P Е Ш Е Н И Е
№…….../05.12.2016 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА К.
при секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията К.
търговско дело № 414 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
като към всеки един от тях обективно и кумулативно е съединен и иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в
исковата молба обстоятелства, Д.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, е поискала
да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
заедно от Т.Й.В. Ж.С.Х. – изпълнителни директори, да й заплати сумата от 30 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.11.2015 г., по силата на застраховка “Гражданска
отговорност”, сключена с полица № ВG/30/115001980195 за
периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2016 г., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 02.11.2015 г. до окончателното изплащане,
както и да й заплати сумата от 433,00
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, както следва: сумата
от 34,80 лв.
потребителска такса по фискален бон от 09.11.2015 г., заедно със законна лихва от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 40,00 лв. за извършен медицински преглед по
касова бележка № 125 от 10.11.2015 г., заедно със законна лихва от 10.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 9,35 лв. за медикаменти по фискален бон от
02.11.2015 г., заедно със законна лихва от 02.11.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 22,28 лв. за медикаменти по фискален бон от
09.11.2015 г.,
заедно със законна лихва от 09.11.2015 г. до окончателното
изплащане, сумата от 7,00 лв.
за снимка на СД на увредените области по фискален бон от 10.11.2015 г., заедно със законна лихва от 10.11.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 10,93 лв. за
медикаменти по фискален бон от 12.11.2015 г., заедно със законна лихва от 12.11.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 9,84 лв.
за медикаменти по
фискален бон от 13.11.2015 г., заедно със
законна лихва от 13.11.2015 г. до окончателното
изплащане, сумата от 30,00 лв. за
мед.преглед по фактура №********** от 01.12.2015 г., заедно със законна лихва от 01.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1,45 лв. за медикаменти по фискален бон от
03.12.2015 г., заедно със законна лихва от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 04.12.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 27,28 лв. за медикаменти по фискален бон от
04.12.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 04.12.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2015 г.,
сумата от 2,90 лв. за медикаменти по фискален бон от
07.12.2015 г., заедно със законна лихва от 07.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 15,00 лв. за
медикаменти по фискален бон от 07.12.2015 г., заедно със законна лихва от 07.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 07.12.2015 г., заедно със законна лихва от 07.12.2015 г. до окончателното
изплащане, сумата от 2,90 лв. за медикаменти по фискален бон от
21.12.2015 г., заедно със законна лихва от 21.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 39,31 лв. за
медикаменти по фискален бон от 23.12.2015 г., заедно със законна лихва от 23.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата от 10,04 лв. за медикаменти по фискален бон от
12.01.2016 г., заедно със законна лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 63,73 лв.за
медикаменти по фискален бон от 10.01.2016 г., заедно със законна лихва от 10.01.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 10,04 лв. за медикаменти по фискален бон от
12.01.2016 г., заедно със законна лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 26,28 лв. за медикаменти по фискален бон от
29.01.2016 г., заедно със законна лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното изплащане,
сумата от 47,07 лв. за медикаменти по фискален бон от
29.01.2016 г., заедно със законна лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 14,64 лв.
за медикаменти по фискален бон от 03.02.2016 г., заедно със законна лихва от 03.02.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира
присъждане и на направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищцата Д.П.П.
твърди, че на 02.11.2015 г. е управлявала л.а. "Опел-Астра“ с ДК № 4714
НК, по пътя от с. С., обл. В. към с. Б., обл. В.. Около 09.50 часа, на около
Излага се, че в
следствие на катастрофата ищцата не е обезщетявана за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от
получените травматични увреждане и негативни психични изживявания и тежък
емоционален стрес.
В исковата молба е
посочено, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало
действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с
ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и
Здраве” АД – гр. С., по застрахователна полица № BG/30/115001980195, валидна до
31.07.2016 г. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 267 от КЗ /отм./, ищцата
обоснова правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
Живот и Здраве” АД, чрез пълномощника адв. Д.С., е
подал писмен отговор, в който е оспорил иска изцяло като неоснователен. Оспорва вредоносните
последици от процесното произшествие, както и твърденията, че ищцата е получила
като пряка и непосредствена последица от сблъсъка всички описани в
обстоятелствената част на исковата молба телесни увреждания, претърпени болка,
страдания и стрес и имуществени вреди. От друга страна, ответникът излага, че размерът
на претендираното от ищцата обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди е прекомерно завишен, тъй
като не съответства на характера на причинените травматични увреждания (липса
на сериозни травматични увреждания, които сочат на лека телесна повреда), на
реално претърпените морални страдания, на социално-икономическата обстановка в
страната към момента на настъпване на ПТТП, обуславяща обществения критерий за
справедливост на този етап от нейното развитие, на възрастта на пострадалата
към посочения период, на времетраенето и степента на възстановяването на
причинените травматични увреждания, на обстоятелството, че липсват оперативни
интервенции. Позовава се и на установената съдебна практика при присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в такива случаи. На следващо място,
ответникът сочи, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение от 433 лв.
за имуществени вреди е също необосновано завишен, тъй като видно от
представената медицинска документация с преобладаващата част от фактурите са
закупувани медикаменти, с които ищцата е лекувала свои предходни заболявания,
които не са травматични увреждания и нямат пряка връзка с въпросното ПТП.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК,
ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и
допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.
В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа
становището си по исковете.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата адв. С.С. поддържа становище, че
исковите претенции са доказани и отговарят и са съобразени с принципа на
справедливостта, поради което моли съда да ги уважи във вида, в който са
предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК, ведно с договор за безвъзмездна правна помощ.
В проведено открито съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.Б., оспорва исковете във варианта, в който са предявени, като ненапълно и безспорно доказани, тъй като и в трите изслушани по делото експертизи са налице индикации за предходни травматични, болестни и психологични състояния. По същество претендира отхвърляне на исковете или в условията на евентуалност - присъждане на обезщетение в редуциран размер. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Видно от представената застрахователна полица № BG/30/115001980195, процесният л.т.а. „УАЗ“ модел „2206“ с рама: R0265542 е бил със сключена задължителна застраховка за риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите при „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, за периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2016 г., като настъпилото застрахователно събитие попада в темпоралния обхват на договора. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника за нищожност на застрахователната полица поради невъзможен предмет, тъй като в същата не е изписан целия седемнадесет цифрен идентификационен номер на рамата. Съгласно чл. 200 от Кодекса за застраховането /отм./ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. При застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде посочена с нейните индивидуализиращи белези. При имуществена застраховка на моторно превозно средство, основният индивидуализиращ белег е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство /номер на рама/, както и регистрационен номер. Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство /чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 5, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС/. Останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В ал. 3 на чл. 143 от ЗДвП е предвидена забрана за регистриране на МПС при подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не се установи, съответно възстанови /по предвидения за това ред, определен от министъра на вътрешните работи/ автентичния, поставен от производителя на МПС идентификационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на ППС след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Процесуалните правила за извършване на регистрация са предвидени в чл.12а от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата, за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, собственикът представя свидетелство за регистрация – част І и част ІІ /по смисъла на Директива 1999/37/ЕО/, издадени от съответния компетентен орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. На регистрация и отчет подлежат и превозните средства, собственост на чуждестранни физически или юридически лица, като би могло да се касае за временна или транзитна регистрация. В конкретния случай номерът на рамата на автомобила, посочен в застрахователната полица, съвпада изцяло с поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Не са налице интервенции върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство, водещо до несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на моторното превозно средство, което би довело до нищожност на договора за застраховка поради нищожен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Действително, посоченото намира приложение в случаите, когато автомобилът се застрахова като принадлежаща на собственика вещ за вреди, които ще бъдат причинени на самия автомобил. При застраховка „Гражданска отговорност” се застрахова не самата вещ, а отговорността на нейния собственик или други предвидени в закона лица, за вредите, причинени на трети лица при или по повод използване на вещта. Начинът на индивидуализация на вещта обаче е един и същ и при двата вида застраховки. Поради тази причина, изложените по-горе съображения изцяло важат не само в случаите, когато се сключва имуществена застраховка, но и в случаите, когато се застрахова отговорността за причинени на трети лица при или по повод използването на вещта вреди. Действително, в конкретния случай е налице разминаване в регистрационния номер на автомобила, посочен в застрахователната полица и този, който е отразен в протокола за ПТП. Както се посочи по-горе обаче, регистрационният номер не е основен индивидуализиращ белег на автомобила, а само спомагателен такъв, като промяната може да се дължи на наложила се пререгистрация на автомобила, включително и поради прехвърляне на правото на собственост върху него. В случая липсват данни автомобилът да е издирван от органите на МВР, а и след настъпилото ПТП не са предприети някакви мерки срещу водача на автомобила за евентуално противозаконно отнемане на същия. От това може да бъде направен извода, че след сключване на застрахователната полица е била извършена пререгистрация на автомобила и доколкото същият е регистриран на друго лице, а не на това, посочено като собственик в застрахователната полица, това се е наложило поради извършено прехвърляне на собствеността. В същия смисъл е и изводът на вещото Й.Л.М. по изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза. При прехвърляне на собствеността обаче по силата на чл. 263 от КЗ /отм./, застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите не се счита прекратена, а продължава до изтичане на крайния срок на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.
От ангажираните по делото писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3547/02.11.2015 г., ведно със схема на ПТП /л. 12,13 от делото/, АУАН № 182558/02.11.2015 г. /л. 125/, от показанията на разпитания по делото свидетел М.И.М. – участник в транспортното произшествие, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Й.Л.М., се установява, че около 09.50 ч. на 12.11.2015 г. ищцата е управлявала лек автомобил „Опел-Астра“ с ДК № 4714 НК по пътя от с. С. в посока с. Б., обл. В., когато движещото се насреща превозно средство л.т.а. „УАЗ“ с ДК № В 9964 ВВ, управлявано от посочения свидетел, при маневра разминаване в лента за насрещно движение не осигурил достатъчно странично разстояние, вследствие на което е предизвикал ПТП с автомобила на ищцата.
Видно от
медицинско удостоверение № 252/2015 г. и Епикриза ИЗ: 18641, издадена от
Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна - В.“ АД /л. 14-16 от делото/, вследствие
на настъпилото ПТП ищцата е получила контузия на главата, счупване на 9-то ляво
ребро, контузия на гръден кош, контузия в поясната област на гръбначния стълб,
травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области, които са в резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ако не
настъпят усложнения. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
което настоящата съдебна инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че ПТП е настъпило при насрещно
движение на двата автомобила, като л.т.а. „УАЗ“ е навлязъл в частта, определена
за движение за насрещните автомобили и не е осигурил достатъчно странично
пространство, с което е допуснал ПТП с лекия автомобил на ищцата. Последното се
дължи на неправомерно навлизане след средата на пътното платно от водача на
л.т.а. „УАЗ“ в конкретната половина за движение на л.а. „Опел Астра“. Според
показанията на водача му М.И.М., дадени в
открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2016 г., по средата на пътя в
близост до с. Добри дол, същият е шофирал с не повече от 30 –
С оглед
гореизложеното съдът приема, че
водачът на МПС е допуснал нарушение на задължението, вменено му с разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.
Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е
заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Горните констатации са установени и в АУАН № 182558/02.11.2015
г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление № 15-0442-000902 /л.
124/ и на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Предвид на това по делото е
установено, че при управлението на л.т.а. „УАЗ“ водачът М.И.М. е нарушил установени
със законова норма негови задължения, поради което се касае за негово
противоправно поведение, доколкото нарушаването на законово задължение е винаги
противоправно. Освен това е установено, че при пътно-транспортното произшествие
ищцата е претърпяла вреди, които са в причина връзка с допуснатото от М.И.М.
нарушение. С оглед на това са налице три от елементите на чл. 45 от ЗЗД, за да
може да бъде ангажирана отговорността на водача за причинени от него на трети
лица вреди. Що се касае до четвъртият елемент на непозволеното увреждане, а
именно – вината, тя се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в
случая не са ангажирани доказателства за оборване на тази презумпция.
Доколкото застраховката „Гражданска
отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 258, ал. 1, във връзка с чл. 257,
ал. 1 и ал. 2 от КЗ /отм./ покрива отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство,
то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответното „Застрахователно
акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД за причинените му от М.И.М. вреди на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./
За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди са изслушани съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К. Д.П. и Й.М.Я.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза с в.л. проф. д-р С.К.К. - невролог, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че в следствие на ПТП Д.П.П. е получила контузия на шията без увреждане на междупрешленните дискове, като травмата е допринесла за обостряне на съществуващите преди това оплаквания в лумбалния отдел на гръбначния стълб. В проведено открито съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение, като добавя, че вследствие на инцидента ищцата е получила сериозна телесна травма, изразяваща се в счупено ребро, представляващо значително временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като излага, че дори и към момента на провеждане на с.з. е възможно последната да изпитва болки, причинени от фрактурата.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза с в.л. д-р Р.Б.М. – ортопед-травматолог, се установява, че при ПТП на 02.11.2015 г. ищцата е получила счупване на 9 ребро в ляво, контузия на главата, контузия на гръден кош и контузия на гръбначния стълб в шийната и поясна области, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмата на гръдния кош е отшумяла, докато тази на гръбначния стълб е активирала съществуващи преди това промени в междупрешленните дискове в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб. При промяна на времето и при физическо натоварване е възможно обостряне на оплакванията от болки и скованост. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, като излага още, че дегенеративните промени, които са констатирани при рентгеновото изследване и клиничното такова, са съществували преди травмата, но с нейното настъпване е започнало образуване на нови такива промени, особено в шийния отдел, тъй като при ПТП участниците, които са с колани, ако не се отвори въздушната възглавница, коланът задържа тялото на седалката, а главата полита напред и, ако няма какво да я подпре отпред, могат да получат много сериозни наранявания.
От изложеното по категоричен начин се установява, че травматичните увреждания имат негативно проявление върху общото здравословно състояние на ищцата и към момента на приключване на устните състезания по делото, без да е дадена прогноза за тяхното отшумяване. И двамата експерти се обединяват около заключението, че настъпилите травми по съществото си могат да причинят твърдените от ищцата болки и страдания, които се проявяват в посочените темпорални граници. За наличието на претендираните имуществени вреди са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката К. Д.П., майка на ищцата, която освен за изпитваните болки към момента на даване на показанията, свидетелства за оплакванията на дъщеря си непосредствено след настъпването на ПТП. Свидетелката П. сочи, че в деня след произшествието дъщеря й отново й се обадила по телефона, като й споделила, че не може да стане от леглото - толкова силни болки изпитвала. Повикали са Спешна помощ и с линейка я откарали в болницата. Точно в деня на инцидента, след като е била откарана, тя е отказала да остане в болницата, тъй като съпругът й пътувал и е трябвало да се грижи за детето си. На следващия ден не могла да стане от болка и се е обадила на телефон 112 и с линейка отново била откарана в болница „Света Анна“ и по-късно е приета в неврологично отделение. При посещение в болницата свидетелката е видяла състоянието на дъщеря си, която не е можела да стане от леглото от силни болки, като за едноседмичния й престой състоянието й се е подобрило незначително, като след изписването й е продължила да има нужда от помощ в домакинството - за пазаруване, дори и за нещо най-елементарно, да си завърже обувките. Не можела да се наведе, да се протегне, да си простре прането. Това продължило по-дълго, но са й помагали до момента, в който се е върнал съпругът - средата на месец декември. Ходили са ежедневно, за да й помагат с нейната свекърва. През това време тя имала очни занятия, които е пропуснала поради невъзможност да пътува. По отношение на дадените от свидетелката П. показания са налице предпоставките за кредитирането им по реда на чл. 172 от ГПК - с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможността за нейната заинтересованост. Дори ценени по посочения ред, те в най-пълна степен отразяват здравословното състояние на ищцата непосредствено след ПТП, тъй като са непосредствени, а по същността си се потвърждават от представената медицинска документация по делото - медицинско удостоверение № 252/2015 г. и Епикриза ИЗ: 18641, издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна - В.“ АД, а също така и от двете съдебно-медицински експертизи. От последните се установява, че получените травматични увреждания в своята съвкупност са от естеството да причинят посочените от свидетелката болки и страдания, дори и в един по-късен етап след ПТП.
Касателно твърдяните
от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания –
тревожност, страх да шофира, като се е нарушил нормалният й сън, станала
неспокойна и се събуждала често от кошмари, по делото е изслушана съдебно-психиатрична
експертиза. От заключението на в.л. д-р Т.К.А., което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено, се установява, че вследствие на претърпяното
ПТП Д.П. е развила Остра реакция на стрес
F43.0 по MKB 10, преминала в
тревожно разстройство със Специфична фобия F40.2 по МКБ 10, като след кратко лечение тревожното разстройство е отшумяло,
като към момента персистират фонова тревожност и симптомите на фобията. От
даденото заключение се установява още, че липсват данни събитието да е довело
до промени в личността на Д.П., като липсват и данни ищцата да е страдала от
предходни психични заболявания, но във връзка с развитие на симптомите може да
се обсъжда преморбидна невротична предиспозиция на личността, която е
допринесла за интензивността и продължителността на оплакванията й. В проведено
открито съдебно заседание в.л. д-р А. разяснява, че според теории в
психиатрията, които смятат, че невротичността като състояние, или така наречени
„невротицизъм”, което е състояние, а не заболяване - това са една констелация
от личностови характеристики, които предполагат една повишена тревожност ката
вродено състояние, по-висока реактивност към психогенни дразнители, като отново
потвърждава заключението си, че наличието на посоченото състояние е само
възможно, а за неговото установяване са необходими задълбочени психологични
изследвания.
Показания на
майката на ищцата, кредитирани по реда на чл. 172 от ГПК - във връзка с всички
данни по делото, и в частност с приетата съдебно-психиатрична експертиза, на
която съответстват, сочат, че настъпилото ПТП е дало дълготрайното си негативно
отражение върху емоционалното и психическо състояние на ищцата Д.П., същата е
станала тревожна и получила фобия от шофиране, в резултат на което за
продължителен период от време е променила начина си на живот, като част от посочените
последици се проявяват и към момента на приключване на устните състезания по
делото. Въпреки, че твърденията на ответника за състояние на невротичност на пострадалата
са недоказани, същите са и неотносими към предмета на спора, тъй като съгласно
императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
единствено в случай, че ищецът е допринесъл за настъпването им, обезщетението
следва да се намали – същият принцип е залегнал и в отменения КЗ. В конкретния
случай пряката причинно-следствена връзка между настъпилите вреди се установява
безпротиворечиво от всички събрани доказателства по делото ценени, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
С отговора на исковата молба ответникът ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е
посочил, че пострадалата не е носила предпазен колан в момента на ПТП. Счита,
че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че същата като водач
на МСП, не е изпълнила задължението си по ЗДвП, като не е използвал монтирания
в автомобила обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП. При това
трябва да се има предвид, че доказателствената тежест за установяване на това
възражение, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от направилата го
страна, а именно ответникът, тъй като е насочено към ограничаване на неговата
отговорност и установяване на размера на действителните вреди. В случая обаче
от показанията на свидетелите М.И.М. и Й.М.Я., които непосредствено след
инцидента са видели ищцата, се установява, че последната е била с поставен
обезопасителен колан, поради което възражението за съпричиняване следва да бъде
оставено без уважение.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като съдът
е необходимо да отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията, отразили се на личността на пострадалия, с оглед нейните специфични характеристики.
В конкретния случай безпротиворечиво, в условията на главно и пълно доказване,
ищцата е установила, че вследствие на настъпилото на 02.11.2015 г. ПТП е
получила контузия на главата, счупване на 9-то ляво ребро, контузия на гръден
кош, контузия на поясна област на гръбначния стълб, травматични отоци и
кръвонасядания в тези области, които в своята съвкупност представляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота. От изслушаните по делото две
съдебно-медицински експертизи, заключението на които потвърждава и ценените по
реда на чл. 172 от ГПК показания на майката на ищцата, се установява, че
травматичните увреждания и към настоящия момент са от естеството да причиняват
болки и страдания на пострадалата, като са причина за обостряне на
съществуващите оплаквания в лумбалния отдел на гръбначния стълб. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да изходи именно от тази първоначални
травми - контузия на главата, счупване на 9 ляво ребро, контузия на гръден кош,
които са отшумели. Следва да се отчете също дългият период на негативните
последици върху гръбначния стълб на пострадалата, като се вземе предвид
единствено влошаване на състоянието й след настъпването на ПТП, без да се отчитат
последиците от дегенеративни промени, които са констатирани при рентгеновото изследване
и клиничното такова и са съществували преди произшествието. Всички тези
неблагоприятни промени на здравословното състояние на ищцата, ведно с
констатираната Остра реакция на стрес F43.0 по MKB 10, преминала в
тревожно разстройство със Специфична фобия F40.2 по МКБ 10, като след кратко лечение тревожното разстройство е отшумяло,
като към момента персистират фонова тревожност и симптомите на фобията,
представляват един общ вредоносен резултат, който подлежи на репариране в
настоящото производство с присъждане на обезщетение, под формата глобална
парична сума.
Имайки предвид характера и интензитета на получените от Д.П.П. травматични увреждания, както и това, че част от тях и към настоящия момент имат своето неблагоприятно проявление върху здравословното и психическо състояние на ищцата, с оглед изискванията на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 10 000,00 лв. справедливо ще я обезщети за претърпените физически и емоционални болки и страдания. При това следва да се вземат предвид и прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Така определеното обезщетение отчита също възрастта на пострадалата, която е предпоставка за нейното по-бързо възстановяване, както и това, че е имала оплаквания от болки в областта на гръбначния стълб и преди травмите, а последните единствено са активирали съществуващи промени в междупрешленните дискове в шийния и поясния му отдели. При преценка на всички тези обстоятелства съдът счита, че справедливият размер на обезщетение възлиза именно на посочената сума, като настъпването на претендираните неимуществени вреди над нея е недоказано.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Освен претърпените от ищеца неимуществени вреди, на обезщетение подлежат и имуществените такива, които в случая се изразяват в негативното изменение на имуществото на ищцата, вследствие на закупуване на медикаменти и заплащане на потребителски такси за диагностициране и лечение на настъпилото неблагоприятно изменение на здравословното й състояние. От представените по делото касови бонове е видно, че ищцата е извършила разходи в общ размер на 433,00 лева, които представляват имуществена вреда под формата на обедняване, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответното дружество, че медикаментите са предназначени за лекуване на предишни заболявания, тъй като от представените по делото заверени за вярност копия на рецептурни бланки се установява, че същите са били изписани на пострадалата от нейните лекуващи лекари.
С оглед на всичко гореизложено, така предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва да бъдат уважени до посочените размери съответно от 10 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 433,00 лева обезщетение за имуществени вреди, като искът за неимуществени вреди в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 30 000,00 лева следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Видно от разпоредбите на чл. 257 и чл. 267, ал. 1 от КЗ /отм./ отговорността на застрахователя е за всички вреди, за които отговаря застрахования. Поради това отговорността е и за обезщетението за забавено плащане. В случаите на непозволено увреждане по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД забавата настъпва в момента на увреждането. С оглед на това, върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от датата на увреждането - 02.11.2015 г. до окончателното изплащане.
По отношение на присъдената сума за обезщетение на имуществените вреди ответникът дължи законната лихва също от момента на забавата, който в конкретния случай съвпада с момента, в който е извършено всяко отделно плащане, представляващо имуществена вреда.
По отношение на разноските:
И двете страни своевременно са претендирали присъждане на разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи размера на техните искания.
Видно от списъка по чл. 80 на ищцата Д.П.П. е, че претенцията й е за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представила договор за правна помощ, сключен на посоченото основание /л. 165 от делото/. С оглед уважената част от исковете, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 842,99 лева, което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищцата – адв. С.С.. Ищцата е представила и доказателства за внесени 40,00 лв. разноски за свидетели /л. 141/, от които съобразно уважената част от иска следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 13,71 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Видно от списъка по чл. 80 от ГПК /л. 166 от делото/, представен от ответното дружество, последното претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на общо 2 383,47, от които: 1 442,99 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение, 920,48 лева внесени депозити за вещи лица и 20,00 лева – разноски за свидетел. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1566,37 лева.
Доколкото ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС дължимата се държавна такса върху размера на уважената част от исковете в размер на 450,00 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Воден от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ***, представлявано заедно от Т.Й.В. Ж.С.Х. – изпълнителни
директори, да заплати на Д.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, емоционален стрес и
негативни психически изживявания, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 02.11.2015 г., по силата
на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с полица № ВG/30/115001980195 за периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2016 г., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 02.11.2015 г.
до окончателното изплащане, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и да й заплати сумата от 433,00 лв. /четиристотин тридесет и три лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, както
следва: сумата от 34,80 лв.
потребителска такса по фискален бон от 09.11.2015 г., заедно със законна лихва от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 40,00 лв. за извършен медицински преглед по
касова бележка № 125 от 10.11.2015 г., заедно със законна лихва от 10.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 9,35 лв. за медикаменти по фискален бон от
02.11.2015 г., заедно със законна лихва от 02.11.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 22,28 лв. за медикаменти по фискален бон от
09.11.2015 г.,
заедно със законна лихва от 09.11.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 7,00 лв. за снимка на СД на увредените области
по фискален бон от 10.11.2015 г., заедно
със законна лихва от 10.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 10,93 лв. за медикаменти по фискален бон от
12.11.2015 г., заедно със законна лихва от 12.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 9,84 лв. за медикаменти по фискален бон от
13.11.2015 г., заедно със законна лихва от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 30,00 лв. за
мед.преглед по фактура №********** от 01.12.2015 г., заедно със законна лихва от 01.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1,45 лв. за медикаменти по фискален бон от
03.12.2015 г., заедно със законна лихва от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 04.12.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 27,28 лв. за медикаменти по фискален бон от
04.12.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 04.12.2015 г., заедно със законна лихва от 04.12.2015 г.,
сумата от 2,90 лв. за медикаменти по фискален бон от
07.12.2015 г., заедно със законна лихва от 07.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 15,00 лв. за
медикаменти по фискален бон от 07.12.2015 г., заедно със законна лихва от 07.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 07.12.2015 г., заедно със законна лихва от 07.12.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 2,90 лв. за
медикаменти по фискален бон от 21.12.2015 г., заедно със законна лихва от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 39,31 лв. за медикаменти по фискален бон от
23.12.2015 г., заедно със законна лихва от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата
от 10,04 лв.
за медикаменти по
фискален бон от 12.01.2016 г., заедно със
законна лихва от 12.01.2016 г. до окончателното
изплащане, сумата от 63,73 лв.за
медикаменти по фискален бон от 10.01.2016 г., заедно със законна лихва от 10.01.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 10,04 лв. за медикаменти по фискален бон от
12.01.2016 г., заедно със законна лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 26,28 лв. за медикаменти по фискален бон от
29.01.2016 г., заедно със законна лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното изплащане,
сумата от 47,07 лв. за медикаменти по фискален бон от
29.01.2016 г., заедно със законна лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата
от 14,64 лв.
за медикаменти по фискален бон от 03.02.2016 г., заедно със законна лихва от 03.02.2016 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в частта му за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер
от 30 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ***, представлявано заедно от Т.Й.В. Ж.С.Х. – изпълнителни
директори, да заплати на адвокат С.Б.С.,
ВАК, със съдебен адрес ***, сумата
от 842,99
лв. /осемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща дължимо
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на Д.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати сумата от 13,71 лв. /тринадесет лева и седемдесет и
една стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ***, представлявано заедно от Т.Й.В. Ж.С.Х. –
изпълнителни директори, сумата от 1566,37
лв. /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: