№ 710
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№268698/25.01.2021 г., подадена от И. И. А., чрез адв. Ю. Д., срещу Решение
№261767/11.12.2020 г., постановено по гр.д.№9309/2019 г. на СГС, I-10 състав, в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над
размера от 2000 лв., до претендирания размер от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.234, ал.1 от
НК по ДП – дознание ЗМ №15717/16.08.2013 г., по което обвинение ищецът е бил
оправдан с влязла в сила на 05.07.2018 г. оправдателна присъда №173/19.06.2018 г. по
ВНОХД №64/2017 г. на СГС – НО – 1-ви въззивен състав. Релевирани са оплаквания за
нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е обсъдил и не е взел
предвид релевантни обстоятелства, установени по делото, в резултат от което е
постановено незаконосъобразно решение в нарушение на материалния закон - чл.52 от
ЗЗД, чрез определяне на несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение.
Неправилно са приети за недоказани част от вредите, които ищецът е претърпял във
връзка с професионалната си реализация, както и търпяните от ищеца негативни
последици от мярката за процесуална принуда. Не са отчетени част от релевантните
обстоятелства за определяне на размера на вредите – неразумния срок на
наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, оказаното от ищеца
съдействие на органите на разследването, високия интензитет на негативните
последици, икономическата конюнктура в страната към 2018 г. Настоява за отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната част, и постановяване на ново по съществото
на спора, с което да бъде уважен изцяло предяения иск, с присъждане на допълнително
1
обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 24 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, за периода от 05.07.2018 г. до окончателното плащане, и
направените разноските за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение
съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, съразмерно на
уважената част от иска.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Производството е образувано по предявен от И. И. А. срещу Прокуратурата на
Република България осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
сумата от 26 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от повдигнатото на 16.08.2013 г. срещу него незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.234,ал.1 от НК в съучастие с К. А. Х., по
досъдебно производство – дознание с рег. Номер ЗМ №15177/16.08.2013 г., пр. пр.
№27285/16.08.2013 г., за което престъпление ищецът е бил оправдан с Присъда
№173/19.06.2018 г. по ВНОХД №64/2017 г. на СГС, НО, 1-ви въззивен състав, влязла в
сила на 05.07.2018 г.
С постановеното от първостепенния съд решение искът е бил уважен до размера
от 2000 лв., и в тази част решението е влязло в сила, като необжалвано. Ето защо, пред
въззивната инстанция между страните не се спори, а и е налице формирана между тях
сила на пресъдено нещо с влязлата в сила част от решението, относно наличието на
основанията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника
за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното
обвинение за извършено престъпление по чл.234,ал.1 от НК, което му е било
повдигнато по дознание с рег. номер ЗМ №15177/16.08.2013 г., пр. пр.
№27285/16.08.2013 г., за което престъпление ищецът е бил оправдан с влязлата в сила
на 05.07.2018 г. присъда, постановена по ВНОХД №64/2017 г. на СГС, НО, 1-ви
въззивен състав. Спорен пред настоящата инстанция е единствено размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Във връзка с определяне на справедливия размер на обезщетението страните не
2
оспорват, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
релевантни факти:
От Докладна записка вх.№ЗМ 15177/16.08.2013 г. /на л.3, т.1 от ЗМ/, Протокол
за претърсване и изземване от 16.08.2013 г. /на л.4 от ЗМ/, и Заповед за задържане на
лице от 16.08.2013 г. /на л.22 от ЗМ/, се установява, че на 16.08.2013 г. ищецът е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР в 07 РУП – СДВР, при извършване на проверка
на акцизния режим в ж.к.„***“ – гр. София, при която е било извършено претърсване
на автомобила, управляван от ищеца, в който е пътувал и К. А. Х., и е извършено
изземване на намиращия се в автомобила чувал с тревиста маса – нарязан тютюн около
20 кг. Извършен е и личен обиск /протокол от 16.08.2013 г. на л.23 от ЗМ/. На същата
дата е образувано досъдебно производство срещу К. А. Х., и са снети обяснения от
ищеца.
На 07.10.2013 г. ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел по досъдебно
производство №15177/2013 г. на 07 РУП СДВР, образуваното първоначално само
срещу К. А. Х. /Протокол на л.18, т.2 от ЗМ/, и на същата дата е снет негов сравнителен
почерков материал и сравнителни образци от подписа му.
На 06.02.2014 г. на ищеца е било връчено Постановление от 29.01.2014 г. за
привличане в качеството на обвиняем /на л.12, т.2 от ЗМ/ за извършено на
16.08.2013 г. в съучастие с К. А. Х., престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, като е държал акцизни стоки без бандерол - общо 19,049 кг. нарязан
тютюн, като случая е немаловажен. Така повдигнатото му обвинение е за „тежко
престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като за него е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години, както и кумулативно предвидени
наказание „глоба“ в значителен размер /до 10-кратния размер на пазарната цена на
продаваните стоки/ и наказание „лишаване от право да упражнява определена
професия или дейност“.
На същата дата по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“,
и е разпитан в качеството на обвиняем /Протокол за разпит на обвиняем на л.14, т.2 от
ЗМ/.
От Справка за съдимост от 13.11.2013 г. /на л.192-194, т.2 от ЗМ/ се установява,
че към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е бил осъждан с влязло в
сила на 03.05.2012 г. споразумение №1660/03.05.2012 г. по НОХД №352/2012 г. на РС
– гр. Гоце Делчев, за извършено на 22.04.2012 г. престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК,
като е управлявал МПС – лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила, а именно – 2,45 промила, установена с химическа експертиза, за което на осн.
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК във вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.5 и чл.43, ал.1 от НК,
предвиденото за същото престъпление наказание „лишаване от свобода“, е било
заменено с по-леко наказание - „пробация“, включващо следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител с периодичност 2 пъти седмично, за срок
от 1 година; безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 150 часа,
положен в рамките на 1 година. Наред с това, му е наложено наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, считани от датата на лишаването
му по административен ред, което е било изтърпяно за времето от 22.04.2012 г. до
22.10.2012 г. За времето от 16.05.2012 г. до 16.05.2013 г. е изтърпяно наказанието
3
„Пробация“ за срок от 1 година.
На 14.02.2014 г. са му били предявени материалите по досъдебното
производство /Протокол за предявяване на разследване на л.196 от т.2 ЗМ/. На
следващия ден досъдебното производство е приключено със заключително мнение на
разследващия полицай за предаване на обвиняемите на съд.
На 08.04.2014 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца и К. А. Х., с
обвинение за извършено на 16.08.2013 г. в съучастие престъпление по чл.234, ал.1,
пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по който е било образувано НОХД №7120/2014 г.
на СРС – 17 с-в. По същото са проведени общо седем открити съдебни заседания:
На 04.07.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, като на делото не е даден
ход по независещи от ищеца причини /отсъствие на защитника на другия
подсъдим/;
На 14.11.2014 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, и на делото е даден ход,
като е отложено за събиране на доказателства;
На 23.01.2015 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, на делото е даден ход,
приети са експертизи и са разпитани свидетели, като е отложено за събиране на
доказателства;
На 18.03.2015 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, но не е даден ход на
делото по независещи от него причини /неявяване на защитника на другия
подсъдим/;
На 12.06.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но не е даден ход на
делото по независещи от него причини /неявяване на защитника на другия
подсъдим/;
На 09.10.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, на делото е даден ход,
приети са експертизи и са разпитани свидетели, предявени са веществени
доказателства, като е отложено за събиране на доказателства;
На 02.12.2015 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, на делото е даден ход,
приети са доказателства, предявени са веществени доказателства и е приключено
е съдебното дирене, като е даден ход на делото по същество. Постановена е
Присъда от 02.12.2015 г., с която ищецът е бил признат за виновен за
извършено на 08.2013 г. в гр. София престъпление в съучастие с К. А. Х.,
престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е държал
акцизни стоки без бандерол - общо 19,049 кг. нарязан тютюн, като случая е
немаловажен, за което престъпление му е било наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и ГЛОБА в
размер на 666,72 лв., като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на
така наложеното наказание за срок три години.
Така постановената осъдителна присъда е била обжалвана от ищеца, и по
въззивната му жалба е образувано ВНОХД №64/2017 г. на СГС – НО, 1-ви въззивен
състав. В това производство са проведени общо осем съдебни заседания:
На 22.02.2017 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил
даден по независещи от него причини /отсъствие на защитника на другия
подсъдим/;
На 10.04.2017 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил
даден по независещи от него причини /другият подсъдим се е отказал от
4
защитника си и е поискал да бъде представляван от друг адвокат/;
На 08.06.2017 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил
даден по независещи от него причини /другият подсъдим не е могъл да
организира защитата си, поради което се е явил без защитник и поискал
отлагане/;
На 12.07.2017 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил
даден по независещи от него причини /другият подсъдим е поискал да му бъде
назначен служебен защитник/;
На 18.10.2017 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, даден е ход на делото и
на съдебното следствие, делото е отложено за събиране на доказателства;
На 12.12.2017 г. – ищецът се е явил лично и с адвокат, даден е ход на делото,
събрани са доказателства, делото е отложено за изготвяне на допълнителна
експертиза;
На 21.02.2018 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, даден е ход на делото и на
съдебното следствие, делото е отложено за събиране на доказателства;
На 16.04.2018 г. - ищецът се е явил лично и с адвокати, но ход на делото не е бил
даден по независещи от него причини /другият подсъдим не е могъл да се яви в
съдебното заседание, поради заболяване/;
На 19.06.2018 г. – ищецът се е явил лично и с адвокати, даден е ход на делото,
събрани са доказателства, приключено е съдебното следствие и е даден ход на
делото по същество. Постановена е Присъда №173/19.06.2018 г., с която ищецът
е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата не е била протестирана, и е влязла в сила на 05.07.2018 г.
За установяване на търпяните от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката З. А. А. /съпруга на ищеца/. От
същите се установява, че ищецът трудно приел водното срещу него наказателно
производство. То причинило стрес на цялото семейство. Около 2013 г. започнало
производството, и продължило близо 5 години, като постоянна се отлагало. Ищецът се
почувствал много зле от обвинението, че бил извършил престъпление – той до тогава
не бил осъждан, гледал си семейството добре, работел. По време на наказателното
производство икономическото положение на семейството се влошило, всички били
силно стресирани, живеели в лишения, децата трудно преживяли обвинението на
техния баща, той се страхувал от изхода на делото, децата се притеснявали, че баща им
ще влезе в затвора. Тъй като семейството живее в провинцията, всяко явяване на
ищеца пред органите на досъдебното производство и пред съда било свързано със
значителни разходи. Ищецът винаги се явявал, но въпреки това делото се отлагало, и
това продължило много години наред. Налагало се да търсят финансова помощ от
родителите си, и все още продължават да имат дългове към тях. Не можели да отидат
дори на лекар, защото не им стигали парите. Ищецът работел във фирма, която
извършвала технически прегледи на автомобили, но го съкратили. Наложило се да
замине да работи в чужбина, за да получи допълнителен доход, с който да подпомогне
семейството си, но могъл да работи само два месеца - през съдебната ваканция, докато
през лятото нямало движение по делото. През 2013 г. започнал да чука камъни. През
2016-2017 г. искал да започне работа в КАТ, но от там поискали да представи
свидетелство за съдимост, и в него било отразено висящото дело, поради което не
могъл да започне работа в КАТ единствено по тази причина. През 2017 г. ищецът
започнал работа в София, защото в провинцията, където живеел, можел да работи само
на камъните – никъде другаде не го наемали на работа заради делото, а с една заплата
5
било трудно семейството да се препитава. Продължителността на производството била
много мъчителна, отлагането на делото ги изнервяло. Наказателното производство
приключило през 2018 г., и го признали за невинен.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита факта, че същата е съпруга на ищеца, което обуславя заинтересоваността
от изхода на делото в негова полза. Въпреки това, съдът кредитира показанията на
свидетелката, като ги намира за логични, последователни, и кореспондиращи на
останалите събрани по делото доказателства.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че воденото наказателно производство, по което на ищеца е било
повдигнато незаконно обвинение, е започнало на 16.08.2013 г. със задържането на
ищеца по ЗМВР за срок от 24 часа, и е приключило с оправдателна присъда, влязла в
сила на 05.07.2018 г., като общата продължителност на наказателното производство е
общо 4 години, 10 месеца и 19 дни. През периода от 16.08.2013 г. до привличането на
ищеца в качеството на обвиняем на 06.02.2014 г. /5 месеца и 21 дни/ ищецът е имал
качеството на свидетел по досъдебното производство. Въпреки това, съдът намира, че в
този период наказателното производство в значителна степен е засегнало личността
му, тъй като в този период – от 16.08.2013 г. до 17.08.2013 г. ищецът е бил лишен от
свобода за срок от 24 часа, през които е търпял мярка „задържане“ по ЗМВР, бил е
проведен по отношение на него личен обиск, бил е претърсен семейният му
автомобил /на името на неговата съпруга/, давал е обяснения, и на 07.10.2013 г. е бил
разпитван в качеството на свидетел. Посочените процесуални действия в значителна
степен са интервенирали в личната сфера на ищеца, поради което съдът намира, че
независимо, че в този период срещу него не е било повдигнато обвинение, и
досъдебното производство се е водело само срещу К. А. Х., ищецът е търпял
неимуществени вреди, като по отношение на него са били извършвани процесуално-
следствени действия, които фактически са приравнили положението му с това на лице,
срещу което се води наказателното производство.
За периода, от привличането му в качеството на обвиняем на 06.02.2014 г. до
приключването на наказателното производство срещу него на 05.07.2018 г. / общо 4
години, 5 месеца и 1 ден/, ищецът е търпял мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА“, поради което е бил длъжен лично да участва в насрочените
процесуално-следствени действия, за които е бил призован, като лично е участвал два
дни в процесуални действия в качеството на обвиняем - на 06.02.2014 г. /привличане,
и разпит в качеството на обвиняем/, и на 14.02.2014 г. /когато са му предявени
материалите по досъдебното производство/, а в качеството на подсъдим – общо 16
дни – 7 дни пред първостепенния съд /на 04.07.2014 г., 14.11.2014 г., 23.01.2015 г.,
18.03.2015 г., 12.06.2015 г., 09.10.2015 г., и 02.12.2015 г./, и 9 дни пред въззивната
инстанция /22.02.2017 г., 10.04.2017 г., 08.06.2017 г., 12.07.2017 г. , 18.10.2017 г.,
12.12.2017 г., 21.02.2018 г., 16.04.2018 г., 19.06.2018 г./. През част от този период /от
06.02.2014 г. до края на м. февруари, 2017 г. – три години/ ищецът е живеел и работел в
с. *** /видно от представеното копие от трудова книжка на л.59-67/, поради което
личното му явяване пред органите на досъдебното производство и съда в 10 от тези
случаи, наред с търпените тревоги, е било свързано и със значителни обективни
затруднения за него от финансов и организационен характер /отсъствие от работа,
пътуване, значителни пътни и дневни разноски/.
6
Съдът взема предвид, че към момента на започването на наказателното
производство на 16.08.2013 г. ищецът е бил на 39 години, като е бил осъждан за
престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „пробация“
за срок от една година, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
като престъплението не е тежко, а наказанието е било изтърпяно към момента на
привличането му като обвиняем. Същият е бил семеен, с две деца на ученическа
възраст, за които е трябвало да осигурява издръжка и грижи. Бил е назначен на
постоянен трудов договор на длъжност „отчетник измервателни уреди“ и член на
комисия ГТП /годишни технически прегледи/. Веднага след задържането му на
16.08.2013 г. трудовият му договор е бил прекратен, считано от 01.09.2013 г. Съдът
намира за установена причинната връзка между предприетите срещу ищеца
процесуално-следствени действия и загубата на работното място, поради
съвпадението по време на двете събития, събраните по делото гласни доказателства, и
предвид обстоятелството, че ищецът е живеел и работел в малко населено място /с.
***/, в което задържането му под стража и предприетите процесуално-следствени
действия /обиск, претърсване и изземване, разпит/ са станали обществено достояние.
Същите са се отразили неблагоприятно върху името и авторитета му, като са го
дискредитирали пред членовете на общността. Въпреки това, съдът намира да не се
установява от фактическа страна предприетите срещу ищеца процесуално-следствени
действия да са довели до загуба на работа и доходи за ищеца, тъй като непосредствено
след това /считано от 01.10.2013 г./ ищецът е бил назначен на същата длъжност, със
същото трудово възнаграждение, при друг работодател, и е останал на тази длъжност и
след привличането му като обвиняем, до 01.11.2016 г. Също така, видно от
приложеното копие от трудова книжка, трудовото възнаграждение на ищеца е било
около минималния размер на работната заплата – както преди, така и след
привличането му като обвиняем. Съдът намира за установено, че наложената му мярка
за неотклонение „Подписка“ не е възпрепятствала възможността му за свободно
придвижване, включително и извън страната - по време на действието ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че е бил командирован като дървосекач в
Кралство Швеция за 35 дни, видно от представената справка на л.67, съставляваща
изходящ от процесуалния представител на ищеца писмен документ. Въпреки това,
съдът отчита обстоятелството, че предвид необходимостта от лично явяване на
насрочените по делото открити съдебни заседания, ищецът би могъл да реализира
възможността да работи в чужбина за по-продължителен период, и евентуално – да
реализира по-добри трудови доходи.
Във връзка с продължителността на наказателното производство съдът
констатира, че ищецът не е ставал причина за отлагане на делото, като се е явявал
лично на всички процесуално-следствени действия, за които е бил призован, и е
организирал защитата си по начин, който не е довел до увеличаване
продължителността на наказателното производство. Следва обаче да се вземе предвид,
че продължителността на наказателното производство значително е била увеличена в
резултат от процесуалното поведение на другия подсъдим и неговият защитник – на
насрочените открити съдебни заседания на 04.07.2014 г., 18.03.2015 г., 12.06.2015 г.,
22.02.2017 г., 10.04.2017 г., 08.06.2017 г. и 12.07.2017 г. не е бил даден ход на делото и
са отложени за друга дата, тъй като не се е явил защитника на другия подсъдим, и
същият не е организирал защитата си, а на 16.04.2018 г. откритото съдебно заседание
се е отложило, поради заболяване на другия подсъдим. В резултат от тези действия и
бездействия на другия подсъдим Х., съдебната фаза на производството се е удължила
7
общо с 20 месеца, за което забавяне отговорността на ответника не следва да бъде
ангажирана. Като се вземе предвид така установеното забавяне на производството чрез
действията и бездействията на другия подсъдим, съдът приема, че ефективната
продължителност на наказателното производство е била 3 години, 2 месеца и 19 дни,
от които 7 месеца и 22 дни в досъдебната фаза, и 2 години, 6 м. и 27 дни в съдебната
фаза на производството. През този период в досъдебното производство са били
разпитани 15 свидетели /голяма част от тях – по делегация/, и са изготвени 3
експертизи /почеркова, физико-химична и оценъчна/, а в съдебната фаза са били
разпитани 5 свидетели и изготвени 6 съдебни експертизи. С оглед обема на
процесуално-следствените действия, които е следвало да бъдат извършени, съдът
намира, че наказателното производство е приключило в разумен срок, при отчитане на
неоснователното му забавяне в резултат от процесуалното поведение на другия
подсъдим.
За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът съобразява, че към
момента на започване на наказателното производство ищецът е бил на възраст от 39
години – семеен, с две непълнолетни деца в ученическа възраст, работел и живеел в
малко населено място – с. ***, в което предприетото срещу него наказателно
преследване е станало известно в общността, и се е отразило неблагоприятно на
положението му в обществото, като е накърнило честта и достойнството му, и е
компрометирало името му в обществото. Съдът отчита, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем по обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ със специален минимум от една година,
и с възможна продължителност повече от 5 години /до 6 години/, с кумулативно
предвидени наказания „глоба“ в значителен размер, и лишаване от права да упражнява
определена професия или дейност, като възможността да бъде осъден с посоченото
наказание е предизвикала силен стрес и продължително състояние на тревожност от
развитието на производството, и евентуална осъдителна присъда, страх за бъдещето на
цялото му семейство. Наложилите се допълнителни разходи във връзка с
организирането на защитата му и явяването му за провежданите процесуално-
следствени действия са затормозили икономически и психически цялото му семейство,
като са влошили психологическата атмосфера и нарушили обичайния начин на живот
на семейството за продължителен период от време. Ищецът е бил лишен от свобода за
кратък период от време – 24 часа, в резултат от наложената му мярка по ЗМВР, но
предвид внезапния характер на задържането му, това е предизвикало у него силен
стрес, и значително е накърнило личните му права. Приложените по отношение на
ищеца процесуално-следствени действия „обиск“, „претърсване“ и „изземване“ по
естеството си са силно интервениращи в личната му сфера, засягащи честта и
достойнството му, накърняващи личната му неприкосновеност и неприкосновеността
на имуществото му. Наложената му мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката
сред мерките за процесуална принуда, но ищецът я е търпял продължителен период от
време – 4 години, 5 месеца и 1 ден, през който период е можел да се придвижва
свободно и да води обичайния си начин на живот, но въпреки това е бил лишен от
възможността да работи в чужбина и да реализира по-високи доходи, въпреки че е
имал възможност да стори това, и семейството му се е нуждаело от допълнителни
доходи. Воденото срещу него наказателно производство е влошило икономическото
положение на семейството му, негативно се е отразило на психиката на ищеца и
близките му.
