№ 747
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100511407 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. ИВ. Б. и К. М. Б. срещу Решение
№20162460/23.07.2021г., постановено по гр.д. № 29849/2020г. по описа на Софийски
районен съд, 89 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон и събраните по делото доказателства, като се излагат съображения. Молят да се да се
постанови съдебно решение по същество на делото, с което да бъдат уважени предявените
молби срещу ответниците за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в полза на молителите.
Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни И.Р.И. и А.А. С. оспорват въззивната жалба и молят за
оставянето й без уважение. Претендират разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. ИВ. Б. и К. М. Б. – за
защита от домашно насилие, извършено на 06.06.2020г г. около 00:37 часа, на 10.06.2020г.
1
около 19:21ч. и около 21:35 часа, на 14.06.2020г. в 11: 20 ч. и около 14.25 часа, на
20.06.2020 г. около 9:00 часа сутринта и около 9:43 часа и на 23.06.2020г. в 21:25 часа,
подробно описано в молбата от 10.07.2020 г., изпратена по пощата на 06.07.2020 г.
Ответниците са оспорили твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение №20162460/23.07.2021г., постановено по гр.д. № 29849/2020г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, 89 състав, е оставена без уважение молбата от М. ИВ. Б., ЕГН
********** и К. М. Б., ЕГН **********, за налагане на мерки за защита от домашно насилие
срещу А.А. С., ЕГН ********** и И.Р.И., ЕГН**********, за извършен акт на домашно
насилие на 10.06.2020г., 14.06.2020г., 20.06.2020г. и 23.06.2020г., като неоснователна и е
отказано да бъде издадена заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответниците
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдени са М. ИВ. Б. и К. М. Б. да заплатят
по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет)
лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН; оставено е без уважение искането им за
присъждане на деловодни разноски.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
Между страните липсва спор, че молителите са съпрузи, като първият ответник е син
на молителката от предходен брак, а ответницата е във фактическо съжителство с него, а от
връзката имат родено дете, което е внук на молителката.
Въззивният съд приема, че на 06.06.2020г г. около 00:37 часа, на 10.06.2020г. около
19:21ч. и около 21:35 часа, на 14.06.2020г. в 11:20 ч. и около 14.25 часа, на 20.06.2020 г.
около 9:00 часа сутринта и около 9:43 часа и на 23.06.2020г. в 21:25 часа в дома на
молителите, находящ се на ул. „Б.**“ в гр. София, ответниците са извършили домашно
насилие – ответникът на 06.06.2020 г. наричал молителите „изроди“, тръгнал заплашително
към единия от тях, На 10.06.2020. около 19: 21 отново в дома им, молителят К.Б. не успял да
се добере до кухнята за вечеря там и седнал на двора. В този момент детето на ответниците
тръгнало към Калин, а А. го догонил вдигнал го на ръце и силно казал: „Недей да ходиш там
— там са лошите хора”. По-късно около 21: 35 часа, ответникът започнал да удря по стената
на спалнята от към коридора, където направил дупка в стената от удряне. Молителката била
сама в спалнята и започнала да се страхува, защото удрянето било демонстративно и
продължително, поради което станала и се заключила.
На 14.06.2020г. в 11:20 часа в дома им, на улица Б.**, молителката влязва в кухнята и
видяла, че двата стола са преместени един върху друг и са сложени върху картините на
молителя, които били 10 на брой, подредени една върху друга. След като направила
забележка на А. и му казала да премести столовете, защото съсипва картините, той тръгнал
да ги мести, но се изпречил пред нея заплашително и започнал да й крещи „ хайде удари ме,
удари ми един шамар, хайде удари ме”. По-късно с другия молител забелязали, че една от
2
картините била увредена и се наложило да я поправя.
На същия ден, отново в дома им, около 14.25 часа молителите се прибрали от пазар.
Влизайки в дома си видели ответницата И. И., която бързала да слезе по стълбите и да влезе
в кухнята. Молителите се опитали да си приготвят храна в кухнята, но ответницата се
изпречила на пътя им в кухнята, взела голям нож и бъркалка, включила абсорбатора и се
облегнала с гръб към печката. След това демонстративно сложила ножа близо от дясната си
страна, извадила телефона си и започнала да гледа нещо в него. Молителите взели чинии и
отишли да обядват на двора. На 20.06.2020 г. в дома им, около 9:00 часа сутринта, молителят
К.Б. имал уговорена среща с клиенти, които да разгледат картините му да закупят някои от
тях, поради което вдигнал щорите в дневната, за да има подходяща светлина, отворил
вратата на зимната градина, където се намирали част от картините му. Още щом чула
вдигането на щорите, И.И. се затичал с детето на ръце и започнала да спуска щорите
застопорила ги в затворено положение. Молителят Б. любезно й обяснил, че ще има
посетители и му трябва дневна светлина за да се разгледат картините му, помолил я за
търпение и да отиде в друга стая с детето, докато има посетители с които ще преговаря за
покупка, но тя избухвала във викове и започнала да ругае К.Б. грубо с думите: „Пак ли тоя!
Олигофрен! Ей я там жена ти, върви там да си я слушкаш! Сега ще се обадя..тук ти живот
няма да видиш!” И.И. сложила детето в столчето, затворила и препречила вратата на
зимната градина. Към 9:43 часа пристигнали клиентите, но И.И. демонстрирала грубо
отношение, като уронила престижа на К.Б. – влязла в хода и усилила телевизора, после се
местела ту в хола, ту в кухнята, като демонстративно гледала лаптопа си и с тялото си
скривала част от експозицията на К.Б., поради което той изпитал неудобство и унижение.
Молителите не искали повече да се конфронтират с нея, но тя се държала предизвикателно
през цялото време, като не позволила достъп до зимната градина, където били подредени
чаши за кафе за посетителите. Тези действия на ответницата предизвикали у молителите
силен стрес и напрежение, същевременно се страхували.
На 23.06.2020г. в 21:25 часа, молителите чули силни удари в стъклото на холната
врата. Уплашили се силно, защото детето на ответниците /на две години/, започнало силно
да плаче. Молителите слезли към хола, но вратата била залостена с прахосмукачката, едва я
избутали и влезли в хола. На земята било детето, което плачело, а А. го гушкал.
Молителката направила забележка на А., защото не за първи детето блъскало по вратата, а
този път се уплашили, че е счупило стъклото и се е порязало. Молителката казала на
ответника А.: „Стига сте му давали да блъска стъклото, ще се пръсне стъклото и ще нареже
детето. ” Тогава ответникът се изправил заплашително към нея, пълен с гняв и ярост, като
казал: „Веднага изчезвай от тук! Нямаш работа тук да влизаш!”. Молителката веднага
излязла, а ответникът блъснал вратата към нея и я ударил. Молителката избягала от страх,
че този път ще я удари по-силно.
Молителите сочат, че всички тези действия, които са ежедневие в дома им,
навредили изключително много на здравето им, като живеят под постоянен страх и стрес,
лишени от елементарни условия за нормален за възрастта им живот, често били принудени
3
да спят на запалени лампи или да посещават тоалетна, в която да им бъде угасена лампата
докато са вътре. По подобен начин се излагат детайли относно действията на ответниците и
преживените актове на насилие от молителите в становище, представено от тях в открито
съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 г. пред въззивната инстанция.
Опора за извода на настоящия съд относно основателността на въззивната жалба, са
представените декларации от молителите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, които съдържат всички
индивидуализиращи белези на процесните актове на домашно насилие, и чиято
доказателствена стойност не е оборена от събраните по делото гласни доказателства и по-
специално от показанията на св. А.М.К., ръководител на ответника, която не е била
очевидец на твърдените актове на домашно насилие, като същата е посочила пред съда че А.
С. бил разстроен, споделил, че има проблеми в къщи, св. не познава И.И., но е виждала
детето им. Свидетелят Ч. С.Ф., без родство, воден от молителите, е посочил че живее в
съседната къща, но не познава ответницата. Посочил е, че отношенията между страните явно
са се обтегнали от известно време, но не знае защо. Посочил е, че е чул някаква врява
вечерта късно на 5/6 юни (което не е извън срока по чл.10 от ЗЗДН, както е приел СРС,
доколкото молбата за защита е изпратена по пощата на 06.07.2020 г.), и е имало извикана
полиция, като ответникът се държал грубо към молителите, наричайки майка си госпожата и
обидил съпруга й. Виждал нелогично палене и гасене на осветлението в къщата на страните.
Нямал идея за какво са проблемите. Виждал молителите, че са притеснени.
При това положение съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
В резултат на извършеното психическо и емоционално насилие у въззивниците е
възбуден постоянен страх и стрес, същите са били лишени от елементарни условия за
нормален за възрастта им живот.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се
отмени. Спрямо въззиваемите, като извършители на психическо и емоционално насилие,
съдът прилага мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на пострадалите лица. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалите, че няма да бъдат
обект на бъдещо насилие от страна на въззиваемите, и предвид естеството на извършеното
насилие, съдът счита, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН трябва да
бъде наложена за срок от шест месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а
неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на извършените актовете на насилие (психическо и
емоционално) и страха и стреса, който са преживели молителите, съдът налага на
4
въззиваемите (ответници в първоинстанционното производство) глоба в размер на 300 лв.
на всеки от тях.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда всеки от въззиваемите да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на по 50 лева за молбата за защита от домашно
насилие, както и държавна такса в размер на по 25 лева за въззивната жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемите нямат право на разноски, но същите се
осъждат да заплатят на въззивниците сумата от общо 1380 лева – разноски за двете съдебни
инстанции, от които 840 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, и 540 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20162460/23.07.2021г., постановено по гр.д. № 29849/2020г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, 89 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу А.А. С., ЕГН
**********, и И.Р.И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „
******* като:
ЗАДЪЛЖАВА А.А. С., ЕГН **********, и И.Р.И., ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение
на М. ИВ. Б., ЕГН **********, и К. М. Б. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:
гр. София, ж.к. „Л.“, ул. *******.
ЗАБРАНЯВА на А.А. С., ЕГН **********, и на И.Р.И., ЕГН **********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближават М. ИВ. Б., ЕГН **********, и
К. М. Б. с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, за срок от шест
месеца, считано от 05.04.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.А. С., ЕГН **********, и И.Р.И., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на А.А. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „ ******* на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 300 (триста) лева, платима в полза на
държавния бюджет.
НАЛАГА на И.Р.И., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „ ******* на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 300 (триста) лева, платима в полза на
държавния бюджет.
ОСЪЖДА А.А. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „ ******* да
заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 75 (седемдесет и
5
пет лева) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „ ******* да
заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 75 (седемдесет и
пет лева) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А.А. С., ЕГН **********, и И.Р.И., ЕГН **********, да заплатят на М.
ИВ. Б., ЕГН **********, и на К. М. Б. с ЕГН **********, сумата от 1380.00 (хиляда триста и
осемдесет) лева – разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.А. С. и на И.Р.И. за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на районното
управление на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6