№ 517
гр. К., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101314
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от Р. Сашева С.,
действаща лично и със съгласието на своята майка Н. Д. Т. против С. Й. В..
В исковата молба ищцата, със съгласието на своята майка заявява, че тя
и ответника живели на семейни начала от *** г. в къщата на родителите му в
гр. Н. и от съвместното им съжителство имали родено едно дете К.С. В.,
роден на *** г., с ЕГН ***.
Сочи, че след като заживели заедно С. започнал да я бие с кол, а като се
родило детето биел него. Биел я заедно с майка си и баща си, замерял я с
камъни, пъдели я от къщата.
На 07.05.2022 г. взела детето си и се прибрала при майка си в гр. К. в
къщата й на ул. *** и оттогава живее там.
Твърди, че С. никога не е работил. Тя си гледа детето и също не работи.
Няма други деца, С. също няма други деца.
Заявява, че от раздялата им досега ответникът не е търсил сина им нито
лично, нито по телефона, не се е интересувал от него, не му е плащал
издръжка.
Сочи, че след раздялата им с ответника всички грижи за отглеждането и
възпитанието на детето им са поети изцяло от нея, като майка й и баба й й
помагат с каквото могат.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт с който:
да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на
детето К.С. В., роден на *** г., с ЕГН ***; Да постанови местоживеенето на
1
детето К.С. В., роден на *** г., с ЕГН *** да е при нея , в жилището в което
живее – къща в гр. К., ул. ***; да определи на ответника режим на лични
контакта с детето всяка първа и трета събота от месеца без приспиване от 10
ч. до 12 ч. в нейно присъствие; да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на влизане
в сила на решението по делото до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, като издръжката да се заплаща по банковата й сметка до 5-то
число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. Й.
В..
За Дирекция „Социално подпомагане” – К. се явява С.И.Д., която моли
съда да уважи молбата. По делото е представен социален доклад, изготвен от
Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – К.
относно защита правата и законните интереси на детето К.С. В..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа
обстановка:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № *** г. от община К. се установява, че детето К.С. В. е с
родители майка Р. Р. С. и баща С. Й. В..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Р.К. Р..
Свидетелят Р. заявява, че живее заедно с Р. от седем месеца в град Г..
Живеели заедно с неговите родители в една къща, „но сме си отделно“. С тях
живеело и детето на Р.. Р. много добре си гледала детето „къпе го, храни го,
сменя памперсите“. Знаел кой е бащата на детето. „Той въобще не го търси“.
При отглеждането на детето им помагала неговата майка. Детето нямало
нужда от нищо „всичко си има“.
По делото е изготвен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане" - К. от който се установява, че страните са живеели
на семейни начала през месец август ***г. От съвместното им съжителство е
родено К.С. В.. От август месец 2022г. страните са във фактическа раздяла.
Посочено е, че от раждането си до настоящия момент основните грижи за
детето се полагат от майката, като в периода от юли месец 2022 до август
месец същата година К. се е отглеждал от двамата родители. След
окончателната раздяла между родителите, бащата не е осъществявал контакт
със сина си и не е подпомагал финансово семейството. Взаимоотношенията в
семейството на майката са добри. Р. Т. – баба на непълнолетната и Н. Т. –
нейна майка при необходимост й оказват помощ и подкрепа в отглеждането
на детето. К. е спокойно дете, няма данни да боледува често. Детето има
изграден дневен режим изграден съобразно възрастта му. Предвид ниската
възраст на детето, същото се нуждае от постоянно обгрижване. Посочено е,
че не се наблюдават в психоемоционалното състояние на детето. Детето има
изградена емоционална привързаност както към майката, така им към
роднините по майчина линия. Установено е, че към момента детето се
отглежда от своята майка с помощта на новия й съжител. Детето няма
2
изградена емоционална привързаност към баща си, тъй като не осъществяват
реални контакти помежду си. Родителите на К. не поддържат
взаимоотношения помежду си, същите не осъществяват никакъв вид
комуникация
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не
живеят заедно, и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение,
според ал. 2 на цитираната норма районният съд се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето
на детето:
По делото се установи, че от раздялата на страните през август 2022 г.
до приключване на устните състезания само ищцата, за разлика от ответника
е полагала лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето К..
При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да
живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на детето,
преценени с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества,
полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя,
привързаност на детето и др.
С оглед ниската възраст на детето 1 година и един месец посоченото в
социалния доклад, че между К. и майка му съществува силна емоционална
привързаност, непосредствените грижи които се полагат при отглеждането
му съдът намира, че детето следва да остане да живее при ищцата. В тази
връзка съдът счита, че следва да отбележи, че по делото липсват
доказателства къде живее бащата С. Й. В., както и дали има жилище, което да
е подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват доказателства за
социалната му среда, моралните му качества, трудова заетост и всички
останали предпоставки включващи си в родителския капацитет. Нещо повече
в изготвения и приет по делото социален доклад е посочено, че
емоционалната връзка между бащата и детето е прекъсната. От друга страна в
социалния доклад е посочено, че за детето има осигурено достатъчно
жилищно пространство в жилището, в което живее детето, заедно с майка си.
По делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или
противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош
пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее
същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в
съчетание с възрастта на детето, както и становището на Дирекция „Социална
подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата
по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него,
тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава /
р. II от ППВС № 1/1974 г./.
3
При това положение съдът следва да определи и мерки на лични
отношения на ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за
правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични
контакти със своя баща.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на лични
отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни,
в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата,
както и по друго време. Според разясненията дадени в раздел ІV от
Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на
режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява
родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет
на интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични
отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права
следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за
общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали
установените обстоятелства се отразяват положително на детето и на
ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да
общува и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като
пълноценни личности. В тази връзка законът в чл. 59, ал. 8 от СК предвижда
определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за
упражняване на режима на лични контакти с децата при наличие на
обстоятелства, които налагат прилагането им. Съдът в спора за режима на
лични отношения с децата не е обвързан от предложенията на родителите, а
следва да определи подходящ режим в интерес на детето.
По делото са събрани безпротиворечиви доказателства, че връзката
между бащата и детето е нарушена.
От събраните по делото доказателства /писмени и устни / се
установява, че бащата не участва в отглеждането на детето, не полага грижи
за него, не търси контакт с него, дезинтересирал се е изцяло. От събраните по
делото доказателства, вкл. от ангажираните гласни такива, се установява, че
от раждането на детето между ответника и К. не се осъществяват регулярни
срещи, което обстоятелство с оглед продължителния времеви период, ниската
възраст на детето и спецификите в неговото развитие неминуемо е довело до
охладняване на отношенията. Предвид ниската възраст на детето същото се
нуждае от специални грижи и спазване на определен режим при
възпитаването и отглеждането на детето, с който бащата не е запознат.
Именно на това развитие на отношенията между баща и син следва да бъде
повлияно чрез обезпечаване на режим на лични отношения, които да
гарантират период на адаптация на детето към бащата и средата му на живот,
от една страна, а от друга страна, да позволи на бащата да се запознае в
детайли със състоянието на детето и неговите нужди. Възрастта на К. изисква
високо ниво на постоянна ангажираност на родителите с цел гарантиране на
неговото нормално психологическо и физическо развитие, като на бащата
следва да се даде възможност да прекарва достатъчно време с детето, за да се
заздрави тяхната емоционална връзка, което да спомогне за спокойното
4
израстване на детето.
При изложеното съдът намира, че следва да бъде определен следния
режим на лични контакти между детето и бащата, а именно: Всяка първа и
трета събота и неделя, без преспиване, в часовете от 10:00 часа до 12:00 часа
във всеки един от дните, в присъствието на майката Р. Р. С..
Относно издръжката:
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи
издръжка в пари. Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена
с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с
разпоредбите на чл. 142 от СК и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК. Доколкото законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне относно издръжката на децата, негово задължение е
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти. В тези случаи служебното начало следва да има
превес над диспозитивното и състезателното начало.
От събраните по делото доказателства се установява, че К. има всички
нормални и обичайни за своята възраст битови потребности и с оглед
правилното му отглеждане и възпитание, съдът намира, че той се нуждае от
средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло и консумативи
(ток, вода, храна, дрехи, обувки и т. н.).
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1
от СК, а именно техните възможности и материално състояние. С оглед
липсата по делото на данни ответникът да е трайно нетрудоспособен или да
страда от заболявания, съдът намира, че не са налице пречки препятстващи
бащата да реализира доходи в размер поне на средната работна заплата за
страната, която според данни на Националния статистически институт за
второто тримесечие на 2022 г. е в размер на 1 598 лв. Така, отчитайки
безусловния характер на издръжката, както и факта, че ответникът няма
алиментни задължения с примат над задължението му да осигурява издръжка
на низходящата си като лице от първи ред на чл. 140, ал. 1 от СК, съдът
намира, че ответникът е в състояние без особени затруднения да поеме
издръжка за К. в размер на 180.00 лева месечно (по-малко от 1/4 от средната
работна заплата), какъвто е заявен в исковата претенция.
Така определеният размер на издръжката следва да бъде присъден
считано от датата на завеждане с исковата молба - 02.06.2022 г., ведно със
5
законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените в производството разноски в размер на
30 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– К. сумата от 259.20 лева, представляващи дължима държавна такса върху
размера на присъдената издръжка.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето К.С. В., ЕГН ********** на майката Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес
град К., улица ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К.С. В., ЕГН **********, при
майката Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата С. Й. В., ЕГН
**********, с адрес град Н., квартал *** с малолетното дете К.С. В., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя, без
преспиване, в часовете от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката
Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***.
ОСЪЖДА С. Й. В., ЕГН **********, с адрес град Н., квартал *** да
заплаща на малолетното си дете К.С. В., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес град К.,
улица ***, действаща лично и със съгласието на майка си Н. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес град К., улица *** ежемесечна издръжка в размер на
180.00 лева, считано от 02.06.2022 г. платима, до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на основания за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Й. В., ЕГН **********, с адрес град Н., квартал *** да
заплати на Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***, действаща
лично и със съгласието на майка си Н. Д. Т., ЕГН **********, с адрес град
К., улица ***, сумата от 30 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА С. Й. В., ЕГН **********, с адрес град Н., квартал *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
държавна такса в размер на 259,20 лева върху присъдения размер на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7