№ 2135
гр. Варна, 29.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100102349 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на обективно и кумулативно
съединени искове от К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, СО „***“, местност „***“
№528 срещу Прокуратурата на Република България, административен адрес гр. София,
бул. „***.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
По предварителните въпроси досежно правната квалификация на иска, съдът
намира, че следва да намери приложение ТР №1/27.11.2023г., постановено по
тълкувателно дело №1/2022г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че по реда на чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, се дължи обезщетение за накърняването на всички права и
неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право
на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената
държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление.
Съдът намира, че доколкото с посоченото тълкувателно решение се прие, че при
произнасяне по искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът следва да определи и
обезщетение по реда на чл.2бЗОДОВ в глобален размер, както и доколкото по реда на
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се включват обезщетения за всички нарушени права в т.ч. и
право на свободно придвижване, когато то е засегнато вследствие упражнена държавна
принуда, то следва да отмени разпореждането № 6210/14.12.2023г. постановено по
делото, с което на ищеца за дадени указания да разграничи множеството искове, като
формулира по всеки от тях отделен петитум, като приеме, че е сезиран с два обективно
кумулативно съединени иска по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, която квалификация е възприета
и с определение № 13/08.01.2024г., постановено по в.ч.гр. дело № 10/2024г. по описа на
Апелативен съд – Варна, постановено във връзка с производство по чл. 83, ал.2 ГПК,
1
което се разви по настоящото дело.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6210/14.12.2023г., постановено по гр. дело № 2349/2023г.
на ВОС, в частта, с която със същото са дадени указания на ищеца да разграничи
множеството искове, като и да формулира по всеки от тях отделен петитум, на осн. чл.
253 ГПК.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:
Производството по делото е образувано въз основа на обективно и кумулативно
съединени искове от К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, СО „***“, местност „***“
№528 срещу Прокуратурата на Република България, административен адрес гр. София,
бул. „*** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в глобален размер от
200000 лева за причинени неимуществени вреди, от които 80000 лева за причинени
му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му
обвинение за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано
досъдебно производство №19/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, което е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, за вредите в резултат
на разглеждане на досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР –
Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление
по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, продължило извън разумния срок за периода
23.01.2021г.-11.07.2023г., съответно сумата от 120000 лева /като част от общата тава от
200000 лева/ за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания
вследствие наложени му по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на
МВР – Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което са му били наложени
мерки за неотклонение – „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. –
03.02.2021г., както и „Домашен арест“ за периода 03.02.2021г. – 03.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
28.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като и да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на
791,67 лева представляващи законната лихва за периода 02.06.2021г. – 23.12.2020г.
върху сумата от 5000 лева представляваща предадена от ищеца „Гаранция в пари“ по
наложена му мярка за неотклонение по досъдебно производство № 49/2021г. по описа
на ОД на МВР – Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ .
2
В исковата молба се излагат твърдения, че на 23.01.2021г. ищецът е привлечен в
качеството му на обвиняем по ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна за
престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК. Досъдебното производство е
образувано с първото действие по разследване на 23.01.2021г., като същото с
постановление на прокурор е прекратено на 11.07.2023г. Излагат се твърдения, че
продължителността на процесуално – следствени действия по образуваното ДП
№49/2021г. за периода 23.01.2021г. – 11.07.2023г., нарушава правилата за разглеждане
на делото в „разумен срок“ по смисъла на §6 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, както и правото на ЕС. От така образуваното и прекратено
досъдебно производство, което е продължило в нарушение на правилата за
приключване в разумен срок, се посочва, че са претърпени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, като е наранена честта и достойнството на ищеца, така
и неговото добро име. Ищецът се намирал в резултат от тези действия на ответника в
безизходица, страдал е от липса на справедливост и е изпитвал притеснения.
По същото ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна на ищеца е взета
МНО „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г.-03.02.2021г., която в
последствие е била изменена с МНО „Домашен арест“, за периода 03.02.2021г. –
03.06.2021г. Твърди, че наложените му мерки за неотклонение са влошили психичното
му здраве, като му е поставена и диагноза „Разстройство в адаптацията – прогресиращо
депресивно разстройство“, което му заболяване посочва, че е причинено от
неоснователното му задържане.
Излагат се твърдения, че на 20.06.2021г. ищецът е направил опит да сложи край
на своя живот, като е прерязал вените си с нож, в резултат на което е бил приет по
спешност в болнично заведение.
По посоченото ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна е взета и МНО
„Парична гаранция“ в размер на 5000 лева, която посочва, че е внесена, при което за
периода от 02.06.2021г. до 23.12.2022г. Твърди, че е претърпял имуществени вреди под
формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху главницата от 5000
лева по внесената парична гаранция.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер.
Излагат се възражения, че от образуваното ДП № 49/2021г. по описа на ОД на
МВР – Варна, ищецът не е претърпял неимуществени вреди, доколкото към
23.01.2021г., Т. е бил признат за виновен по НОХД №3755/2019г. на ВРС, по НОХД №
3012/2019г. на ВРС и НОХД № 3124/2019г. по описа на ВРС. По отношение на ищеца
до 23.01.2021г. наред с посоченото ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, са
водени и други досъдебни производство, както следва: ДП № 540/2017г. и ДП №
19/2018г. по описа на 5-то РПУ при ОД на МВР – Варна, както и ДП № 2633/2017г. по
3
описа на Първо РПУ при ОД на МВР – Варна. Излага възражения, че за причинените
му неимуществени ищецът е сезирал съда, за което са образувани гр. дело №
6698/2019г. на ВРС във връзка с ДП № 540/2017г., № 5354/2019г., 6697/2019г., №
6696/2019г., № 170/2019 и № 853/2023г., по описа на ОС – Варна.
Посочва, че изложените от ищеца обстоятелства досежно причинени му
неимуществени вреди вследствие действия на ответника и в частност поставената
диагноза „разстройство в адаптацията“, съответно изложените твърдения за налични
суицидни мисли, както и съпътстващите ги доказателства досежно установяване на
тези твърдения са обстоятелства, на който ищецът се е позовал и по по-рано
образуваното гр. дело № 853/2023г. на ОС – Варна.
Наложената по ДП №49/2021г. МНО поддържа, че не може отрицателно да
повлияе на ищеца, предвид това, че считано от 15.10.2021г. той е започнал да търпи
наказание „лишаване от свобода“, което му е наложено с присъда по НОХД №
110/2019г. по описа на ВОС, като до този момент е търпял МНО „Домашен арест“ по
това производство, за което е осъден.
Възразява досежно твърденията, че е нарушен разумния срок за приключване на
ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, като поддържа, че същото е
приключило в сроковете визирани в разпоредбата на чл. 234 НПК.
По отношение на предявения иск за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди посочва, че предадената по ДП
№49/2021г. парична сума под формата на гаранция от 5000 лева не е била част от
неговия патримониум, а същата е внесена от пълномощника му адв. К. Д., при която
намира, че дори и да бъда допуснато, че са настъпили вреди, то те са за трето лице, за
които ответникът не носи отговорност.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че му е повдигнато му обвинение за
престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно
производство №19/2021г. по описа на ОД на МВР, че на 11.07.2023г. досъдебното
производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца. В
негова тежест е да докаже, че продължителността на процесуално – следствените
действия по досъдебното производство е обхванало периода 23.01.2021г.-11.07.2023г .,
както и че по това досъдебно производство са наложени МНО „Задържане под стража“
за периода 23.01.2021г. – 03.02.2021г., както и „Домашен арест“ за периода 03.02.2021г.
– 03.06.2021г. В негова тежест е да докаже, че от така наложените срещу него действия
по ДП № 49/2021г. са му причинени неимуществени вреди, като и техния размер. В
негова тежест е да докаже, че са му нанесени имуществени вреди от воденото
досъдебно производство под формата на пропуснати ползи, като указва, че ищецът
4
следва да докаже, че със сигурност неговото имущество е следвало да се увеличи с
процесната сума, която се претендира под формата на имуществена вреда. В негова
тежест е да установи, че предадените като парична гаранция средства в размер на 5000
лева са били част от неговия патримониум.
В тежест на ответника е да докаже онези правопогасяващи и правонамаляващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В негова тежест е да
докаже, че в рамките на процесния период /21.01.2021г. до 11.07.2023г./, за който е
образувано ДП №49/2021г. на ОД на МВР – Варна до неговото прекратяване срещу
ответника са водени и други досъдебни производства, съответно повдигани са му
обвинения за наказуеми деяния от общ характер, както и че в този период същия е бил
признат за виновен, съответно му е наложено и съответното наказание, което той
изтърпява.
СЪОБЩАВА НА ОСН. ЧЛ. 155 ГПК НА СТРАНИТЕ СЛУЖЕБНО
ИЗВЕСТНИЯ НА СЪДА ФАКТ, че ищецът на 14.08.2018г. с постановление по ДП
№19/2018г. по описа на Пето – РУ – гр. Варна, е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление от общ характер, че за същото е внесен обвинителен акт от
ВРП, по което обвинение е оправдан с присъда №141/30.06.2022г., постановена по
НОХД №2024/2021г. на ВРС, потвърдена с решение от 25.10.2022г. постановено по
ВНХД №1065/2022г. на ВОС, както и че във връзка с оправдателната присъда на ищеца
и проведеното наказателно производство при твърдения за нарушен разумен срок е
образувано гр. дело № 853/2023г. на ВОС, което съдебно производство към настоящия
момент е висящо.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца
посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на
неимуществените вреди, които се твърди, че са нанесени на ищеца с оглед
образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 49/2021г. по описа на
ОД на МВР – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на служебни справки от
НАП, НОИ и Затвора – Варна, доколкото не се посочва от страната, какви относими
факти и обстоятелства ищецът ще установява със същите.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с исковата молба
писмени доказателства от ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от Варненска районна прокуратура
досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, във връзка с
прокурорска преписка № 957/2021г. на ВРП.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства от ответника.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване за послужване
на: гр. дело № 6696/2019г. на ВРС, гр. дело № 6698/2019г. на ВРС и гр. дело №
5354/2019г. на ВРС, доколкото ответникът с отговора на исковата си молба прилага
като писмени доказателства по делото постановените по посочените дела съдебни
решения. Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че е недопустимо по
настоящото дело да бъдат приемане доказателства, които са били събирани при или по
почин друго съдебно производство.
ИЗИСКВА по искане на ответника препис от постановен окончателен
съдебен акт по: НОХД № 1042/2018г. на ВОС; по гр. дело № 6697/2019г. на ВРС; по
гр. дело № 18986/2019г. на ВРС, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частта
за изискване на посочените дела в цялост, доколкото е недопустимо по настоящото
дело да бъдат приемане доказателства, които са били събирани при или по почин друго
съдебно производство.
НАСРОЧВА производството по гр.д. №2349/2023г. по описа на ВОС, ХІ състав за
11.07.2024г. от 10.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните - К. Т. Т., чрез
адв. Д. и Варненска окръжна прокуратура, заедно с препис от настоящото
определение.
На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба от ответника и
доказателствата към него.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6