РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 30 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря МАРИАНА
ДОЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №37 по
описа за 2019 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД срещу Ц.М.Ю. ***, с която се иска осъждането й да плати сумата 758.25
лева, представляваща дължимата договорна лихва по Договор за потребителски
кредит от 19.04.2018 г. за целия период на договора до 25.07.2020 г.
Ответницата Ц.М.Ю. не е
представила отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник – юрисконсулт М. Н., който поддържа исковата молба
и прави уточнения, съобразно указанията на съда.
Ответницата се явява лично и
признава следните факти и права: че между страните е сключен договор при
условията, посочени от ищеца; че ответницата не е правила плащания по договора;
че договорът е обявен за предсрочно изискуем с получаването на уведомлението за
това на 05.10.2018 г.
Моли, ако бъде осъдена, да
плати сумата разсрочено, защото сама се грижи за дъщеря си – на 26 години, с
изостанало развитие, което съответства на 7 годишно дете, а единственият и
доход е от работна заплата в нетен размер 510 лева.
Съдът, въз основа
на представените доказателства от страните и приетите за безспорни факти,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно между
страните е, че на 19.04.2018 г. са сключили договор за потребителски кредит,
ищецът в качеството на кредитор, ответницита – в качеството на
кредитополучател.
Основното
съдържание на договора, приложен към исковата молба, е следното: размер на
кредита 1500 лева, застраховка Живот – 128.70 лева, застраховка Безработица –
131.27 лева, такса за оценка на риска – 211.20 лева, общо кредитирана сума
1971.17 лева.
Лихвен процент –
30.94 %. Годишен процент на разходите (ГПР)- 46.34%.
Срок на договора
– до 25.07.2020 г.
Общо
кредитираната сума от 1971.17 лева заедно с възнаградителнта лихва в общ размер
на 758.25 лева, Ю. се задължила да върне на 26 месечни вноски, всяка от които
по 104.98 лева (с изключение на последната – 104.92 лева), с падежи на 25-то
число на месеца, съответно първа вноска – 25.06.2018 г., последна 26-та вноска
– 25.07.2020 г.
От представения в
съдебно заседание погасителен план по кредита е видно каква част от всяка
вноска съставлява вноска за лихва и за главница. За вноски от №1 до №5, с
падежи 25.06.2018 г, 25.07.2018, 25.08.2018 г., 25.09.2018 г. и 25.10.2018 г.,
вноската за лихва е както следва: 50.82 лева, 49.42 лева, 47.99 лева, 46.52
лева, 45.01 лева.
Ю. не платила
нито една вноска, по който въпрос няма спор между страните.
С Уведомление
№9118170901208 „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (л. 20) уведомило Ю., че поради неплащане на
три поредни вноски с падежи 25.06.2018 г., 25.07.2018 г. и 25.08.2018 г.,
цялото й непогасено задължение по Договора за кредит е предсрочно изискуемо,
считано от 26.08.2018 г.
Уведомлението е
получено от Ю. на 05.10.2018 г., което е прието за безспорно между страните, а
така също е представено и писмено доказателство в заповедното производство –
пощенска разписка.
В чл. 16.2
страните постигнали съгласие, че при пълно или частично забавяне на плащанията
по 3 поредни месечни вноски, целият остатък от непогасеното задължение съгласно
погасителния план, става автоматично изискуемо без да е необходимо уведомяване
на кредитополучателя.
В
полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение
№498/04.12.2018 г. по ч.гр.д.№762/2018 на РС Луковит за сумите 1 971.17
лева – главница по Договора от 19.04.2018 г., заедно със 122.78 лева – лихва за
забава
С Разпореждане от
04.12.2018 г. по същото дело заповедният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 758.25 лева, поради
това, че при предсрочна изискуемост на кредита, кредиторът няма право да търси
изпълнение за лихва за бъдещ период.
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем.
Възнаграждение за ползване на заетата
сума се дължи по силата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, само когато такова е уговорено.
В случая възнаграждение е уговорено като лихва
в размер на 30.94 %, елемент от задължителното съдържание на договора за
кредит. Като е уговорен и срок за изпълнение на задължението за заплащане на
лихва – разсрочено като компонент на месечната анюитетна вноска.
Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора.
Когато договорът поради забава в
плащанията на кредитополучателя бъде обявен за предсрочно изискуем настъпват
две основни изменения. Кредитополучателят загубва преимуществото на срока, а
кредиторът губи правото да получи уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост.
Това означава, че кредиторът има право на
възнаградителна лихва само за периода преди настъпване на предсрочната
изискуемост – достигането на изявлението в този смисъл до кредитополучателя Ю. на
05.10.2018 г.,
Горният извод е съобразен със
задължителните указания по приложението на закона, дадени от ОСГТК на ВКС с т.
2 на Тълкувателно решение №3 от 29.03.2019 г. по тълк.дело №3/2017 г., с което
е постановено, че „Размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането“.
Това означава, че претенцията на ищеца
следва да бъде уважена частично – само за периода до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост.
До настъпване на предсрочната изискуемост
са били изцяло изискуеми и неплатени първите 4 вноски
с падежи 25.06.2018 г, 25.07.2018, 25.08.2018 г., 25.09.2018 г., чийто
общ размер на дължимата лихва е 194.75 лева.
Предсрочната изискуемост е настъпила на
05.10.2018 г., т.е. преди падежа на 5-та вноска на 25.10.2018 г., за която
лихвата е била в размер на 45.01 лева. Това е лихвата за 30 дни, считано от
датата на предходната вноска – 25.09.2018 г.
До датата на предсрочната изискуемост –
05.10.2018 г., са изминали 10 дни от периода, за който се дължи посочената
лихва. Затова дължимият размер следва да бъде изчислен като 1/3 от 45.01 лева,
или 15.00 лева.
Въз основа на тези изчисления съдът прие,
че общият размер на възнаградителната лихва по кредита, на който има право
кредитора е за периода преди датата на предсрочната изискуемост, е 209.75 лева.
Съответно предявеният иск е основателен
до този размер и ответницата следва да бъде осъдена да заплати тази сума, а за
разликата до пълния претендиран – е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответницата моли за разсрочване на
изпълнението, което следва да бъде уважено на основание чл. 241, ал. 1 ГПК,
след като се приеха за безспорни обстоятелствата за тежкото и социално и
материално положение – работи на минимална работна заплата и сама полага грижи
за дъщеря си, която е с тежко интелектуално увреждане.
По разноските
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на разноски частично, доколкото и частично е уважен предявеният иск.
Общият размер на държавна такса за
заповедното и за исковото производство за търсената сума от 758.25 лева възлиза
на 50.00 лева (минималният размер на държавната такса). В заповедното
производство ищецът е внесъл държавна такса в размер на 57.04 лева, изчислена
като 2% от целия интерес на претенцията за главница и лихва.
Останалата част от 15.16 лева платени в
заповедното, следва да бъдат приспаднати от дължимите 50.00 лева, като по този
начин се определя и дължимият размер на държавната такса за настоящото исково
производство – 34.84 лева. Ищецът е внесъл 57.04 лева, което е над дължимия
размер и разликата от 22.20 лева следва да му бъде възстановена въз основа на
подадена молба.
При това положение общо дължимата
държавна такса от 50.00 лева – за заповедното и исковото производство, и
юрисконсултското възнаграждение от 100 лева, следва да бъдат възложени в тежест
на ответницата съобразно уважената част на иска, или сумата от 42.00 лева.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК Ц.М.Ю. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********
с адрес гр. С., ул. „Д.Х.“ ****, представлявано от изпълнителните директори Н.
С. и А. Д., сумата 209.75 лева
(двеста и девет лева и 75 ст), представляваща договорената възнаградителна
лихва по Договор за кредит от 19.04.2018 г. за периода датата на първата
погасителна вноска – 25.06.2018 г. до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита – 05.10.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
и сумата от 42.00 лева (четиридесет
и два лева) представляваща разноски в заповедното и исковото производство, съобразно
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния претендиран размер от 758.25 лева за периода след датата на
предсрочна изискуемост до първоначалния краен срок на договора 25.07.2020 г.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите по решението суми за лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА Ц.М.Ю. да заплаща на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД сумата от 60.00 лева месечно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….