№ 20058
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110100133 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на именното
повикване в 14:00 ч. се явиха:
ИЩЕЦЪТ Й. Р. К., редовно уведомен в хипотезата на чл. 56, ал. 2 ГПК,
представлява се от адв. Й., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ..., редовно уведомен в хипотезата на чл. 56, ал. 2 ГПК,
представлява се от адв. К.а и адв. Х., с пълномощно по делото.
Вещото лице М. Г. М., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице М. Г. М., редовно призован, явява се лично.
По хода на делото:
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.а: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните за датата на
днешното съдебно заседание намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпилото заключение по изготвена съдебно-почеркова
експертиза и като съобрази спазването на срока по чл. 199 от ГПК –
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице.
СНЕМА самоличността на вещото лице М. Г. М., 61 г., неосъждан, без
дела и родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност,
която носи по чл. 291 от НК. Същия обеща да даде вярно и безпристрастно
заключение.
Вещото лице М.: Представил съм заключение в срок, което поддържам.
Страните /поотделно/: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-почеркова експертиза.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размера на
внесения депозит.
ИЗДАДЕН БЕ разходен касов ордер, който бе връчен лично на вещото
лице.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото заключение по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза и като съобрази спазването на срока по чл.
199 от ГПК – ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице.
СНЕМА самоличността на вещото лице М. Г. М., 51 г., неосъждана, без
дела и родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност,
2
която носи по чл. 291 от НК. Същата обеща да даде вярно и безпристрастно
заключение.
Вещото лице М.: Представила съм заключение в срок, което
поддържам. Съобразила съм освен трудовия договор и тези допълнителните
споразумения, които са за командироване в чужбина. Самите фишове за
заплата са изчислени на база на тези допълнителни споразумения, като на тях
има часова ставка и отделни суми за храна, съобразени са, проверявала съм
ги. Някъде във фишовете е видно, че има дори в повече заплащано като
бонус. Целта на експертизата беше да проверя дали е правилно изчислено
всичко според тези допълнителни споразумения и фишове. Не съм
коментирала платеното в повече. Ваучерите смятам, че са за работата в
България. Първо са били начислени и след това приспаднати като върнати
суми – не са му изплатени на служителя тези ваучери за периодите, когато е
бил в чужбина. Когато е командирован има допълнителна сума за храна,
начислена е и е изплатена. Аз предполагам, че този ваучер за храна се дава за
пълен месец. След като е бил в чужбина и там му е изплащана определена
сума за храна, то съответно тук не му се дължи. Вместо ваучер е изплащана
стойност по определена ставка. Във всяко едно споразумение е написано. Не
съм констатирала неизплатени суми, поради което не съм изчислила и лихва
от датата на падежа на съответните задължения до датата на плащането
защото съм счела, че нямам така поставен въпрос. На стр. 11, т.А2 съм
установила малка разлика в това обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по т. 5.6. Съответно по-надолу в точка 6 съм изчислила и размера на
законната лихва върху тези 30,15 лв. - това не е платено, затова съответно съм
посочила лихвата, която се дължи.
Адв. Й.: С нарочна молба, която представям, искам да помоля или за
допълване или за нова експертиза, тъй като основната заплата не е изчислена
коректно по допълнителните споразумения. Има две фрапантни разлики.
Всеки един от процесните месеци той е бил в чужбина. Моето разбиране е, че
основната му заплата се състои от часова ставка, съгласно изискванията на
приемащата държава и така е за човек, който е ръководител на обект и нищо
друго. Примерно за месец декември 2019 г. е записана основна заплата 471,51
лв., което е невъзможно, защото е работил в чужбина. Отделно трябва да се
отчете примерно, че когато има официални празници се заплаща двойно. По
никакъв начин не излиза така сметката според мен. Месец март също основна
3
заплата 804 лв.
Вещото лице М.: Разглеждала съм ги месец по месец. Ако коментираме
фиш за месец декември - основна заплата е записано 471 лв. и бонуса отдолу,
който е 1883 лв. и 762 лв. Това всичко е от командировката му в ... за десет
работни дни. Съобразила съм го със споразумението, направила съм ги
изчисленията, дори излиза, че малко повече му е платено, според преценка
може би на работодателя. Като основна заплата освен, че са написали 471
лева по фиш, влиза и този бонус от 1883 лева.
Адв. Й.: Бонус е нещо отделно от основното възнаграждение. Изрично
го пише. Има елементи. Всички други суми по някакъв начин може да се
доближават, но това за мен е некоректно изчисление, а също така и за
лихвата, която не е сметната от падежа до плащането. Представям молба, с
препис за другата страна.
Адв. К.а: Според нас е отговорено на всички поставени и от двете
страни въпроси. Такъв въпрос не е поставен от ищеца за законната лихва
върху суми, които ищецът да твърди, че те са със забавено плащане и да се
изчисли периодът на забавеното плащане. Въпрос за законната лихва не е
поставен и затова и вещото лице логично не е отговаряло. По отношение на
това дали правилно са начислени сумите– считам, че вещото лице пределно
ясно е обяснило как са начислени и е проверило. Всъщност самият ищец това,
което е посочил в исковата си молба, ние сме отговорили, че ние нямаме
разминавания в самите начисления на това какво се дължи. Ищецът
твърдеше, че това, което е посочил, че се дължи и това, което ние с отговора
сме потвърдили, изключая един месец, който по изчисления на доверителя ми
всъщност е по-голяма сума от тази, която ищецът твърди – ние нямаме
разминавания в това. Така че на мен не ми е ясно, защото все пак е второ
заседание и да се правят изменения на твърдения ми се струва твърде късно,
но държа да отбележа, че това, което е изчислявало вещото лице и е
установило не се разминава на практика с това, което като начисления твърди
самият ищец в исковата си молба, защото ние сме ги сверявали тези
изчисления със счетоводството на доверителя ми и сме потвърдили в
отговора, че сумите са такива, само че са платени. Това е, което беше спорно
и сега не разбирам как колежката е стигнала до някакви други изчисления.
Нямаме въпроси към вещото лице Да се приеме заключението.
4
Адв. Й.: Изначално доверителят ми не разполагаше с въпросните
допълнителни споразумения и ние разчитахме на експертизата, за да можем
да си увеличим иска, съответно някой ако е на по-ниска стойност съответно
да бъде намален, така че аз няма как да знам без допълнителните
споразумения.
Вещото лице М.: Нищо, че пише бонус, това възнаграждение като
бонус влиза в основното и във всеки един фиш се вижда, че дори
осигурителните вноски са внасяни на общия сбор от тези две суми - минимум
3000 лева към този момент е бил осигурителният доход за внасяне на
осигуровките, така че дали е пишело „бонус“ или „основна заплата“, тези
суми са формирани като основно възнаграждение, върху което са внесени и
дължимите се осигурителни вноски. Т.е. бонусът е компонент на основната
заплата по фиша.
Адв. Х.: Считам, че искането за поставянето на допълнителни задачи и
преработване на заключението не следва да бъде уважавано, тъй като
всъщност от една страна в исковата молба няма твърдения за различни
размери, които се полагат на ищеца. Твърденията, които е направил ищеца с
исковата молба са за суми, които впоследствие се установиха от
представените от наша страна фишове и бяха изчислени от вещото лице.
Нямаме разминаване в това отношение. Няма никъде заявени в исковата
молба и към настоящия момент твърдения, че евентуално се дължат може би
някакви по-големи или различни суми от тези. Твърденията бяха такива.
Второто нещо, което считам, че не следва да се допуска, е искането за
изчисляване на лихва. В исковата молба не се съдържат твърдения за забавено
плащане на платената част от възнаграждението. Такова твърдение няма. Ако
такава претенция имаше, то тя щеше да бъде неконкретизирана, тъй като
трябваше да се посочи период на дължимост и период на забава, т.е. падеж и
период на забава, дата на която реално е платена. Тъй като няма такова
твърдение, изчисляването на лихва за такъв период според мен е
недопустимо, тъй като е извън неговия предмет.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е отговорило на поставените задачи,
поради което заключението следва да бъде прието. Не са налице основанията
по чл. 201 от ГПК за допускане на допълнително или повторно заключение.
5
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размера на
внесения депозит.
ИЗДАДЕНИ БЯХА два броя разходни касови ордери, които бяха
връчен лично на вещото лице.
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Х.: Въз основа на издаденото съдебно удостоверение е
представена справка то НАП. Има допусната може би някаква техническа
грешка, тъй като от НАП са изпратили моята молба, която съм пратил до тях
на съда, заедно с това, което те са издали като информация. Пратили са съда
обратно моята молба, която съм изпратил до НАП с информацията, която съм
поискал. Заради това стана объркването. Представени са материалите и от тях
се установява, че за месеците, за които сме искали да се установи, ищецът не
е работил при доверителя ни.
Адв. Й.: Считам, че е неотносимо.
Адв. Х.: Изложили сме в отговора съображения защо сме го изискали.
Това беше във връзка с определянето на размера на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск. Моля да се приеме.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото справка-данни за
осигуряването по ЕГН за периода от 01.07.2021 г. до 31.08.2021 г., приложена
6
към молба с вх.№ 223053 от 20.10.2022 г. от процесуалния представител на
ответника.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Й.: Моля да постановите съдебно решение, с което да уважите
предявените искове. Моля да присъдите на доверителя ми сторените
разноски, за което представям и списък. Моля за срок за писмени бележки.
Адв. Х.: Моля да отхвърлите предявените от страна на ищеца искови
претенции, тъй като беше установено, че са неоснователни. Установи се по
делото, че действително на ищеца са начислени възнагражденията, които той
е посочил в исковата молба, но също така се установи по делото, че тези
възнаграждения са изплатени на ищеца в пълен размер, поради което не му се
дължат претендираните от него в производството суми. Моля да отхвърлите
същите като неоснователни и недължими. Моля в случай, че приемете и
уважите претенциите на ищеца в някаква част, конкретно във връзка с
определено от вещото лице размер на неизплатено обезщетение за неплатен
годишен отпуск – да разгледате и да уважите заявеното с отговора на
исковата молба възражение евентуално за прихващане. Моля да присъдите на
доверителя ми разноски, като представям списък.
Адв. К.а: Считаме, че сме изложили подробно фактическите ни и
правни твърдения в отговора на иска и тъй като от събраните по делото
доказателства считаме, че се установи това, което твърдим, а именно, че
нямаме никакви разминавания по отношение на това какви суми са дължими
за месеците от исковия период, напротив, ние сме посочили за всеки от
месеците и това е установено от вещото лице по счетоводната експертиза по
задачата на ищеца, като също така бяха установени и фактите, че всички
7
начислени на ищеца суми за въпросните месеци за основни и допълнителни
възнаграждения са му съответно изплатени. В този смисъл изцяло
неоснователна е претенцията му за дължими му се суми за каквито и да е
възнаграждения. По отношение на претенцията за суми за обезщетението за
неизползван отпуск – вещото лице е констатирало малка разлика от 30 лева,
които заедно с изчислената лихва вещото лице е установило също, че е 30,80
лв. се получава. Ще помоля да отхвърлите и тази част, като приложите това,
че сме направили възражение за прихващане и ако се установят някакви
дължими суми – в заключението на вещото лице е установен и размер на
дължимо от ищеца обезщетение за това, че не е спазил срока за предизвестие,
а не е имал основание да прекрати договора без предизвестие, а то е
установено също от вещото лице, поради което молим да се вземе предвид и
съда да постанови съдебно прихващане, въз основа на което да отхвърли и
въпросния иск за който се установи, че всъщност разликата е 30,80 лв. от
вещото лице в размера на обезщетението за неползван годишен отпуск.
Адв. Й.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и
да кажа също, че съгласно правно-установената съдебна практика дори една
стотинка да не е платена, основанието за прекратяване по чл. 327 от КТ е
валидно. Правен въпрос е, но съдът ще установи дали има основание да уважи
иска или възражението за прихващане и иска за обезщетение в размер на
основното месечно възнаграждение за един месец.
Адв. Х.: По повод възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение искам да обърна внимание на съда, че е същия размер, който
претендираме и ние. Доколкото колегата заяви такова – длъжен съм да
направя и аз насрещно. Нямах намерение да го правя. Второто нещо - сумата,
която е установено, че не е платена от доверителя ми касае обезщетение за
неползван платен годишен отпуск след прекратяване на трудовото
правоотношение и не може да има значение като сума неплатена в срок от
работодателя, даващо основание за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Адв. К.а: Т.е. това е обезщетение, което се дължи при прекратяване.
След прекратяване няма как неплащането на тези тридесет лева да дава
основание, още повече, че в закона е посочено, че става дума за трудовите
възнаграждение.
8
На основание чл. 149, ал. 3 ГПК СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност
на процесуалния представител на ищеца да ангажира писмена защита по
спора.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ
Протоколът се изготви в открито съдебно заседание, което приключи в
14:32 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9