Р Е Ш Е Н И Е
№
26.10.2020 год. , град
Тетевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на първи октомври през две
хиляди и двадесета година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар :Петя
Георгиева
Като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 726 по описа на
Тетевенският районен съд
за 2019 год., за да се произнесе – съобрази:
Ищец : „Г.З.”
ЕАД
Ответник: З.А.Д. ***
Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.500 ал.2 от КЗ
Съдът е сезиран с искова молба от
„Г.З.” ЕАД с ЕИК ****** ,седалище и адрес на управление гр. с. , ************
срещу З.А.Д. ***.
В исковата молба се твърди , че на 17.12.2017
г. в гр. л, З.А.Д., водач на л. а. „М“ с per. № ******,
на ул. „Дс“, при извършване на маневра ляв завой виновно реализирала ПТП с л.а.
марка „М 3“, с per. № ******, като нанася имуществени
вреди на автомобила. За настъпилото ПТП е съставен по законоустановения
ред протокол за ПТП №1613194/21.01.2017 г. по описа на ОД на МВР - гр. л, в
който е отбелязано, че виновният за ПТП водач на л.а. „М“ З.А.Д. е управлявала
МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство.За л. а. „М“, управляван от виновния водач З.А.Д. е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” при „Г.З.“ ЕАД, с полица №
26117002029100, валидна за срок от 20.07.2017 г. до 20.07.2018 г„ с изплатена
застрахователна премия.След отправени заявления към „Г.З.“ ЕАД за изплащане на
обезщетение за увредените л.а., в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, дружеството образувало щета № 66001800895, извършило
оглед, съставило опис на претенции и калкулация по претенцията за определяне
стойността на имуществените вреди и с доклад по щетата одобрява за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 877,60 лв. З.А.Д. е управлявала л. а.» „М“„ към момента
на ПТП-то без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, което обстоятелство е отбелязано'
в‘ съставения протокол за ПТП. Твърди ,че на
основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за
застраховането, „Г.З.“ ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
които са в общ размер на 877,60 лв.Ищецът твърди ,че е изпратил на ответницата регресна покана с изх. №СЕ-1540/18.09.2018 г., но същата не
е заплатила доброволно дължимото обезщетение и предявили пред Районен съд - гр. Тетевен заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. №
480/2019 г., ГО, по описа на 2 с-в на Районен съд Тетевен, издадена е заповед
за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което поражда за ищеца правен интерес от завеждане на
настоящия иск.Моли съдът да признае за установено, че З.А.Д. дължи на „Г.З.”,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. с., ******: сумата от
877,60 лв. (осемстотин седемдесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща
изплатено от „Г.З.” ЕАД застрахователно обезщетение по щета 66001800895, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 480/2019 г., по описа на
2 с-в, ГО, PC Тетевен, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.06.2019г. до окончателното й изплащане;
Претендира разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител
на ответника по делото, в който се твърди ,че иска е допустим, но не
може да изрази становище по основателността на иска ,и след събиране на
доказателствата ще изрази становище по основателността на иска. Коментира доказателствената тежест на ищцовата
страна . Твърди ,че от представената искова молба не можело да се установи,че били налице всички предпоставки
за предявеният регрес с изключение на
факта ,че към датата на ПТП ответницата не притежавала правоспособност за
управление на МПС .Оспорва протокола за
ПТП № 1613194/21.12.2017г. Твърди ,че оспорва претенцията тъй като в исковата
молба не се съдържали категорични доказателства че ответницата е нямала валидно
свидетелство за управление за съответната категория към 17.12.2017г. и ако
ищеца не докаже този факт моли съдът да отхвърли в цялост иска.Моли да се
приемат писмените доказателства на ищеца към иска , както и искането му за
експертиза , както и преписката на ОДМВР
л по издадени протокол за ПТП №1613194/21.12.2017г., ч. гр.д. №480/19 на ТРС .
Моли съдът да изключи от доказателствения материал
протокол за ПТП № ПТП №1613194/21.12.2017г и излага съображения за това,а
именно ,че е нечетлив ,че от съдържанието му било видно ,че това не е протокол
за ПТП с пострадали лица , не били попълнени графите в протокола , нямало
отбелязани свидетели очевидци и бил
издаден в нарушение на чл.6 т.3 от наредба №I3-14 от 12.01.2009г за документите
и реда на съставянето им при ПТП .
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В районен
съд Тетевен е образувано ч. гр.д. № 480/2019г от заявителя
„Г.З.” ЕАД срещу длъжника З.А.Д.
*** по което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 232/20.08.2019г . С
разпореждане №1724 от 13.08.2019г , връчено на заявителя на 26.08.2019г. съдът
е указал на същия на осн. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението , като исковата молба е изпратена в съда с куриер на
дата 26.09.2019г. тоест в законоустановеният срок.
Видно
от протокола за ПТП
№1613194 от 21.12.2017г., с
участник №1 З.А.Д. ответницата е управлявала, без правоспособност, в графа
свидетелство за управление на МПС е записано ,че не притежава , а участник е № 2 Ц.И.Й., протокола е приет като доказателство по делото , в същия е
отразено, че на 17.12.2017г в гр. л около 16,40 МПС №1/това е участник №1
ответницата / се движи с несъобразена скорост с характера и интензивността на
движението и при извършване на маневра ляв завой блъска МПС №2. В протокола е
начертана и схема на ПТП-то. Протоколът е подписан от съставителя и
от двата участници – ответницата и водача на л.а „М“-Ц.Й. . Видно от протокола участник №2 Ц.Й. ***“ .Доколкото документът е
подписан от страната без възражения, той има материална доказателствена
сила и по отношение механизма на настъпване на инцидента и причинно
следствената връзка между него и щетите, тъй като така отразява неблагоприятни
за страната обстоятелства, /въпреки че в тази част самият протокол е частен
свидетелстващ документ/
в т.с.решение по в. гр.д. № 74/2020г. на ОС-л/.На
ответницата е съставен АУАН бл.№
870924/21.12.2017г. и НП № 170906-001698 на ОД МВР-л с-р Пътна полиция . Видно е от протокола за ПТП автомобила
,който е управлявала ответницата е собственост на В.И.М.от с. К , който е
подписал декларация , че като собственик на автомобил с рег.№ ОВ 26-24 ВС на
дата 17.12.2017г. около 16,30ч,автомобилът е управляван от ответницата З.А.Д.
От
приетата по делото, като доказателство комбинирана застрахователна полица №
26117002029100/л.9/, валидна за срок от 15,35ч на 20.07.2017 г. до 23,59ч. на 20.07.2018
г, , с първо плащане на застрахователна
премия №**********/20.07.2017г./л.11/ .Застраховката е за автомобил марка
,модел „Мс рег.№ ......с № на рамата ************ и е собственост на В.И.М.от с. К ,обл. л. ,се установява, че към датата на ПТП е налице
действащо застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска
отговорност за управлявания от ответника автомобил със застраховател ищцовото дружество. Уговорено е разсрочено плащане на
застрахователната премия. След ПТП от 17.12.2017г. водачът Ц.Й. на 20.12.2020г.
е попълнил уведомление за щета на управляваното от него МПС –л.а „М ” мод.3 с рег****** до застрахователя си ЗД „Б.И”АД , който от
своя страна е образувал щета № 69177,
претенция №**********/22.12.2017г., застр. Полица №Е
17600001318/л.15 опис на щетата /л.17/, преписка по претенция№**********/22.12.2017г,
л.18 взлагателно писмо/, видно от представените
документи фактура № 20000004306
/29.04.2018г и платежно нареждане от 03.08.2018г ЗД „Б.И”АД са заплатили на ЗМ „А ”ООД,с. Л ,обл. л ,за ремонт сумата от 432,70лв за ремонта на л.а.”М”, мод.3 с рег.№ОВ 24 87 ВН /л.20,21/, а стойността на частите
е в размер на 429,88 лв. видно от ф.№ 00000040222/03.04.2018г.
След отправени
заявления от ЗД „Б.И”АД към „Г.З.“ ЕАД за изплащане на обезщетение за
увредените л.а., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача Ц.Й. , който е претърпял щети от ПТП по автомобила
,който е управлявал /л.26/в р-р на 877,60 лв,
дружеството ищец образувало щета № 66001800895, извършило оглед, съставило опис
на претенции и калкулация по претенцията за определяне стойността на
имуществените вреди и с доклад по щетата одобрява за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 877,60 лв., което е платено на ЗД„Б.И”АД на дата 11.09.2019г.,видно от допълнителна информация за
транзакциите /л.29/. Видно от заключението на изготвената съдебно техническа
експертиза стойността на увредените части за л.а „М-3” с рег. ******е в размер
на 429,88лв с ДДС , стойността на
необходими разходи на труд по операции е
176лв без ДДС ,а стойността на необходимите
разходи за основни и допълнителни материали за боядисван е 160,60 лв без ДДС или общо
360 ,60 лв без ДДС ,а с ДДС 432,70лв . Стойността на
вредите и разходите за ремонт и материали на л.а „М-3” с рег. ******се равнява
на 862,60 лв., като експертизата е дала заключение ,че необходимите разходи се
равняват на 15 лв. , което в общ размер се явява 877,60лв , толкова колкото е
исковата претенция.
Съдът намира заключението на вещото лице за обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено, поради което изцяло го кредитира.
С оглед на установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в резултат от противоправното поведение на
ответника е реализирано ПТП, че за управлявания от ответника
автомобил е налице договор за застраховка Гражданска отговорност,
застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на
действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът
е управлявал застрахованото МПС без свидетелство за управление.
Съгласно
чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. Застраховател
по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при което е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от лице,
което не е притежавало свидетелство за управление. За разлика от общата
норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение
на пострадалото лице да се суброгира в правата му
срещу причинителя на вредите, регресното право
по чл. 500, ал.
2 КЗ има специален характер. То
възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено
само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В
този случай регресното право е средство за наказание
на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност,
когато щетите са причинени от него, като водач на МПС, който не е
притежавал свидетелство за управление. Основанието за плащане на
застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният
договор.
От
изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че на 17.12.2017 г. около
16,30ч. в гр. л, З.А.Д., неправоспособен
на л. а. „М“ с per. № ******, на ул. „Дс“, при
извършване на маневра ляв завой виновно реализирала ПТП с л.а. марка „М 3“, с per. № ******, като нанася имуществени вреди на автомобила.
За настъпилото ПТП е съставен по законоустановения
ред протокол за ПТП №1613194/21.01.2017 г. по описа на ОД на МВР - гр. л, в
който е отбелязано, че виновният за ПТП водач на л.а. „М“ З.А.Д. е управлявала
МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство. По този начин ответникът
е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети. За настъпилото ПТП е
съставен протокол, който както беше посочено по – горе се ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за ответника
факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него без възражения. Налице
е противоправно поведение, като на ответника е
съставен АУАН и НП , като презумпцията за вина не е оборена. Не се доказа
ответника , че към датата на произшествието е бил правоспособен водач,
респ., че е управлявал моторното превозно средство със свидетелство за
управление, като това е в неговата доказателствена
тежест, тъй като е твърдение за положителен факт. Напротив, обратното следва от
подписания протокол за ПТП. Правоспособността на водача се удостоверява с
надлежно издадено свидетелство за управление, поради и което отбелязаното в
протокола – „не притежава “, обосновава и липсата на такова
свидетелство. В този смисъл е и Определение № 594 от 28.08.2013 г. на ВКС по
т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което е прието,
че в разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя
срещу делинквента и една от хипотезите е когато
водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление.
Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено
по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС и не е достатъчно само да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е
само едно от условията, за да му бъде издадено свидетелството за
управление. С оглед отразеното в протокола, че ответникът е
неправоспособен може да се направи извод, че същият не е представил пред
полицейските органи документ, удостоверяващ тази правоспособност, а именно:
свидетелство за управление. Не се излагат твърдения от страна на ответника, че
е разполагал с такъв документ към датата на ПТП-то, нито се представя такъв.
С оглед
изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна до размера
на сумата от 877,60 лв.- стойност на заплатено
застрахователно обезщетение.
Доколкото
се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва за забава считане от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК и образувана на ч. гр.д. №480/19г. на Р.С.-Тетевен , а именно от
19.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането .
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК и в съответствие с
представените доказателства за заплащането на сумите, както следва: 25лв. –
държавна такса, 300 лв.- възнаграждение за особен представител, 300 лв. за
експертиза .По отношение разноските в
заповедното производство :Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 на Общото събрание на
гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителен иск,
изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Предвид на това, ответницата З.А.Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева за ДТ и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение
, съобразно уважената част от претенцията.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.500 ал.2 от КЗ ,че ответникът
З.А.Д. ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на ищеца „Г.З.” ЕАД с
ЕИК ****** ,седалище и адрес на управление гр. с. , бул. „Ц”№..,бл… представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М. сумата
от 877,60/осемстотин и седемдесет и
седем лв. и шейсет стотинки / лева , представляващи стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по Щета №66001800895, в едно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.06.2019 година /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
образуване на ч. гр.д. № 480/2019г на Р.С.Тетевен / до окончателното изплащане на вземането , както и направените в исковото производство
разноски 25лв. – държавна такса, 300 лв.-
възнаграждение за особен представител, 300 лв. за експертиза .
ОСЪЖДА ответникът З.А.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Г.З.”
ЕАД с ЕИК ****** ,седалище и адрес на управление гр. с. , бул. „Цариградско
шосе”№47а,бл.В представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М. сумата от 25 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр.д. № 480/2019г на
Р.С.Тетевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд чрез Тетевенският районен
съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните. След
влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати за
прилагане по ч.гр.д. 480/2019 година по описа на РС – Тетевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: