Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 10 ноември 2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия
Цариградска гр.д. №321/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), заедно с акцесорен иск за
лихва по чл. 86 ЗЗД
Ищецът „Павлолес“
ЕООД, чрез адв. Р. Б., претендира от ответника „П.“ ЕООД, представляван от адв.
Х.Б. да му заплати сумата 18 271.60 лева, представляваща неплатения
остатък от цената на доставена дървесина, за която ищецът издал фактура
№1777:05-02.2020 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 07.05.2020 г. Твърди, че вземането му произтича от устен договор за
продажба, сключен по телефона на 12.01.2020 г. с предмет доставка на около 200
м3 дървесина при цена 90 лева/м3 без
ДДС. Ищецът доставил 187.70 м3за времето от 13.01. до 21.01.2020 г., за което
издал 5 броя превозни билети и впоследствие процесната фактура на обща стойност
20 271.60 лева с ДДС с краен срок за плащане 10.02.2020 г. Ответникът
платил само 2000 лева, поради което ищецът иска осъждането му за останалата
дължима сума, като за обезпечение на претенцията му в негова полза е издадена
обезпечителна заповед.
Ответникът
„П.“ ЕООД признава частично иска до сумата 13 271.60 лева, като твърди, че
още 5 000 лева били платени в брой на представител на ищеца.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Р. Б.. Поддържа
исковата молба, приема проекта за доклад, съобщен от съда по реда на чл. 140 ГПК. Представя доказателства за ново обстоятелство – плащане след завеждане на
иска. Затова поддържа иска само за лихва върху сумата, както и претенцията за
разноски, като излага аргументи, че ответникът е дал повод за завеждане на иска
и дължи да поеме разноските, за които представя списък в размер на общо
3 122.50 лева, включващи и 1261.50 лева разноски за обезпечаване на иска.
Оспорва възраженията на ответника за частично плащане в брой на 5 000
лева, което счита за недоказано.
Ответникът
се представлява от пълномощника си адв. Х.Б., който поддържа отговора на
исковата молба. Счита, че е доказано оспореното от ищеца частично плащане от
5000 лева, което моли да бъде съобразено от съда. Иска справедлив съдебен акт и
разноски, според изхода на делото, като представя списък на разноски за
2 000 лева, включващи адвокатско възнаграждение.
Въз основа
на становищата на страните, приетите за безспорни факти и обстоятелства, както
и събраните доказателства, съдът прие следното:
На
12.01.2020 г. устно по телефона представители на двете дружества постигнали
съгласие ищецът да достави на ответника около 200 м3 дървесина при цена 90 лева/м3 без ДДС, което
обстоятелство е прието за безспорно между страните. Заявката била направена от
св. П.П. – началник на цеха на ответника и баща на управителя, и приета от М. К.
– баща на управителя на ищцовото дружество.
От
следващия ден – 13.01.2020 г. до 21.01.2020 г., ответникът със свой превоз –
товарен автомобил, управляван от св. Е. И., на базата на ищеца в с. Сливата
приел общо 187.70 м3 дървесина от
топола, представляваща трупи за бичене. Доставянето на количеството е прието за
безспорно между страните и се подкрепя от издадените от изпращача – ищеца, 5
броя превозни билети, с получател ответника, в които подробно са описани
количествата и конкретните параметри на дървесината във всеки превоз.
На
05.02.2020 г. ищецът издал данъчна Фактура №********** с доставчик „П.“ ЕООД и
получател „П.“ ООД с предмет 187.7 м3 тополови трупи по превозни билети –
изрично описани 5-те превозни документа, с единична цена 90.00 лева без ДДС, на
обща стойност 20 271.60 лева с ДДС. Посочена е дата на падеж – 10.02.2020
г.
На
20.20.2020 г. ответникът „Петрешко“ ООД превел по банковата сметка на ищеца
общо сумата 5650.40 лева с посочено основание – окончателно плащане по фактура
№1695 – 3650.40 лева и частично по фактура №1777 – 2000 лева, което се
установява от представеното платежно нареждане с отговора на исковата молба и
което плащане е признато от ищеца.
По искане
на ищеца Ломският районен съд въз основа на Определение №797/10.03.2020 г. е
издал Обезпечителна заповед от същата дата, приложена към исковата молба, с
която е допуснато обезпечение на бъдещ иск за заплащане на сумата
18 271.60 лева с ДДС, представляваща неплатената сума по процесната
фактура на обща стойност 20 271.60 лева, като е наложен запор върху
банковите сметки на ответника в Банка ДСК и ОББ до размера на претенцията.
Въз основа
на обезпечителната заповед по молба на ищеца било образувано изпълнително дело
№172/2020 г. на ЧСИ И. Л., по което ищецът заплатил разноски в размер на 84.00
лева, видно от приложените молба и фактура.
На
16.07.2020 г. ответникът платил изцяло останалата дължима по фактура
№1777/05.02.2020 г. сума от 18 271.60 лева, претендирано с настоящата
искова молба, което обстоятелство се признава от ищеца и е удостоверено с
банковия документ – излечение от сметката на ищеца, заверена с посочената сума.
След
плащането ищецът поискал отмяна на допуснатото обезпечение поради отпадане на
обезпечителната нужда, по което се произнесъл РС Лом с Определение от
20.07.2020 г. по ч.гр.д.№496/20 г., с което е отменено обезпечението и
издадената обезпечителна заповед е обезсилена.
Ответникът
ангажира гласни доказателства в подкрепа на защитното си възражение, че освен
2 000 лева по банков път е платил и 5 000 лева в брой на представител
на ищеца. Двамата свидетели, доведени от ответника не успяха при условията на
пълно на пълно и главно доказване да установят такова плащане.
Св. П.П.
освен субективната заинтересованост – работи при ответника и е баща на
управителя И. П., изложи вътрешно противоречиви и в разрез с писмените
доказателства показания. П. твърди, че уговорката за доставка на дървесина била
постигната в началото на м. февруари, което съществено противоречи на писмените
доказателства и признатите обстоятелства за безспорни между страните, а именно,
че договорът е бил сключен на 12.01.2020 г., което се потвърждава от датата на
превозните билети, които се регистрират в системата на ИАГ и съответно носят
достоверна дата. Несъответни на горното и са и твърденията на св. П., че
уговорката била за 100 кубика, а признатото от страните, включително с
неоспорване на фактурираното, е, че предмет на сделката са 187 м3 дървесина. П.
с показанията си иска да убеди съда, че е изпратил 5 000 лева по шофьора –
Е. И., „авансово още на първата кирия“. Първото доставено количество, според
превозните документи, е от 13.01.2020 г., т.е. значително преди периодът,
споменат от св. П..
Св. Евгени И.,
който е извършвал транспорта от мястото на сделката в базата на ищеца до
мястото на дейност на ответника, също е неубедителен в показанията си кога
точно и на какво основание е предал сума от 5 000 лева на съпругата
на служителя на „П.“ – М. С. И. твърди,
че това е станало в началото към средата на м. януари, което противоречи на
периодът посочен от другия свидетел П..
От
показанията и на двамата свидетели се установи, че страните се намират в трайни
търговски отношения, което е видно и от основанието за частично плащане по
процесната фактура, в която са посочени две различни фактури. Затова дори и да
се установи предаване в брой на твърдяната сума от 5 000 лева за съда не е
налице пълно и непротиворечиво убеждение, че такова плащане в брой е било
извършено именно по процесната сделка.
Следва да
се посочи, че подобно плащане би било в разрез с норма от публичен ред, тъй
като чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой задължава
всички плащания на стойност над 10 000 лева, какъвто е настоящия случай,
да се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В подкрепа
на това, че подобно частично плащане не е извършено е и последващото доброволно
плащане в хода на процеса. Това плащане съдът прие като конклудентно признание,
а не като плащане с цел вдигане на обезпечителната мярка – запор. Това е така,
защото ако страната оспорва претенцията, но иска да освободи банковите си
сметки от запора, то правното средство за постигане на този резултат е
предвидената в чл. 398 ГПК възможност за замяна на обезпечението чрез внасяне
на залог в размер на оспорената сума, в който случай наложените запори се
отменят безусловно.
По тези съображения съдът прие за недоказано твърдението
на ответника за извършено частично плащане в брой в размер на 5000 лева.
Правни изводи:
Ищецът
успешно доказа основанието, от което черпи притезателното си право срещу
ответника, квалифицирано от съда по чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Задължението
до размера 13 271.60 лева е признато изрично от ответника. Оспорваната
част от 5000 лева до пълния претендиран размер от 18 271.60 лева съдът
също прие за дължима към момента на предяваване на иска, но впоследствие
погасена поради извършеното плащане в хода на процеса.
При това
положение главният иск следва да бъде отхвърлен на това основание.
Акцесорният
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава
върху главницата от датата на предявяване на иска 07.05.2020 г. е основателен
до деня преди плащането – 15.07.2020 г. Ищецът не е ангажирал доказателства за
този размер и съдът не е давал указания в тази насока, тъй като обичайно
размерът на лихвата се изчислява след стабилизиране на решението при
изпълнението му – доброволно или принудително. Доколкото лихвата за забава има
нормативно установен размер и предвид наличните калкулатори в автоматизираните
правни системи, съдът служебно изчисли размера на дължимата сума за посочения
период възлиза на 355.28 лева.
По разноските:
Разноските,
направени от ищеца в настоящото производство, както и в обезпечителното, следва
да бъдат възложени в тежест на ответника, въпреки отхвърлянето на главния иск,
тъй като плащането поради което се отхвърля иска, е извършено след
предявяването му. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС,
ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат
от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в
полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването
му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. Разноските в
обезпечителното, съгласно задължителното указание, дадено с т. 5 от
Тълкувателно решение №6/2013 г. ОСГТК на ВКС, също се разпределят с оглед горното
правило.
Разноските,
за които ищецът доказва реално плащане, включват: 730.86 лева държавна такса за
предявения иск, 1 100 лева платено адвокатско възнаграждение за предяване
на иск; в обезпечителното - разноски за адвокат– 350.00 лева и разноски по
изпълнителното дело – 84.00 лева. Пътните разходи на адвоката на страната не
представляват съдебно-деловодни разноски, в какъвто смисъл е практиката на ВКС,
например Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., Определение
№51/08.02.2017 по дело №2024/2016 на ГК, IV г.о. и др.
Общо
доказаните и признати съдебно-деловодни разноски в исковото и обезпечителното
производство са за 2 264.86 лева. За разликата от 827.50 лева до пълния претендиран размер
от 1261.50 лева разноски в
обезпечителното производство, заявен в списъка по чл. 80 ГПК, ищецът не
представя доказателства.
При тези съображения
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от управителя
П.М. ***, чрез адв. Р. Б., със съдебен адрес *** *, срещу „П.“ ЕООД с
ЕИК *******, представлявано от управителя И.П. ***, чрез адв. Х.Б. ***, офис 6,
електронен адрес *************@*****.*** иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 18 271.60 лева,
представляваща остатък от цената на доставена дървесина, за която ищецът издал
фактура №1777:05-02.2020 г., поради плащане извършено на 16.07.2020 г. в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 86 ЗЗД „П.“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от
управителя И.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД с ЕИК ********,
представлявано от управителя П.М. ***, сумата от 355.28 лева (триста и петдесет
и пет лева и 28 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода 07.05.2020
г.до 15.07.2020 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя И.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД с ЕИК ********,
представлявано от управителя П.М. ***, сумата от 2 264.86 лева (две
хиляди двеста шестдесет и четири лева и 86 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски в исковото и в обезпечетиленото производство, като ОТХЪВРЛЯ
искането за присъждане на разноски до пълния претендиран размер от 3 122.50
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен
срок от връчването му – на ответника да се връчи чрез адв. Б. по реда на чл.
42, ал. 4 ГПК – на посочения електронен адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………………….