№ 260194 / 6.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 06.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Пепа И.…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 474 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-005437/11.03.2020г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР - Монтана са наложени на А.К. И. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.150 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП в редакция след изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г. и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката И. моли да бъде отменено в частта на приложението на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въззиваемата страна ОДМВР – Монтана, Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 21.12.2019г. в 13:05 часа в гр.Монтана ул.Никола Вапцаров срещу № 165Б било установено, че А.К. И. управлява л.а. Ф. П. с рег. xxxx . В хода на извършената полицейска проверка чрез техническо средство РСОД – таблет било установено, че водача И. управлява мпс, без да притежава СУМПС, не представила на проверяващите и СРМПС част ІІ относно управляваното мпс. За установеното Ц.В.И. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана в присъствието на св.П.Р.А. съставил спрямо И. АУАН Серия GA № 172058/21.12.2019г. за нарушения по чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения от И., защото била притеснена.
Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващия орган, оправомощен със Заповед № 8121з-515/2018г. на МВР, издал обжалваното НП.
Тъй като И. обжалва НП частично, в частта относно приложението на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът е длъжен да изложи доводи относно приложението на закона в тази част.
Жалбата на И. е основателна.
Видно от приложените по делото справки, а също и от писмо рег. № 301000-11296/23.04.2021г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, И. се води на отчет в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана като водач на мпс за категории В и М, има издадено СУМПС № ********* на 15.01.2020г., валидно до 15.01.2030г.
Служебно съдът изиска справка от Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, съдържаща се в писмо № 301000-12985/19.05.2021г. на Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, от която е видно, че към 21.12.2019г. на практика И. не е притежавала СУМПС, макар и да е издържала изпит за категория В на 28.11.1986г. До 21.12.2019г. И. не е подала съответните документи в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана за издаване на СУМПС. На 15.01.2020г. И. е подала документи за издаване на СУМПС от категория В. На 23.01.2020г. е издадено СУМПС № ********* с дата на валидност от 15.01.2020г. до 15.01.2030г. от категория В и М.
Св.А. потвърждава изложените обстоятелства в АУАН.
Жалбоподателката И., видно от обясненията й е правоспособен водач от 1986г., но към 21.12.2019г. е била изгубила СУМПС. След като й бил съставен процесния АУАН, И. предприела действия като представила изискващите се документи в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана, попълвайки и декларация, че е изгубила СУМПС, при което й било издадено ново СУМПС с фамилия И., придобита след сключен граждански брак.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото – писмени и гласни, намира, че нарушението по чл.150 от ЗДвП не е доказано да е извършено.
Съгласно чл.150 (Доп. - ДВ, бр.54 от 2010г., бр.60 от 2020г., в сила от 7.07.2020г.) Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.
Съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: (изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.) който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Съгласно справката за нарушител/водач на И., последната е правоспособен водач на мпс за категории В и М, след 28.11.1986г., т.е. не е неправоспособен водач както е посочено в АУАН, НП и в писмо № 301000-12985/19.05.2021г. на Сектор ПП при ОД МВР – Монтана. Налице е друга от хипотезите по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП. Към 21.12.2019г. И. не е имала СУМПС, защото го е била изгубила, такова е издадено на 15.01.2020г., валидно до 15.01.2030г. Посоченото не е основание за доказано нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН е в сила от 23.12.2021г., но според настоящия съд може да се измени НП, ако не беше налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, защото не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, независимо, че в АУАН и НП не са посочени обстоятелства на нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП. Тези обстоятелства се установяват в рамките на съдебното следствие пред въззивния съд, не посочени в АУАН и в НП, но били известни на АНО поради и което е приложил чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП без да бъде коригиран АУАН с изключване на нарушението по чл.150 от ЗДвП, защото жалбоподателката не е неправоспособен водач, а към 21.12.2019г. не е притежавала свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея моторно превозно средство, защото го е била изгубила.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд намира, че формално жалбоподателката И. е извършила нарушението по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание на наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В рамките на съдебното следствие се установи, че И. не е неправоспособен водач, има издадено СУМПС № ********* на 15.01.2020г., валидно до 15.01.2030г., приложено по делото като заверено ксерокопие, а видно от справката за нарушител/водач, И. не е със завишена степен на обществена опасност като водач на мпс. С оглед на посоченото, от нарушението не са настъпили вредни последици. Това обстоятелство, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗДвП.
Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложените наказания очевидно са силно завишени, както и че не съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0996-005437/11.03.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР Монтана, в частта, с което на А.К. И. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП в редакция след изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.
Наказателно постановление № 19-0996-005437/11.03.2020г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР Монтана, в частта, с което на А.К. И. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: