Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ..................………2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - НО, VIII въззивен състав в публично заседание
на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря Татяна Шуманова, като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 1661 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано по жалба от частния тъжител А.И.А.
–чрез повереника адв. К.
срещу Определение № 20207902 от 25.09.2020 г. на съдия-докладчика по
НЧХД № 12368/2020 г. по описа на СРС, НО, 136 – ти състав, с
което при обсъждане на въпросите по реда на чл. 247а, ал. 2, т.2, вр. чл.
250 - 252 от НПК е прекратил съдебното
производство по НЧХД 12368/2020г. и е
изпратил материалите на СРП.
С жалбата се
оспорва постановения съдебен акт с твърдения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост. Отправят се доводи за неправилна преценка на
районния съд относно представените от тъжителя обстоятелства, че същите навеждат,
че е осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, който се
преследва по общия ред. Изтъква се, че са налични доказателства, съобразно
които да се ангажира наказателна отговорност по чл. 170, ал. 4 от НК. Отправя
се искане от въззивния съд да отмени определението на СРС и да върне делото за
ново разглеждане.
В
проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че не се налага събиране на
доказателства.
В откритото съдебно заседание пред втората
инстанция адв. К. - повереник на тъжителя поддържа жалбата с доводи, че първата
инстанция неправилно е приела, че описаните в тъжбата обстоятелства не касаят
престъпление от частен характер по чл. 170, ал. 4 от НК. Моли съда да присъди
сторените от частния жалбоподател разноски пред въззивната инстанция, във
връзка с представен договор за правна помощ.
Лицето срещу което е подадена тъжбата М.А. се
явява лично и заявява, че не може да
разбере в какво точно се обвинява.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и доводите на страните, намира за установено
следното: Производството
пред СРС е образувано въз основа на подадена на 17.09.2020 г. частна тъжба, с която е повдигнато
обвинение срещу М.С.А. за това, че
същата е проникнала в жилище, собственост на тъжителя, без неговото знание,
съгласие и без правно основание, същата отказва да го напусне въпреки изричните
покани от страна на тъжителя.
С атакуваното определение от 25.09.2020
г. съдията докладчик при СРС, НО, 136-ти състав е прекратил съдебното
производство по НЧХ делото и е изпратил материалите на СРП. За да се произнесе в този смисъл, предходната
инстанция е приела, че посочените от тъжителя обстоятелства съответстват на
състав на престъпление по чл. 323 от НК, което се преследва по общия ред.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията за
наличието на предпоставки за прекратяване на съдебното производство за неправилни.
На първо място, въззивният съд намира
постановения съдебен акт за немотивиран и необоснован. Районният съд е
прекратил съдебното производство, тъй като е преценил, че сезиращата го тъжба
съдържа обстоятелства за престъпление от общ характер, като не се е
аргументирал как е стигнал до този извод. Съдията докладчик в рамките на едно изречение
е изложил, че според него посоченото в тъжбата
съответства на извършено престъпление по чл. 323 от НК, а не
престъпление по чл. 170, ал.4 от НК.
Настоящата инстанция при извършена проверка на
описаните с тъжбата факти и обстоятелства прецени, че същите навеждат на състав
на посоченото от тъжителя престъпление, а не на самоуправство, каквато е
позицията на предходния състав. От
тъжбата не може да се извлече информация за наличието на правен спор
между тъжителя и лицето, срещу което е подадена същата, с оглед на което този съд намира преценката за наличието на самоуправство
за несъстоятелна.
Освен това
районният съд е разполагал с възможност
да даде указания на тъжителя да
представи допълнителни сведения по отношение на обстоятелствата в тъжбата, с
оглед на които да обоснове и мотивира крайния си акт.
Въззивният съд намира, че съдията
докладчик не е осъществил правилно правомощията си по чл. 247а, ал.2, т. 2 вр.
чл. 250 – 252 от НПК.
Съдът в диспозитива си е следвало да се произнесе
относно съдбата на наказателното производство, а не на съдебното производство,
като извърши проверка на сезиращия акт
дали отговаря на изискванията на закона, описани в чл. 81 от НПК и да
извърши преценка относно налице ли са основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, ако не са, да насрочи делото.
Настоящата инстанция намира, че са
налице основания за отмяна на постановеното от СРС определение, тъй като съдията
докладчик неправилно е приел без да се обоснове, че описаните от тъжителя обстоятелства могат да бъдат
субсимирани под състава на чл. 323 от НК, както и за това, че е прекратил воденото съдебното
производство и е изпратил материалите на СРП без да има такива правомощия в
конкретно това производство съобразно процесуалния закон.
По отношение на направеното искане от
страна на повереника за присъждане на разноски напревени пред СГС, въззивният съд намира, че същите следва да се присъдят с
краен акт по същество или с последващо определение, съгласно правилата по чл.
189 и чл. 190 от НПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение № 20207902 от
25.09.2020 г., постановено по НЧХД № 12368/2020г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав. ВРЪЩА делото на СРС
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.