РЕШЕНИЕ
№ 2372
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
в присъствието на прокурора Е. Т. К.
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110110060 по описа за 2024 година
Ищецът Б. К. сочи, че на 24.11.2023г. около 22.40ч. при движение с лек
автомобил „Мерцедес Ц 300", с peг.№***, в гр.Варна, по бул. „Приморски", до
хотел „Модус" е спрян за рутинна проверка от автопатрул на КАТ. Направен
му е тест за алкохол, извършен с уред „Дрегер 7510", с фабр. № 0167, който
бил отрицателен. Направен му бил и тест за наркотици с техническо средство
„Дрегер Друг Тест 5000", с фабр. №ARBB0042, като при направената проба
със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или техни аналози,
а именно: кокаин, отразени и запаметени в проба №489 на апарата. Той
изразил несъгласие с резултата от теста и поискал да му бъде взета кръвна
проба, поради което му бил издаден от служителите на КАТ талон за
медицинско изследване с №0155316 и бил отведен до Военномедицинска
академия за вземане на същата. След като му била взета проба, ищецът бил
задържан в сградата на Трето Районно управление при ОД на МВР - Варна за
24 часа. Съставен му бил акт №1136193/24.11.2023г. за това, че като водач на
лек автомобил е управлявал последния под въздействието на наркотични
вещества или техните аналози, установено с техническо средство „Дрегер
Друг Тест 5000", с фабр. № ARBB-0042, проба №498, който отчита
положителна проба за употреба на кокаин. Иззето е като доказателство
СУМПС №*********, СРМПС № ********* и 2бр. регистрационни табели с
номер: ***.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0819-001489 от 24.11.2023г., е наложена принудителна административна
мярка на ищеца с правно основание чл.171, т.2а, б.„б" от ЗДВП прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл.172, ал.4
ЗДвП са отнети и СРМПС № ********* и 2бр. регистрационни табели с
1
номер: ***. Образувано е ДП №497/2023г. по описа на сектор ПП при ОД на
МВР Варна за престъпление по чл.3436, ал.3 НК. С Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 08.02.2024г. по ДП №497/2023г.
по описа на сектор ПП при ОД на МВР - Варна било установено, че с
протокола за съдебно - химическа експертиза за установяване на наркотични
вещества и техните аналози №Е-371/21.12.2023г. на специализирана
Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия при
МБАЛ -Варна е видно, че не са открити наличие на наркотични вещества и
техни метаболити в предоставената за изследване кръвна проба на ищеца,
като приема, че не е осъществен съставът на престъпление по чл.3436, ал.3 НК
както от обективна, така и от субективна страна с постановление
№16924/2023г. от 08.02.2024г. РП - Варна прекратява наказателното
производство по ДП №497/2023г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР -
Варна. В тази връзка, едва на 29.02.2024г., малко повече от три месеца след
отнемане на СРМПС част II с peг.№*********, издадено за лек автомобил
„Мерцедес Ц 300", с peг.№*** и 2 броя табели с регистрационен номер ***, на
ищеца са му върнати същите. В продължение на 3 месеца и 5 дни, ищецът е
бил в невъзможност да шофира собственият си лек автомобил, а работа му
била свързана с ежегодно използване на същия и това затруднило
изключително придвижването му. За месеците от отнемане на СУМПС, се е
наложило Б. К. да полза таксита, градски транспорт, да ангажира приятели,
които разполагат с автомобили и имат възможност да го откарат до конкретно
място, както й да върви пеша. През времето, когато бил лишен от
възможността да управлява автомобил, баба му, която живеела в гр.Каварна,
била болна и се наложило поне веднъж седмично той трябва да я посещава с
баща си, за да й занесат храна и лекарства, за което постоянно ангажирал
приятели, за да го откарат до там или ползвали автобус, тъй като баща му не
бил шофьор и преди това разчитал единствено на сина си. Това допълнително
го натоварвало много психически, чувствал се в безизходица и постоянно
изпитвал вина за случилото се. След образуваното досъдебно производство
ищецът е изживял силен стрес, още повече, че не е бил взимал никакви
наркотици, а тестът му е отчел фалшив положителен резултат. В следствие на
този фалшив положителен резултат бил задържан в ареста за срок до 24 часа и
му бил извършен полицейски обиск. В ареста същият се чувствал много зле,
било му студено през цялата нощ, не е и спал, боляла го много главата. След
като изтекло 24-часовото му задържане дни наред бил силно разтревожен,
оплаквал се от сърцебиене и главоболие. Изпитвал срам от хората, спрял да се
храни, имал затруднения със съня, не можел да си намери място. Опитал се да
обясни на семейството си, че той не е взимал наркотици и не е наркоман, но
постоянно имал чувството, че хората не му вярват и го гледат със съмнение.
През целият процес до получаване на окончателното решение на прокурора,
К. е трябвало да понесе много горчивина от неразбирането на тези органи, че
не е виновен. През целия процес, същият е бил притеснен, уплашен,
психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на
доброто му име в обществото. Често сънувал неспокойни и кошмарни сънища,
в които отново изживявал случилото се и се събуждал. Чувствал се е
безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност,
депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да
бъде осъден без вина. Ежедневно ищецът проверявал дали са излезли
2
резултатите от кръвната проба, като началото на декември 2023г. получил
неофициално информация от Военномедицинска академия, че резултатите са
излезли и тестът за наркотични вещества е отрицателен. В тази връзка
депозирал на 08.12.2023г. молба до РП - Варна с искане да се укаже на
съответните органи да ускорят процедурата по получаване на резултат от
кръвната проба по досъдебното производство, тъй като от една страна бил
много затруднен от невъзможността да използва личния си автомобил, който
ежедневно му бил нужен при изпълнение на работата му, а от друга страна
липсата на краен акт в досъдебното производство го натоварвало много
психически, постоянно бил напрегнат и подложен на стрес. Счита, че с
образуваното срещу него досъдебно производство са били накърнени
моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване,
било е унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му,
вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството
обяснения, които е трябвало да дава. Всичко това, според изнесеното, е било
крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, като е
отнело спокойствието му и нормалния му сън. Започнал да има паник атаки,
притеснявал се винаги, като видел полиция. Вредите, които е понесъл К. се
изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания
на личността му, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, като
същите се явяват пряка, непосредствена последица от незаконосъобразното
поведение от страна на Варненска районна прокуратура, а именно лишаването
му от право да управлява личния си автомобил за периода от 24.11.2023г. до
29.02.2024г. и задържането му под стража за 24 часа. Съгласно съдебната
практика, фактът на образуваното досъдебно производство и прекратяването
му поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, като
тогава дори не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от
наказателното производство. Това е така, според утвърдената съдебна
практика, съгласно която нормално е наказателното преследване да се е
отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. В случая чрез
неоснователно упражнената принуда срещу К. като уличено лице са били
нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството
му, бил е лишен от правото на управление на МПС. Нарушено е и правото му
да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като резултатът от
кръвната проба е излязъл още началото на декември 2023г., а постановлението
на Варненска районна прокуратура, с което се прекратява наказателното
производство по ДП №497/2023г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР -
Варна е чак след два месеца - необосновано дълъг срок за постановяването му
и забавено правосъдие по причина в разследващия орган, заради липса на
създадена организация. С оглед всичко изложено, счита, че минималният
адекватен размер за обезщетяване на понесените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са
пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно
преследване по образуваното ДП № 497/2023 г. по описа на сектор ПП при ОД
на МВР Варна и задържането му под стража за 24 часа възлиза на 2 500 лева.
За обезщетение на понесените от К. имуществени вреди, изразяващи се в
3
заплатени съдебни разноски по сметка на ОД на МВР - Варна,
представляващи разходи за изследване за наличие на наркотични вещества,
претендира сумата от 320.60лв. Същите са в причинно - следствена връзка и
представляват пряка и непосредствена последица от образуваното наказателно
производство срещу него.
Моли, да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата от 2 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянен стрес, напрежение и страх от несправедливо
осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест и
достойнство, претърпени в резултат на образуваното и воденото срещу него
досъдебно производство №497/2023г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР
Варна, прекратено с постановлението за прекратяване на наказателното
производство №16924/2023г. от 08.02.2024г., тъй като деянието не е
престъпление; 320.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски по сметка на ОД на МВР -
Варна, разходи за изследване за наличие на наркотични вещества, заедно със
законната лихва върху сумата от 2 500 лева, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до
окончателното изплащане.
По реда на чл.131 от ГПК и в дадения срок ответника Прокуратурата на
Р България чрез ВРП е подала отговор, в който се сочи, че счита, че така
подадената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като е недоказана по
основание и размер. По отношение на претендираните от ищеца
неимуществени вреди не са налице доказателства, пораждащи обективната
отговорност на ответника - Прокуратура на Република България. К. не е
представил доказателства, съответно не е навел обстоятелства за това, че е бил
обвиняем по посоченото досъдебно производство. Поради това не е налице
нито една от хипотезите по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, включително по т.З на
посочената алинея, което води до извод, че К. не е претърпял никакви вреди,
причинени от прокуратурата. Не са налице доказателства, че отнетото
СУМПС и регистрационни табели на автомобила на ищеца са били иззети и
приобщени по делото като веществени доказателства. Предвид изготвения
АУАН и издадената ЗППАМ, посочени от ищеца, СУМПС е било отнето, a peг.
табелите са снети по административен ред. Прокуратурата няма задължение,
съответно няма правомощие да се произнася във връзка с тях, тъй като те не
са веществени доказателства по делото. Всички хипотетични вреди, твърдени
от ищеца, в резултат от отнемане на СУМПС, не са резултат от действия или
бездействия на прокуратурата. Не са налице доказателства какво
действително задължение ищецът е погасил, като е заплатил сумата от 320
лева и които доказателства да потвърдят заявлението му, че тази сума е
погасила разходи за изследване за наличието на наркотични вещества. Също
така не са и посочени доказателства за изложените от ищеца настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да изпълнява трудовите
си задължения, поради отнемането на СУМПС, както и отрицателните
емоционални преживявания, които е описал, чието доказване е изцяло в
негова тежест. Отделно от горното, оспорва претенцията на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева, която се явява
прекомерна. Този размер не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с
4
краткият срок на приключване на наказателното производство, със социално-
икономическите условия в страната и със съдебната практика в аналогични
случаи. Предвид гореизложените обстоятелства, сочещи неоснователността и
недоказаността на исковата претенция, възразява срещу основателността и
целия размер на претендираното обезщетение както за неимуществени, така и
за имуществени вреди ведно с претендираната лихва за неимуществени вреди,
като моля съдът да отхвърли изцяло така предявения от ищеца иск.
Алтернативно - в случай, че искът за присъждане на неимуществени вреди
бъде уважен - възразявам срещу размера му предвид по-горе изложените
съображения.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Страните не спорят, а и от приложеното по делото д.п.№497/2023г. на с-
р Пътна полиция на ОД на МВР Варна се установява, че ищецът на
24.11.2023г. в 22.46ч.в гр.Варна е бил обект на проверка от органите на Сектор
„Пътна полиция“, като му е извършен и тест с техническо средство Дрегер
дрог тест 5000, който е посочил наличие на кокаин в следствие на което е
иззето СУМПС и 2бр. регистрационни табели на автомобила и лицето е
насочено към ВМА Варна за биологична проба. Съгласно заключението по
взетата проба изготвено на 21.12.2023г. в кръвта на Б.К. не са открити
наркотични вещества или техни метаболити. Видно от представената заповед
за задържане на лице №365зз-695/2022г. ищецът е задържан за срок от 24ч. в
трето РУ Варна на 24.11.2023г. в 22.46ч. и е освободен на 25.11.2023г. в 7.40ч.
РП Варна със свое постановление за прекратяване на наказателно
производство от 8.02.2024г. е прекратила ДП №497/2023г., а на 29.02.2024г. на
ищеца съгласно представената разписка са върнати от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР 2бр. регистрационни табели и СРМПС II част за л.а.
с д.к.№***.
По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-
психологическа експертиза, което е посочило, че у ищеца се наблюдава по-
висока тревожност която обаче не може да бъде свързана безспорно с
процесните събития, тъй като такава би се наблюдавала и при загуба на близък
роднина, каквато е преживял ищеца. Вещото лице е посочило, че липсват
обективни източници на данни за психологическото състояние на ищеца към
момента на задържането и в следващите месеци, тъй като нема доказателства
той да е търсил психиатрична и психологическа помощ по повод на които да
са издавани анамнези и др. документи.
По делото са разпитани и двама свидетели на ищеца – негов приятел и
майка му, които сочат единодушно, че в следващите месеци след като е бил
задържан е преживявал панически атаки.
От книжата по делото не се установява по отношение на ищеца да се е
било повдигано обвинение в извършване на престъпление по което той да е
оправдан или да е имало образувано наказателно производство което е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Не се установява също така да са
били налагани мерки за неотклонение.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно
производство, образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 НК за това, че на
24.11.2023г. около 22,40ч., в гр.Варна ищецът управлявал л.а."Мерцедес Ц300"
с д.к.№*** след употреба на упойващи и наркотични вещества кокаин,
установено с техническо средство Drug test 5000, прекратено с влязло в сила
постановление от 8.02.2024г. на прокурор в РП Варна поради това, че не е
налице престъпление. От събраните писмени доказателства е установено, че
срещу ищеца е образувано наказателно производство в условията на чл.212,
ал.2 от НПК, т.е. със съставяне на протокола за първото действие по
разследване и без необходимост да се посочи лицето, извършило
престъплението, а в досъдебното производство ищецът не е бил привлечен
като обвиняем, но е бил разпитан макар и като свидетел. По тези
обстоятелства страните не спорят, но съдът приема, че в случая
горепосочените обстоятелства са без значение за ангажиране на отговорността
на Държавата за вреди в хипотезата на прекратено наказателно производство
поради това, че деянието не е престъпление, тъй като начинът, по който е
описан съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК в досъдебното
производство – с посочване на времето, мястото и конкретното деяние, не
оставят никакво съмнение, че именно срещу ищеца като автор на
престъплението е заведено досъдебното производство, при което следва да се
приеме, че процесното наказателно производство е водено за конкретно
престъпление и срещу конкретно лице, а именно – ищеца, поради което
въпреки, че последният не е бил привлечен като обвиняем, има право на
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на
производството поради липсата на престъпление. Доколкото от момента на
проверката на полицейските органи, установила невярно положителната
проба за наркотици при ищеца (24.11.2023г.) с техническо средство, когато е
издаден АУАН и временно му е отнето свидетелството за управление на МВР,
а ищецът е задържан, ищецът е узнал за воденото досъдебно производство,
което знание през цялото време на досъдебното производство е безспорно,
следва да се приеме, че 24.11.2023г. е началният момент, от който увреденият
може да претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. За неоснователни приема
съдът доводите на представителя на прокуратурата за това, че на органите на
прокуратурата дори не са били известни действията на полицейските органи,
тъй като, видно от съдържанието на приложеното ДП №497/2023г. по описа на
с-р Пътна полиция на ОД на МВР гр.Варна, от писмо рег.№УРИ : 819005
64319/27.11.2023г., изпратено от ОДМВР Варна до РП Варна, в същото на осн.
чл.212, ал.3 от НПК, разследващият е уведомил прокуратурата за започналото
ДП, а от представените постановления на РП Варна за удължаване на срока за
разследване се установява, че има определен наблюдаващ прокурор по ДП.
Относно основното възражение на представителя на ответника за това, че не
са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, доколкото всички
претендирани вреди са в резултат от действия на трето за спора лице, а
именно-МВР, съдът приема следното:
По въпроса за ангажирането на отговорността на Държавата по чл.2,
6
ал.1, т.3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато
обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални действия
(разпит на свидетели и заключение на медицинска експертиза) и ищецът да не
е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал в друго качество в това
наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на
престъпление, е формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.:
решение №341/05.10.2011г. на ВКС по гр.д.№1310/2011г., ІV г.о., ГК решение
№187/13.06.2012г. по гр. д.№1215/2011г. на ІІІг.о. и решение
№425/01.12.2015г. по гр.д.№3143/2015г. на ІVг.о., както и в решение
№353/06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г. на IVг.о. и решение №397/26.11.2015г.
по гр.д.№6047/2013г. на IVг.о. Според същата употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се
тълкува в по-широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно-процесуален смисъл. При прекратяване на наказателно
производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е
осъществена хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигано
обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем.
Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние,
уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил
единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние. В тези
случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в
който е узнал за образуваното наказателно производство. В същия смисъл е
решение №35/16.02.2016г. на ВКС по гр.д.№5215/2015г., ІІІг.о., ГК, както и
решение №50084/30.05.2023г. на ВКС по гр.д.№1961/2022г., IIIг.о., ГК, в което
е дадено същото разрешение, а именно- Прокуратурата на РБ отговаря по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и
"временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността" по чл.171, ал.1, т.1, б."б" ЗДвП, при образувано
наказателно производство по чл.343"б", ал.3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато
обвинение. Това е така, защото искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен иск
за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на
повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение (чл.215 и чл.219 НПК). Предварителните действия
са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни
причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия,
дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с
бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че
който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е
частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.
7
Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките
срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за
процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните
административни мерки. В случая на ищеца е отнето СУМПС със Заповед за
прилагане на ЗППАМ №23-0819-001489/24.11.2023г., изд. от инспектор при с-
р „Пътна полиция“ на РУ РУ към ОДМВР Варна, при което ищецът е търпял
вреди, поради което съдът приема, че претенцията е доказана по основание.
Относно размерът на вредите, съдът приема следното:
Установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че
задържането на ищеца на 24.11.2023г. е било краткотрайно само в рамките на
около осем часа, а самото ДП е продължило от посочената дата до 8.08.2024г.
От друга страна по делото липсват доказателства ищецът преди случилото се
да е бил трудово зает и работата му да е повлияна негативно от задържането
му или от отнемането на СУМПС или номерата на лекия автомобил. Известни
сведения в тази насока са дадени само от неговата майка при разпита и пред
съда ,но те са непълни и неясни поради което не се ценят от състава. При това
положение съставът не приема за доказано твърдението на К., че е загубил
работата си заради отнемането на СУМПС. Съставът намира, че
свидетелските показания за психологическото състояние на ищеца заедно с
условното заключение на вещото лице по СПЕ формират общ извод за
изживян стрес от ищеца в следствие на тревогите от задържането и водената
срещу него проверка.
По изложените причини съдът приема, че обезщетение следва да се
присъди само за времето на удължаване на срока за провеждане на
разследване по досъдебното производство, което са четири месеца.
Наред с това следва да се отчете, че по време на цялото наказателно
производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (в този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013г. по
гр.д.№85/2012г. на ВКС, Решение №434 от 25.11.2015г. по гр.д.№2934/2015г.
на ВКС, Решение №113 от 17.09.2018г. по гр.д.№1603/2017г. на ВКС).
Относно размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид, че престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е водено
наказателното производство срещу ищеца, не се квалифицира като тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, но срокът на наказателното производство е
надхвърлил законово определеният и съответно възприет като разумния такъв.
С оглед на това, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде съобразен с критерия за справедливост. В Постановление №4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС е указано, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективните данни, установени по делото - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. В този смисъл с решение №123/23.06.2013г. по гр.д.№ 254/14г. на
ВКС, IIIг.о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по
релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че
8
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е
пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи
и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и
за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. Отчитайки посочената съдебна
практика и след съвкупна преценка на конкретните обстоятелства, установени
по делото, а именно, че незаконното обвинение и срокът на производството
безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца, които са в
пряка причинно-следствена връзка с разследването, съдът намира, че
обезщетение в размер на 850лв. се явява справедливо по смисъла на чл.52 от
ЗЗД и ще репарира в достатъчна степен претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие на неоснователно воденото срещу него
наказателно производство, ведно със законната лихва от 22.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, като претенцията за главница до размера на претендираните 2
500лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на претенцията за лихви за времето от 22.02.2024г. до
8.08.2024г. съдът намира, че тя следва да бъде уважена до размера от 54.88лв.
отговарящ на размера на уважената част от иска за неимуществени вреди и да
се отхвърли за разликата до търсените 160.46лв.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 320.60лв.
имуществени вреди ищецът е представил доказателства за заплащане на
същата в полза на ОДМВР като „съдебни разноски“ и предвид липсата на
твърдения и доказателства за други задължения към ОД на МВР съдът
приема, че това са заплатени разноски по воденото производство и тяхното
възстановяване се дължи.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото, като то
следва да бъде уважено до размера от 438.82лв. отговарящ на уважената част
от претенцията.
Съдът е пропуснал да събере дължимата се държавна такса в размер на
10лв. поради което ответникът предвид частичното уважаване на претенцията
и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната сласт по сметка на РС Варна сумата
от 10лв. държавна такса дължима се при първоначалното сезиране на съда, но
останала несъбрана.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Б. Й. К.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата 850лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на
9
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП
№497/2023г. на с-р „Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по
което е било прекратено поради недоказаност заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда 8.08.2024г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от присъдените 850лв.
до претендираните 2 500лв., като недоказана по размер.
ОСЪЖДА на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Б. Й. К.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата 54.88лв. лихва за забава за времето от
22.02.2024г. до 8.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до
търсените 160.46лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Б. Й. К.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата 320.60лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което е образувано и водено ДП
№497/2023г. на с-р „Пътна полиция“ ОД на МВР Варна производството по
което е било прекратено поради недоказаност.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, от ГПК Прокуратурата на Република България с
адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Б. Й. К. ЕГН********** от
гр.Варна, *** сумата 438.82лв. сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул.“Витоша“ №2 да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Варна сумата от 10лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10