Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №84

 

гр. Русе 30.4. 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 9.4. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               М.ВЕЛКОВА

                                                                           ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.т.д. № 77 по описа за 2019 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             Д.Д. *** е обжалвала решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 4975/2018 г.,с което предявеният срещу нея иск е уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да отхвърли предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Ответното търговско дружество иска от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е частично основателна.

                             По делото не е спорно,че по ч.гр.д.№ 2283/2018 г.на РРС на основание чл.410 ГПК срещу М.Р. и жалбоподателката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за солидарно заплащане на сума,дължима на „Профи кредит България“ по договор за потребителски кредит.Своевременно е направено възражение само от солидарния длъжник Д.И.-по отношение на кредитополучателя М.Р. заповедта е влязла в сила.

                             В развитото производство по иска по чл.422 ГПК е установено,че ответника по жалбата е предоставил на М.Р. кредит в размер на 2500 лв.с посочени условия за дължимата лихва и начина на погасяването му,както и избран Пакет за купуване на допълнителни услуги в размер на 1875.12 лв.Общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза 5584.32 лв.От данните по извлечението от сметка към ДПК/л.49/по кредита са направени десет пълни и една непълна погасителна вноска/общо в размер на 2349.90 лв./,след което длъжниците са изпаднали в забава.Към 11.7.2018 г.остатъчното задължение по кредита е 3220.11 лв.,за която сума искът е уважен.Според чл.12.3 от Общите условия при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни,настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника за това-условие,с което длъжниците са се съгласили.За това възражението на жалбоподателката по този въпрос е несъстоятелно.

                             Основателно е обаче възражението за наличието на неравноправна клауза в договора,за наличието на каквато съдът има задължение да следи и служебно.

                             Съгласно чл.21 ал.1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза н договора,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,е нищожна.В чл.10а ал.2 от същия закон изрично е регламентирана забраната за де изисква заплащането на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.С процесния договор страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги,свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга,гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,срещу определено възнаграждение,което в случая е равно на почти две трети от размера на кредита.Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия,обслужващи усвояването и управлението на кредита,поради което не могат да се приемат за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК.“Услугите“по допълнителния пакет по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора/по т.2,3 и 4/,а тази по т.1 е задължение на кредитодателя по усвояване на кредита.Уговореното възнаграждение за пакета заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК,тъй като не представлява заплащане на услуга,а реално представлява прикрити разходи по кредита и би се довело до надвхърляне на ограниченията на закона по максимален размер на ГПР.Освен това с процесното споразумение е уговорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя,т.е.то е дължимо само за „възможността на предоставянето“на изброените услуги и без значение дали те ще се ползват от потребителя или не.

                             На основание изложеното въззивният съд намира клаузата в споразумението за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги нищожна,поради което не се дължи от жалбоподателката.Общият размер на задължението по ДПК е 3709.20 лв.,от която следва да се приспадне сумата 2344.90 лв.,която тя е изплатила за погасяване на кредита.Искът се явява основателен до размер на сумата 1364.30 лв.Като е уважил иска в по-голям размер,районният съд е постановил неправилно решение за горницата,което следва да се отмени в тази част и искът да се отхвърли.

                             Предвид изложеното въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 15/3.1.2019 г.,постановено по гр.д.№ 4975/2018 г.на Русенски районен съд в частта,в която искът на „Профи кредит България“ЕООД-София против Д.Д. *** за установяване на парично вземане към нея е уважен над сумата 1364.30 лв.и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.

                             КОРИГИРА дължимите от Д.И. разноски на 90 лв.за ч.гр.д.№ 2283/2018 г.и на 200 лв.за първоинстанционното производство.

                             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

                                                                   Членове: