№ 15204
гр. С, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.
при участието на секретаря ИННА Т. Т.
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело №
20221110132674 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, уточнена
с молба от 12.08.2024г. против М. Ж. К., ЕГН **********, С. А. Ш., ЕГН
**********, В. Р. Б., ЕГН **********, М. В. Б., ЕГН ***, С. А. Х., ЕГН
**********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата 1549,05
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2018г. до м.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 302,20
лева за периода от 15.09.2019 г. до 26.05.2022 г., както и сумата от 16,75 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 05.2019 г. до 04.2020 г., както
и мораторна лихва в размер на 3,97 лева за периода от 01.07.2019г. до
26.05.2022г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата до окончателното изплащане на сумите, при следните
квоти: 2/8 за М. Ж. К., 2/8 за С. А. Ш., 1/8 за В. Р. Б., 1/8 за М. В. Б., 2/8 за С. А.
Х..
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си
задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху
1
процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че
насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество
топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на
обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Ш. подава отговор на
исковата молба, с който не оспорва иска и изразява готовност за сключване на
спогодба.
Идентичен отговор в срока по чл. 131 ГПК са подали и ответниците М.
Б. и В. Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Х., депозира отговор на
исковата молба, оспорва дължимостта от нея на цялата сума, тъй като не тя
ползва имота. Изразява готовност да заплати нейния дял.
В срока по чл 131, ал.1 ГПК ответникът М. К., чрез назначения особен
представител оспорва иска по основание, като сочи, че ответницата не е
потребител на ТЕ през процесния период.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ПМУ И“ ООД не
взима становище.
В хода на делото е починала ответницата М. К., като на основание чл.
227 ГПК съдът е конституирал като ответници по делото наследниците й – Т.
Н. М. и Ж. Н. Д..
В хода на производството е починала и ответницата С. А. Ш., като
съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал като ответници по делото
наследниците й В. Т., В. Т., В. Т., В. В. и М. Л..
В хода на производството е починал и ответникът М. Б., като съдът на
основание чл. 227 ГПК е конституирал като ответник наследникът му В. Б..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно
разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ,
вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
2
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Ответниците В. Т. Г., В. Т. Ш., В. Т. Ш., В. Д. В. и М. М. Л. не оспорват
горепосочения фактически състав, не оспорва качеството си на потребител,
нито претендираната стойност. В хода на производството същите са
представили писмени доказателства за погасяне на процесните задължения.
С молба от 15.05.2025г. ищецът е признал направеното плащане от
ответниците, като е посочил, че дължимите от тях суми са погасени в цялост.
Ответницата С. А. Х. е представила фискален бон като доказателство за
погасяване на задълженията. В тази връзка с молба от 13.11.2024г..
процесуалният представител ищеца признава направените плащания и сочи че
всички претендирани суми са погасени по отношение на този ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. При това положение съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени по отношение на
посочените ответници поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение на останалите ответници, а именно В. Р. Б., Т. Н. М. и Ж.
Н. Д., съдът намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Съдът намира за установено по делото, че процесният недвижим имот е
бил топлофициран и че сградата е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Спорен между страните е въпросът дали ответниците са потребители
на топлинна енергия и каква идеална част притежават от процесния имот.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
47 по дело №20 от 11.04.2006г. процесният имот е придобит от наследодателя
на ответниците К. Н. Ж.. Същият е подал и заявление-декларация от
06.04.2010г. до ищцовото дружество за открИ.е на партида на негово име.
Предвид това съдът намира за установено съществуването на облигационно
договорно правоотношение между ищцовото дружество и наследодателя на
страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия. Съдържанието
на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР,
които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
3
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Видно от удостоверение за
наследници от 13.07.2022г. К. Ж. е починал на 26.03.2019г., като е оставил за
наследници: сестра си М. Ж. К., сестра си С. Ш, В. Р. и М. Б., наследници по
заместване на сестра му М Б, и сестра си С. Х.. Видно от удостоверение за
наследници на К. Ж. от 29.12.2023г. сестра му М. Ж. К. е починала на
28.07.2023г., като е оставила за наследници ответниците Тяна Н. М. и Ж. Н. Д..
По делото е прието и удостоверение за наследници на С. А. Ш., от което се
установява, че е починала на 11.02.2024г., като е оставила за наследници
ответниците В. Т. Г., В. Т. Ш., В. Т. Ш., В. Д. В. и М. М. Л.. Съгласно справка
за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. М. В.а Б. е
починал на 15.07.2024г., като е оставил за наследник ответника В. Р. Б..
Предвид горното след смъртта на К. Ж., всяка от четирите му сестри по
силата на наследствено правоприемство на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН
получава по ¼ идеална част от процесния топлоснабден имота. След смъртта
на М. К. нейната идеална част е придобита в наследство на основание чл. 5,
ал.1 от ЗН от ответниците Т. Н. М. и Ж. Н. Д., които притежават по 1/8 идеална
част от процесния имот.
По отношение на ответника В. Р. Б. ищецът доказа, че същият
притежава 8/32 идеални части или ¼ идеална част от имота, като 1/8 идеална
част е получил в наследство от съпругата си М Б и 1/8 идеална част – в
наследство от сина си, починал в хода на производството М. В. Б..
Предвид изложеното и доколкото ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от своите
наследодатели, изброени по-горе, то съдът намира, че същите отговарят за
процесните задължения съобразно квотите им в собствеността, поради което
искът е доказан по основание.
Доколкото не са направени оспорвания по отношение на количеството
доставена топлинна енергия и нейната стойност то съдът намира че исковете
по отношение на ответниците Т. Н. М., Ж. Н. Д. и В. Б. следва да бъдат
уважени съобразно квотите.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание и размер съобразно квотите на
ответниците.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски. Доколкото в
разглеждания случай частичната неоснователност на исковата претенция по
отношение на платилите в хода на производството ответници е обусловена от
факти и обстоятелства, настъпили в хода на процеса, се налага извод, че с
поведението си същите са дали повод за завеждане на делото, съответно
дължат на ищеца разноски.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 211,96 лева за д.т., вкл.
е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., 700 лева –
депозит за назначаване на особен представител на М. К.. Отговорността за
разноски следва да се раздели между ответниците съразмерно на
отговорността им по исковите претенции, като по отношение депозита за
особен представител отговаря единствено ответниците Ж. Д. и Т. М.
съобразно уважената част от иска спрямо тях, доколкото същият е бил
назначен като особен предаставител на тяхната наследодателка.
Ответниците не са претендирали разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С, ж.к. „Л,
ВХ. ** ЕТ. ***, ап. 38, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ***, следните суми: сумата от
387,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата
от 75,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 26.05.2022 г., сумата от 4,16 лв., представляваща главница за
ДР за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в
размер на 0,96 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Н М., ЕГН ***, с постоянен адрес: с. К, ул. ЦБ, №16 , на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Я № ***, следните суми: сумата от 193,60 лв.,
5
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 37,76
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
26.05.2022 г., сумата от 2,08 лв., представляваща главница за ДР за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 0,48 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
01.07.2019 г. до 26.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К, ул. ЦБ,
№16 , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. Я № ***, следните суми: сумата от 193,60 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 37,76
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
26.05.2022 г., сумата от 2,08 лв., представляваща главница за ДР за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 0,48 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
01.07.2019 г. до 26.05.2022 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените
искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
“Я” 23Б, срещу С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Б, ул. „К Л №3, с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 387,42 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 75,64
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
26.05.2022 г., сумата от 4,27 лв., представляваща главница за ДР за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, сумата в размер на 1,09 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за ДР за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.
6
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените
искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
“Я” 23Б, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
срещу В. Т. Г., ЕГН **********, В. Т Ш., ЕГН **********, В. Т. Ш., ЕГН
**********, В. Д. В., ЕГН ********** и М. М. Л., ЕГН **********, в
качеството им на наследници на С. А. Ш., ЕГН **********, за осъждане на
ответниците да заплати на ищеца в условията на разделност при квоти по 1/16
идеална част за В. Т. Г., В. Т Ш., В. Т. Ш. и по 1/ 32 идеална част за В. Д. В. и
М. М. Л., следните суми: 387,42 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата от 75,64 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 26.05.2022 г., сумата от 4,27 лв.,
представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, сумата в
размер на 1,09 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР за
периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. Р. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С, ж.к. „Л, ВХ. ** ЕТ. ***, ап. 38, с
постоянен адрес: гр.С, ул. „Х“, бл. 132, вх. А, ет.4, ап.18, да заплати на „ТС“
ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № ***,
разноски делото в размер на 77,99 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Т. Н М., ЕГН ***, с
постоянен адрес: с. К, ул. Ц Б III, №16, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и
със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № ***, разноски делото в
размер на 350,99 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Ж. Н. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К, ул. Ц Б III, №16 да заплати на „ТС“ ЕАД,
с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № ***, разноски
делото в размер на 350,99 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК С. А. Х., ЕГН
**********, с адрес: с. Б, ул. „К Л №3 да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и
със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № ***, разноски делото в
размер на 77,99 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. Т. Г., ЕГН
**********, В. Т Ш., ЕГН **********, В. Т. Ш., ЕГН **********, всеки от
тях да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление
гр. С, ул. Я № ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 19,50
лева всеки.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. Д. В., ЕГН
********** и М. М. Л., ЕГН **********, всеки от тях да заплати на „ТС“
ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № ***,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 9,75 лева всеки.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ищеца - „ПМУ И“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8