Определение по дело №5722/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........                                   17.05.2019 г.                         Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 17  май                                                              2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5722 по описа за 2018 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

 Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения„ ООД гр. София, в която твърдят, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.В.Ч. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството.

Твърдят, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и С.В.Ч. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при опазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.

Твърдят, че със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360 дни.

Твърдят, че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 05 януари 2016 г. между С.В.Ч. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ се е сключил Договор за гаранция с № 333116, по силата на който Гарантът се е задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 333116, сключен между С.В.Ч. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 462 лв.

Заявяват, че С.В.Ч. не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Следвало да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 30 декември 2016 г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.

Твърдят, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 0 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

Заявяват, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на 1230.53 лв., от които главница: 600 лв., договорна лихва: 138 лв. за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2016 г. до 30 декември 2016 г. - датата на последната вноска, такса за гаранция: 462 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 30.53 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искат от съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.В.Ч. по Договор за кредит № 333116 от 05 януари 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 05 януари 2016 г.: 600 лв. главница; 138 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2016г. до 30 декември 2016 г. - датата на последната вноска; 462 лв. такса за гаранция; 30.53 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 31 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искат от съда да осъди С.В.Ч. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 7,8 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е  постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника в който твърди, че оспорват исковете по основание и размер.

Твърди, че ответницата не е получавала уведомление за извършена цесия. Видно от представеното с исковата молба, същото било подписано от юрисконсулта на цесионера. Оспорват наличието на възникнала облигационна връзка по онлайн договор за потребителски заем, така както се твърди в исковата молба.

Заявява, че по делото липсват представени доказателства за това, че ответницата направила волеизявление за сключване на договор за кредит. Не били налице съвпадащи по съдържание волеизявления, като в закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/ била предвидена специална разпоредба - чл. 18, съгласно която доставчикът е длъжен, да докаже изпълнението на задълженията си по закона, както и че получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Също така оспорват, че заемната сума е предоставена на ответницата.

Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като същият не съдържа задължителни реквизити съгласно чл. 11 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.Заявява, че в разпоредбата на чл. 11 от ЗПК са предвидени правила относно минималното необходимо съдържание на договора за потребителски кредит, а именно:

1. Условията за прилагането на лихвения процент и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; /чл. 11, т. 9 от ЗПК/

2. Годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; /чл. 11, т. 10 от ЗПК/

3. Извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата; /чл. 11, т. 13 от ЗПК/

4. Наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4, както и за размера на лихвения процент на ден; /чл. 11, т. 20 от ЗПК/

Твърди, че в процесния договор липсват описаните по-горе реквизити, което водело до недействителността на договора.

Ответницата не дължала възнаградителна лихва, тъй като клаузата за нея била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Заявява, че претенцията за заплащане на сумата от 462 лв., представляваща такса за гаранция е неоснователна. Също така не ставало ясно как е формиран размера на тази такса за гаранция.

В исковата молба се твърдяло, че ответницата кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт), като била предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Представената с исковата молба форма за кандидатстване не доказвала, че същата е попълнена от ответницата.

Твърди, че по делото ищецът не сочи доказателства, че е налице валидно сключен онлайн договор за потребителски заем между страните. Липсвали каквито и да е доказателства, че са били налице две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за сключване на представения по делото договор от 05.01.2016 г.

С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция чрез бланкетната искова молба, ищецът се позовавал на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, като твърдял неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.

Твърди, че легалното определение на този вид договори се съдържало в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР били посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест била възложена на ищеца - доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилагал Законът за електронния документ и електронния подпис/ал. 2/.

Заявява, че в тази връзка не са представени доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъдело установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива били съставени. С исковата молба били представени на хартиен носител само общите условия към договор за гаранция (поръчителство), но от същите не се доказвали горните обстоятелства. Това било така, доколкото ищецът не посочвал, каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние, ищецът не представял и доказателства, от които да е видно, че именно ответникът е получил сумата по кредита.

Твърди, че изложеното по-горе сочи изцяло за неоснователност на претенцията на ищцовото дружество.

Моли съда да се произнесе с решение, с което: Да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, установителен иск, като постанови решение, с което да признае за установено, че С.В.Ч., ЕГН: ********** не дължи посочените в петитума на исковата молба суми.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2720/2018 г. по описа на СтРС  съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

           

        ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Копие на Договор за гаранция № 333116 от 05 януари 2016 г., ведно с Общи условия; Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251 ведно с Потвърждение за извършената цеесия; Уведомление за цесията както и пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, да представи договора за кредит, сключен между страните, както и договора за гаранция.

 

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца за насроченото съдебно заседание да представи в цялост описаният под № 3 като доказателство към исковата молба Приложение „Г”към Договор за цесия от 01.12.2017 г.

                                                                                                              

ПРИЛАГА гр.д. № 2720/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 2.07.2019 г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответника.

        

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

         Разпореждането не подлежи на обжалване.

        

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: