалноправна и нямала обратно действие, т.е. за всяко от задълженията в периода 01.01.2001г. – 31.12.2009г. следвало да се приложи редакцията от ДВ бр.105 от 2005г. в сила от 01.01.2006г. и съответно ДВ бр.94 от 2015г. в сила от 01.01.2016г. и тази от ДВ бр.64 от 2019г. в сила от 13.08.2019г., с които прилагането на абсолютната 10-годишна погасителна давност не се изключвало спрямо публични задължения, предявени в производството по несъстоятелност. По отношение на тези задължения не можело да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 2 ДОПК и същите да не бъдат отписани поради изтекла абсолютна погасителна давност, понеже били предявени в производството по несъстоятелност, тъй като тази разпоредба влизала в сила тогава, когато задълженията вече не били дължими. Прекъсването на давността по чл. 685а, ал. 1 от Търговския закон с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност било относимо, както към частните, така и към публичните задължения. До влизането в сила на чл. 171, ал. 2 ДОПК – 01.01.2021г., по силата на чл. 685а, ал. 1 ТЗ се прекъсвала само общата кратка 5-годишна давност, като не били предвидени никакви изключения за абсолютната давност. До влизането в сила на чл. 171, ал. 2 ДОПК на 01.01.2021г. абсолютната давност се прилагала безусловно, независимо от прекъсванията и спиранията. Едва с влизането в сила на промените на чл. 171, ал. 2 ДОПК от 01.01.2021г. се предвиждали изключения, едно от които било по т.2 – когато вземането било предявено в производство по несъстоятелност. До тази дата, независимо дали било предявено в производство по несъстоятелност, вземането се погасявало с изтичането на 10 годишна давност, без значение дали давността била прекъсната или спряна на основание чл. 685а, ал.1 ТЗ или на друго основание. Ако това не било така, то приемането на законовите изменения с допълване на изключенията, при които не се погасявали публичните задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността, щяло да е безсмислено.

Счита се на следващо място, че текстовете на чл. 685а, ал. 1 ТЗ и чл. 171, ал. 2 ДОПК са в отношение общ към специален, тъй като текстът на чл. 685а, ал. 1 ТЗ касаел всички задължения – частни и публични, а този на чл.171, ал.2 от ДОПК се отнасял само за публичните задължения и се явявал специален по отношение на текста на чл.685а, ал.1 ТЗ. Това всъщност било без практическо значение в настоящия случай, тъй като чл.685а, ал.1 ТЗ предвиждал прекъсване и спиране на давността при предявяване на вземането в производство по несъстоятелност, а чл.171, ал.2 от ДОПК предвиждал погасяване на всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, т.е. дори да се приемело, че давността била прекъсната или спряна на основание чл.685а, ал.1 ТЗ, преди влизането в сила на изключенията с допълването на текста на чл.171, ал.2 ДОПК, то публичните задължения били погасени с изтичането на 10-годишния срок и това заличаване станало по силата на закона, без да било необходимо някакво действие от страна на длъжника или на държавния орган. Нормата на чл.171, ал.2 ДОПК била материалноправна, поради което следвало да се приложи тази разпоредба, която била в сила към момента на възникване и към момента на погасяване на всяко от задълженията. Следователно публични задължения, възникнали в периода 01.01.2001г. до 31.12.2009г. и описани в молба вх. №[рег. номер]-000-0008106/10.01.2024г. били погасени, поради изтичане на абсолютна 10 годишна погасителна давност и за тях редакцията на чл.171, ал.2, т.2 ДОПК (ДВ бр.105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) била неприложима, поради своя материалноправен характер, съответно за тях не следвало да се начисляват лихви, защото вземанията за лихви също се считали за погасени по давност.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване публичният изпълнител при ТД на НАП да предприеме действия по чл. 173, ал. 2 ДОПК за служебно отписване на възникналите и с настъпил падеж публични вземания от т. 1 до т. 30 за периода 01.01.2001г. до 31.12.2009г., ведно с отписване на начислените върху тях лихви, описани в молба/възражение вх.№[рег. номер]-000-0008106/10.01.2024г. и съответно да бъде прекратено изпълнително дело №26060004314/2006г. по отношение на тях. Моли са за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на оспорващия.

Ответникът – Директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. От друга страна, в случай на приемане на жалбата за основателна, моли адвокатският хонорар на пълномощника на жалбоподателя да бъде намален до нормативно предвидения минимум, с случай, че го надвишава.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На 09.01.2024г. жалбоподателят Г. П. А. подал до ТД на НАП – Пловдив (чрез офис Хасково) Възражение вх. №50-4/09.01.2024г. ([рег. номер]-000-0008106/10.01.24г.), с което на основание чл. 171 ДОПК информирал директора, че погасени по давност са следните задължения:

1. по Изпълнителен лист №673/06 от 04.06.2008г. – 1481.14 лева (т.1 и 2 от Разпореждането);

2. разноски АПЗ по *********/31.12.2009г. – 100 лева;

3. по наказателно постановление №10499/03.08.2009г. – 500 лева (т.11);

4. по декларация образец 6 – здравноосигурителни вноски за 2007г. – 408.44 лева (т.6);

5. по декларация образец 6 – държавно обществено осигуряване за 2007г. – 1792.08 лева (т.7);

6. по Ревизионен акт 26-00-1242/22.01.2008г. (т.16-25):

6. за 2002г. – 41 092.72 лева;

7. за 2003г. – 46 160.15 лева;

8. за 2004г. – 25 516.09 лева

9. за 2005г. – 482.27 лева;

10. за 2006г. – 23 019.57 лева;

11. за 2007г. – 15 053.00 лева;

12. по Ревизионен акт 26-00-1247/22.01.2008г. (т.25-30):

12. за 2001г. – 367 276.08 лева

13. за 2002г. – 12.98 лева;

14. за 2003г. – 46 733.73 лева;

15. по декларация образец 6 – здравноосигурителни вноски за 2008г. – 437.07 лева (т.4);

16. по декларация образец 6 – държавно обществено осигуряване за 2008г. – 1837.04 лева (т.5);

17. по декларация образец 6 – здравноосигурителни вноски за 2009г. – 603.49 лева (т.8);

18. по декларация образец 6 – държавно обществено осигуряване за 2009г. – 1509.33 лева (т.9);

19. по Изпълнителен лист №481/2007 от 16.12.2008г. – 106.70 лева (т.3)

20. по наказателно постановление №6725/11.07.2008г. – 500 лева (т.10);

21. по наказателно постановление №7585/03.10.2008г. – 500 лева (т.15);

22. по наказателно постановление №7681/14.10.2008г. – 500 лева (т.14);

23. по наказателно постановление №8187/16.12.2008г. – 500 лева (т.13);

24. по наказателно постановление №8188/16.12.2008г. – 500 лева (т.12).

С възражението А. поискал посочените задължения да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000577/24.01.2024г. (л.28), по повод постъпилата молба, на основание чл. 226, ал. 1 ДОПК, главен публичен изпълнител Н. В. при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, разпоредил, че:

I. На основание чл.225, ал.1, т.7 ДОПК във връзка с чл.168, т.3 и чл.171, ал.2 ДОПК, прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по Изпълнително дело № 26060004314/2006г., а именно: разноски по документ № ********* от 31.12.2009г. в размер на 100 лева (т.2 от молбата).

II. Не прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на следните вземания по ИД № 26060004314/2006г., а именно:

1. разноски по Изпълнителен лист №673/06 от 04.06.2008г. – 180 лева главница и 302.25 лева лихва, общо 482.25 лева;

2. глоба по Изпълнителен лист №673/06 от 04.06.2008г. – 1000 лева неолихвена главница;

3. обезщетения (по сметка на ВСС) по Изпълнителен лист №481/2007 от 16.12.2008г. – 42 лева главница и 64.95 лева лихва, общо 106.95 лева;

4. НЗОК (здравноосигурителни вноски) по данъчна декларация 26002082370952/27.04.2009г. за периода 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 172.80 лева главница и 265.33 лева лихва, общо 438.13 лева;

5. фонд Държавно обществено осигуряване (пенсионно-осигурителни вноски) по данъчна декларация 26002082370952/27.04.2009г. за периода 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 633.60 лева главница и 1207.33 лева лихва, общо 1840.93 лева;

