№ 4153
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110115240 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Х. Т. М. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София,
ул. Иван Денкоглу №7, ет.5, ап.9, адв. Георгиев и ответникът „***“ АД с ЕИК ***, гр.
София, ж.к. Динабад, ул. Васил Калчев , бл.58, оф.6
Предявен е иск по чл.55, ал.1, пр.1, за сумата 339,39лв. – платена без основание по
договор за кредит от 13.12.2018г., между ищеца и ответника.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е изцяло, евентуално частично нищожен.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил сумата и че ответникът се
е обогатил с тази сума.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е сумата е платена с основание.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните като безспорни следва да се отделят фактите:
Между ищеца и ответника е сключен договор за кредит на 13.12.2018г. за сумата
1200лв., която ищецът е получил.
Уговорено е задължение в §6 за предоставяне на обезпечение, а при неизпълнение на
задължението – плащане на неустойка в размер 380,94лв.
Уговорена е възнаградителна лихва от 24%, посочен е ГПР в размер 26,83%, в който
не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.
Ищецът е погасил предсрочно с плащане изцяло задълженията си – в размер на
1533,39лв.
Спори се дали договорът е сключен в предвидената от закона форма; дали са спазени
1
изискванията на ЗПК, включително и за посочване на ГПР, дали уговорената
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи
следното от фактическа и правна страна:
От заключението към приетата по делото СТЕ, че на 13.12.2018г. между ищеца и ответника
е сключен договор от разстояние за кредит за сумата 1200лв. Ищецът чрез телефонно обаждане до
ответника е предоставил три имена, ЕГН, ползван от него мобилен телефон и електронна поща, на
която ответникът да изпрати необходимите документи за сключване на договора, общите условия,
сумата и периода на кредита. След това процедурата изисква съгласие от ответника. При
положителен отговор, същият изпраща имейл до кредитоискателя, в който е описано съгласието за
отпускане на кредит и линк към системата на ответника, съдържащ прикачени екземпляр от
процесния договор, общите условия, преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и предоговорна
информация за предоставяне на финансови услуги от разстояние и декларация за обработка на
личните данни. Кредитоискателят трябва да последва линка – връзка в системата на ответника в
модул съдържащ форма за електронно подписване Генерираният линк представлява токен
комбинация от 64 символа, съдържащи закодирани данни за конкретната заявка на дадения киент.
В така генерираната страница клиентът трябва да въведе 6-цифрен пин код, в случая 311969,
изпратен на 13.12.2018г. в 12,29,17ч., който му е изпратен от системата на посочения мобилен
телефон. След успешно въвеждане на пин кода в генерираната страница и последователно
натиснати бутони „съгласен съм“ и „потвърждавам подписването на договора“, системата на
ответника верифицира подписването на договора за успешно. В регистъра за подписване в сървъра
на ответника е налице съвпадение на изпратените и получени токен и пин. На посочения имейл
адрес на ищеца са изпратени като прикачени файлове процесният договор, общите условия,
преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и предоговорна информация за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и декларация за обработка на личните данни.
Съгласно заключението към ССчЕ на 13.12.2018г. сумата по отпуснатия кредит от 1200лв. е
изплатена на потребителя чрез превод в Ипей и договорът е отразен в счетоводството на
ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че страните са сключили договор за кредит, като са
спазени изскванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Съгласно заключението към ССчЕ уговорената в §6 неустойка за непредставяне на
обезпечение не е включена в ГПР, разходът, който е включен в ГПР, е единствено договорната
фиксирана лихва от 24%. Ако неустойката се включи в ГПР, то неговият размер би бил 145,31%
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
2
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите
не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид на това, че законната лихва е в
размер на 10. 00%. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая неустойката за непредставяне на обезпечение е уговорена като допълнително
задължение по договора за кредит, което е уговорено по начин, целящ да се заобиколи
ограничението на чл.19, ал.4 ГПК. Тази сума не е включена в ГПР, а следва да бъде
включена, тъй като не попада в приложното поле на изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК. Ако
бъде включена, то ГПР значително надхвърля 50%. Налице е заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплащат неустойка се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС№ 426/2014 г.
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Отделното от изложеното уговорките относно тези услуги са недействителни, тъй като
представляват неравноправни клаузи - съгласно чл.143 ЗЗП, според който неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Те не са уговорени
индивидуално, тъй като представляват стандартни клаузи в договор, сключен при общи
условия.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Следователно при установяване на недействителност поради
противоречие с чл.22 ЗПК договорът е частично недействителен, тъй като запазва
действието си по отношение на правата и задълженията на страните, свързани с предаването
и връщането на чистата стойност на кредита.
Предвид изложеното, платена без основание е сумата, явяваща се разликата между
платената от ищеца сума 1533,39лв. и чистата стойност на кредита 1200лв., поради което
искът е основателен за сумата 333,39лв.
По разноските: ищецът е направил разноски в размер на 250лв. /депозит за ССчЕ –
200лв. и 50лв. д.т./. Направено е искане от процесуалния му представител за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1
3
от 400лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Динабад, ул. Васил Калчев , бл.58, оф.6 да
плати на Х. Т. М. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул. Иван Денкоглу №7, ет.5,
ап.9, адв. Георгиев, сумата 339,39лв. – платена без основание по договор за кредит от
13.12.2018г., ведно със законната лихва от 23.3.2022г. до плащането, както и 250лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Динабад, ул. Васил Калчев , бл.58, оф.6 да
плати на адв. Искрен Николов от САК, гр. София, ул. Иван Денкоглу №7, ет.5, ап.9, сумата
400лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4