Решение по дело №140/2020 на Административен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ...........

град Шумен, 27.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Шуменският административен съд, в открито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                       Председател:  Росица Цветкова

                                                                                  Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

 

С участието на секретар В.Русева

и прокурор при ОП Шумен- Я.Николова

като разгледа докладваното от  съдия Б.Бойн  КАНД № 140 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63 ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

           Образувано е по касационна жалба от „А.“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК:*********, с управител М.И.К.срещу Решение № 173/21.05.2020г., постановено по ВНАХД № 474/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № МН- СИБ- 20- 016 от 03.02.2020г., издадено от Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ на ДАМТН, с което на основание чл.94 ал.2, чл.85 ал.2, във връзка с чл.85 ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение чл.44 т.4, във връзка с чл.43 ал.1 от ЗИ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Не било доказано нарушението в НП и съдът не бил съобразил изложените доводи в тази насока, като е следвало да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен. Освен това, не била правилна правната квалификация на нарушението. С оглед на тези съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с решението Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства. В открито съдебно заседание се явява управителя, която поддържа жалбата.

          Ответникът по касация депозира отговор в указания срок. Не изпраща представител  в открито съдебно заседание.

          Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

          Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.  Съображенията за това са следните:

            С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № МН- СИБ- 20- 016 от 03.02.2020г., издадено от Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна Дирекция „Метрологичен надзор“ на ДАМТН, с което на основание чл.94 ал.2, чл.85 ал.2, във връзка с чл.85 ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) на „А.“ЕООД- *** с ЕИК:********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушения чл.44 т.4, във връзка с чл.43 ал.1 от ЗИ.

            Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 16.09.2019г., от служители на Главна дирекция „Метрологичен надзор”, била извършвана проверка на търговски обект, представляващ магазин-павилион „Кафето“ на ул.Странджа №12 в гр.Шумен, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Било констатирано, че „А.“ЕООД-гр.Шумен използва за измервания, свързани с търговски плащания в случаите на чл.5 от ЗИ, на продаваното в обекта кафе, везна с неавтоматично действие тип ВЦМС 3, произведена от ЗАВ Лясковец, с фабричен номер 227/86. Също така проверяващите констатирали, че посочената везна е със следните метрологични характеристики: обхват maх 3kg, min 10g, стойност на проверяваното деление е=d=1 g и клас на точност III.  При проверката било установено, че посоченото средство за измерване е включено и в работно положение и се използва за директна продажбата на кафе, чрез измерване на неговата маса, по обявени в обекта цени лева за килограм. Установено било още, че на везната е наличен знак за последваща проверка с вписан срок на валидност на до дата- 04.2019г., т.е. с изтекъл срок на валидност на последващата проверка след 30.04.2019г. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН № ШН 351 от 21.10.2019г., който бил връчен на управителя, без възражения. Такива не постъпили и в срока но чл.44 от ЗАНН. Въз основа на акта и на материалите в административната преписка, наказващият орган издал  процесното наказателно постановление, с което на основание чл.94 ал.2, чл.85 ал.2, във връзка с чл.85 ал.1 от ЗИ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 лева за нарушение чл.44 т.4, във връзка с чл.43 ал.1 от ЗИ.

            За да постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на служителите на ДАМТН, извършили проверката безспорно се установява, че в търговската си дейност дружеството е ползвало везна, без знаци за последваща проверка. С оглед на това, направил извод, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на водача за извършените от него нарушения, като е наложена санкция в минималния законоустановен размер. Съдът изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват предпоставки за квалифициране на нарушенията като маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед на това потвърдил наказателното постановление.

             Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

            Неоснователния са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доводи, изложени в жалбата. Видно от мотивите на решението, съдът подробно е установил нарушението, с оглед на събраните доказателства. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не сочи такива във въззивната си жалба, освен относно здравословното състояние на управителя, което е ирелевантно. Редовно призована за съдебно заседание в РС, управителя не се явява и не участва при разпита на служителите, осъществили проверката. Видно от АУАН, който се подкрепя от техните свидетелски показания, процесната везна, се намирала в работно положение- включена и се използвала за продажба на кафе в обекта.

            По отношение на възражението за погрешна правна квалификация на деянието, която следвало да бъде по чл.44 т.3 от ЗИ, съдът намира, че същото е неоснователно. Разпоредбата визира единствено задължениета на лицето, използващо средство за измерване да го заяви и представи за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка. Съгласно чл.26 ал.1 и чл.38 ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Извършената първоначална и последваща проверка на средствата за измерване в употреба се удостоверява със знаци за първоначална и последваща проверка– чл.39 ал.1 и чл. 43 ал. 1 от ЗИ. Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване и то преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка. Периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно чл.44 т.4 от ЗИ, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не ги използват без знаците по чл.35, чл.39 ал.1 и чл.43 ал.1. От анализа на чл.44 т.4 и чл.43 ал.1 от ЗИ следва, че законът въвежда императивна забрана да се ползват средства за измерване без знак за последваща проверка. Правилно нарушението в настоящия казус е подведено под разпоредбата на чл.44 т.4 от ЗИ, доколкото конкретното средство за измерване се е използвало от оператора без знака по чл.43 ал.1 от закона.

            По отношение на последното възражение на касатора за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. Дружеството е търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на търговската си дейност и отношенията си с потребителите да полага грижа на добър търговец. С неизпълнението на задължението по чл.44 т.4 от ЗИ, търговското дружество е осъществило поведение, противоречащо на установения ред за проверка на средствата за измерване. Процесното нарушение е формално по своя характер и осъществяването му не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

            Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

             С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

              Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 21.05.2020г., постановено по АНД № 474/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.

           

              Решението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................            ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................

           

                                                                                                        2. .......................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.07.2020г.