Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Плевен, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 85/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на М.И.Р.
*** срещу Решение № 533 от 04.11.2020 г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1752/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил в
обжалваната част Наказателно постановление № 20-0938-002876/08.07.2020г.
на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с
което на М.И.Р. *** на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право за
управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
затова че на 22.06.2020 г. в 19:20 часа в гр. Плевен, ул. „***“ до
ЖП гара с посока на движение от Автогара към ул. „***“ управлява лек автомобил
„***“ с рег. № ***като навлиза в кръстовището от Автогара Плевен, извършва ляв
завой непосредствено след горепосоченото кръстовище, пред ЖП гара Плевен рязко
ускорява скоростта на автомобила, като чрез кормилната уредба умишлено занася
задната част на автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50 м., като по
този начин не използва пътя по предназначение. Нарушението е извършено при суха
пътна настилка, слънчево време, като водача превозва 3-ма пътници, за които
заявява, че са му приятели.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че така
постановеното решение е в разрез, както със събраните и приложени по делото
доказателства, така и с действителната фактическа обстановка. Твърди, че
Районен съд - Плевен не е разгледал и обсъдил в пълнота изложените от него
твърдения и е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че
възприетото от актосъставителя и наказващия орган като „дрифт“ и квалифицирано
като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари не
съответства на възприетото от законодателя. В закона липсва легална дефиниция
на понятието „дрифт“, поради което е недопустимо налагането на санкции за
нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав.
Навежда доводи, че не е безспорно доказано, че извършеното е умишлено, а не
поради самонадеяност, дължаща се на неопитността на водача, поради младата му
възраст. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по
същество – да се отмени НП.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен
не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Изложените от първоинстанционния съд
съображения изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се
преповтарят.
Съдът е достигнал до правилен извод за
доказаност на описаното нарушение, въз основа на подробен анализ и съпоставка
на всички свидетелски показания, които подкрепят подробно описаните в
обстоятелствената част на акта факти и обстоятелства и сочат на визираното
нарушение, а именно - използване на пътя не по предназначение – за превоз на
хора и товари, а за други цели – в случая за демонстрация на технически
възможности на автомобила и умения на водача, което от своя страна създава и потенциална
опасност за движението и участниците в него и затова е въздигнато от
законодателя в нарушение, за което са предвидени строги санкции.
В този смисъл жалбоподателят е осъществил
състав на нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП, съдържащ забрана за използване на
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за което деяние в чл. 175а
ал.1 ЗДвП са предвидени съответните наказания – лишаване от правоуправление за
срок от 12 месеца и глоба 3000 лв., които са във фиксиран от закона размер и се
налагат кумулативно.
Не може да бъде споделена защитната теза,
че деянието е плод на самонадеяност и неопитност, предвид младата възраст на
жалбоподателя и не е умишлено. Според приложената справка за водач/нарушител
жалбоподателят управлява МПС от 10 години, през който период има регистрирани
множество нарушения на ЗДвП, което
говори красноречиво за неговата недисциплинираност, което е и причината за
извършване на процесното нарушение. Пътната обстановка – сухо време и
настилка, в светлата част на
денонощието, ускоряването на скоростта след завой наляво и настъпилото занасяне
на задната част на автомобила наляво-надясно при движението, възприети от
всички свидетели, доказват, че това поведение на автомобила на пътя е в
резултат на целенасочени действия от водача, посредством волана, както е
описано, за да демонстрира възможности и умения. А не е обективна невъзможност
за овладяването на автомобила, поради друга причина, свързана с пътната обстановка
и метеорологичните условия. Описаните в акта и доказани в хода на съдебното
дирене факти и обстоятелства категорично сочат на пряк умисъл за извършване на
нарушението, за което обосновано и законосъобразно жалбоподателят е
санкциониран с предвидените в закона наказания във фиксиран размер.
Решението на Районен съд – Плевен е
правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от
04.11.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1752/2020 г.
по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура
– Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/