8
От друга страна, съдът отчита, че въпреки неблагоприятното въздействие на
наказателното производство върху ищеца, няма данни за настъпили трайни негативни
последици върху здравето на ищеца, върху отношенията с неговите близки,
наказателното производство не е довело до загуба на възможността му да упражнява
трудова дейност, идентична с тази, която е упражнявал до започването на
наказателното производство, и не е довело до намаляване на трудовите му доходи,
като същите впоследствие са били не по-ниски от тези, които до тогава е успявал да
реализира. Реализираните в хода на наказателното производство допълнително разходи
- за адвокатска защита, пътни и дневни разходи за личното му явяване при
провежданите процесуално-следствени действия, съставляват имуществени вреди,
които не са предмет на настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението, което ответникът следва да бъде осъден да му заплати,
следва да е съобразено с обичайните вреди, които се търпят от незаконно наказателно
преследване, и в конкретния случай следва да бъде определено в размер на 5 000 лв.
/пет хиляди лева/.
Като е достигнал до частично различни фактически и правни изводи досежно
обема на търпяните от ищеца неимуществени вреди и справедливия размер на
обезщетението, което ответникът следва да му заплати, първостепенният съд е
постановил частично неправилно решение в отхвърлителната му част – за размера над
2000 лв., до размера от 5000 лв. В тази част решението следва да се отмени, и вместо
него да се постанови ново решение по същество, с което на ищеца да се присъди
допълнително обезщетение в размер на още 3000 лв. В останалата отхвърлителна част
– над размера от 5 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв., решението на
първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно, и ще следва да се потвърди.
Съобразно този изход от спора във въззивната инстанция, ищецът има право да
му бъдат присъдени допълнителни разноски за първоинстанционното производство,
както и част от разноските за въззивната инстанция, съразмерна на удовлетворения
материален интерес. Ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния му представител, съобразно Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като е представил ДПЗС за осъществено
безплатно процесуално представителство. Съобразно обжалваемият интерес на ищеца
във въззивното производство, минималното адвокатско възнаграждение се изчислява в
размер на 1250 лв., от който размер в полза на адв. Ю. Д. следва да се присъдят 3/24
части, или сумата от 156,25 лв. за въззивната инстанция. За първоинстанционното
производство ищецът е претендирал общо разноски в размер на 555 лв., от който
размер с оглед изхода на делото във въззивната инстанция, се дължат 5/26 части, или
сумата от 106,73 лв. С първоинстанционното решение съдът е присъдил на ищеца
разноски в размер на 42,69 лв., поради което на ищеца следва да се присъдят
допълнителни разноски в размер на 64,04 лв. Тъй като въззивната жалба е частично
основателна, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноските за държавна
такса за въззивната инстанция в размер на 5 лв., на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение №261767 от 11.12.2020 г., постановено по гр.д.№9309 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I-10 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от И. И. А., с ЕГН **********, против Прокуратурата на
Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над
размера от 2000 лв., до размера от 5 000 лв./пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.234, ал.1 от
НК по досъдебно производство ЗМ №15177/16.08.2013 г., по което обвинение ищецът
е бил оправдан с влязла в сила на 05.07.2018 г. оправдателна присъда №173/19.06.2018
г. по ВНОХД №64/2017 г. на СГС – НО – 1-ви въззивен състав, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, да заплати на И. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул.“***“ №25,
община ***, обл. ***, сумата от още 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, от повдигане и поддържане на
обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.234, ал.1 от НК по досъдебно
производство ЗМ №15177/16.08.2013 г., по което обвинение ищецът е бил оправдан с
влязла в сила на 05.07.2018 г. оправдателна присъда №173/19.06.2018 г. по ВНОХД
№64/2017 г. на СГС – НО – 1-ви въззивен състав, ВЕДНО със законната лихва върху
тази сума, за периода от 05.07.2018 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261767 от 11.12.2020 г., постановено по гр.д.
№9309 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, I-10 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от И. И. А., с ЕГН **********,
против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над размера
от 5000 лв., до размера от 26 000 лв./двадесет и шест хиляди лева/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, да заплати на И. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул.“***“ №25,
община ***, обл. ***, сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща разноски за държавна
такса за въззивното производство, КАКТО И сумата от 64,04 лв. /шестдесет и четири
лева и четири стотинки/, представляваща допълнителни разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. във вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на адвокат Ю. Д., от АК – Силистра, със
служебен адрес: гр. ***, бул.“***“ №48, ет.3, офис 35, сумата от 156,25 лв. /сто
петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на И. И. А., с ЕГН **********, за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11