РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Перник, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. И.,
действащ като процесуален представител на „Форуком и компания“ ООД, ЕИК: *********,
срещу решение № 439 от 17.12.2021 г., постановено но гр. д. № 2291/2021 г. но описа на
Районен съд – Перник. С цитираното решение е осъден ответника в първоинстанционното
производство - „Форуком и компания” ООД да заплати на ищцата А. К. Р., ЕГН:
**********, сумата в размер на 131.67 лева, представляващи недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено в несъответствие със събраните доказателства. В заключение се изтъква, че
договорът за потребителски кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10, тъй като не следва дължимото възнаграждение към дружеството-
поръчител да се причислява към ГПР. Следователно „Форуком и компания“ ООД с
основание е получил сумите по договора за потребителски кредит за договорна лихва.
Сумата, заплатена от А.Р. за възнаграждение към дружеството-поръчител, е прехвърлена
към „Гарант Къмпани" ООД в израз на изпълнение на поетите задължения от „Форуком и
1
компания“ ООД. Моли се решението да бъде отменено, като се присъдят направените пред
двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него са изложени подробни съображения за неоснователност на въззвната жалба,
съответно за правилност на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
сторените в производството пред окръжен съд разноски.
Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Пернишкият окръжен съд, служебно
намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от
изложеното във въззивната жалба, от доводите на противната страна, както и от материалите
по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява,
че на ***г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит № *** с „Форуком и
Компания” ООД. В Приложение № 1 към договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем
е в размер на 500.00 лева, общата сума, която следва да върне е в размер на 516.67 лева. а
срокът на кредита е 30 дни. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.00 %, а
годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.02 %.
В договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да предостави на
„Форуком и компания“ ООД, обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен
за Кредитодателя ден от получаване на одобрение за сключване на договора за
потребителски кредит. Обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в
съответните разпоредби на Общите условия. В изпълнение на горното на същия ден ищцата
е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Гарант Къмпани“ ООД, като се е
задължила да заплати на последното възнаграждение в общ размер 115 лева .
А. К. Р. е погасила предсрочно сумата по сключения договор, а именно в общ размер
на 631.67 лева, видно от приложените към исковата молба платежни нареждания, като
последната е изплатена на „Форуком и компания” ООД.
Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице В.В., по
изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза.Горната фактическа обстановка се
потвърждава и от заключението на вещото лице В. В., по изслушаната пред районния съд
съдебно - счетоводна експертиза, неоспорени от страните.
Предвид така приетото от фактическа страна, Пернишкият окръжен съд намира за
установено от правна страна следното:
В чл. 143 ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
2
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на
разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той
е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с
общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт. Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изискването чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
По делото се твърди, че договора е бил сключен по електронен път. От представената
разпечатка на хартиен носител, може да се направи извод, че договора е формуляр, който
видно от изложените параметри, е бил подписан от ищцата при предварително посочени от
кредитора условия, включително клаузата за предоставяне на поръчители в посочения 24
часов срок, както и дължимото се възнаграждение по сключен договор за поръчителство,
като тази клауза е част от договора за потребителски кредит. Наред с това ищцата не е била
запозната с начина на формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия
не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен проценти ГПР по ДПК във връзка
изискванията на ЗПК. Посоченото не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно
с начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала
възможност да влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи
от гореизложеното. Не се установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено
от самия ответник.
3
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
не е включил възнаграждението за поръчителя, в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора.
И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Настоящият състав счита също, че споразумението за осигуряването или сключване на
договор за поръчителство, следва да се счита за нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
поради противоречието му с добрите нрави. Посочените в сключения договор изисквания
към ответника за предоставяне на обезпечение надминават целта на обезпечението на
задължението, като съображенията са следните. В договора са поставени на практика
задължения за ответника за обезпечения на вземането, което автоматично води до
сключването на допълнителна сделка по договора за допълнителни услуги. Подобни клаузи
са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченият
договор за поръчителство всъщност е част от ДПК, макар и оформен като отделна сделка.
По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, забраняващо ГПР
да бъде по - голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената гаранционна сделка
на практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване
на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е следвало да се включат в ГПР,
но това не е сторено в нарушение на закона.
Това от своя страна води до нарушение изискването на чл. 11 от ЗПК. В случая на
ищцата е предоставена сумата от 500 лева при уговорен ГПР в размер от 49.02 % . Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща
сума, дължима от потребителя". Така в графа "детайли на кредита" фигурира "обща сума за
погасяване" в размер на 516.67 лева, но тя отчита само общия му размер, без да включва
общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя, което е пряко
свързано с кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент
на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал.
1 от ЗПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че на основание чл. 23 ЗПК ответникът
дължи само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Поради това и така
предявения иск като основателен и доказан следва правилно е уважен до пълния размер от
районния съд, като ответната страна е осъдена да върне/заплати сумата над усвоения заем от
500 лева. Сумата над 500 лв. до 631,67 лв. /в размер на 131,67 лв./ е получена от „Форуком и
Компания“ ЕООД без правно основание, с нея дружеството се е обогатило неоснователно.
4
В тази насока напълно неоснователни са въззивника, изложени в проведеното от окръжния
съд открито съдебно заседание. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
основателно е насочен срещу „Форуком и Компания“ ЕООД, доколкото процесната сума в
размер на 131,67 лв. е получена от това дружество. Обстоятелствата, че част от тази сума
(115 лв.) е дължимо възнаграждение за предоставяне на поръчителство на „Гарант Къмпани“
ООД и че то е заплатено на последното дружество от страна на „Форуком и Компания“
ЕООД, са напълно неотносими към основателността на процесната искова претенция.
Извършеното плащане от въззивника в настоящото производство към „Гарант Къмпани“
ООД касае техните търговски отношения и не може да бъде противопоставено на А. К. Р..
Следователно искът правилно е приет от районния съд за основателен и доказан по размер.
Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат Г.Ч., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнагреждания, сумата 300 лв. за
оказаната от него безплатна правна помощ и процесуално представителство на А. К. Р. в
производството пред Пернишкия окръжен съд.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 439 от 17.12.2021 г., постановено но гр. д. №
2291/2021 г. но описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Форуком и Компания“ ООД, с ЕИК 83603451, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на адвокат Г.Ч., сумата от 300 лв. за оказаната от него безплатна
правна помощ и процесуално представителство на А. К. Р. в производството пред
Пернишкия окръжен съд..
Решението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5