№ 404
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500132 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по две въззивни жалби, предявени от А. С. Т., ЕГН **********,
чрез адв. Драгомир Димитров, със съдебен адрес: гр. София, ул. ,,Граф
Игнатиев“ №14, ет.3 и от ,,Ангара Груп-1“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. ,,Меден Рудник“, бл.82, вх.В,
ет.6, ап.59, представлявано от Николай Самуилов Самуилов, ЕГН
**********, чрез адвокат Виктор Трифонов Тодоров от САК, с адрес за
съобщения: гр. София, ул. „Професор Н. Михайлов“ № 7, вх.Б, ет.1, ап.2,
против Решение № 1319/21.06.2022г., постановено по гр. дело №8395/2021г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено по
отношение на ,,Ангара Груп-1“ ООД, че съществува вземане в полза на А. С.
Т., ЕГН ********** в размер на 10500 евро, представляваща неустойка по
чл.4, ал.3 от сключеното между тях споразумение от 09.06.2019г., дължима за
периода от 30.03.2021г. до 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.08.2021 г. до окончателното плащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №2197/01.09.2021 г. по ч.гр.д.№6118/2021г. по описа на РС - Бургас.
1
Със същото решение, съдът е отхвърлил предявения от А. С. Т., ЕГН
**********, установитилен иск по чл.422 от ГПК, в частта, с която се иска да
бъде прието за установено, че ,,Астана Строй“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с,,Меден рудник“, бл.82, вх.В,
ет.6, ап.59 и Н. С. С., ЕГН **********, дължат на А. С. Т. солидарно с
,,Ангара Груп-1“ООД, сумата от 10500 евро, представляваща неустойка по
чл.4, ал.3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019г., дължима за
периода 30.03.2021г. - 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.08.2021 г. до окончателното плащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №2197/01.09.2021 г. по ч.гр.д. №6118/2021г. по описа на РС - Бургас,
като е разпределил разноските между страните.
С въззивна жалба вх.№27717/02.08.2022г. против Решение №1319 от
21.06.2022г. постановено по гр. дело №8395/2021г. по описа на Районен съд -
Бургас, подадена от А. С. Т., се изразява недоволство от така постановеното
съдебно решение, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск по
чл.422 от ГПК, за приемане за установено, че ,,Астана Строй“ ООД и Н. С. С.,
дължат на А. С. Т. солидарно с ,,Ангара Груп-1“ ООД, сумата от 10500 евро,
представляваща неустойка по чл.4, ал.3 от сключено между тях споразумение
от 09.06.2019г., поради забава. Жалбоподателят намира решението в
обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като
при постановяването му не са съобразени разпоредбите на ГПК, относно
доклада по чл.146 и правомощията по чл.236 ал.2 относно мотивите. Излага
аргументи. Цитира съдебна практика по отношение на изготвянето на доклада
по делото. Твърди, че първоинстанционния съд, след изготвяне на доклада, е
разширил предмета на делото. Иска се отмяна на решението на районния съд
в обжалваната част и удовлетворяване на претенцията. Моли съда за
изготвяне на нов доклад, в който да се включат и съответните части от
молбата докладвана в открито съдебно заседание на 28.04.2022 г. и да бъде
направено ново разпределение на доказателствената тежест между страните.
Моли да се приеме за безспорно установено между страните, че за
задължението по чл.4 т.4 от споразумението от 09.06.2019 г. да се внесе и
поддържа в специално открита банкова сметка, която да служи за
обезпечаване на задължението на „Ангара Груп-1“ за заплащане на неустойка,
както и да се допълва тази сума, когато наличността по нея падне до 4500
2
евро или по-малка сума. Поддържа жалбата в съдебно заседание. Представя
писмени бележки.
С въззивна жалба депозирана от ,,Ангара Груп-1“ ООД с управител
Николай Самуилов Самуилов, чрез адвокат Виктор Тодоров от САК, се
изразява недоволство от постановеното решение в частта, с която съдът е
уважил иска по чл.422 от ГПК, като моли съда да го отмени и отхвърли
претенцията, респективно над сумата от 3750 евро от предявения иск. Излага
подробни съображения. Твърди, че споразумението е в противоречие със
закона и добрите нрави и претендира нищожността му. Счита, че сумата за
неустойка е прекомерна като се позовава на чл.26 от ЗЗД. Развива
съображения, че съдът би могъл да приеме, че неустойка се дължи за
едногодишния срок от сделката, а след изтичане на една година, доколкото
увеличението не може да се вземе предвид с оглед нищожността на тази
клауза, то неустойка е дължима по 750 евро на месец, а не както е уговорено
между страните.
В срока предвиден по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от А. С. Т., с който същата се оспорва изцяло. Във
въззивната жалба липсва каквото и да е обсъждане на мотивите на решението
във връзка с релевираните с молбата от 27.04.2022 г. възражения за
нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави. Счита, че е
налице солидарност в сключеното между страните споразумение. Излага
подробни съображения за потвърждаване на решението в тази му част.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и следващите от
ГПК.Пред Районен съд - Бургас е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД.При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК,
съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е започнало с подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като БРС в производство по
ч.гр.д. №6118/2021 г. е издал заповед №2197 от 01.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжниците
,,Астана Строй“ ЕООД, ,,Ангара Груп-1“ ООД и Н. С. от гр. Бургас да
заплатят солидарно на кредитора А. С. Т. от гр. София сумата от 10500 евро –
3
главница, представляваща обезщетение за забава получаването на разрешение
за ползване на апартамент СОС с идентификатор 68134.301.240.1.22,
дължимо за периода от 30.03.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2021 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, както и сумата от 1248,72 лева – разноски в заповедното
производство. След подадено възражение от страна на длъжниците,
въззивникът А. Т. е предявил срещу дружеството „Астана Строй“ ЕООД, Н.
С. и „Ангара Груп-1“ ООД настоящия иск с правно основание чл.422 и чл.415
от ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е счел
претенцията за основателна спрямо „Ангара Груп – 1“ ООД, тъй като
съгласно сключеното на 09.06.2019 г. споразумение между дружеството и А.
Т. и по-специално чл.4 ал.3, дължимата неустойка възлиза на сумата от 10500
евро за периода 30.03.2021 г. - 30.08.2021 г., а по отношение на другите двама
ответници – Н. С. и „Астана Строй“ ЕООД, тълкувайки разпоредбата на чл.4
ал.4 от споразумението е стигнал до извод, че същите не дължат заплащане на
неустойка, а задълженията им са свързани с гарантиране изпълнението на
поетото задължение в предходната алинея от „Ангара Груп – 1“ ООД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е
изяснил изцяло делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи,
които се споделят от БОС, който на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първата инстанция.
Няма спор по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег.№8384, нот.дело № ***/**** г. на нотариус
Ина Живкова с № 701 на НК „М Строй Констракшън“ ЕООД е продало на
въззивника Т. описания в споразумението от 09.06.2019 г. апартамент,
представляващ СОС с идентификатор 68134.301.240.1.22, за който е
отбелязано, че е в завършеност „груб строеж“. С нотариален акт № **, том **,
рег.№****, нот.дело № ***/**.**.**** г. на нотариус Христина Влахова, рег.
№628 по регистъра на НК, продавачът по предходния нотариален акт е
учредил в полза на „Ангара Груп – 1“ ЕООД договорна ипотека върху
собствени на „М Строй Констракшън“ ЕООД недвижими имоти, находящи се
в гр. София.
4
Пред първоинстанционния съд е представен предварителен договор от
09.06.2019 г. между „Астана Строй“ ЕООД и въззивника Т., с който
продавачът Т. се е задължил да продаде собствените си 19,5% идеални части
от поземлен имот, находящ се на адрес: гр. София, Красно село, ул. „Генерал
Тотлебен“ № 19, което в последствие се е осъществило на 28.06.2019 г. с
нотариален акт № ***, том *, рег.№8378, нот.дело № ***/**** г. на нотариус
с рег. № 701.
Представеното споразумение от 09.06.2019 г. е сключено между
„Ангара Груп -1“ ЕООД /към настоящия момент ООД/ и А. С. Т. в качеството
му на купувач, като страните са се договорили изпълнителят в чиято полза е
вписана договорна ипотека върху недвижимия имот да съдейства на купувача
да закупи притежаван от „М Строй Констракшън“ ЕООД недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „Одрин“ № 135, изграден в степен на
завършеност „груб строеж“, нанесен в КК и КР на гр. София като сграда с
идентификатор 68134.301.240.1. Процесният апартамент №22 е на две нива,
разположен на пети и шести етаж в сградата, с обща застроена площ от 197,08
кв.м., с идентификатор 68134.301.240.1.22, ведно с мазе № 22 от 2,25 кв.м.,
9,40% идеални части от общите части на сградата, представляващи 30,46
кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, като купувачът се е задължил да плати
цената от 391000 лева по сметка на изпълнителя. В споразумението съгласно
чл.4 ал.3 е уговорено изплащане на неустойка, като „Изпълнителят гарантира
на купувача, че обектът ще получи разрешение за въвеждането в
експлоатация в срок от шест месеца от датата на изповядване на сделката в
нотариална форма и при забава в този срок дължи на купувача обезщетение в
размер на 750 евро месечно за периода от изтичане на шест месеца от датата
на изповядване на сделката до една година от същата. При забава с повече от
една година, неустойката се удвоява за всяка следваща година.“. Именно тази
уговорка между страните е послужила като основа за предявяване на
претенцията по делото.
Що се отнася до искането за отмяна на решението в отхвърлителната
му част, съдът при спазване изискванията на чл.20 от ЗЗД, досежно
тълкуването на договорите и като взе предвид ал.4 на чл.4 от споразумението
между „Ангара Груп – 1“ ЕООД и А. Т., намира, че „Астана Строй“ ЕООД и
Н. С. не следва да се считат за солидарни длъжници по претенцията за
5
неустойка. В ал.4 изрично е посочено, че „За обезпечаване на задължението
на изпълнителя по предходния текст /ал.3/ страните се договарят да открият
специална банкова сметка, в която да бъде внесена сумата от 9000 евро,
служеща като обезпечение на задълженията за неустойка по предходния
текст. При наличие на предпоставките за получаване на неустойка, купувачът
има право да усвои получи съответната сума за всеки месец поотделно. При
достигане в тази сметка на сумата от 4500 евро, изпълнителят е длъжен да я
допълни до първоначалния размер в петнадесетдневен срок от достигане на
сумата от 4500 евро или по-малка сума.“. След тази алинея е добавен следния
текст: „За изпълнение на задължението на изпълнителя по горната точка,
солидарно със същия отговарят Н. С. С. и „Астана Строй“ ЕООД“.
Първоинстанционният съд е тълкувал тази разпоредба в смисъл, че
същата ограничава действията на последните две лица до гарантиране
изпълнението на задължението на „Ангара Груп-1“ ЕООД, но не ангажира
задължения на останалите два правни субекта, досежно солидарна
отговорност по плащане на процесната неустойка. По мнение на настоящата
инстанция, макар и в края на споразумението от 09.06.2019 г. пред името на
Н. С. като физическо лице да е посочено отбелязване „солидарен длъжник“,
то същият е такъв заедно с „Астана Строй“ ЕООД, но само за изпълнение на
посоченото в ал.4 от споразумението, т.е. задължение за откриване на
специална банкова сметка в която да бъде внесена сумата от 9000 евро и
същата да се поддържа, задължение което така и не е изпълнено. В този
смисъл Н. С. и „Астана Строй“ ЕООД е следвало да поддържат наличност до
9000 евро по откритата по споразумение между страните банкова сметка, от
която купувачът А. Т. е можел да усвоява месечно дължими суми за
неустойка, но не и при завеждане на претенция за неплатена неустойка да
иска неустойка от посочените за солидарни длъжници Н. С. и „Астана Строй“
ЕООД, както е в случая. Това налага обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
По отношение на въззивната жалба на „Ангара Груп-1“ ООД насочена
срещу установителната част на атакуваното решение и с оглед позоваването
на нищожност на споразумението досежно уговорената неустойка, поради
противоречие с добрите нрави- чл. 26 от ЗЗД, в частта за периода при забава с
повече от една година, както и с оглед липсата на уговорен краен срок, съдът
6
намира същата за неоснователна. Поетото задължение от „Ангара Груп-1“
ООД за заплащане на неустойка не е нищожно, а произтича от поетото
задължение от дружеството да осигури обезщетение при неспазване на
посочения в споразумението между страните срок за предаване на процесния
имот. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на
ОСГТК на ВКС, продължителността на времето, за което се дължи неустойка
е в зависимост от неизпълнението на неизправната страна по договора,
поради което към момента не се касае за свръхпрекомерност на неустоичната
клауза, още повече, че заплатената от въззивника-ищец сума за недвижимия
имот възлиза на 390000 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че
постановеното решение от първоинстанционния съд като правилно и
законосъоразно следва да бъде потвърдено.
И двете страни са направили искания за присъждане на разноски, но с
оглед резултата по делото съдът намира, че разноските следва да останат за
страните така, както са направени.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1319/21.06.2022г., постановено по гр.
дело №8395/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7