№ 3664
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504497 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Софийски районен съд срещу решение
от 13.01.2022 г. по гр.д. №8613/2021 г. на Софийски районен съд, 72 състав, с което е
призната за незаконна и е отменена заповед №АС-17/12.01.2021 г. на председателя на
Софийски районен съд, с която на ищеца А. Г. М. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл.187 ал.1 т.3 КТ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски по делото и държавна такса по сметка на СРС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушение на
конкретни трудови задължения от страна на ищеца. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства е установено извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, а
при издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание са спазени
изискванията на КТ и е съобразена тежестта на извършеното нарушение. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Г. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната уволнителната заповед отговаря
на изискванията на чл.195 ал.1 КТ /съдържа всички задължителни реквизити/, чл.194 КТ
/спазени са преклузивните срокове за налагане на наказанието/, чл.193 ал.1 КТ
/работодателят е приел писмените обяснения на ищеца/.
На ищеца е вменено извършването на следното нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187 ал.1 т.3 КТ, а именно: несвоевременно уведомяване чрез телефон на вещо лице за
отлагане на заседанието на 19.11.2020 г. по НОХД №14052/2016 г. на СРС, 133 състав.
По делото не се оспорва от ищеца, че не е извършила вмененото и
действие/бездействие – не е уведомила по телефон вещо лице по цитираното НОХД за
отлагане на насроченото о.с.з., спорно е единствено дали това представлява нарушение на
трудовата дисциплина, респ. дали за служителя е съществувало задължение де уведомява
вещите лица по телефон за отсрочване на насрочено о.с.з.
Неспазването на техническите и технологичните правила по чл.187 т.3 КТ е само по
себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-съществения
елемент на трудовото правоотношение – престирането на работна сила. Фактическият
състав на това нарушение може да бъде осъществен както с бездействие, така и с действие,
но правилата, установяващи конкретните изисквания за правилно изпълнение на
2
възложената работа, следва да са установени ясно и да са стигнали до знанието на работника
или служителя – напр. чрез длъжностната характеристика, чрез вътрешни правила,
утвърдени от работодателя, чрез заповед на работодателя, чрез нормативен акт и др.
Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява за съдебните секретари в СРС да е съществувало задължение за своевременно и
приоритетно уведомяване на участниците в съдебните производства, каквито са и вещите
лица, за отлагане на насрочените о.с.з. по телефон или ел. път. В чл.55 ал.1 ПАС са уредени
задълженията на съдебните секретари, като в т.10 е въведено задължението им да изготвят
призовките по отложените дела, а в т.15 – да извършват и други дейности, указани в този
правилник и възложени им от административния ръководител на съда или от съдебния
администратор. Със сочената и представената по делото заповед №АС-156/29.04.2020 г. на
председателя на Софийски районен съд е въведено призоваване за о.с.з. предимно по
електронен път /т.1/ и изпращането на призовки, съобщения и книжа по наказателни дела
към АС „ВПСК“ за връчване на призовкари да се извършва след изчерпване на
възможностите за връчване по телефон или факс /т.4/. Тази заповед не въвежда каквито и да
е задължения за съдебните секретари за „своевременно уведомяване по телефон“ при
отлагане на о.с.з., а само указва начина за призоваване по принцип. Липсват обаче каквито и
да е въведени правила за уведомяване на участниците в производството при внезапно
отлагане на насрочено о.с.з., респ. за съдебните секретари не се въведени по-различни от
описаните по-горе задължения за призоваване по отложените дела, респ. за т.нар.
своевременно уведомяване.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание е незаконно и поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между въззиваемия и адв. Р. Д., според което въззиваемият е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 600,00 лв. Съгласно ТР №6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4 Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
3
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20004848/13.01.2022 г., постановено по гр.д.
№8613/2021 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на А. Г.
М., ЕГН **********, адрес: с. Бистрица, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от
600,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4