6. НЗОК (ЗОВ) по данъчна декларация **********/18.03.2008г. за периода 01.01.2007 – 31.12.2007г. – 158.40 лева главница и 251.01 лева лихва, общо 409.41 лева;

7. фонд ДОО (пенсионно-осигурителни вноски) по данъчна декларация **********/18.03.2008г. за периода 01.01.2007 – 31.12.2007г. – 600.60 лева главница и 1195.16 лева лихва, общо 1795.76 лева;

8. НЗОК (ЗОВ) по данъчна декларация 260020915108926/21.03.2010г. за периода 01.01.2009 – 31.12.2009г. – 149.60 лева главница и 355.42 лева лихва, общо 605.02 лева;

9. фонд ДОО (пенсионно-осигурителни вноски) по данъчна декларация 260020915108926/21.03.2010г. за периода 01.01.2009 – 31.12.2009г. – 561.60 лева главница и 951.18 лева лихва, общо 1512.78 лева;

10. глоба/санкция по наказателно постановление №6725/11.07.2008г. за период 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 500 лева;

11. глоба/санкция по наказателно постановление №10499/03.08.2009г. за период 01.01.2009 – 31.12.2009г. – 500 лева;

12. глоба/санкция по наказателно постановление №8188/16.12.2008г. за период 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 500 лева;

13. глоба/санкция по наказателно постановление №8187/16.12.2008г. за период 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 500 лева;

14. глоба/санкция по наказателно постановление №7681/03.10.2008г. за период 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 500 лева;

15. глоба/санкция по наказателно постановление №7585/03.10.2008г. за период 01.01.2008 – 31.12.2008г. – 500 лева;

16. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.12.2004г – 31.12.2004г. – 2992.67 лева лихва;

17. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.02.2003г – 28.02.2003г. – 1934.80 лева главница и 4020.90 лева лихва, общо 5955.70 лева;

18. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.02.2003г – 28.02.2003г. – 2259.36 лева главница и 5809.63 лева лихва, общо 9168.99 лева;

19. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.04.2007г – 30.04.2007г. – 127.54 лева главница и 238.97 лева лихва, общо 366.51 лева;

20. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.07.2004г – 31.07.2004г. – 694.30 лева главница и 1271.55 лева лихва, общо 1965.85 лева;

21. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.04.2007г – 30.04.2007г. – 4.31 лева лихва;

22. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.06.2007г – 30.06.2007г. – 399.21 лева лихва;

23. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.12.2002г – 31.12.2002г. – 3603.02 лева лихва;

24. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.07.2002г – 31.07.2002г. – 0.58 лева лихва;

25. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1242/22.01.2008г. за период 01.04.2002г – 30.04.2002г. – 708.71 лева главница и 1323.44 лева лихва, общо 2032.15 лева;

26. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1247/22.01.2008г. за период 01.01.2003г – 31.12.2003г. – 14578.20 лева главница и 25211.34 лева лихва, общо 39789.54 лева;

27. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1247/22.01.2008г. за период 01.01.2001г – 31.12.2001г. – 78892.28 лева лихва;

28. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1247/22.01.2008г. за период 01.01.2001г – 31.12.2001г. – 105896.65 лева главница [рег. номер].26 лева лихва, общо 289032.91 лева;

29. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1247/22.01.2008г. за период 01.01.2002г – 31.12.2002г. – 12.98 лева лихва;

30. ДДС по Ревизионен акт №26-00-1247/22.01.2008г. за период 01.01.2003г – 31.12.2003г. – 7033.55 лева лихва.

Задълженията по всички точки възлизат общо на 452441.48 лева главници и лихви.

За да разпореди гореизложеното, главният публичен изпълнител е посочил от фактическа страна, че с Решение от 17.12.2001г. по гр. д. 956/2001г. е било вписано обявяване в неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност, а c Решение от 18.02.2005г. по гр.д. № 956/2001г. едноличен търговец Г. П. А. с фирма ЕТ "Ä-П", с ЕИК ***********, бил обявен в несъстоятелност. С Решение № 26003/26.10.2020г. на Окръжен съд – Хасково съдът по несъстоятелността, на основание чл.632, ал.5, във връзка с чл.1 ТЗ спрял откритото производство по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност не било възобновено в определения едногодишен срок и на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ с Решение № 260122/01.12.2021г. било прекратено производството по несъстоятелност по гр. д. 956/2001г. и постановено заличаване на длъжника - едноличен търговец Г. П. А. с фирма ЕТ "Ä-П", с ЕИК ***********. По отношение на задълженията по т.1-2 и т.3 от таблицата е посочено, че публичните вземания са предявени по гр. д. 956/2001г. по описа на Окръжен съд – Хасково с молба № 94-Д-87/03.04.2013г. по описа на НАП, с което действие давността за тези изпълнителни титули била прекъсната. Относно задълженията по т.10, т.15, т.14, т.13, т.12, т.11, т.6-7, 4-5, 8-9, 16-25 и 26-30 е посочено, че публичните вземания също били предявени по гр.д 956/2001г. по описа на Окръжен съд – Хасково с молба изх. № 94-Д-87/03.04.2013г. по описа на НАП. Прието е, че съгласно чл.685а, ал.1 ТЗ, с предявяване на вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и давностният срок спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. След прекратяване на производството по несъстоятелност (Решение № 260122/01.12.2021г. на ОС – Хасково) на 21.12.2022г. започвала да тече нова давност за задълженията от т.1 и т.13. Съгласно чл.171, ал.2, т.2 от ДОПК абсолютната давност не се прилагала, когато вземането било предявено в производството по несъстоятелност, поради което следвало да се приеме, че давностният срок за принудително събиране на горецитираните публични вземания към момента не бил изтекъл и възражението за погасяване по давност се явявало неоснователно. За вземането за разноски по фактура *********/31.12.2009г. на БФ на ТД на НАП-Пловдив (т.1 от Възражение вх.№50-4/09.01.2024г.) в размер на 100 лева, абсолютният 10-годишен давностен срок изтекъл, тъй като същите не били предявени в производството по несъстоятелност.

Разпореждане изх. №[рег. номер]-137-0000577/24.01.2024г. е получено лично от Г. П. А. на 25.01.2024г., видно от Разписка № [рег. номер]-РЗЛ-001203/25.01.24 (л.31). На 29.01.2024г срещу него е била подадена жалба до Директора на ТД на НАП – Пловдив.

С оспореното Решение № 20/12.02.2024г. Директорът на ТД на НАП – Пловдив е оставил без уважение жалбата на Г. П. А. против Разпореждане изх. №[рег. номер]-137-0000577/24.01.2024г. в частта, с която е отказано да се прекрати принудителното изпълнение по отношение на публични вземания на държавата.

В мотивите на решението е посочено, че давността е предмет на нормативна регламентация в много нормативни актове, като по никакъв начин не можело да се приеме, че по отношение на публичните вземания същата попадала единствено в обхвата на чл.171 – чл.172 ДОПК. Освен правилата на ДОПК, разпоредби относно спирането и прекъсването на давността по отношение на публични вземания срещу задължени лица в производството по несъстоятелност или в производството по стабилизация, се съдържали и в ТЗ. Така разпоредбата на чл.685а, ал.1 ТЗ уреждала спирането и прекъсването на давността при предявяване на вземане в производството по несъстоятелност, като предвиждала, че с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсвала и спирала да тече докато траело производството. Разпоредбите на ТЗ не правили разлика между частни и публични вземания, нито предвиждали изключения за предявените в производството по несъстоятелност публични вземания. Прекъсването и спирането на давността, съобразно разпоредбата на чл.685а, ал.1 ТЗ било предназначено да защити интересите на кредиторите, които не можели да осъществяват абсолютно никакви изпълнителни действия извън производството по несъстоятелност с цел да удовлетворят своите вземания. С откриване на производството кредиторът бил лишен от правната възможност да предприема каквито и да е действия за събиране на своите вземания, освен да предяви същите, след което те подлежали на удовлетворяване в рамките на строго определен процесуален ред, в хода на един нарочен съдебен процес, като по никакъв начин предявилият вземането си кредитор не можело да влияе върху продължителността на това производство и свързаните с него други производства. Именно поради тази причина законодателят с нормата на чл.685а, ал.1 от ТЗ предвидил защитата на всички кредиторски интереси. Тя била приложима в рамките на едно специално производство, извън общите хипотези на останалите нормативни актове, в т.ч. и ДОПК. Ето защо същата се явявала специална по отношение на нормите на чл.171-чл.172 ДОПК и следвало да се приложи за процесните публични вземания. Под израза „независимо от спирането или прекъсването на давността“ в нормата на чл.171, ал.2 ДОПК следвало да се имат предвид спирането или прекъсването в общите хипотези, изброени в чл.172, ал.1 и ал.2 от ДОПК, но не и хипотезата на чл.685а, ал, 1 ТЗ. Разпоредбите на ДОПК не можело, а и не целели да обхванат абсолютно всички хипотези на прекъсване или спиране на давността, много от последните били уредени в други законови разпоредби, които се явявали специални по отношение на чл.171 - чл.172 ДОПК, какъвто бил конкретният случай с нормата на чл.685а, ал.1 ТЗ. Последната се отнасяла за всички видове вземания, в т.ч. и за публичните, както и за всички видове давност, в т.ч. и за абсолютната.

Нелогични и лишени от правно основание били и доводите, че разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК се явявала обща по отношение на чл.685а, ал.1 ТЗ, но тази на чл.171, ал.2 ДОПК била специална по отношение на същата тази разпоредба. Безспорен бил фактът, че съдебната практика (основно в съдебни актове, постановявани от съдилища по несъстоятелността) не била еднозначна по отношение приложението на чл.685а, ал.1 ТЗ спрямо публичните вземания. Това обстоятелство било изрично отчетено в мотивите на проекта на закона за изменение и допълнение на ДОПК (002-01-53/21.10.2020) и се явявало основната причина за приемането на допълнителната хипотеза по чл.171, ал.2, т.2 от ДОПК с цел окончателно изясняване на този спорен правен въпрос. Следователно посочената разпоредба (в сила от 01.01.2021г.) била приета с идеята да запълни една нормативна празнота, която била причината за съществуването на различна съдебна практика, но в никакъв случай нейното приемане не можело и не следвало да се тълкува с доводите, че до влизане в сила на тази разпоредба абсолютната десетгодишна давност се е прилагала и по отношение на публичните вземания, предявени в производството по несъстоятелност. Нормата на чл.685а, ал.1 ТЗ била приложима по отношение на абсолютната давност и до момента на приемане и влизане в сила на чл.171, ал.2, т.2 ДОПК именно поради нейния специален характер спрямо общите разпоредби на чл.171- чл.172 ДОПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена на 21.03.2024г., а обжалваният административен акт е бил връчен на страната на 14.03.2024г. Следователно е спазен законовоустановеният (в чл. 268, ал. 1 ДОПК) 7-дневен срок за обжалване на акта. Видно от решението, негов адресат е жалбоподателят Г. П. А., поради което същият е засегната от акта страна и има правен интерес да иска неговата отмяна. С оглед на изложеното жалбата е редовна.

По същество същата е основателна поради следното:

Решението е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Според чл. 267, ал. 2 от ДОПК решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.

Предвид цитираните нормативни текстове съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП – Пловдив, част от чиято структура е и главният публичен изпълнител от офис – Хасково на ТД на НАП - Пловдив, издал оспореното пред директора Разпореждане изх. №[рег. номер]-137-0000577/24.01.2024г.

Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е издадено в писмена форма и съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите и правните основания за постановяването му.

Не се установи в производството по издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение съответствието на решението с материално правните разпоредби, съдът намира следното:

В случая между страните няма спор по фактите, вкл. в открито съдебно заседание се заяви от пълномощника на жалбоподателя, че не се спори, че процесните задължения са били предявени с молба изх. № 94-Д-87/03.04.2013г. по гр.д. № 956/2001г. на Окръжен съд – Хасково (производството по несъстоятелност).

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че вземанията, за които главният публичен изпълнител е отказал да прекрати изпълнително дело с номер 26060004313/2006г. са станали дължими в периода от 22.01.2008г. до 21.03.2010г., т.е. последното задължение е следвало да се заплати най-късно до края на 2010г.

Чл. 171, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2021г., урежда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато:

1. задължението е отсрочено или разсрочено;

2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;

3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;

4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;

5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Чл. 14, ал. 1 ЗНА сочи, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В настоящата хипотеза липсва изрична разпоредба, която да дава обратна сила на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, влязла в сила на 01.01.2021г. Самата разпоредба е материалноправна и като такава действа занапред, освен ако изрично не е указано друго.

Доколкото 10-годишният абсолютен давностен срок за публичните вземания, предмет на делото, е изтекъл именно към 31.12.2020г., то в случая е приложима разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, действаща към него момент. Към 2006г. тя е била в следния смисъл: С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

През 2016г. разпоредбата е претърпяла промяна в следния смисъл - С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Обхватът на абсолютната давност е продължил да се намлява и към 2019г., когато разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е била в следния смисъл: С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Едва към 01.01.2021г. законодателят е предвидил, че абсолютната давност не се прилага в случаите, при които вземането е било предявено в производство по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай.

Чл. 685а ТЗ е в следния смисъл - С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Липсва изрична разпоредба в смисъл, че в производството по несъстоятелност абсолютната давност за публични вземания е неприложима.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, доколкото изключенията от въведеното правило за погасяване на всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, с изтичането на абсолютната 10-годишна давност, са изчерпателно посочени и не могат да бъдат разширявани по пътя на тълкуването. По тази причина с изменението на чл. 171, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г. / изрично е въведено ново изключение за погасяване по този способ на публичните вземания, а именно – когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност, но изменената разпоредба действа ех nunc (занапред) и не намира приложение в настоящия казус. (Така в Определение № 60379 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1812/2020 г., II т. о., ТК)

Законодателят на няколко пъти е изменял разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, като същият е имал възможност да въведено изключение от правилото за абсолютната давност и на по-ранен етап, за да защити, в крайна сметка, интересите на държавата. Недопустимо е съдът да запълва материалноправна „празнота“ чрез своите актове. Чл. 685а ТЗ урежда единствено, че в производство по несъстоятелност, давността спира да тече, като не прави разлика за вземанията – публични или частни. ДОПК е законът, който урежда правилата във връзка с публичните вземания и след като изрично не е било предвидено до 01.01.2021г., че абсолютната давност е неприложима в производство по несъстоятелност, то е неправилно да се приеме, че всъщност законодателят е искал да каже нещо друго.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че към 01.01.2021г. посочените публични вземания в Разпореждане с номер [рег. номер]-137-0000577/24.01.2024г. на Главен публичен изпълнител Н. В., което разпореждане е било предмет на обжалване пред Директор на ТД НАП Пловдив, чието решение пък от своя страна е предмет на обжалване в настоящото производство, в общ размер на 452 441.48 лева - главници и лихви, са погасени по давност, предвид изтичане на 10-годишен давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК, действаща до 01.01.2021г.

Обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да се върне на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, който да се произнесе отново по Възражение вх. №50-4/09.01.2024г. ([рег. номер]-000-0008106/10.01.24г.), подадено от Г. А. при спазване на указанията по правилното приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 1010,00 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г. П. А., [ЕГН], Решение с номер 20 от 12.02.2024г. на П. Н. Г. – Директор на ТД НАП Пловдив, постановено по жалба с вх. номер 66-22-229 от 30.01.2024г. по регистъра на ТД НАП Пловдив, подадена от Г. П. А. срещу Разпореждане с изх. номер С2240026-137-0000577/24.01.2024г., издадено от Н. В. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, в частта, с която е отказано прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на публични вземания на държавата.

 

ВРЪЩА преписката на ТД на НАП Пловдив, като указва на публичен изпълнител да се произнесе отново по Възражение вх. №50-4/09.01.2024г. ([рег. номер]-000-0008106/10.01.24г.), подадено от Г. П. А., [ЕГН], при спазване на указанията по правилното приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на Г. П. А., [ЕГН], сторените разноски в производството в размер на общо 1010,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.