МОТИВИ към ПРИСЪДА № 98
по НЧХД №
1816/2012 год. по описа на ВТРС
Постъпила
е тъжба от Р.В.П. с ЕГН ********** ***, срещу М.Д.П. с ЕГН **********,***, за
извършени от него престъпления по чл.130 ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК.
В тъжбата и тъжителят Р.П. сочи, че
държи от 01.12.2011 год. ТИР паркинг на обходен път край гр. К., в местността „Б.”,
собственост на *****, със седалище и
адрес на управление гр. *****, негово еднолично дружество по ТЗ. В
жалбата се твърди, че от края на м. февруари или началото на м. март 2012 год.,
в съседство до неговия паркинг със сходен предмет на дейност (но на терен под
наем), е започнал дейност М.Д.П. ***012 год. в паралелната дейност на двата
паркинга не е имало проблеми с изключение на „предупреждения” от страна на М.П.
буквално П. да не отбивал тировете в неговия (на П.) паркинг, като по този
начин П. е повдигнал спор за клиенти.
В тъжбата се твърди още, че на
01.04.2012 год. П. бил на работа с лицето В. В. М. от гр. К., включително и
през нощта. Около 02.00 часа (било е минало полунощ на 31.03.2012 год.), пред
Снек-бара му, на територията на неговия паркинг, спрял частен лек автомобил, на
който не видял номера, понеже било тъмно, но марката била „***”, на цвят
сребрист, собственост на сина на подсъдимия М.Д.П.. М.П. го извикал навън, като П. не очаквал каквото й да е
противоправно действие от негова страна, камо ли физическа саморазправа, поради
което излязъл неподготвен. П. пак започнал старата история, а именно П. да не
бил спирал тировете към неговия си паркинг. П. му отговорил, че пътят към
паркинга на П. минавал през негово (на П.) място и че не правел никакво
нарушение, като си гледал неговия икономически интерес. В тъжбата си П. твърди,
че в момент, когато си е отклонил вниманието, тъй като от лекия автомобил
започнали да слизат 4-5 човека, бил неочаквано нападнат физически от самия М.П.,
като П. му нанесъл силен удар в лявото око и ударът бил нокаутиращ. П. твърди в
жалбата си, че втори удар му е бил нанесен пак в лявата половина на лицето, по
устата трети удар, от който паднал странично и след това започнал жесток побой
с ритници в тилната част на главата му, в лявата поясно кръстна област, лявата
мишница и П. го е застъпал по дясното ходило, за да не може да се съпротивлява.
В тъжбата се твърди, че побоят продължил
около две - три минути. Освен това П. твърди в жалбата си, че П. го е
заплашвал, че щял да го „отвъди” и той (П.) да останел на паркинга, псувал го
на майка, употребявал обидни думи спрямо личността на П. от рода на „гяурин
мръсен” и че П. щял да изчезне и след
пет години никой нямало да го потърси. В тъжбата се сочи още, че св. М.,
виждайки насилието пищяла и много се уплашила, но не могла да му помогне. П.
твърди в тъжбата, че след като П. го е набил, са запалили автомобила и са
отишли до техния си паркинг, а той (П.) се обадил по телефона за „Бърза помощ”
и 112 и на дежурния по РПУ І В.Т.. Твърди, че от окото му е течала кръв –
сериозен кръвоизлив, не можел да стъпва на крака си, изпитвал силни болки в главата
от нанесените му удари. Не е изпадал в безсъзнание, но бил зашеметен. Дошла
линейка, която го е откарала в болницата в гр. В.Т., където му направили
рентгенови снимки. Настанен бил в очно отделение, където бил обработен
хирургически. Лекуван бил в очното отделение от 01 до 04 април, след което бил
лекуван 7 дни домашно, за което представя съдебно медицинско удостоверение и
препис от епикриза. За престоя си в болницата заплатил сумата от 16.20 лв., за
лекарства – 13.02 лв., като ходил на преглед в Очна клиника „Света Петка” в гр.
Варна, където заплатил сумата от 36 лв. за преглед и 25 лв. за лечение на
роговицата на лявото око. Предписано му е бил втори преглед след 30 дни, за
което отново платил 36 лева на същата очна клиника. Двете му пътувания до Варна
били с личен автомобил – по 450 км. отиване и връщане, за което изхарчил 90 лв.
и общо материалните му вреди възлезли на 213 (двеста и тринадесет) лева. П.
твърди в тъжбата си, причинените му телесни увреждания от страна на М.Д.П., при
това умишлено, са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота, съпроводено с болка и страдание, като възстановително оздравителния
период според съдебния лекар д-р Д. Г. бил около 25 дни. П. сочи в тъжбата си,
че в резултат на побоя от страна на П. едва не ослепял и в областта на лявото
око имал още проблеми – болки. Горното му давало основание и бил налице правен
интерес да заведе това дело за умишлено
причиняване на ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА по чл.130 ал.1 от НК и за ОБИДА по чл.146
ал.1 от НК, както и да предяви граждански иск за неимуществени вреди в размер
на 850 лв. за телесното увреждане,150 лв. за нанесената му обида, плюс 213 лв.
за причинени му имуществени вреди по реда на чл.45, 51 4 52 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, тъжителят
моля съда да бъдат призовани на съд с подсъдимия и след като съдът установи
истинността на изложеното в тъжбата, да признае за виновен и да осъди М.Д.П. ***,
за това, че на 01.042012 год. около 02.00 ч. край гр. К., пред питейно
заведение на собствения му паркинг, вследствие на жесток побой му е причинил
(на Р.П.) умишлено телесни увреждания, довели до временно разстройство на
здравето му, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдание – лека телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК, съпроводени с тежки обиди срещу личността му по
чл.146 абл.1 от НК, както и да приеме за съвместно разглеждане граждански иск
срещу същото лице, като го осъди да му заплати обезщетение в размер на
1 213 (хиляда двеста и тринадесет) лева, от които: 850 лв. неимуществени
вреди за причинените му телесни увреждания, 150 лв. неимуществени вреди за
нанесените му обиди, както и 213 лв. имуществени вреди по реда на чл.45, 51 и
52 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 01.04.2012 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и съда да му присъди направените по
делото съдебни разноски и адвокатски хонорар.
С тъжбата са представени и
тъжителят моли да бъдат приети като писмени доказателства както следва: 1.
Съдебномедицинско удостоверение № 73/12 от д-р Г. от МОБАЛ – В. Т.; 2. Епикриза
от Очно отделение на името не Р.В.П., издадена от МОБАЛ – В.Т.; 3.
Удостоверение от МОБАЛ – В.Т. за болничен престой от 01. до 04. април 2012 год.
плюс болничен лист; 4. Фискален бон за лечение в Очна клиника – гр. Варна; 5.
Фискален бон за гориво; 6. Фискален бон за закупени лекарства.
С тъжбата са направени и
доказателствени искания: Моли се да бъде допусната съдебно медицинска
експертиза, която след като се запознае с медицинските документи и извърши
преглед на пострадалия, да отговори за механизма на травмите (директни или
индиректни са те) и същите в пряка причинно следствена връзка с побоя ли са,
както и довели ли са до временно разстройство на здравето, съпроводени с болки
и страдания. Освен това с тъжбата се моли съда да изиска служебно от РУ
„Полиция” – В. Т. материалите от служебния доклад на полицейския автопатрул,
посетил местопроизшествието с пострадал Р.В.П. на 01.04.2012 год. в 02.00 ч.
ведно с приложенията (обяснения, предупредителни протоколи и др.), като е
направено и искане за допускане до разпит на двама свидетели при условията на
довеждане.
По отношение предявения с тъжбата
граждански иск, съдът счете, че същия отговаря на изискванията на чл.84 и
следващите от НПК и на разпоредбите на ГПК, поради което прие за съвместно разглеждане
в настоящото наказателно производство предявения от тъжителя Р.В.П. с тъжбата
му граждански иск срещу подсъдимия М.Д.П., в размер на 1 213.00 (хиляда
двеста и тринадесет) лева, от които 850.00 (осемстотин и петдесет) лева
неимуществени вреди за причиненото му телесно увреждане, 150.00 (сто и
петдесет) лева – неимуществени вреди за
нанесените му обиди, както и 213.00 (двеста и тринадесет) лева – имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането, считано от 01.04.2012 год. до окончателното
изплащане на сумата, като конституира в качеството на граждански ищец тъжителя Р.В.П..
В съдебно заседание частният
тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощеният си повереник – адвокат С.М.
от ВТАК, поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и по двата пункта,
като счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Излага обширни доводи в тази насока, като моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание съобразно разпоредбите на НК. Претендира
разноски. По отношение на предявения граждански иск адв. М. счита, че същия е
доказан по основание и размер и моли съда да го уважи изцяло.
В съдебно заседание подсъдимият М.Д.П.,
се явява лично и с адвокат П.П. от АК Габрово – редовно упълномощен. Подсъдимия
и неговия защитник считат, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен
и категоричен начин по нито един от пунктовете, като не е осъществен състава на
чл.130 от НК, а така също и на чл.146 ал.1 от НК. Молят подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск да бъде
отхвърлен изцяло. Излагат доводи в тази насока. Подсъдимия дава обяснения по
повдигнатите му с тъжбата обвинения, като не се признава за виновен.
Категорично отрича да е обиждал П. и да го е наричал с думите и изразите,
посочени в тъжбата. По отношение на причиненото телесно увреждане подсъдимия П.
твърди, че действително е имало инцидент между него и П., при който П. му е
посегнал да го удари, П. също е посегнал, двамата са се сборичкали, при което
са паднали на земята. Твърди обаче, че не е имал намерение и не е искал да
причинява телесно увреждане на П., като не е уверен, че му е причинил
такова.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Тъжителят Р.П.
държи от 01.12.2011 год. ТИР паркинг на обходен път край гр. К., в местността „Б.”,
собственост на *****, със седалище и
адрес на управление гр. *****, собствено на П. дружество. От края на м.
февруари 2012 год., в съседство до неговия паркинг със сходен предмет на
дейност (но на терен под наем), е започнал дейност подсъдимият М.Д.П. ***. В
началото в паралелната дейност на двата паркинга не е имало проблеми, но
постепенно двата паркинга започнали да спорят за клиенти. Поради това
отношенията между тъжителя и подсъдимия се изострили.
На 31.03.2012 год. срещу
01.04.2013 год. в заведението на паркинга на подсъдимия П. имало компания от
младежи, измежду които и синът на П. – И. М. П.. В компанията били още Ш.К., А.
П. и св. С.М.. В заведението били и подсъдимия М.П. и съпругата му – св. А.Б.П..
Младежите играли карти, като след полунощ решили да си тръгват. И. П., Шукр К.,
А.П. и С.М. се качили в автомобила на И. П., марка „***”, като автомобила
управлявал И. П.. За да излезе от паркинга, П. преминал с автомобила си през
паркинга на тъжителя П.. Когато стигнал пред заведението на П., И. П. спрял. П.
бил в заведението си заедно със своя служителка, с която живее на семейни
начала – св. В. В. М.. Като видял, че колата на П. спира пред заведението му, П.
излязъл и отишъл до колата, като застанал до вратата на шофьора. И. П., без да
слиза от автомобила си отново повдигнал въпроса за възможността тировете да
влизат на паркинга на баща му, като двамата започнали да си говорят на висок
тон. В това време подсъдимия М.П. и съпругата му видели от тяхното заведение,
че автомобила на сина им е спрял пред заведението на П. и П. се кара със сина
им, поради което и двамата – П. и съпругата му по най-бързия начин се отправили
към мястото, където били П. и И. П..
Докато М.П. и съпругата му
отивали към автомобила на сина им, П., който пушел цигара, хвърлил фаса си по И.
П.. Това обстоятелство било видяно от съпругата на М.П. и от останалите
момчета, които били в колата. Пристигайки на място М.П. попитал сина си какво
става и защо се карат, като синът му му казал, че П. си е хвърлил цигарата по
него. Подсъдимия се ядосал и хванал П. за реверите, като двамата се сборичкали
и започнали да се удрят взаимно, като П. нанесъл удар с юмрук по лицето и в
областта на лявото око на П.. При това двамата паднали на земята. Младежите
излезли от автомобила, като те и св. А.П. понечили да ги П. и П.. Тогава П. и П.
се разделили и станали, като П. се прибрал в заведението. Тъй като П. имал кръв
по лицето и изпитвал силни болки в областта на лявото око, той се обадил на
тел. 112 да извика линейка и да се съобщи на полицията за инцидента. Малко
по-късно на място пристигнал полицейски екип от РУ „Полиция” – В.Т., като от П.,
П. и четиримата младежи били снети писмени обяснения. Освен това полицаите
съставили и на П. и на М.П. предупредителни протоколи на основание чл.56 от
Закона за МВР. Ма място пристигнала и линейка, която откарала П. в МОБАРЛ – В.Т.,
където след преглед същия бил настанен на лечение в Очно отделение.
На следващия ден П. посетил и
съдебен лекар, който след като го прегледал, установил кръвонасядания и отоци
по лицето и в областта на лявото око, разкъсно контузна рана на лявата челна
половина на лицето, кръвонасядания и отоци в теменно тилната част на главата и
на долната устна, кръвонасядания по лявата мишница и на дясното ходило,
охлузвания по двата лакътя.
По делото
бе назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза. От заключението на
вещото лице, което съдът възприе като компетентно и обосновано, е видно, че на Р.В.П.
е причинено: кръвонасядане с травматичен оток на лявата очница с притваряне на
очната цепка, подлигавичен кръвоизлив в булба на ляво око, травматични ерозии
по роговицата на ляво око, травматична руптура на ретината на ляво око
(обработена с лазер), разкъсно-контузна рана на челото, оток и кръвонасядане по
главата, кръвонасядане и оток на долна устна, кръвонасядане на лявата мишница и
дясното ходило, кръвонасядане в поясната област, охлузвания по лактите, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и
продължителни болки и страдания със срок на лечение и възстановяване около
10-14 дни при нормално протичащ оздравителен процес и със срок на пълно
възстановяване за окото от около 2-3 месеца. В съдебно заседание вещото лице
д-р Н.Г. потвърждава изготвеното заключение. При зададените уточняващи въпроси
на вещото лице, същото дава категорично мнение, че телесните увреждания на П. са в резултат на удари
с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е човешкият юмрук и
човешкият крак и могат да са получени по описания начин описан от пострадалия.
Вещото лице е категорично, че травмите, описани в заключението и констатирани
по тялото, главата и крайниците, са на различни места, в различни анатомични
линии и не могат да бъдат получени при падане на лицето. Освен това според
заключението на вещото лице, към настоящия момент пострадалият е напълно
възстановен и е клинично здрав, въпреки че е налице дефект на ретината, но този
дефект не води до намаление на зрението, същото е възстановено напълно.
Горната фактическа обстановка се
установи от показанията на свидетелите В. В. М., А.Б.П., С.Н.М., от обясненията
на подсъдимия, от заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от
останалите, приложени към делото писмени доказателства.
По искане
на процесуалния представител на тъжителя, в съдебно заседание бе допусната и
разпитана в качеството на свидетел лицето В. В. М.. Същата живее на семейни начала
с тъжителят и към момента на разпита й бе бременна от П. в осмия месец, а към
момента на произнасяне на присъдата, двамата имат дете. Св. М. твърди в
показанията си , че на посочената дата през нощта, пред заведението им е спрял
лек автомобил, от който слязъл подсъдимия М.П., като П. започнал да вика и да
обижда П., като му търсел сметка защо не пропуска камионите да спират на
паркинга му. Според показанията на М., след като П. обяснил на М.П., че той не спира камионите, М. П. станал по-агресивен и ударил П. в лявата
част на окото с юмрук, след което последвали още два удара, при което П. се
залюлял и паднал на земята. Тези удари отново били от страна на М.П. с ръка,
като същия ударил П. в лявата част на лицето, в областта на окото. Св. М.
твърди още в показанията си, че по същото време, след първия удар, от
автомобила с който е дошъл М.П., са слезли още 5-6 човека, които стоели до колата,
като единият от тях държал някакъв железен предмет. Същите обаче останали до
колата и не са се намесили. М. твърди също така, че след като П. паднал на
земята, М.П. започнал да го рита, като го ритал в лявата част на тялото в
областта на гръдния кош. Освен това М.П. обиждал Р.П., като му викал „Гяурин,
ще те затрия, никой няма да те намери, аз ще остана тук сам и ще видиш какво ще
стане”.
В хода на съдебното
следствие по искане на защитника на подсъдимия в качеството на свидетели бяха
разпитани съпругата на подсъдимия – А.Б.П. и С.Н.М.. Защитата на подсъдимия
прави искане и поддържа това искане до приключване на делото, за разпит в
качеството на свидетели и на останалите лица, които са се намирали в автомобила
към момента на инцидента, а именно А.Х.П. и Ш.И.К.. Въпреки положените усилия
обаче тези лица не можаха да бъдат разпитани, тъй като се установи, че са извън
страната и на неустановени в чужбина адреси. Свидетелите П. и М. обаче описват
една доста по-различна фактическа обстановка от тази, описана в тъжбата на Р.П.
и в показанията на св. М.. Подсъдимия М.П. също дава обяснения, които съвпадат
с показанията на св. П. и М.. Свидетелите и подсъдимия описват една и съща
фактическа обстановка, като твърдят в показанията си и обясненията си, че на
посочената дата синът на подсъдимия – И. М. П., заедно с А.Х.П., Ш.И.К. и С.Н.М.,
са тръгнали с автомобила на И. П., като са минали през паркинга на П..
Автомобила управлявал И. П., а родителите му – подсъдимия М.П. и св. А.П.,
останали в тяхното си заведение. Когато е стигнал до заведението на тъжителя П.,
И. П. спрял автомобила си, като П. излязъл от заведението и отишъл до
шофьорската врата. И. П. помолил П. да си премести автомобила, за да не пречи
на товарните автомобили да влизат на паркинга на баща му. П. троснато му
отговорил, че няма той да му казва какво да прави, като хвърлил по него цигарата
си, която пушел. В това време подсъдимия М.П. и съпругата му, които видели, че
синът им е спрял пред заведението на П. и П. стои до колата и говори на висок
тон, веднага тръгнали към автомобила. Когато пристигнали до автомобила, И. П.
казал на баща си, че П. е хвърлил фаса си по него. Според всички свидетели и
подсъдимия, П. се държал грубо и започнал да вика на М.П. като посегнал и го
хванал за реверите. П. също хванал П. за дрехата и двамата се сборичкали. При
това сборичкване двамата паднали на земята. До този момент младежите, които
били в автомобила не били слезли от него. Едва когато тъжителят и подсъдимия
паднали за земята, те излезли от автомобила, като се опитали да ги разтърват.
Съпругата на подсъдимия също се опитвала да ги разтърве. Сборичкването
продължило една две минути, след което П. и П. се разделили, като и двамата
станали самостоятелно и П. сам се прибрал в заведението си.
Такава
фактическа обстановка в общи линии е описана и в писмените обясненията на
всички лица, които са били снети от полицейските органи, посетили мястото на
инцидента, след като са били извикани от П.. Същите са приложени към полицейска
преписка № 9416/2012 год. на РУ „Полиция” – В.Т., приета и приложена като
доказателство по делото.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства е, че
подсъдимия М.Д.П. със своето деяние, е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, доколкото на 01.04.2012 год. на ТИР паркинг,
находящ се на обходен път край гр. К., местност „Б.”, причинил на Р.В.П. с ЕГН **********
от гр. К., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с травматичен оток
на лявата очница с притваряне на очната цепка, подлигавичен кръвоизлив в булба
на ляво око, травматични ерозии по роговицата на ляво око, травматична руптура
на ретината на ляво око (обработена с лазер), разкъсно-контузна рана на челото,
оток и кръвонасядане по главата, кръвонасядане и оток на долна устна,
кръвонасядане на лявата мишница и дясното ходило, кръвонасядане в поясната
област, охлузвания по лактите, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания със срок на
лечение и възстановяване около 10-14 дни при нормално протичащ оздравителен
процес и със срок на пълно възстановяване за окото от около 2-3 месеца.
От
субективна страна подсъдимият е извършили деянието виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът не
приема доводите на защитника на подсъдимия – адв. П.П., че по делото не било
установено по безспорен и категоричен начин извършването на деянието. Според
адв. П. нямало преки доказателства, че именно подсъдимия М.П. е нанесъл
ударите, с които са причинени телесните увреждания на П.. Действително
свидетелите П. и М., твърдят, че не са видели подсъдимия да нанася някакви
конкретни удари по главата и тялото на П.. И двамата свидетели обаче завяват,
че П. и П. са се „сборичкали”, като са се хванали за реверите, като при това и
двамата са паднали на земята. Св. М. обаче категорично твърди, че е видяла как
подсъдимия П. е нанесъл с юмрук два удара в лявата половина на лицето и в
областта на лявото око на Р.П.. Разбираемо е свидетелите П. (която е съпруга на
подсъдимия) и М. (който е приятел на сина на подсъдимия), да твърдят, че не са
видели конкретни удари от страна на М.П., но и двамата твърдят, че П. и М.П. са
се сборичкали. Непосредствено след инцидента и след идването на полицейските
органи, е дошла и линейка, която е откарала П. в МОБАЛ – В.Т., където са били
констатирани телесните му увреждания на лявото око. П. е бил приет на
стационарно лечение в Очно отделение, като при изписването му е издадена
епикриза (приета како доказателство по делото). Т.е. установява се по безспорен
начин, че на П. е било причинено въпросното телесно увреждане и същото е
получено именно при сбиването му с подсъдимия М.П.. По делото няма никакви
данни и доказателства някой друг освен подсъдимия М.П. да е нанасял удари на П.
или пък по какъвто й да е начин някой
друг да е причинил тези увреждания или пък те да са получени по някакъв друг
начин. Това означава, че П. е получил уврежданията именно при сбиването с М.П..
От заключението на вещото лице обаче категорично се установява, че травмите, описани в заключението и констатирани
по тялото, главата и крайниците, са на различни места, в различни анатомични
линии и оглед на тези обстоятелства не могат да бъдат получени при падане на
пострадалия. Т.е.
стига се до категоричния извод, че същите са в резултат на умишлено нанесени
удари, като по делото няма никакви данни и доказателства друг освен подсъдимия П.
да е нанасял такива.
Освен това
нанесените на тъжителя телесни увреждани са изрично посочени, както от
медицинското заключение на д-р Г., така и от разпитаното вещо лице д-р Н.Г.,
съответно от съдебно-медицинското заключение на същия, на базата на които,
изслушаната експертиза констатира, че е налице разстройство на здравето,
причинено на П., придружено с болки и страдания със съответния срок за
оздравителен процес. Всяко едно от събраните доказателства сочат към един
единствен извод - авторството на престъплението, а именно – подсъдимия М.П..
Предвид
горното, съдът намира, че обвинението срещу М.Д.П. за извършено от него
престъпление по чл.130 ал.1 от НК е доказано по безспорен и категоричен начин.
Причини за извършване на
престъплението - ниска правна култура у подсъдимия и незачитане личното
достойнство на човека.
Неоснователни са и доводите на
защитника на подсъдимия за наличието на предпоставки за прилагането на
разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК. За да бъде приложена тази разпоредба следва
да с налице безспорни доказателства, че пострадалия (в случая Р.П.), е отвърнал
веднага на дееца (в случая М.П.) със също такава телесна повреда. Вярно е, че
поделото съществуват данни, че след инцидента М.П. също е бил в МОБАЛ – В.Т.,
но в хода на съдебното следствие изобщо не се събраха никакви доказателства за
някакви телесни увреждания на П., още по-малко пък за техния характер и
морфология.
Съдът, след като призна
подсъдимия за виновен и прецени, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, като взе предвид,
че М.Д.П. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от
НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, намери че са налице
предвидените в чл.78 А от НК предпоставки, поради което освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.
При определяне на
административното наказание съдът обсъди обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на дееца. Обществената опасност на деянието съдът
прецени като сравнително висока - засегнати са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
такива съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не отчете. Предвид това, съдът определи размер на глобата към минималния
размер, а именно – 1 000 (хиляда) лева.
По отношение на второто
обвинение, направено с тъжбата, а именно за извършено престъпление по чл.146
ал.1 от НК, съдът намери същото за недоказано. В тъжбата си Р.П. твърди, че на
01.04.2012 год. подсъдимия М.П., при възникнал инцидент, го нарекъл с обидни
думи, а именно „Гяурин мръсен” и го
псувал. В хода на съдебното следствие обаче не се събраха достатъчно и
категорични доказателства, от които да се направи безспорния и категоричен
извод за извършено такова деяние от страна на подсъдимия М.П.. Единствено
показанията на св. В. М. са в тази насока, като същата твърди, че към момента
на инцидента се е намирала в заведението на П., но чувала и виждала всичко,
което се случва на площадката пред самото заведение. Съдът не кредитира
показанията на тази свидетелка в тази насока, тъй като същите противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, а от друга страна свидетелката
живее на семейни начала с тъжителя (като имат дете от съвместния си живот).
Освен показанията на св. М., други доказателства в подкрепа на твърденията на
тъжителя в жалбата му за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК от страна
на подсъдимия М.П. по делото няма.
Напротив, показанията на св. М.
напълно се опровергават от показанията на свидетелите А.П. и С.М.. Тези двама
свидетели заявяват, че при инцидента между П. и М.П., никой не е чул П. да
обижда по какъвто и да е начин П. и да го нарича с обидни думи, камо ли със
сочените от П. в тъжбата „Гяурин мръсен” и псувни. Дори и да се допусне, че
единият от тези свидетели е съпругата на подсъдимия и да игнорираме нейните
показания, то другия свидетел – С.М., няма никаква връзка с подсъдимия, за да
се счита за заинтересован или предубеден.
По делото
няма изрични и неоспорими доказателства, относно вината на подсъдимия М.П. за
извършване на визираното в тъжбата престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 303 от НПК, за постановяването на осъдителна присъда е
необходимо обвинението да е доказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин.
Тъй като в настоящия случай това не е така, то съдът счете, че следва да се
постанови именно оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, поради което
оправда подсъдимия М.Д.П. по обвинението в това, че на 01.04.2012 год. на ТИР
паркинг, находящ се на обходен път край гр. К., местност „Б.”, казал нещо
унизително за честта и достойнството на Р.В.П. с ЕГН ********** от гр. К. в
негово присъствие, като го нарекъл „Гяурин мръсен” – престъпление по чл. 146
ал.1 от НК.
По
отношение на предявения с тъжбата и приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство граждански иск от тъжителя Р.П. срещу подсъдимия М.П., съдът
намери че по безспорен начин се установи виновно противоправно поведение от
страна на подсъдимия и вреда с неимуществен характер, изразяваща се в засягане
здравето на пострадалия Роден П. и причинна връзка между тях. Съдът намира
предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за основателен.
Предвид претърпените от престъплението болки и страдания и съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че гражданският иск е доказан и следва
да бъде уважен за сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева. Вярно е, че
тъжителят Р.П. е претърпял сериозни болки и страдания във връзка с причинените
му увреждания и най-вече с тези на лявото око, но от заключението на вещото
лице, се установява, че към настоящия момент П. е напълно възстановен и без
последствия от уврежданията. Поради това съдът отхвърли като неоснователен
гражданския иск за горницата от предявения такъв за неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК за горницата над уважените 650 лв. до
претендираните 850 лева, като неоснователен.
Тъй като по делото са представени
с тъжбата писмени доказателства относно направените от тъжителя П. разходи в
размер на 213 (двеста и тринадесет) лева във връзка с проведеното му лечение на
телесното увреждане на лявото око, съдът счете предявения граждански иск за
причинени на П. имуществени вреди от извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.130 ал.1 от НК за доказан по основание и размер, поради което уважи изцяло
гражданския иск в тази му част. Съдът намери, че по безспорен начин се установи
виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия и вреда с имуществен
характер (изразяваща се в извършване на разходи по лечение - включително и
пътни разходи до Очна клиника в гр. Варна, и закупуване на лекарства) от страна
на пострадалия Роден П. и причинна връзка между тях.
По отношение на предявения
граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за причинени му неимуществени вреди
от извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК, съдът предвид това, че намери
подсъдимия за невинен по това обвинение, счете гражданския иск в тази му част
за недоказан и неоснователен, поради което го отхвърли.
Предвид горното съдът осъди подсъдимия М.Д.П., да заплати на Р.В.П. с ЕГН **********
***, сумата от 863.00 (осемстотин
шестдесет и три) лева, представляваща: сума в размер на 650 (шестстотин
и петдесет и петдесет) лева - обезщетение за претърпени от пострадалия
неимуществени вреди (болки и страдания) от извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и сума в размер на 213 (двеста и тринадесет)
лева - обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди от извършеното
от подсъдимия престъпление по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 01.04.2012 год. до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърли предявения от Р.В.П. граждански иск
срещу подсъдимия М.Д.П., за
горницата от уважените 863 лева до претендираните 1 213 лева - представляваща
горница над предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК и сума в размер на 150 (сто и петдесет)
лева - обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди от
извършено от подсъдимия престъпление по чл.146 ал.1 от НК – като неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото, съдът
осъди подсъдимия М.Д.П., да
заплати на тъжителят Р.В.П., сумата от
413.50 лева (четиристотин и тринадесет лева и петдесет стотинки),
представляващи направените от П. съдебни разноски (платена ДТ, процесуално
представителство и платен депозит за експертиза), както и на основание чл.189
ал.1 и ал.3 от НПК, осъди подсъдимия М.Д.П. да заплати в полза на държавата по
сметка на РС – В. Т., сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща Държавна
такса върху уваженият граждански иск, както и сумата от 5.00 (пет) лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/
Емил Бобев /