Р Е Ш Е Н И Е
№213
гр.Пловдив, 07.02.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на осемнадесети януари, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
при секретаря: Величка Илиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 8148 по описа за 2016 година на
ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН
Производството е образувано по
жалба на Ю.Ф.А. ***, с ЕГН **********, която не е съгласна с Наказателно
постановление № I-2292
от 06.12.2016г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив, с
което й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева на
основание чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/, за нарушение на разпоредбите
на чл.12, ал.1 от ЗХ.
В жалбата се твърди невъзможност заплащане наложения размер на
глобата поради недостатъчни като размер доходи.
В съдебно заседание,
лично жалбоподателката А. поддържа
жалбата. В пледоарията си посочи, че не може да заплати глобата тъй като е
безработна, както и че са безработни и другите членове на семейството.
Административнонаказващия орган редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от
гл.юристконсулт И.Г.-С. която изразява становище за неоснователност на жалбата.
В пледоарията си релевира факти основаващи искането за потвърждаване на
издаденото НП като правилно и законосъобразно.
След като обсъди приетите по делото доказателства, Съдът констатира
следното:
На 10.11.2016г. в Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив
е входиран сигнал от Началника на 06 РУ при ОДМВР Пловдив за продажба на храни
на сергия срещу входа на СУ”Найден Геров”, находящо се в гр.Пловдив, на ул.”К.”
№ **, без да има хладилник за съхранението им. Във връзка със сигнала на
15.11.2016г. е била извършена проверка от служители на дирекцията, в която
проверка участвали и полицейски служители. Проверката била извършена в
гр.Пловдив, на ул.”К.” № **, пред СОУ ”Найден Геров” като констатациите от проверката са били
отразени в съставен на място Констативен протокол № 0034141 от 15.11.2016г. КП
е съставен в присъствието на жалбоподателката Ю.Ф.А.. Съгласно съставения КП, „
в момента на проверката пред входа на частен дом на ул.”Кемер” № **, на дървена
маса на открито се установи включена скара, електрическа, върху която има
тенджера около 2 кг. изпечени кютета. На дървена маса имаме приблизително 4
броя полиетиленови човалчета със сусамени питки. На масата бяха изложени за
продажба освен кебабчета, питки и кетчуп и майонеза. В близост до масата няма
монтирани мивка за хигиена на ръцете при предлагане на печени кюфтета. Каймата
по думите на г-жа А. се съхранява в хладилник в частен дом. Кюфтета се
приготвят при домашни условия от кайма, закупена от склад в гр.Пловдив –
„Ритон”. КП е подписан от посочените в него лица, като е връчен препис от него
на г-жа Ю.Ф.А.. На същата дата – 15.11.2016г. в сградата на 06 РУ при ОДМВР
Пловдив е бил съставен от свидетелката д-р М.Д.Д. срещу Ю.Ф.А. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000904 за извършено нарушение по чл.12,
ал.1 от ЗХ, за това, че след извършена
проверка на 15.11.2016г. по сигнал вх.№ 3414/10.11.2016г. в ОДБХ-Пловдив на
ул.”К.” № ** се извършва търговия на печени кюфтета и питки със сусам в
нерегламентиран обект. Пред входа на СОУ”Найден Геров” на ул.”К.” № ** на
дървена маса са изложени за търговия 2 кг. печени кюфтета и 4 броя чувалчета по
седем броя питки със сусам. Дейността се извършва при не хигиенни условия и без
да е издаден от ОДБХ-Пловдив удостоверение за търговия с храни. Съгласно АУАН
нарушението е извършено за първи път.
Актът е подписан от посочените в него лица, с вписано „Не” в графата за
обяснения или възражения на нарушителя.
На същата дата е връчен препис от АУАН, с уведомяване за правото за
даване на възражения по акта в три дневен срок от получаването му, надлежно
удостоверено с разписка за това действие. В три дневния срок пред контролните
органи не са представени писмени възражения по акта от страна на
жалбоподателката А.. Въз основа констатациите в акта е издадено атакуваното НП.
Поради не съгласие с размера на наложената глоба, в срок, чрез АНО е обжалвано
издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно
заседание д-р М.Д.Д. посочи, че лично е установила нарушението и е съставила
констативен протокол, в присъствието на жалбоподателката Ю.А.. Свидетелката
посочи че в момента на проверката, както и след това в регистъра на
ОДБХ-Пловдив било установено, че няма
регистриран обект на името на Ю.А.. Свидетелката изложи твърдение, че не
може да каже дали жалбоподателката А. е продавала, както и че г-жа А. ги е
посрещнала и казала че тя стопанисва обекта. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката д-р М.Д. като непротиворечиви, логични и подкрепящи
се от писмените доказателства по делото.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката д-р М.Д.Д., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението
от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не
може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено
като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия.
Атакуваното
НП е издадено в срок, но същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради следните съображения:
Фактическото
описание на нарушението от наказващия орган недвусмислено сочи, че се касае за
нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ, допуснато при извършвана търговия по смисъла на
§.1, т.60 от ПР на ЗХ.
Видно от събраните по делото доказателства и от съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, след подробно описание
на констатираните в хода на проверката обстоятелства, самото нарушение е
описано най-общо, че дейността на физическото лице Ю.Ф.А. се осъществява при
нехигиенични условия и без да е издадено от ОДБХ-Пловдив удостоверение за
регистрация и търговия с храни, което е квалифицирано като нарушение на чл.12,
ал.1 от ЗХ, което нарушение е подведено от своя страна под санкционната норма
на чл.42, ал.1 от ЗХ, по който текст именно е ангажирана и административно
наказателната отговорност на лицето.
От своя страна тестът на чл.12, ал.1 от ЗХ визира случаите, при които ....
„производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, които……..”. Безспорно в тази законова
разпоредба, която е посочена като нарушена от АНО чрез дадените алтернативно
множество изпълнителни деяния са визирани и различни фактически състави на
административни нарушения. В случая, в съответствие с изискванията на чл.42,
т.4 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административно наказващият
орган е следвало да опише конкретното нарушение с формата на изпълнителното
деяние, което е осъществено от лицето, което в случая не е извършено. При така
съставените АУАН и НП, в което тази нередовност не е била отстранена, не става ясно за какво точно поведение е
ангажирана административно наказателната отговорност на лицето – за това, че
обектът на жалбоподателя не отговаря на хигиенните и/или ветеринарно-санитарни
изисквания, определени с нормативен акт, за това дали има разработена
технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта
или има въведени добри практики за производство и търговия с храни и система за
анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с
нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо или
има въведена система за управление на безопасността на храните, което поставя в
невъзможност жалбоподателя да разбере в какво нарушение точно е обвинен и
съобразно с това да организира и защитата си. Правейки описание на нарушението
контролните органи, така и АНО са посочили неизпълнение на разпоредбата на ал.2
на чл.12 от ЗХ, която посочва, че „ ..Регистрацията на обект за производство
или за търговия с храни, с изключение на обектите за производство на бутилирани
натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от областната
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на обекта”,
което неизпълнение, при посочване на нарушената правна норма е пропуснато както
от контролните органи така и от АНО.
Не посочването конкретно и ясно на състава на извършеното нарушение в
АУАН съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на нарушените правни норми съгласно изискванията на
чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за НП, представлява
съществени процесуални нарушения, които от своя страна съществено накърняват
правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за
какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга страна поставя
съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта
по същество на спора.
Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания
за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липсата на произвол. В конкретния случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на
едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6
от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна
страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия
вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които
са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за
защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право. Допуснатото несъответствие от наказващия орган между фактическото и
юридическо описание на нарушението, от една страна, и основанието за ангажиране
на административната отговорност на жалбоподателя, от друга страна, е
съществено не само защото на практика е довело до противоречиво административно обвинение, но и защото не би
могло да бъде санирано в съдебното производство чрез изменение на НП, тъй като
става въпрос за неточно прилагане на разпоредби, които не са само санкционни,
т.е. нямат отношение единствено към вида и размера на наказанието. Изложеното
означава, че НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Освен
изложените основания за отмяна на издаденото НП, съдът констатира и друго
основание за отмяна на НП, а именно атакуваното НП е издадено в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, която норма определя, че при
очевидна множественост на нарушения и на изпълнителните деяния следва да се
налага за всяко едно нарушение отделно наказание, а не както в настоящия случай
само едно наказание. По този начин АНО е нарушил основен, фундаментален принцип
на административнонаказателния процес – за законо установеност
на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране,
следващо от императива на посочената
норма – чл.18 от ЗАНН. За всяко едно административно нарушение се налага
отделно наказание за всяко едно от тях и наложените се изтърпяват поотделно, като
групирането им, в административнонаказателното производство не се допуска. В
съвкупността си, така обсъдените нарушения на процесуалните правила, които и са
съществени, съставляват достатъчно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно от процесуалноправна страна, без да
се разглеждат нарушенията по същество.
Ето защо и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № I-2292
от 06.12.2016г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Пловдив, с
което на Ю.Ф.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните
/ЗХ/, за нарушение на разпоредбите на чл.12, ал.1 от ЗХ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване
пред Административен Съд гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от
АПК от страните, в 14 дневен ред от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.