№ 474
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000206 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ МВР обжалва решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е отхвърлен
предявения от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР срещу
„Кар строй“ ЕООД, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 от договор, сключен
между страните на 22.11.2016 г., за заплащане на договорна неустойка в размер на
179 436.72 лв. за пълно неизпълнение на договор, сключен между ищеца и ответника на
22.11.2016 г., поради неоснователността му; отхвърлил е предявените от Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“- МВР срещу „Кар строй, искове с
правно основание чл.55 ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на 8 133 броя наръкавни
знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане на тяхната
равностойност в размер на 12 606.15 лв., поради неоснователността им и е осъдил Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“- МВР да заплати на „Кар строй“
ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата от 12 02489 лв., представляваща разноски по
делото.
В жалбата са инвокирани доводи, че решението е неправилно, доколкото
същото е необосновано, а по делото са допуснати съществени процесуални нарушения. По
отношение на обосноваността на решението, твърди че същата произтича от необсъждането
1
на твърденията в исковата молба и в допълнителната искова молба. Твърди, че по делото са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита. В
тази връзка твърди, че по делото е допусната експертиза, която е следвало да даде
заключение след като се снабди с протоколи от изпитванията от три лаборатории. Твърди, че
снабдяването с протоколи от лабораториите е необходимо за обективна преценка на
експертизата. Твърди, че в съдебно заседание и в писмените бележки е оспорил
заключението, като непълно и неправилно. Твърди, че е видна предубедеността на вещото
лице, поради което е поискал да се изготви ново заключение. Твърди, че съдът е кредитирал
заключението, където вещото лице е допуснало грешки, които опорочават отговорите му.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че липсата на стандарт налага същите да се проверяват
съобразно качествени показатели и съответствие с униформеното облекло. С оглед на това
твърди, че съдът е страните са подведени да разглеждат някакви стандарти, които реално не
са заложени по договора. Твърди, че стандарта, по които е работило вещото лице не е
уговарян между страните. Релевира доводи относно неприложимостта на критериите, по
които вещото лице е определило качеството на изпълнението. Твърди, че вещото лице няма
право да класира по важност характеристиките, изискванията за униформено облекло и
императивно зададени в техническата спецификация, както и че изводите на същото за
годност и негодност, същественост и несъщественост на дефектите са напълно
неприложими, бланкетни и немотивирани. Твърди, че вещото лице е установило
несъответствие между изработеното и зададените параметри, несъответствия, които
надхвърлят 90% за всеки артикул. Оспорва изводите на вещото лице по отношение на
годността на изделията. В тази връзка твърди, че е налице пълно неизпълнение, предвид
констатираните недостатъци, които не могат да бъдат отстранени. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него
постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Кар строй“ ЕООД оспорва жалбата. Твърди,
че жалбата е нередовна, тъй като в нея не е посочено, в какво се състой порочността на
решението. Релевира довод, че жалбодателят е навел две взаимно изключващи се
оплаквания срещу решението – че не е мотивирано и че съдът не се е произнесъл по
исковете за наръкавните знаци. По отношение на основателността на подадената въззивна
жалба твърди, че в съдебното решение се съдържат мотиви, които са подробни и обстойни
по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК. По отношение на твърдения порок необоснованост на
решението твърди, че същата не е предвидена като отделно основание за обжалване на
решението, поради което същият не следва да се обсъжда във въззивното производство. По
отношение на оплакването, че съдът не е обсъдил твърденията на ищеца, смята, че съдът ги
е обсъдил обстойно в решението си. По отношение на твърдението, че съдът не е уважил
направено доказателствено искане за допускане на повторно заключение твърди, че същото
не се установява от доказателствата по делото. По отношение на твърденията за липса на
безпристрастност на вещото лице твърди, че нито страната, нито вещото лице са повдигнали
въпроса, поради което смята, че оплакването е преклудирано. По отношение на разбора на
заключението твърди, че съдът изрично е дал указания на вещото лице да изготви
2
заключението си до 21.05.2021 г., поради което и в изпълнение на указанията вещото лице е
работило само и единствено по представените протоколи от изпитване само от една от
лабораториите. Твърди, че в показанията си дадени в съдебно заседание вещото лице
подробно е обяснило какъв е размера на несъответствията, както и че същите са
несъществени. Прави анализ на заключението на вещото лице, като се позовава на
дедуктивния метод на изследвана, от което заключава, че не е било налице основание за
разваляна на договора. Твърди, че възражението за приложимите стандарти, вещото лице е
отразило, че уговорени между страните няма, поради което е прилагало тези за униформени
облекла, предназначени за ежедневна употреба. По отношение на наведеното твърдение, че
изпратеното съобщение за разваляне на договора е породило правните си последици, смята,
че съдът следва да обсъди направеното възражение, че не е налице несвоевременно
доставяне на готовите изделия, тъй като същите са предназначени за пролетно-летния сезон,
а са доставени през м. февруари, както и че забавата не е съществена, с оглед извършените
от възложителя действия. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да се
остави без уважение подадената въззивна жалба, като претендира и направените пред
настоящата инстанция разноски.
С частна жалба „Кар строй“ ЕООД оспорва определение от 13.10.2021 г.,
постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6
състав, в частта, в която съдът не е уважил подадената молба за изменение на постановеното
решение над сумата от 500 лв., до претендирания размер от 2 296 лв. Твърди, че
дружеството е заплатило общо по исковете адвокатско възнаграждение, което е в размер по-
малък от предвидения минимален размер в Наредбата за минималните размера на
адвокатските възнаграждения, а отделно от това е заплатено и допълнително адвокатско
възнаграждение за явяване на 8 съдебни заседания, които не са оспорени от ищеца. Твърди,
че производството е със значителна фактическа и правна сложност, а направеното
възражение за прекомерност не е мотивирано. Ето защо моли съда да отмени атакуваното
определение и вместо него да постанови ново, с което да осъди ищеца да заплати още 1 796
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ МВР оспорва същата. Твърди, че делото не е с фактическа и правна
сложност, както и съдебните заседания са провеждани с онлайн връзка, поради което
адвокатът не е направил разходи за пътувания. Ето защо моли съда да остави същата без
уважение.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следната:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение №
261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд,
3
Търговско отделение, 6 състав, че съдът е отхвърлил предявения от Дирекция „Управление
на собствеността и социални дейности“- МВР срещу „Кар строй“ ЕООД, иск с правно
основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 от договор, сключен между страните на 22.11.2016 г.,
за заплащане на договорна неустойка в размер на 179 436.72 лв. за пълно неизпълнение на
договор, сключен между ищеца и ответника на 22.11.2016 г., поради неоснователността му;
отхвърлил е предявените от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-
МВР срещу „Кар строй, искове с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане от ответника на
ищеца на 8 133 броя наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за
заплащане на тяхната равностойност в размер на 12 606.15 лв., поради неоснователността
им и е осъдил Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР да
заплати на „Кар строй“ ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата от 12 02489 лв.,
представляваща разноски по делото.
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 264 852 от
13.10.21 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 6 състав, че съдът е изменил решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по
т.д. № 365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта
за разноските, като е осъдил „Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ МВР да заплати на „Кар строй“ ЕООД разноски по делото в размер на още 500
лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между
страните по делото е сключено рамково споразумение от 14.09.2016 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „доставка на фланелки с дълъг ръкав, тениски с къс ръкав и
летни трикотажни блузи с къс, ръкав“, по силата на което ищецът е възложил, а ответникът
е приел да доставя фланелки с дълъг ръкав, тениски с къс ръкав и летни трикотажни блузи с
къс ръкав, съгласно условията на рамковото споразумение, техническата спецификация на
възложителя (приложение№1 към рамковото споразумение), предложенията за изпълнение
на поръчката (технически предложения) и ценовите оферти на потенциалните възложителя
(приложение№3 към рамковото споразумение), които са неразделна част от него, ведно с
разясненията по документацията. Така описаните артикули страните за определили като
текстилни изделия. Страните са постигнали споразумение, артикулите и количествата
текстилни изделия да се определят от възложителя в изпращаните от него писмени искания
и покани при провеждане на процедурите по реда на чл.29, ал.2 и ал.З ЗОП отм.) за
сключване на договори въз основа на това рамково споразумение. Страните са постигнали
споразумение, че доставките на текстилните изделия се извършват в рамките на
осигурените финансови средства при сключване на договор въз основа на рамково
споразумение, в което се посочват конкретните количества, посочени в писмените искания и
покани по реда на чл.93б, ал.2 и 3 от ЗОП отм.). Видно от същото страните са постигнали
споразумение, договорите с определените потенциални изпълнители в резултат на
проведена процедура по реда на раздел III от същото, да се сключват при осигурен финансов
ресурс.
4
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.4 от рамковото
споразумение, че страните са постигнали договореност предложените от потенциалните
изпълнители цени на текстилните изделия, посочени в ценовите им оферти, да не могат да
бъдат увеличавани за срока на действие на рамковото споразумение, както и за сроковете на
действие на сключените въз основа на него договори. Рамковото споразумение не определя
всички условия, съгласно чл.93б, ал.2 и 3 ЗОП отм.), като допълването се осъществява, чрез
конкретната оферта, относно условията, които не са определени с рамковото споразумение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните са
постигнали съгласие, че възложителят има право да посочва в писменото искане по ал.2 на
чл.5, съответно поканата по ал.3 срокът, за който възнамерява да сключи договор;
артикулите текстилни изделия и количествата за определения период на доставка (по негова
преценка); да изисква за представяне от потенциалните изпълнители валиден сертификат за
качество по ISO-9001:2015 или еквивалент с обхват на дейност по предмета за поръчката-
доставка на текстилни изделия (изискването е сертификатът да е издаден от независими
лица, които са акредитираните по съответната серия европейски стандарти от ИА“БСА“ или
друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за
взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или
да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл.5а, ал.2 от Закона за националната
акредитация на органи за оценяване на съответствието); размер на гаранцията за добро
изпълнение на договора в размер на 5% от стойността му без ДДС, с изключение на
специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, за които не се изисква
гаранцията за изпълнение; подходящ срок за представяне на офертите в отговор на
поканата; дата, час и място на отваряне на офертите и покана за присъствие на представели
на потенциалните купувачи; други документи, изисквани с поканата.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните са
постигнали съгласие относно начина за избор, съгласно който възложителят назначава
комисия за разглеждането, оценката и класиране на офертите в процедурата по чл.93б, ал.З
ЗОП(отм.), по критерий “най-ниска“ цена и при спазване разпоредбите на чл.70-72
ЗОП(отм.), като комисията разглежда офертите, преценява съответствието им с
изискванията на възложителя и извършва класиране. Възложителят определя изпълнител по
реда на чл.73 ЗОП(отм.) и сключва договор с него.
Видно от споразумението страните са уговорили в раздел IV срока на
действието на рамковото споразумение - 24 месеца от неговото сключване; срокът на
действие на договорите, сключени въз основа на него; изпълнението на доставките- до 60
календарни дни, считано от датата на получаване на писмената заявка за доставка. За
обезпечаването на добро изпълнение е уговорена гаранция в размер на 5% от стойността на
договора без ДДС. В раздел X от същото, страните са уговорили основания за неговото
прекратяване - взаимно съгласие, чрез подписване на двустранно споразумение; с
окончателното му изпълнение; при неизпълнение или системно лошо изпълнение по това
споразумение и конкретния договор, възложителят има право едностранно да прекрати
5
договора с 14-дневно предизвестие. Посочили са дефиниция на използваното понятието
„системно лошо изпълнение“, което представлява по време на изпълнението на рамковото
споразумение и/ или по време на изпълнението на сключен въз основа на него договор в три
или повече случаи не изпълни задълженията по договора, което поведение не може да бъде
квалифицирано като инцидентно неизпълнение на задълженията. Посочени са и други
хипотези за прекратяване на споразумението и конкретния договор.
В разпоредбата на чл.21 страните са постигнали съгласие, че прекратяване на
рамковото споразумение има за последица прекратяване на конкретния договор със същия
изпълнител.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.11.2016
г. между страните в настоящето производство е сключен договор за обществена поръчка,
съгласно който ищецът е възложил, а ответникът, в качество на изпълнител е поел
задължението до достави описаните в чл.1 текстилни изделия, под артикулни номера от 1 до
16 в посочените количества. Задължението на изпълнителя включва доставка на тези
текстилни изделия да са изработени съгласно технически спецификации, посочени в
техническо предложение - приложение №2, неразделна част от договора и с материали,
съответстващи на приложените от изпълнителя мостри на основания плат, представени в
техническото предложение на офертата му за изпълнение на рамковото споразумение.
Страните са постигнали споразумение, изпълнението на договора да се осъществява чрез
периодични доставки след подадена от възложителя писмена заявка до изпълнителя, с
посочени артикули с количества и размерна спецификация, като е предоставена възможност
на възложителя да направи допълнителна заявка при необходимост от доставка извън
посочените заявки и количества.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че страните са
определили 12 месечен срок на договора, считано от подписването му, но не по-късно от
датата, на която изтича срокът на действие на рамковото споразумение. Уговорено е срокът
на доставката (чл.2, ал.2) да е до 60 календарни дни, считано от датата на получаване на
подадената писмена заявка от възложителя с размерна спецификация, а доставките по ал.3
на чл.1 (извънстандартните размери) да се осъществи в рамките на 30 дни след получаване
на заявката с посочените артикули и размерна спецификация. Страните са постигнали
съгласие, последната заявка, която възложителя следва да направи да е в срок не по-късно от
61 дни преди изтичане на срока по ал.1 на чл.2, като е определено мястото на доставка.
Видно от разпоредбата на чл.4 от договора страните са постигнали съгласие,
качеството на готовите изделия и на вложените в тях материали се контролира чрез анализ в
акредитирана изпитателна лаборатория (АИЛ) в рамките на ЕС, на изделия, взети по метода
на случайния подбор от доставените количества, като разходите по проведените анализи и
проби от материали и готови изделия са за сметка на изпълнителя. В разпоредбата на т.2 са
посочени количествата за анализ: за артикули от 1 до 15-ти на всеки 1 000 броя доставени
количества изделия се взема за анализ минимум 1 брой или повече по преценка на
възложителя; за артикул 16 се взема за анализ минимум 1 броя или повече по преценка на
6
възложителя, като за периода от предаване на изделията в мястото на изпълнение до
изготвяне на протокол за оценка на качеството се съставя протокол за временно съхранение,
подписан в два екземпляра от страните по договора. Ако при извършената проверката на
качеството, се установи, че текстилните изделия не съответстват на изискванията на
договора, доставката се връща на изпълнителя за негова сметка, с констативен протокол,
приложение на който е протоколът за оценка на качеството, с отразените в него
несъответствия.(чл.4, ал.8), като изпълнителят дължи неустойка за забавено изпълнение на
доставката, когато е налице просрочие на задължението. В разпоредбата на чл.11 от
договора е уговорен гаранционен срок при експлоатация 3 месеца. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че договорения размер на възнаграждението е
897 183.60 лв., с включен ДДС и франко мястото на изпълнение, която стойност е съобразна
ценовото предложение на изпълнителя. Видно от договора страните са постигнали съгласие
при липса на точно изпълнение да се дължи неустойка, която за забавено изпълнение на
доставката е в размер на 0,5% от цената на съответната доставка за всеки ден забава, но не
повече от 20% от общата цена (чл.17); при доставка на некачествено изработени текстилни
изделия (лошо изпълнение) освен задълженията по чл.265 ЗЗД, страните са предвидили, че
изпълнителят дължи неустойка в размер на 5% от стойността на некачественото
изработените изделия (чл.18); при частично неизпълнение, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 5% от стойността на неизпълнената част, възложителят дължи неустойка при
забава в плащането (чл.20). В чл.21, ал.1 от договора страните са уговорили, че
изпълнителят дължи неустойка в размер на 20% от общата цена по чл.15, ал.1 от договора
при пълно виновно неизпълнение на обществената поръчка, а в случай, че възложителят
развали едностранно договора, по вина на изпълнителя, последният дължи неустойка в
размер на 20% от общата стойност по чл.15, ал.1 от договора (чл.21 , ал.2 от договора).
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по
делото, че ищецът е изпратил на ответника, в качество на изпълнител, заявка № 1, с която са
заявени за изработка 9 997 бр. фланелки с дълъг ръкав, 7 995 бр. тениски с къс ръкав, 8 122
бр. летни трикотажни блузи с къс ръкав и 19 индивидуални поръчки, по факс, която е
получена на 25.11.2016 г., както и че срокът за изпълнение на възложената работа за
стандартните текстилни изделия е 24.01.2017 г., а за нестандартните - до 27.12.2016 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писма,
ответникът е поискал от възложителя да му предостави наръкавен знак(емблеми) за 8 133
броя летни трикотажни блузи с къс ръкав и мостра на националния трикольор (факс от
06.12.2016 г. и от 12.12.2016 г.), както и че на 19.12.2016 г. ответникът е получил 8 133 бр.
обозначителни знаци (емблеми), което се установява и от съставения двустранно подписан
приемо - предавателен протокол.
Не се спори по делото, а се установява и от представените протоколи за
временно съхранение, че ответникът е предал изработени текстилни изделия на 27.02.2017
г., на 28.02.2017 г. и на 02.03.2017 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че по метода на случайния подбор са изпратени за изследване 4 бр. тениски с къс
7
ръкав, 4 бр. лятна трикотажна блуза и 2 бр. фланелки с дълъг ръкав в двете посочени от
ищеца лаборатории (ЦИЛТИ към МО и в румънската лаборатория „Интертек“ АТИ
Лабтест- Румъния).
От представения протокол от 18.04.2017 г. за оценка на качеството на
доставените на посочените дати изделия, изготвен въз основа на направените изпитвания в
лаборатория ЦИЛТИ към МО и лаборатория „Интертек“ АТИ Лабтест- Румъния, се
установява, че по показатели общ изглед, проверка съгласно изискванията за конструкция,
съгласно утвърдени скици, проверка за правилното изпълнение на операциите по
конфекциниране на готовото изделие и размери на изделията, облеклата се приемат.
Видно от протоколите за извършен контрол на основните и спомагателните
материали, проведен от ЦИЛТИ, получен на 23.04.2017 г. и в румънската лаборатория на
07.07.2017 г. (протокол № № 2093 и 2093-И/ 22.03.2017 г. и протокол № RMNT 170013
83/04.04.2017 г.) при извършената проверка е установено, че доставените фланелки с дълъг
ръкав (цвят черен) - 9 977 бр., тениски с къс ръкав (цвят черен) - 7 995 бр. и лятна
трикотажна блуза с къс ръкав (тъмно син цвят) - 8 122 бр. и 19 броя индивидуални поръчки,
не отговарят на техническите изисквания на възложителя, договорени с ответника, като
протокола е връчен на ответника чрез обратна разписка и по факс на 04.05.2017 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след извършена
повторна проверка на качеството ищецът с протокол от 07.06.2017 г., изрично е посочил по
кои показатели не съответстват изработените стоки. За показателя „здравина на скъсване на
шева“ на лятна трикотажна блуза е измерена стойност на шев на ръкавната извивка 110 N,
което не съответства на изискването от техническата спецификация на възложителя - мин.
160 N, за показателя “здравина на скъсване на шева“ на тениска с къс ръкав е измерена
стойност на страничен шев, шев на ръкавната извивка и шев на ръкава 150 N, което не
съответства на изискването от техническата спецификация на възложителя - мин. 160 N, за
показателя “здравина на скъсване на шева“ на фланелка с дълъг ръкав е измерена стойност
на шева на ръкава 140 N, което не съответства на изискването от техническата
спецификация на възложителя - мин. 160 N, за показателя „устойчивост на обагрянето на
пот алкална“ на лятна трикотажна блуза е измерена стойност 2/3, което не съответства на
изискването от спецификацията - мин. 4/4, за показателя „устойчивост на обагрянето на пот
кисела“ на лятна трикотажна блуза е измерена стойност 3, което не съответства на
изискването от мин. 4/4, за показателя „устойчивост на обагрянето на светлина“ за лятна
трикотажна блуза с е измерена стойност 4+, които не съответства на изискването от мин. 5,
за показателя „устойчивост на обагрянето на светлина“ на тениска с къс ръкав е измерена
стойност 4+, което не съответства на изискването от мин. 5, за показателя „устойчивост на
цвета на триене мокро“ на лятна трикотажна блуза е измерена стойност 2, което не
съответства на изискването от мин.3, за показателя „устойчивост на цвета на триене мокро“
на тениска с къс ръкав е измерена стойност 2, което не съответства на изискването от мин.
3-4, за показателя „маса на единица площ“ на тениска с къс ръкав е измерена стойност 170,8
гр/кв.м, което не съответства на изискването от 150+/- 5% гр./кв.м.
8
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 26.06.2017 г.
ответникът е изпратил по факс писмо, с което твърди, че в протоколите от „Интертек“ няма
усреднени резултати, а точно вписване на стойностите, отчетени по всяка измерване, като
такива могат да се извършат само от при изследване в България.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 24.07.2017 г.
ищецът е отправил 14-дневно предизвестие за прекратяване на договора. В него е посочено,
че липсва качествено изпълнение на възложената работа, тъй като констатираните от него
недостатъци на текстилните изделия са съществени, неотстраними и правят дрехите негодни
за употреба по договорното им предназначение, както и че е налице забава в изпълнение на
ответника. В предизвестието за прекратяване на договора ищецът е отправил и искане за
връщане на получените отличителни знаци - 8 133 бр., както и е отправил изявление за
прекратяване на рамковото споразумение на основание чл.21, ал.1,т.3 от него.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 01.08.2017 г.
ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на неустойка в размер на 179 436.72
лв., което изявление е получено от ответника на 07.08.2017 г. Не се спори, а се установява и
от доказателствата по делото, че ищецът е отправил до ответника покана за връщане на
отличителните знаци; за получаване на доставените изделия на 04.09.2017 г., получена от
ответника на 05.09.2017 г.
От заключението на допуснатата и изслушана в съдебно заседание съдебно-
техническа експертиза, се установява, че по отношение на техническите параметри на
обществената поръчка изискванията към съответствието на облеклата е съсредоточено
върху характеристиките на вложените платове и спомагателни материали, чието описание е
направено в таблица 2 от заключението. Вещото лице твърди, че изпитването на образците,
взети от него е извършено в лаборатория ЦИЛТИ към МО, за да се направят стандартни
методи за изпитване, съобразно посочените в таблица 3 от заключението. В заключението си
вещото лице твърди, че от документите по делото не се установява стандарт или друг
нормативен акт, който да определи вида и предназначението на заявените и изработени
облекла, предмет на обществената поръчка. Твърди, че по подразбиране групата от облекла
са предназначени за ежедневна употреба при изпълнение на служебни задължения на
служителите на МВР, като към тях не са посочени специални защитни функции срещу дъжд,
студ, топлина, химически или биологически агенти. С оглед на това приема, че предмет на
СТЕ са свойствата, качествените показатели и съответствието на униформеното работно
облекло, като най-близката препратка към нормативен документ, който разглежда и
регламентира потребителските свойства на облеклото е БДС EN ISO 13688:2013, Защитно
облекло. Общи изисквания.
В заключението си и дадените в съдебно заседание обяснение вещото лице
твърди, че в системите за управление на качеството, основани на БДС EN ISO 9001:2015 са
определени понятията за връзката между зададените изисквания, установените
характеристики на изделията и управлението на несъответствията. Основното определение
за оценка на приложимостта на произведените изделия се отнася до допустимите
9
изменения/отклонения, които не биха въздействали неблагоприятно върху съответствието с
изискванията. Установеното и идентифицирано несъответствие на изходен елемент се
оценява спрямо възможното въздействие и несъответствието на цялото изделие. След
установяване на несъответствие се пристъпва към неговото управление и разпореждане с
изделията, което не предвижда тяхното унищожаване. Приложимостта на този стандарт като
организационно- методическа платформа за внедряване на система за управление на
качеството в организацията на изпълнителя е посочено в изходните документи по делото:
рамково споразумение „за възлагане на обществено поръчка с предмет: “доставка на
фланелки с дълъг ръкав, тениски с къс ръкав и летни трикотажни блузи с къс ръкав“ № 5785
оп - 30 – 578 р - 16746/14.09.2016 г. ( стр. 3-8 и техническо предложение (образец -
приложение№ 3 от 19.10.2016 г., стр. 2).
Вещото лице твърди, че по начина на получаване на числените стойности на
резултатите от лабораторните изпитвания образуват две групи - първата група съдържа
резултати с цифров произход от момента на измерване на зададеното свойство до
публикуване на числовата стойност на свойството върху дисплей или отпечатване на
първичен протокол от измерването, което означава, че липсва човешка намеса и протоколът
от измерването е резултат от конструкцията на измервателното устройство и приложената
преобразуваща изчислителна програма. Твърди, че тези резултати са с намален риск от
субективно влияние и с по- голяма обективна достоверност/ тежест при определяне на
общата оценка на съответствието на изделието. Втората група обхваща устойчивост на
обагрянията под въздействието на външни фактори, свързани с потреблението: пот, пране,
триене, слънчева светлина и т.н. Изпитването преминава през посочените стадии. По
зададените от възложителя група стандарти БДС EN ISO 105, Текстил. Изпитванията за
устойчивост на цвета, измерването са извършва чрез сравнение на измервания образец,
преди и след обработката. Различията се оценяват по 5-степенна сива скала или по 8-
степенна синя скала, като лаборантът записва различията по скалата, с оглед на придобитите
умения и професионален опит и в съответствие с моментното физиологично състояние. С
оглед на това вещото лице твърди, че тези резултати са с повишен риск от субективно
влияние и по-малка обективна достоверност/тежест при определяне на общата оценка на
съответствието на изделието..
Вещото лице е обективирало резултатите от двете групи изследвания в три
последователни таблици, като е посочило, че показателите са разделени на две групи-
първата - с цифров произход на числените стойности и има тежест 1.00, а втората- с
аналогов произход на числените стойности и имаща тежест – 0.75. Въз основа на това в.л. е
посочило, че максималният брой точки, които може да получи един артикул е 13.500, а
отношението на абсолютните стойности към максималната възможна стойност дава
относителната стойност на общата качествена оценка на изделието.
Извършвайки преценка на резултатите вещото лице е достигнало до извод, че
при фланелка с дълъг ръкав, артикул № 1 е равно на 96%; при фланелки с къс ръкав, артикул
№6, съответствието е равно на 95% и при тениски с къс ръкав, артикул № 11, съответствието
10
е равно на 93%. С оглед на това вещото лице дава заключение, че в изработените облекла се
установяват недостатъци по отношение на здравината на плата при пробиване със сачма, по
отношение на здравината на скрепителните шевове и по отношение на устойчивостта на
обагрянията. По отношение на здравината на пробиване със сачма, установено по стандарт
БДС 9585:1991. Материали текстилни. Платове и плетени изделия. Метод за определяне
здравината на пробиване със сачма, намалената устойчивост на плата за артикул №11,
тениски с къс ръкав, може да доведе до по-бързо износване или раздиране при рязък контакт
с остър предмет. По отношение на здравината на скрепителните шевове, определена по
стандарт БДС 13307:1978, изделия плетени. Методи за изпитване на шевовете, намалената
устойчивост на облеклото се изразява в ранното отделяне на детайлите и намален
експлоатационен ресурс на облеклото. По отношение на устойчивостта на обагрянията,
определени по групата стандарти БДС EN ISO 105- Е04:2013, текстил. Изпитвания за
устойчивост на цвета, намалената устойчивост/недостатък на дрехата се изразява в
прогресивно влошаване на началните естетически свойства, до степен на неприложимост,
като се има предвид обществената значимост на униформеното облекло в поделенията на
МВР. Вещото лице твърди, че лабораторните резултати показват приемливо отклонение,
особено за памучни платове, реактивно багрени в черно и тъмно сини цветове.
В заключението си вещото лице твърди, че тези установени несъответствия не
са съществени, тъй като не се отнасят за показатели като ергономичност, безвредност и
съвместимост с предназначението, а установените несъответствия основно са свързани със
стареенето на изделията или износоустойчивостта на униформените облекла. Преви извод,
че тези несъответствия не могат практически да бъдат отстранени, тъй като платовете не
могат да бъдат изплетени и багрени отново, фланелките не могат да се прешият, нито яките.
В заключението си посочва, че е технически възможно яките да се разшият и да пришият
нови, но това е свързано с контакт на остри предмети с трикотажния плат, а всяко срязване
или разкъсване на плетачната нишка води да разплитане и унищожаване на цялото изделие.
Твърди, че фланелките могат да се подложат на повторно багрене, но при реактивно
багрене резултатите на устойчивостта ще бъдат приблизително същите, а всеки друг вид
багрене (напр. дисперсно) ще прикрие началните отклонения, но ще излъчва остатъчно
багрило в завишена степен. С оглед на това вещото лице прави извод, че технически е
възможно отстраняването на тези несъответствия, но не е препоръчително, тъй като създава
сериозни затруднения, всяка повторна обработка, въздействие механично или химично,
намалява износоустойчивостта на влакната. По отношение на това дали констатираните
несъответствия касаят цялата продукция, вещото лице твърди, че фланелките са от
текстилно масово производство и установените несъответствия са еднакво и равномерно
разпределени сред всички изделия.
В заключението си вещото лице твърди, че установените несъответствия засягат
цялата доставка от 3-те вида фланелки, т.е. 100%, но установените несъответствия се отнасят
до частична група от показатели, 4 от общо 15, което прави 27% от показателите на общото
количество, като установените несъответствия се отнасят до намалена износоустойчивост на
11
облеклата, което се изразява по следния начин: артикул № 1, представляващ фланелка с
дълъг ръкав, износоустойчивост - 96%; артикул № 6, фланелка с къс ръкав,
износоустойчивост - 95% и артикул № 11, тениска с къс ръкав, износоустойчивост - 93%.
Въз основа на извършените проверки, вещото лице дава заключение, че доставените по
обществена поръчка фланелки с дълъг ръкав, тениска с къс ръкав и летни трикотажни блузи
с къс ръкав са годни за употреба като униформено облекло на МВР; установените
несъответствия са несъществени недостатъци, не създават риск от нанасяне на вреда при
носене и са свързани с намалена износоустойчивост на облеклата. Намалената
износоустойчивост предполага намалено потребителско ползване на облеклата и ускорена
необходимост от доставка на нови облекла за нуждите на възложителя.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е
сезиран с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 142 560 лв. - неустойка
за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
С атакуваното решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. №
365/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, че съдът е
отхвърлил предявения от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-
МВР срещу „Кар строй“ ЕООД, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 от
договор, сключен между страните на 22.11.2016 г., за заплащане на договорна неустойка в
размер на 179 436.72 лв. за пълно неизпълнение на договор, сключен между ищеца и
ответника на 22.11.2016 г., поради неоснователността му; отхвърлил е предявените от
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР срещу „Кар строй,
искове с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на 8 133 броя
наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане на тяхната
равностойност в размер на 12 606.15 лв., поради неоснователността им и е осъдил Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“- МВР да заплати на „Кар строй“
ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата от 12 02489 лв., представляваща разноски по
делото.
Релевираните от ответника основания за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърдения за необоснованост на атакуваното решение, изразяваща се в
необсъждане на навадените в исковата молба и допълнителната искова молба доводи от
ищеца. По същество релевира доводи свързани с неправилната преценка на заключението на
12
допусната съдебно-техническа експертиза. В тази връзка твърди предубеденост на вещото
лице, неправилност на изводите на вещото лице по отношение на приложимия стандарт,
оспорва изводите на вещото лице по отношение на годността на изработеното, като твърди,
че вещото лице е дало 90% несъответствие с техническата спецификация на обществената
поръчка. Твърди че е оспорил заключението, но съдът е допуснал процесуално нарушение,
ограничило правото му на защита, като не е допуснал нова експертиза. С оглед на така
наведените твърдения за незаконосъобразност на решението, предмет на въззивната
проверка, настоящия състав намира, че спорно пред настоящия състав на е тълкуването на
събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, обосновали извода му за
неоснователност на предявените искове. Така наведените доводи за незаконосъобразност на
решението съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 179 436.72 лв., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба, представляваща неустойка по чл.21, ал.1
от договор от 22.11.2016 г. и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане
на 8 133 броя наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане
на тяхната равностойност в размер на 12 606.15 лв.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя
функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при
липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която
изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди,
които не се покриват от неустойката. Неустойката може да бъде уговаряна за различни
форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна неустойка за
забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. С разпоредбата на чл.21, ал.1 от
сключеният между страните договор страните са уговорили неустойка за пълно виновно
неизпълнение. Тълкувайки така посочената разпоредба, при условията на чл.20а от ЗЗД,
настоящият състав намира, че така уговореното обезщетение (неустойка) има компенсаторен
характер, т.е. същото е дължимо само при пълното неизпълнение на поетите с договора
задължения от страна на изпълнителя.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че следва да се произнесе
дали от доказателства по делото се установява такова пълно неизпълнение на поетите с
договора от 22.11.2016 г. задължения по договора. Видно от разпоредбата на чл.1, ал.1 от
сключеният между страните договор изпълнителят е поел задължението да достави
13
текстилните изделия, подробно описани, изработени съгласно техническите спецификации,
посочени в техническото предложение, представляващо приложение №2, неразделна част от
договора и с материали, съответстващи на приложените от изпълнителя мостри на основния
плат, представени в техническото предложение на офертата му за изпълнение на рамковото
споразумение.
От доказателствата по делото се установява, че с отправеното изявление за
прекратяване на договора ищецът се е позовал на неотстраними съществени недостатъци,
което прави изработените артикули негодни за договорното им предназначение, както и че
изпълнителят е изпаднал в забава повече от 15 дни, което дава основание за прекратяването
на договора без предизвестие. Задълженията на изпълнителя по процесния договор за
обществена поръчка са посочени в техническото предложение (общи и специални
задължения по отделните артикули) в общ вид и чрез посочване материала, изпълнението на
шевовете, тегло на материала и размер на бието и яките, с допустимостотклонението за
тегло на материала. В техническите спесификации възложителят е определил още 11
критерия за качествено изпълнение на поръчката. С оглед на това и във връзка с
твърдението за лошо изпълнение, приравнено на пълно такова, преценките какво конкретно
включва като съдържание всеки от дължимите резултати и от там, дали е налице точно
изпълнение от страна на изпълнителя, ответник в настоящето производство, както и ако има
отклонение от дължимото, то води ли до неполезност на изработеното за кредитора, следва
да се извърши на плоскостта на чл. 20, чл. 63, чл. 261, ал. 1 ЗЗД и чл. 302 ТЗ, като се
установи конкретния обхват на дължимото по всяко едно задължение на изпълнителя на
база на целта, която следва да се постигне, чрез изпълнението на отделното задължение при
полагане на грижата на добрия търговец (търговец със средни знания и опит в съответната
област). За установяването на факта на изпълнението пред първоинстанционния съд е
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, както и са представени писмени
доказателства (протокол от 18.04.2017 година за оценка на качеството на доставените на
посочените дати изделия, изготвен въз основа на направените изпитвания в лаборатория
ЦИЛТИ към МО и лаборатория „Интертек“ АТИ Лабтест- Румъния). В заключението си,
подкрепено и от писмените доказателства (представените протоколи от лабораторни
изпитвания на артикулите) вещото лице дава заключение, че установените несъответствия се
отнасят до частична група от показатели, 4 от общо 15, което прави 27% от показателите на
общото количество. Установените несъответствия се отнасят до намалена
износоустойчивост на облеклата, което се изразява по следния начин: артикул №1,
представляващ фланелка с дълъг ръкав, износоустойчивост - 96%; артикул №6, фланелка с
къс ръкав, износоустойчивост - 95% и артикул №11, тениска с къс ръкав, износоустойчивост
- 93%. С оглед на подробно описаните критерии за сравняване прави изводи, че доставените
по обществена поръчка фланелки с дълъг ръкав, тениска с къс ръкав и летни трикотажни
блузи с къс ръкав са годни за употреба като униформено облекло на МВР; установените
несъответствия са несъществени недостатъци, не създават риск от нанасяне на вреда при
носене и са свързани с намалена износоустойчивост на облеклата. Намалената
износоустойчивост предполага намалено потребителско ползване на облеклата и ускорена
14
необходимост от доставка на нови облекла за нуждите на възложителя. С оглед на това
заключение настоящият състав намира, че не е налице лошо изпълнение, приравнено на
пълно неизпълнение, при което няма обект на приемане. Само установяването при
условията на пълното и главно доказване, че е налице лошо изпълнение, приравнено на
пълно неизпълнение, при което няма обект на приемане следва да се ангажира
отговорността на изпълнителя за заплащането на компенсаторната неустойка, уговорена
между страните в разпоредбата на чл.21, ал.1 от договора.
По отношение на наведените твърдения за липса на безпристрастност и
непрофесионализъм на вещото лице, настоящият състав намира, че същите не следва да се
обсъждат, с оглед липсата на ангажирани доказателства в тази насока. Релевираните доводи
за неправилна преценка се основават на твърдения на страната като „много е опасно да се
носят изделия със занижени стойности на пот, тъй като потта се екстрахира в кожата на
служителя и предполага възникването на кожни реакции и обриви, което прави изделията
негодни за използване и носене от служителите на МВР“. Преценката на качеството на
изработеното е извършена от вещото лице, като се е позовало не само на предвидените
технически споразумения и спецификации, но и на утвърдените стандарти за работно
облекло.
По изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводи на
съда, настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно в
тази част и като такова следва да се потвърди.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД съдът намира, че същите за основателни по следните съображения:
Липсва спор между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с разпоредбата на чл.28, ал.1 от сключеният договор страните са уговорили възможност
възложителят да прекрати договора с писмено уведомление без предизвестие, когато
изпълнителят забави изпълнението на задължение по този договор с повече от 15 дни. В
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно
преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по
причина, за която последният отговаря. Предвид диспозитивният характер на разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, страните по договора биха могли да уговорят и други условия за
развалянето му. С изявлението за извънсъдебно разваляне на договора изправната страна
упражнява свое потестативно право, като е необходимо изявлението да достигне до
неизправния длъжник. Ирелевантно е дали изявлението за разваляне на договора е
направено преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл. и в случаите, когато
предмет на делото е реституция на даденото при сключване или по време на действие на
договора, до настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на
договора.
15
Упражняването на правото на изправната страна по договора да отправи
волеизявление за едностранното му разваляне, следва да се разграничава от възможността за
едностранно прекратяване на договора, както и от настъпване на последиците от
развалянето - отпадане с обратна сила на договорната връзка - чл. 88, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Хипотезите, при които се касае за упражняване на право за прекратяване на договора,
принципно не изискват да е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от
страна на длъжника. Определянето на характера и правната квалификация на
волеизявлението, като правно действие, е от компетентността на съда, като същият не е
обвързан от наведените от страните квалификации. При определяне на характера на
волеизявлението, съдът дължи преценка на обстоятелствата, сочени като основание за
преустановяване на облигационната връзка и съобразно тази преценка следва да изведе
извод дали в полза на изправната страна е възникнало потестативното право да развали
договора и то към момента на упражняването на това право. В горния смисъл са
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия - решение по т.д.
№ 60/2010 г., решение по т.д. № 1109/2012 г., решение по т.д. № 2804/2015 г. и решение по
т.д. № 1037/2016 г., послужили като основание за допускане на обжалването. Цитираната
практика се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Тълкуването на уговорката
между страните при условията на чл.20а от ЗЗД дава основание да се приеме, че макар и да
са използвали термина „прекратяване“, действителната воля на страните е създаването на
отделна разпоредба, даваща основание за разваляне на сключеният договор при виновно
неизпълнение на поето от изпълнителя задължение, което е продължило повече от 15 дни,
правещо изпълнението безполезно.
В задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 51 от 10.09.2010
г., постановено по т.д. № 32/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 29 от 13.04.2011 г.,
постановено по т.д. № 396/10 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012 г.,
постановено по т.д. № 116/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 03.07.2012 г.
постановено по т.д. № 307/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че когато се твърди разваляне
на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението, настъпила
в резултат на забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат на
виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в
тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от
изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Настоящият състав
споделя възприетото в създадената постоянна съдебна практика разрешение, като намира, че
продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме,
че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса му в резултат
на забавата следва да бъде обосновано и доказано. В конкретния случай ищецът не сочи
други основания извън твърденията, че изработените стоки не отговарят на уговореното,
поради което твърди, че е налице пълно неизпълнение. От друга страна липсва спор, че е
налице забава в изпълнението, продължила 15 дни, но тази забава само по себе си не би
могла да обоснова отпадането на кредиторовия интерес. Артикулите е следвало да бъдат
доставени/предадени до 24.01.2017 г., а същите са предадени на възложителя на 27.02.2017
16
г., на 28.02.2017 г. и на 02.03.2017 г., т.е. преди настъпването на летния сезон. С оглед на
предмета на договора, както и от поетото задължение от ответника да изработи фланелка с
дълъг ръкав, фланелка с къс ръкав и тениска с къс ръкав, които са част от униформеното
облекло, носено през лятото от служителите на МВР, настоящият състав намира, че интереса
на кредитора от приемането на изпълнението не е отпаднал. Липсата на такъв интерес от
приемане на изпълнението, даваща основание за преустановяване на договорната връзка е
основание да се приеме, че ищецът е упражнил правата си законосъобразно.
С оглед на изложеното и предвид липсата на елемент от фактическия състав на
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД (наличието на отпаднало
основание), крайните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователност на така
предявеният иск следва да се споделят.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба против
допълнителното определение:
По отношение на така подадената въззивна частна жалба съдът намира, че
същата е подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С атакуваното определение от 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът
не е уважил подадената молба за изменение на постановеното решение над сумата от 500
лв., до претендирания размер от 2 296 лв.
В частната жалба се твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че
договореното и заплатено възнаграждение е малко над определения минимум, както и че
допълнителните плащания са направени с оглед явяването на 8 съдебни заседания и
направените разноски за това. Безспорно съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09 юли 2004
г. за минималните размера на адвокатските възнаграждение е предвидено, че при защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. С атакуваното определение съдът е уважил молбата на ответника,
като е присъдил още 500 лв. към адвокатското възнаграждение за явяване в повече от две
съдебни заседания, като се е съобразил с разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата и
направено възражение за прекомерност. Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, с оглед изхода на
спора. Ето защо и предвид направеното възражение за прекомерност въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 5 370.85 лв., представляваща
разноски за един адвокат.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДА решение № 261 234 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 365/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, като правилно и
законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.10.2021 г., постановено по т.д. № 365/20
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът
не е уважил подадената молба за изменение на постановеното решение над сумата от 500
лв., до претендирания размер от 2 296 лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-
МВР, със съдебен адрес гр.София, ул.“Княз Борис 1 №124 да заплати на „Кар строй“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9010, район
„Приморски“, ул.“Царевец“№38, вх.“А“, ет.З, ап.7, със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Страхил
Войвода“№14, адвокатска кантора „Д.“, чрез адв. В. Д. сумата от 5 370.85 (пет хиляди
триста и седемдесет лв. и осемдесет и пет ст.) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18