Р Е
Ш Е Н
И Е № ........
Гр.
Павликени, 15.09.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 16.01.2023 година в
състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Боряна Николова., като
разгледа докладваното от съдията Гр.Д № 586 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе съдът взе предвид следното:
В исковата
си молба срещу Н.К.Н., ЕГН ********** и М.Л.В. с ЕГН **********,***
ищците Н.К.М. с ЕГН ********** и К.Е.Т. с ЕГН **********,
двете с постоянен адрес *** твърдят, че с ответниците
са в спор относно разпределението и ползването на жилище - апартамент в град П., ул. ***, представляващ жилище с площ
от 74,06 кв.м., състоящо се от кухня, дневна, две стаи, коридор, баня, тоалетна
и две тераси. Твърдят, че притежават при равни права 2/3 идеални части от
вещното право на ползване на имота, а ответниците са
собственици на останалата 1/3 идеална част от това право. С твърдения от
началото на 2019 година отношенията между първата ищца и ответника да се
влошили, което препятствало съвместното ползване по реда на настоящото
производство търсят постановяването на решение, по силата на което да бъде
разпределено ползването на процесния недвижим имот
като същият да бъде отдаван под наем на трети лица при пазарен наем или да бъде
предоставено ползването му на ответниците, като същите
бъдат осъдени да им заплащат обезщетение за ползите, от които са били лишени с
оглед личното ползването на имота - в размер на две трети части от установения
среден пазарен наем за процесния имот, считано от
датата на писмената покана - 02.05.2019г. до влизане в сила на решението за
разпределяне ползването на процесния недвижим имот,
ведно със законната лихва върху всяка дължима месечна вноска - до пълното
погасяване на задължението за обезщетение. Търсят разноски. В подкрепа на
твърденията си ангажират доказателства.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен
отговор, с който претенциите се оспорват. Поддържа се, че не отговаря на
истината твърдението, че ищците били лишени от правото да ползват имота.
Твърдят, че ищците сами са се отказали от правото да ползват имота, тъй като
живеели в чужбина, поради което предявеният иск се явявал процесуално
недопустим, а по съществото си неоснователен. Към отговора са приложени писмени
доказателства.
В съдебно
заседание ищците, чрез пълномощниците си, поддържат
предявения иск.
В съдебно
заседание ответниците, чрез пълномощниците
си, поддържат писмените отговори.
Павликенският
районен съд, в настоящият му състав, след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при спазване правилата на чл. 235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор, че с Нотариален акт за учредяване право на ползване върху
недвижим имот № *** от ***2011 година, т. ***, рег. ***, н.д. № ***/2011 г. на
нотариус Д. А., ответникът Н.К.Н. учредил в полза на ищците безвъзмездно и
безсрочно право на ползване върху следния недвижим имот – процесния
апартамент, представляващ жилище с площ от 74,06 кв.м., състоящо се от кухня,
дневна, две стаи, коридор, баня, тоалетна и две тераси, като правото на
ползване е учредено заедно и поотделно за всяка от тях, както и заедно и
поотделно с учредителя.
При
учредяване на правата на ползване последният е едноличен собственик на имота,
получен в дарение от родителите си – починалият му баща и втората ответница – Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, н.д. № ***/2004 г.
на нотариус Д. А.
С Решение от
03.12.2019 година по гр. д. № *** по описа на РС – П. за 2019 г., влязло в сила
на 23.12.2019 г. е развалено дарението на същия недвижим имот до размер на една
втора ид. част, съответстваща на дела на ответницата М.В..
Видно от решението Н. не е активно участвал в това производство – не е
депозирал отговор, не е представил доказателства и не се е явил при надлежно
призоваване по чл. 176 от ГПК.
С Решение
от 08.09.2020 година по гр.д. № *** по описа на РС – П. за 2019 г., потвърдено
с Решение на ВТОС по в.гр.д. № ***/2020 г., са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от Н.Н. срещу главен иск с
правно основание чл. 59, ал. З от ЗС за признаване за погасено поради неупражняването
му в петгодишен срок на правото на ползване на процесния
недвижим имот, както и евентуалният иск по чл. 61, ал. 2 ЗС за прекратяването
на същото право на ползване.
С Нотариална
покана рег. № ***/2019 г., том ***, № ***, на нотариус рег. № 130 – Д.А.,
връчена на ответника Н. лично на 02.05.2019 г. ищцата М. го е поканила да й
освободи имота и да й заплаща месечно наемоподобно
парично обезщетение в размер на 400 лв., считано от връчването на поканата до
освобождаването на имота. Последния в отговор оспорил дължимостта
на обезщетението, твърдейки, че не създава пречки на ищцата да ползва имота лично,
като оспорил и размера на претендираното обезщетение.
С Нотариална
покана рег. № ***/2020 г., том ***, № *** на нотариус рег. № 129 – П.П., връчена на Н. на 23.06.2020 г, ищците поканили последният
да им заплаща сумата от 120 лв. месечно за ползването на две трети идеални
части от правото на ползване върху имота. Ответникът отново в писмен отговор
възразил.
Не е
спорно, че поне от 02.05.2019 година и към разглеждане на производството имота
се ползва реално само от двамата ответници, а ищците
трайно живеят извън пределите на РБ и инцидентно посещават страната
От
материалите по делото може да се формира извод, че действително отношенията
между страните са влошени - изнесеното в
поканите и отговорите, мотивите на цитираните съдебни решения.
Видно от
описанието на имота в НА и установеното от ВЛ при извършения оглед имотът се състои от кухня, дневна, две стаи, коридор, баня,
тоалетна и две тераси. Вещото лице е установило, че средния пазарен наем за
имота възлиза на 256.25 лева и съответно за периода от 05.07.2019 година до
изготвянето на заключението на 24.08.2022 година възлиза на 10250 лева.
Въз основа
на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Производството
по чл. 32, ал. 2 от ЗС (каквото е настоящото по главния иск) не е исково, а е
спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ.
Това
производство приключва с решение на съда, което замества липсващото решение на
мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС или такова негово решение, което е вредно
за общата вещ. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС изрично установява
процесуалната възможност „по искане на който и да е от съсобствениците“
районният съд да реши въпроса за разпределение на ползването на съсобствената вещ и в двете визирани в разпоредбата
хипотези: „ако не може да се образува мнозинство„ или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ“. Невъзможността да се образува мнозинство
по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на
мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за използването на общата вещ, така и
когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците
да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради
което такова решение няма правно действие - аргумент от чл. 31, ал. 1 от ЗС.
Правото на
ползване съгласно чл. 56 от ЗС обхваща правото да се ползва вещта лично от
ползвателя, без да се уврежда същата или правото на ползвателя да получава
доход от вещта, в случай, че не я ползва лично и тук Законодателят е оставил на
преценката ползвателя коя от двете възможности ще избере.
Когато
правото на ползване върху една вещ е учредено или съществува в полза на различни
лица е налице съсобственост върху това ограничено вещно право и по специалната
разпоредба на чл.111 от ЗС съответно приложими са правилата на съсобствеността.
В случая специалните разпоредби относно това по какъв начин да се ползва съсобственото ограничено вещно право на ползване са посочени
в чл. 31 и чл. 32 от ЗС.
В
контекста на горните разсъждения,
почерпени изцяло от мотивите на ТР № 13/10.04.2013
г. на ОСГК по т.д. № 13/2012г на ВКС, съдът съобразявайки обстоятелството, че е
налице решение на мнозинството за ползване на общата процесна
вещ, както и оспорването от страна на малцинството от съсобствениците му, счита
за неоснователно възражението на ответниците, че
исковата претенция е недопустима. С оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в ТР № 13/10.04.2013 г. на ВКС настоящият
съдебен състав намира предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за допустим,
поради което следва да бъде разгледан по същество. Следва да се отбележи, че
допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е свързана с несъгласието на
единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общата
вещ, което обуславя необходимостта от съдебна намеса за разрешаване на
възникналия спор, доколкото и решението на мнозинството няма изпълнителна сила.
По
същество съдът намира следното:
Безспорно
се установи в конкретния случай наличието на съсобственост върху учреденото
безвъзмездно и безсрочно право на ползване върху процесния
имот при квоти по една трета за двете ищци и по една шеста на двамата ответници, което право на ползване е и съдебно признато с
влязлото в сила решение на ПРС по гр.д. № ***/2019 г. По отношение на ответника
Н. първоначално правото на ползване съществува в размер на една идеална част,
но с оглед развалянето на дарението, се редуцира наполовина, като
съсобственикът М.В. става носител на 1/6 идеална част от правото на ползване.
Както е посочено
по-горе имота представлява апартамент, състоящ се от кухня, дневна, две стаи,
коридор, баня, тоалетна и две тераси, което съотнесено
към броя на лицата с признато право на ползване и обстоятелството, че същите са
на практика лица от три различни поколения, при това находящи
се във влошени отношения позволява да се формира извода, че съвместното
ползване е невъзможно, то не се и цели от ищците, притежаващи две трети идеални
части от правото. Отделно от изложеното в Нотариалният акт, учредил правото на
ползване не е въведено ограничение имота да не бъде отдаван под наем, т.е. да
се получава възможния граждански плод от него.
Именно
така посоченото мнозинство се установи да е взело решение за отдаването на
имота под наем, като по този начин всеки един от носителите на правото на
ползване да получи доход от вещта. Такова решение не е забранено от закона,
липсват данни и то да би довело до увреждането на жилището.
При
положение обаче, че ответниците желаят да запазят за
себе си реалното ползване, то това им желание следва да бъде зачетено – с оглед
жилищната им нужда, демонстрирана в хода на производството, а и същите, като
съсобственици безспорно биха положили по- висока грижа за жилището.
При това
положение съдът счита, че най-целесъобразния вариант за разпределяне на
ползването е предоставянето реалното му
ползване на жилището от ответниците, а на ищците да
определи обезщетение за ползите, от които те ще бъдат лишени. Размера на същото
е установен с кредитираното от съда заключение – ВЛ лице е установило, че за процесния имот възможния месечен наем възлиза на сумата от
256.25 лв., съответно всяка една от ищците следва от ответниците
да получава по 85.42 лв.
Обезщетението
за минало време следва да се присъди от съответната покана – за ищцата от Н.М.
от 02.05.2019 г., а по отношение на ищцата К.Т. от 23.06.2020 г.
По
разноските:
Двете
страни са направили разноски по делото и ги претендират. В производството по главния
иск за разпределяне на ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включваща заплатени
такси, възнаграждения за експертиза, съответстваща на размера на деля им в
съсобствеността, а относно заплатеното от страните адвокатско възнаграждение ,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС,
което е спорна съдебна администрация. Съдебното решение ползва и двете страни
затова и в първоинстанционното производство същите ще
понесат разноските за адвокатско възнаграждение така както са направени, а
разноските за такси и експертни заключения се разпределят според правата им в
съсобствеността. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- решение №275
от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на второ г.о./.
В тази
връзка ищците са направили разноски за държавна такса в размер на 172.80 лв. и
за вещо лице 350 лв. или общо 522.80 лв.
Ответниците не са
направили разноски за вещо лице и такси. Общия размер на сторените в това
производство разноски е 522.80 лв., поради което ответниците
следва да заплатят на ищците сумата от 87.13 лв. съобразно притежавания от тях
дял и общата стойност на разноските.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
По иска на
Н.К.М. с ЕГН ********** и К.Е.Т.
с ЕГН **********, двете с постоянен адрес *** срещу Н.К.Н., ЕГН ********** и М.Л.В. с ЕГН **********,*** ОПРЕДЕЛЯ
НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ на апартамент в град П., ул. ***, представляващ жилище
с площ от 74,06 кв.м., състоящо се от кухня, дневна, две стаи, коридор, баня,
тоалетна и две тераси, а именно същият да се ползва от Н.К.Н.,
ЕГН ********** и М.Л.В. с ЕГН **********,*** - заедно и поотделно, като ОСЪЖДА Н.К.Н., ЕГН
********** и М.Л.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩАТ Н.К.М. с ЕГН ********** и К.Е.Т. с ЕГН **********
обезщетение за това ползване в размер на по 85.42 лв. месечно
– за всяка една от тях, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Н.К.Н.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Е.Т. с ЕГН ********** *** месечно
обезщетение в размер на 85.42 лв. за времето през което същата е била лишена от
правото на ползване на апартамент в град П., ул. ***, представляващ жилище с
площ от 74,06 кв.м., състоящо се от кухня, дневна, две стаи, коридор, баня,
тоалетна и две тераси, считано от 23.06.2020 година до влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.К.Н.,
ЕГН ********** и М.Л.В. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.К.М. с ЕГН **********
и К.Е.Т. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес *** сторени съдебно -
деловодни разноски в размер на 87.13 лв.
Решението
подрежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: