Решение по дело №1342/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 458
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20193630201342
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                     458/18.7.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На трети юли две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Кръстев

 

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1342 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000149/17.05.2019год. на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 105, ал.1 от ЗАвП на П.Ж.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 / двеста/ лева за извършеното нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, за него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който пледира НП да бъде отменено, като излага доводите си за това.

За административно наказващия орган, редовно призовани, се явява административния ръководител.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

                ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

На 29.04.2019 година свидетелите И.С.С. и К.Л.К. – инспектори  в ОО « АА» гр.Шумен  извършвали контрол, относно спазването на разпоредбите на ЗАвП и подзаконовите актове по прилагането му, вкл. и Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Около 11.50 часа на бул. „Симеон Велики“ в кв. Тракия, св. К.К. спрял за проверка лек таксиметров автомобил от кат.М1 „Шкода Фабия“ с рег. № Н 78 30 ВТ, управляван от жалбоподателя П.Ж.П.. Автомобилът бил с открита  табела “такси”, включен таксиметров апарат и превозвал пътници до кооперативния пазар. Св. К. му поискал пътната книжка и удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил, след което го освободил, за да закара пътниците като го уведомил, че проверката ще продължи до кооперативния пазар. Свидетелите със служебния си автомобил придружили жалбоподателя до пазара, където след като пътниците слезли от таксито започнала проверката. При извършената проверка, контролните органи констатирали, че жалбоподателят не носи прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице. За така констатираните  нарушения на чл.31 ал.1 т.6 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ същият ден бил съставен АУАН серия А -2018 бл. №262675, в присъствието на жалбоподателя, в който П. отразил, че има възражение, без да го конкретизира. В законоустановеният срок депозирал в ОО “АА “ - гр.Шумен  Протокол кочан от фактури, които според неговите обяснения били в багажника на автомобила и не ги бил видял да ги представи на проверяващите. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него. На основание чл.105 ал.1 от ЗАвП е наложил административно наказание -  “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.6 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ. Наказателното постановление му е връчено лично на 28.05.2019г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията  на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.С.С. – актосъставител и К.Л.К. свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Същите са очевидци на извършване на нарушението. Техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя, кореспондират с останалият доказателствен материал по делото. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В съставения акт и в Наказателното постановление нарушението, което е вменено на жалбоподателя, е квалифицирано по чл.31 ал.1 т.6  от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ.

Разпоредбата на чл.31 ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ задължава водачът при управление на таксиметров автомобил да носи конкретно посочени документи, между които и прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице – т.6. Пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите на актосъставителя и административно-наказващия орган, че при извършената на 29.04.2019г. проверка жалбоподателят не е носил прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице, а е представил такъв в администрацията на АНО след проверката, като в него е посочено като МОЛ „К.Б.“ ООД. Видно от приобщената на стр. 17 от делото справка за сключени, прекратени или изменени трудови договори, жалбоподателя е нямал такъв с дружеството от чието име е представен кочана с фактури. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал  нарушението, което е било осъществено, но неправилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба. АНО е санкционирал жалбопотаделя по чл.105 ал.1 от ЗАвП, която в настоящия случай се явява обща, при положение, че за това нарушение има специална санкционна разпоредба – чл. 93 ал.2 от ЗДвП, където е посочено, че „Водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представя в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.“ безспорно в настоящия случай следва да се носи административно наказателна отговорност на база специалната норма, доколкото става дума за непредставяне на документ, респективно санкционната норма не е правилно приложена, което от своя страна е нарушение на императивната разпоредба на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на обжалваното НК

Предвид изложеното съдът намира, че в процеса се установиха и доказаха факти и обстоятелства, които обосновават становището на съда  да бъде различно  от направените правни изводи от страна на административно наказващия орган.

            Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000149/17.05.2019год. на Началник ОО „АА“, гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 105, ал.1 от ЗАвП на П.Ж.П. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 / двеста/ лева за извършеното нарушение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                               

                                                                                                    Районен съдия: