№ 137
гр. Дупница, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С решение № 269 от 09.12.2022 г., постановено по КАНД № 281 по описа за 2022 г.
Административен съд – *** е отменил решение № 250 от 16.09.2022 г. на Районен съд –
Дупница по АНД № 273/2022 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
М. В. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, община ***, област ***, ***, със съдебен
адрес: гр. ***, ул. ,,Гороцветна” № 35 чрез адвокат В. П. от АК-***, обжалва Наказателно
постановление №22-5310-000138 от 17.02.2022г., на Началник Група към ОДМВР ***,
Група КПДГПА ***, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Прави
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като моли да бъде отменено.
С депозирана на 06.04.2023 г. молба процесуалният представител на жалбоподателя
адв. П. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като в ход на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Акцентира се и на
обстоятелството, че нарушението е несъставомерно от субективна страна – няма
доказателства, че жалбоподателят е знаел, че управлява МПС със служебно прекратена
регистрация. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Лазов с
1
писмена молба по делото моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Прави искане в полза на административнонаказващия орган да
бъде присъдено възнаграждение за представителство и защита, определено по реда на чл. 37
от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.01.2022г., около 23.14 часа жалбоподателя управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес”, с ДК № РВ8250ТХ по път 2-62, при км. 34+200 посока на движение гр. ***,
когато било установено, че автомобилът който се управлява от жалбоподателя е
дерегистриран. За констатираното нарушение при направената проверка му бил съставен акт
за установяване на административно нарушение №464344 от 07.01.2022г., в който е
посочено, че водачът не е спазил законоустановения срок за смяна на собственост и
управляваното МПС е дерегистрирано. Актът е подписан от нарушителя без възражения. С
резолюция поставена върху акта, АНП е прекратена на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. С
постановление от 09.02.2022 г. на прокурор при РП - *** е отказано образуване на
досъдебно производство по преписка с вх. № 170/2022 г. по описа на същата прокуратура,
като препис от постановлението ведно с преписката е разпоредено да бъдат изпратени на
Началника на РУМВР Дупница за налагане на административно наказание на М. А.. На
17.02.2022 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че е
издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство №
170/2022 г. по описа на РП ***, ТО –Дупница и материалите са върнати за налагане на
административно наказание.
В изпълнение указанията на касационната инстанция, обективирани в
горепосоченото решение, съдът е изискал от АНО да представи договора за покупко-
продажба на процесното МПС - лек автомобил ,,Мерцедес СЛ 500“ с рег. № РВ 8250ТХ въз
основа, на който жалбоподателят е придобил собствеността върху същото и справка в АИС-
МВР във връзка със служебната промяна на регистрацията. Изисканите доказателства са
представени и същите са присъединени по надлежния процесуален ред. От представения
договор за покупко-продажба се установява, че на 23.04.2021 г. ,,НКС-Авто мечти“ ЕОД –
Клон Пловдив чрез пълномощника си ПП е продало на купувача М. В. А. лек автомобил,
марка и модел ,,*** рег. № ***. Процесният автомобил е с прекратена регистрация на
25.06.2021 г. в 18:31 ч. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС, видно
от представената справка от АИС на МВР.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира. Съдът кредитира
изцяло изложеното при разпита от актосъставителя А. В. и свидетеля по акта Г. С., които
добросъвестно разказват това, което си спомнят за случая.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
2
преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална
компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена към преписката.
С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна.
Съображенията за това се следните:
Съдът намира, че санкционното производство е протекло при стриктно съблюдаване
на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е била
образувана преписка вх. № 170/2022 г. по описа на Районна прокуратура – ***, която
приключила на 09.02.2022 г. с отказ за образуване на досъдебно производство и върната на
Началника на РУ на МВР Дупница за търсене на административнонаказателна отговорност.
В рамките на регламентирания законов срок административнонаказващият орган, надлежно
оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на министъра на
вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца.
Административнонаказващият орган изрично е посочил, че наказателното постановление се
издава в административнонаказателно производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, като е изложил и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство. При условията на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН НП се издава въз основа на постановлението на прокурора, поради което не е
необходимо съставянето на АУАН, а разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК не намира
приложение, поради наличието на изрични разпоредби в ЗАНН.
Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановлени е издадено във
визирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. Цитираната норма указва, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото процесното
наказателно постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то преценката за
спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при отчитане на датата на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство и изпращането на
материалите на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай
прокурорското постановление е от 09.02.2022 г., входирано е в ОДМВР ***, РУ-Дупница на
10.02.2022 г., поради което наказателното постановление, издадено на 17.02.2022 г. се явява
постановено в рамките на законоустановения срок.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че
деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно, както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство. Не се събраха
3
доказателства за фактическа обстановка, различна от установената. Установи се от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация, при
което правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По този
начин жалбоподателят виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. При така извършеното и установено нарушение,
административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е
наложил санкциите, предвидени за това нарушение в минималните размери.
Установените факти по делото сочат, че в деня и часа на нарушението, нарушителят е
бил водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, което МПС е с
прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на
регистрацията е установено чрез проверка в масивите на КАТ, потвърдена в съдебното
производство от приобщената справка на л.37 от делото. Прекратяването е извършено на
25.06.2021 г. в 18:31 ч. поради нерегистриране на МПС от водача като негов собственик,
съгласно данните в справката от АИС на МВР. Задължение за новия собственик е
регистрацията на МПС в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП във вр. с правилото на чл.15, ал.1 от
Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г.,
изм. и доп./ Нарушението е извършено виновно от дееца, тъй като същият е имал знание за
задължението да регистрира МПС като приобретател и за последиците от бездействието,
една от които е служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.18б, ал. 1, т. 10 от
Наредбата. За прекратяване на регистрацията в посочената хипотеза контролните органи
нямат нормативно задължение за уведомяване на приобретателя.
Поради изложените съображения наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, счита, че в полза
на ОДМВР *** следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно в размер на
80.00 лева.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-5310-000138 от 17.02.2022г., на
Началник Група към ОДМВР ***, Група КПДГПА ***, с което на М. В. А. с ЕГН
**********, с адрес гр. ***, *** за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, *** да заплати в полза на
ОДМВР *** сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – ***, на основанията предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5