Решение по дело №2431/2018 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №727/23.11.2018г.

 

                                   гр. Ямбол, 23.11.2018 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело №  2431/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. - изпълнителни директори, срещу И.С.И. ***. В нея се твърди, че  между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД  и ответника е сключен на 13.08.2016 г. договор за стоков кредит № *** за сумата 1099 лв.- чиста стойност на кредита и застрахователна премия 61,98 лв., т.е. общо задължение -1 160,98 лв.. Отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, от който ответникът е закупил стоката, на 19.08.2016 г. Тази сума за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран – при годишен лихвен процент в размер на 36%. или лихвата е в общ размер на 297,77 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1 458,75 лв. Ответникът се е съгласил да погасява ежемесечно 15 вноски по 97,25 лв. като първата е дължима на 21. 21.09.2016 г, а последната - на 21.11.2017 г., но не е изпълнил задължението си. Впоследствие, на 19.04.2017 г. вземането е цедирано на ищеца, за което ответникът е уведомен. Поради забава в плащанията на дължимите суми, същият дължи обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника е начислено обезщетение за забава в общ размер на 134,94 лв. за периода от 21.09.2016 г. до подаване на заявлението. Кредитополучателят не е извършил плащане по договора. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по договора -неизплатена главница в размер на 1160.98  лв.; 221,59 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 21.11.2017 г.г., 134,94 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.

В срока за отговор  ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се явява. Не  е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Тъй като предпоставките за допустимост на искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 В случая на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Същевременно исковете са вероятно основателни и следва да бъдат уважени.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата на принципа за свобода на договарянето, установен с чл.9 от ЗЗД.

Видно от представения Договор за стоков кредит № *** г., страните са се договорили кредиторът да предостави кредит от 1099 лв. чиста стойност на кредита и застрахователна премия- 61,98 лв., т.е. обща сума на кредита -1 160,98 лв., а заедно с лихвата задължението е в размер на 1 458,75 лв., платимо на 15 вноски по 97,25 лв., според уговорен между страните погасителен план с краен срок за погасяване на кредита-21.11.2017 г.. Представена е Фактура от 13.08.2016 г. от „Вариант мебел” ЕООД-Ямбол на името на ответника за закупуване на спално обзавеждане-мебели на стойност 1099 лв. Съгласно Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, и и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и списък към договора аа 19.04.2017 г. вземането е цедирано на ищеца, за което ответникът е уведомен. Настъпил е крайният срок на договора и съответно изискуемост на задълженията, поради което претендираните вземания са дължими. Няма доказателства за извършени плащания на същите.

 Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

      Водим от горното ЯРС                              

                                                     Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че И.С.И. ***, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ***, главница в размер на 1160.98  лв.; 221,59 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 21.11.2017 г.г., 134,94 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА И.С.И. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ***, направените по заповедното производство разноски в размер на 80,35 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 219,65 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението-на страните!                                       

                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: