№ 546
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Г. Митев Административно наказателно дело
№ 20253110200405 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба, подадена от Р. В. Ш. чрез адвокат Г. А. срещу
наказателно постановление № 24-0460-001829/23.12.2024 г., издадено от Й.Р.А. –
началник на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна, с което на жалбоподателя на
основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца. С въззивната жалба се счита наказателното постановление за
необосновано, издадено в нарушение на административно-процесуалните правила и в
нарушение на закона и се моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Г. А., редовно упълномощен. По същество адвокат А. моли съда да
отмени наказателното постановление, тъй като не са представени категорични
доказателства, че подаденият от полицейския служител сигнал за спиране се е отнасял
за Ш.. На този пътен участък пътното платно било с две ленти за движение, имало
винаги интензивно движение и няма начин да бъде установено, че водач на конкретен
автомобил е възприел, че именно за него е подаден сигнала да спре. В последствие Ш.
е оказал съдействие на полицаите и моли в условията на алтернативност съдът да
приеме, че се касае за явно малозначителен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да
отмени наказателното постановление. Не претендират за разноски по производството.
В съдебно заседание административно-наказващият орган началникът на група
в Пето РУ при ОД на МВР Варна, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
В съпроводителното писмо, с което изпраща административно-наказателната
преписка, се моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното
наказание на водача. Преди съдебното заседание са представени писмени бележки от
1
началника на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна чрез Катя Лукова-Атанасова –
главен юрисконсулт при ОД на МВР Варна със становище по същество, с искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
От фактическа страна:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени в жалбата и съдебно заседание, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2024 г. в 14:10 часа полицейските служители А. Д. М., младши
автоконтрольор и Н. В. В., младши инспектор в Пето РУ при ОД на МВР, като
автопатрул осъществявали контрол върху спазване на правилата за движение на
автомобилите, като се намирали в гр.Варна на бул.Княз Борис I посока центъра на
града до ресторант Камелия.
В един момент полицейските служители видели, че на кръстовището на
бул.Княз Борис I и ул.Янаки Богданов, при червен сигнал на светофара, от ул.Янаки
Богданов се включил лек автомобил Фортинг Т5 с рег.№ LRS 6660 в дясната лента за
движение по платното на булеварда посока центъра на града. Св.М. навлязъл в десния
край на пътната лента, с лявата си ръка посочил автомобила, управляван от
въззивника, с дясната си ръка вдигнал стоп-палка на нивото на фаровете на
автомобила и посочил на водача къде трябва да спре. Водачът възприел действията на
полицейския служител, но го заобиколил в лявата пътна лента и продължил
движението си.
Полицейските служители се качили в служебния автомобил, последвали
автомобила и след подаване на звуков и светлинен сигнал водачът отбил вдясно и
спрял автомобила. Установили, че водач е Р. В. Ш.. Тъй като Ш. не носел в себе си
документите за автомобила и лични документи, полицаите го съпроводили до
местоживеенето му в къща на ул.Янаки Богданов, където той представил документите.
За установените нарушения по ЗДвП служителят на Пето РУ при ОД на МВР
Варна младши автоконтрольор А. Д. М. съставил на жалбоподателя Р. В. Ш. акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/серия GA № 3333813/13.11.2024 г.
за нарушение на чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП за несъобразяване със светлинните сигнали и
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3333814/13.11.2024
г/приложен оригинал/ за това, че на 13.11.2024 г. в 14:10 часа в гр.Варна бул.Княз
Борис I посока центъра на града, до ресторант Камелия, управлява лек автомобил
Фортинг Т5 с рег.№ LRS 6660 и не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец
на униформен служител от службите за контрол на МВР по ясен и разбираем за него
начин. Същият е застигнат и установен на около 20 метра преди кръгово кръстовище
Почивка. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.103 от ЗДвП. АУАН е
предявен на Ш. на същата дата, който се запознал със съдържанието му, не направил
възражения, подписал го и получил копие от него, видно от разписката към АУАН.
Въз основа на АУАН серия GA № 3333814/13.11.2024 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-0460-001829/23.12.2024 г., издадено от Й.Р.А. –
началник на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, описани в
АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП е наложил на Ш. административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
2
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя А. Л. М. и свидетеля-очевидец при установяване на нарушението
Й.Р.А..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – свидетелските
показания на А. Л. М. и Й.Р.А., писмени доказателствени средства, приложени към
административно-наказателната преписка, служебно изискани от съда и приобщени
към настоящето дело, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Жалбоподателят въпреки бланкетно изложените
във въззивната жалба възражения за нарушение на материалния и процесуалния закон
не представи доказателства в тази насока.
От правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Наказателното постановление е изпратено в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Силистра, връчено е лично на Ш. на 07.01.2025 г., видно от разписката към него.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена чрез адвокат Г. А..
Към въззивната жалба е приложено заверено копие от пълномощно, с което Р. В. Ш.
упълномощава адвокат Г. А. да обжалва наказателното постановление от РПУ Златни
пясъци за допуснато нарушение на ЗДвП пред ВРС и Административен съд Варна.
При служебна проверка в регистри на българската адвокатура се установи, че Г. А. А.
е практикуващ адвокат, регистриран в Адвокатска колегия Варна с личен номер
**********.
Жалбата е входирана на 21.01.2025 г., видно от печата върху нея.
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, пред компетентния районен съд по местоизвършване на
нарушението, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
По компетентността на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от младши
автоконтрольор А. Л. М. – служител на Пето РУ при ОД на МВР Варна - длъжностно
лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на
вътрешните работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено заверено копие/. В
точка 1 от заповедта са определени да осъществяват контрол по Закона за движението
по пътищата териториалните звена за пътен контрол в териториалните структурни
звена на ОД на МВР. В точка 2.1. от заповедта са определени да издават актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП полицейските органи от
териториалните звена за пътен контрол в териториалните структурни звена на ОД на
МВР. От удостоверение рег.№ 365000-11570/17.02.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че А. Л. М. към дата 13.11.2024 г. е
заемал длъжността ВПД младши автоконтрольор I степен в група Охранителна
полиция към Пето РУ при ОД на МВР Варна.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Й.Р.А. –
началник на група в Пето РУ при ОД на МВР Варна съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено
заверено копие/. В точка 3.9. от заповедта са определени да издават наказателни
постановления по ЗДвП началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на
МВР. От удостоверение рег.№ 365000-11565/17.02.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че Й.Р.А. към дата 23.12.2024 г. е
заемал длъжността ВПД началник на група Охранителна полиция към Пето РУ при ОД
на МВР Варна.
По процесуалния и материалния закон:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че
фактическата обстановка, описана в АУАН има обвързваща доказателствена сила,
докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени
средства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания до съда
по време на съдебното производство, поради което не успя да обори презумираната от
закона доказателствена сила на констатациите в АУАН, възпроизведени и в
наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушение по чл.103 от ЗДвП, като при управление на моторно превозно средство,
при подаден сигнал от униформен служител със стоп палка не е спрял, а е продължил
движението си. След като не е изпълнил тези свои задължения следва да понесе
административно-наказателна отговорност за това.
За извършеното нарушение по чл.103 от ЗДвП нормата на чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП, действаща към датата на нарушението, предвижда, че водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
с глоба от 50 до 200 лв. Правилно административно-наказващият орган е приложил
посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя са били наложени
наказания в предвидените от закона граници. Наложено е наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца и наказание глоба в максималния размер от 200
лева. От приложената към делото справка е видно, че на въззивникът до този момент
са били налагани множество наказания за извършени нарушения на ЗДвП, но
последното такова е през 2020 година, след което за период от над 3 години няма
налагани наказания. С оглед на факта, че от деянието не са били застрашени живота и
здравето на другите участници в движението и не са били причинени имуществени
вреди, както и оказаното пълно съдействие на полицейските органи от нарушителят
след нарушението, съдът счете, че наказанията не са съобразени с тежестта на
нарушението, поради което следва да се намали глобата в размер на 50 лева и
лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
4
Съдът не приема направеното от процесуалния представител на въззивника в
съдебно заседание възражение, че въззивникът като водач на лек автомобил не е
възприел, че именно за него е подаден сигнала да спре. Това негово твърдение се
опровергава категорично от свидетелските показания на полицейските служители.
Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния
случай, тъй като съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания.
По разноските:
Относно направеното от К.Л.-А. – юрисконсулт при ОД на МВР Варна с
писмено становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
счита следното:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, като според ал.4 на същия член в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, според който
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лева.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл.143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което
съдът счита, че в настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите
на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
5
правната помощ.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала по време на извършване на деянието, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 лв. - 400 лв. + 10 % за
горницата над 1000 лв.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималното юрисконсултско възнаграждение е 80
лева според спецификата на настоящия случай – изменение на наказателното
постановление чрез намаляване на размера на наложените наказания, без участие на
процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, без
ангажиране на допълнителни доказателства и свидетели и ръководейки се от принципа
за разумно остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и
фактическа сложност на случая.
Настоящето дело е с интерес 200 лева, формиран от сумата на наложената
глоба. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена 75 % от иска на въззивника, съответно 25 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определеното от съда справедливо
възнаграждение се получава юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление наказателно постановление № 24-0460-
001829/23.12.2024 г., издадено от Й.Р.А. – началник на група в Пето РУ при ОД на МВР
Варна, с което на Р. В. Ш. ЕГН ********** от гр.Силистра, *****, на основание чл.175
ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, като намалява размера на наказанието
глоба на 50 лева и намалява размера на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС на 1 месец.
На основание чл.63 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, чл.144 от АПК, чл.78 ал.1,
ал.5 и ал.8 от ГПК, чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
осъжда Р. В. Ш. ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР Варна
сумата от 20/двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на началника на Пето РУ при ОД на МВР Варна и на
Й.Р.А. чрез адвокат Г. А., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено, по
реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Пето РУ при ОД на МВР Варна.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7