РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500149 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
и
ОТ: М. В. Д., ЕГН: **********
и адрес: ***,
ЧРЕЗ пълномощника си адв. В. К.
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 261114 от 01.11.2021 г., постановено по
гр. дело № 78/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
С жалба с вх.№ 277828 от 26.11.2021г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 5
000,00 лв. до 15 000,00 лв. главница и съответната част лихви и разноски. Сочи се, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в обжалваната му част и се
моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което присъденото
обезщетение да бъде намалено до размера от 5 000,00 лв., ведно със законовата лихва и
1
разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по постановеното дело от
съдебно-медицинското заключение не се установява връзката между ПТП и настъпилите
травми, предмет на иска, както и липсват убедителни данни за определяне на справедлив
размер на обезщетението. Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство не
било доказано в нужната пълнота наличието на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на дружеството, тъй като посочените от ищцата травматични увреждания не
са документирани при проведен непосредствен преглед след настъпване на инцидента.
Жалбоподателят е изложил обстоен анализ на всяко от твърдените за настъпили
травматични увреждания, като се е аргументирал защо счита, че същите не са налице. Сочи
се, че първоинстанционният съд неправилно е приравнил терминът „клинична пътека“ с
реално настъпилата травма, като е обосновал решаващият си извод въз основа на
противоречивата документация, представена към исковата молба. В жалбата се твърди още,
че ищцата не е успяла да докаже наличието на твърдените травматични увреждания,
доколкото липсват медицински документи и образни изследвания, които да установяват
твърдените травми.
Жалбоподателят твърди, че присъдената сума на ищцата за обезщетение е
прекомерно завишена и не отговаря на закона и установената трайна съдебна практика. В
подкрепа на това, посочва съдебна практика, като твърди, че обичайно при установени
значително по-тежки увреждания съдът присъжда обезщетение в пъти по-малък размер
спрямо процесния.
В обобщение жалбоподателят пледира първоинстанционното решение да бъде
частично отменено, като бъде постановено ново, с което да бъде намалено присъденото
обезщетени до размера от 5 000,00 лв., ведно със законовата лихва и разноски за разликата,
като бъдат присъдени и направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
М. В. Д., чрез пълномощника си адв. В. К. от ПАК, е подала отговор на въззивната жалба, с
който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Според посоченото в
отговора съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като са обсъдени
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Възразява се срещу твърденията на
жалбоподателя за наличие на противоречия в медицинската документация, като сочи, че
същият е имал възможност да релевира възраженията си в хода на първоинстанционното
производство.
С жалба с вх.№ 278231/13.12.2021г. ищцата М. Д. оспорва първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 15 000,00 лв. до 18
000,00 лв. Твърди се, че определеното от съда обезщетение в размер на 15 000,00 лв. е
несъразмерно с претърпените болки и страдания от ищцата, които макар и не трайни, са
изисквали дълъг период от време за възстановяване. Жалбоподателката счита, че
първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени в т.11 от
ППВС № 4/68 г. и установената практика на Върховен касационен съд по реда на чл.290
ГПК, като е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да е оценил в
достатъчна степен всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД факти и обстоятелства.
В допълнение се сочи, че съдът е следвало да вземе предвид и икономическата конюнктура
в страната при формиране на решаващият си извод за размера на дължимото обезщетение.
В заключение се иска отмяна на решението в обжалваната му част, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.Г., е депозирал отговор за въззивната жалба, като оспорва същата
изцяло. Сочи, че исковата претенция не отговаря на икономическата конюнктура в страната,
на ППВД № 4/68 г. както и твърдяната вреда. Отново се анализират твърдените травматични
увреждания, като същите се анализират със събраните в производството доказателства. В
2
заключение се изразява становище, че въззиваемият поддържа вазражението за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, доколкото същата не е била с предпазен
колан по време на настъпване на ПТП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател „Бул Инс“ АД, не изпраща
представител, с писмена молба, депозирана преди дата на съдебното заседание, моли да бъде
отменено атакуваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно,
при подробно изложени съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Жалбоподателката М. Д., чрез адв.К., пледира за отхвърляне жалбата на „Бул Инс“
АД и за уважаване на жалбата на доверителката й.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от
ответната страна, като моли за определяне на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗА.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че на ***, около 22:30 ч., по
път 1003, общ. ***, с посока на движение от с. *** към с. ***, е настъпило ПТП, при което
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** е нарушил правилата за
движение, тъй като се е движел с несъобразена скорост спрямо релефа на местността,
загубил е контрол над автомобила, напуснал е пътя вдясно и се е блъснал в „БМВ ХЗ“ и
имот с адрес ***. В резултат на произшествието, на М. Д., последната като пасажер на задна
дясна седалка в автомобил „Фолксваген Голф“, са причинени телесни повреди. Съставен е
Протокол за ПТП № ***, в който са посочени допуснатите нарушения от страна на шофьора,
обстоятелствата, причините и условията, при които е настъпило произшествието. Съставен е
още и акт № *** за установяване на административно нарушение, издадено на Р.А.Д., с ЕГН
**********, във връзка с процесното ПТП, настъпило на *** в гр.***.
Във връзка с настъпилото произшествие е било образувано и водено НОХД №
1541/2019 г. на РС-Перник, по което е постановена Присъда № 896/26.11.2019 г., като не е
установено по делото дали същата е влязла в законна сила.
Установено по делото е още, че към датата на процесното произшествие между
ответното дружество „ЗД БУЛ ИНС“ АД и собственика на лек автомобил марка/модел
„Фолксваген Голф“, с рег. № ***, управляван от собственика Р.А.Д., е бил налице валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ***, валидна до ***.
По делото е представената обширна медицинска документация, а именно епикриза,
издадена от МБАЛ „***“; медицинска документация, включваща история на заболяване №
***; Лист за преглед № *** на пациент М. В. Д.; Скала за оценка на кома; Резултат от
компютърно-томографско изследване на глава от ***, Лист за преглед от *** с посочена
диагноза „мозъчно сътресение“; Направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни
процедури №***/***с насочваща диагноза „мозъчно сътресение“ и посочен „спешен“
прием; Резултати от ПКК от ***;Температурен лист; Кардиограма от *** ; Резултати от
рентгенография на таз – лицева и профилна проекция, издадена от д-р И.М.-Т. от ***
Представени са и медицински документи от ЦСМП – ***, във връзка с настъпилото ПТП на
***, а именно: извлечение от „Книга за повикванията на станцията на бърза медицинска
помощ“; Амбулаторен лист № ***, издаден от доц. д-р А.Ж.К.; Амбулаторен лист № ***,
издаден от Д.А.; четири броя етапни епикризи, издадена от д-р В. Ч..
С оглед приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което
3
съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите специални
знания, са описани болките и страданията, които е преживяла ищцата както към момента на
произшествието, така и по време на последвалото възстановяване и лечение. Вещото лице е
посочило, че ищцата е претърпяла болки в увредените области, които през първите 30 дни от
лечението са били с по-голям интензитет, като също така е изпитвала неудобство и
дискомфорт в хигиенно-битово отношение, поради наличието на шина на дясна колянна
става и необходимостта от придвижване с помощни средства. В заключение посочва, че не
са установени трайни последици от получените увреждания при настъпилото ПТП.
По делото е прието и заключение на комплексна съдебна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, което също се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено, от лица с необходимите специални знания. Видно от изложеното в заключението,
ищцата М. Д. не е била с поставен предпазен колан, като експертът е посочил, че при
положение, че пострадалата е била с него, получените травматични увреждания биха били в
по-лека степен. Относно механизмът на настъпване на травматичните увреждания,
експертът д-р С. посочва, че същите са резултат от действие на твърд тъп предмет.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната експертиза,
която съдът намира за обективна, изготвена от компетентно лице, притежаващо
необходимите знания, претърпяното на *** ПТП се е отразило негативно на психичното
здраве на ищцата, тъй като същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с
полученото Посттравматично стресово разстройство. Относно последиците за здравето й,
експертът посочва, че Д. е търпяла психични страдания и неудобства за период от минимум
14 месеца, които следва да отслабват и изчезват постепенно в зависимост както от
индивидуалните адаптационни и възстановителни способности, така и от наличието или
липсата на нови провокиращи психотравмата фактори.
В хода на производството пред Районен съд – Перник са събрани и гласни
доказателства от близки на Д. – майка й и сестра й, които съдът е ценил при спазване на
изискванията на чл. 172 ГПК. След извършеният анализ на изложеното от тях, се
установява, че и двете свидетелки са формирали своите впечатления относно обективното
състояние на ищцата в резултат от настъпилия инцидент въз основа на лични наблюдения,
пряко и непосредствено. От показанията им се установява, че и двете са били на мястото на
инцидента непосредствено след настъпването му, като са заварили Д. в безпомощно
състояние, в безсъзнание. Относно получените травми, и двете сочат, че Д. се е придвижвала
с помощно средство – патерица за период от около 4 месеца, като за възстановяване на
нормалната й походка било необходимо още време. Свидетелката П. Д. допълва, че заради
травмите сестра й не е можела да взима участие в изяви като ***, в каквито преди инцидента
участвала обичайно. Свидетелките сочат още, че Д. не е посещавала редовно училище, като
се е налагало да учи вкъщи, поради затрудненията с придвижването й. Относно процеса на
възстановяване, свидетелките с категоричност твърдят, че за продължителен период след
инцидента Д. е изпитвала физически дискомфорт, болки и затруднения в ежедневните
дейност, като и силно чувство на страх, включително и при преминаване в близост до
мястото на инцидента.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита сочат на
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането. Преките
искове срещу застраховател, визиран в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са за
обезщетение на имуществени и за обезщетение за неимуществени вреди, като към
последните се причислява всичко, свързано с лишаване на увредения от пълноценното
човешкото съществуване и активности. Отделните болки, страдания, неудобства и т.н. не
представляват самостоятелни основания за водене на множество преки искове срещу
съответния застраховател, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие -
в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание, различаващо се
4
единствено от това за претендиране на обезщетение за другите - имуществените, вреди от
един и същ гражданскоправен деликт.
Възникването на спорното право по този иск предполага наличието на основните
елементи от състава му, а именно наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на ПТП, както и всички елементи на деликта - виновно и
противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях. За да възникне в полза на ищеца
вземане за застрахователно обезщетение следва да са установени причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания
вследствие на получените травматични увреждания и настъпилите в резултат на тях
усложнения.
След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба, депозирана от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, се явява редовна и
процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Въззивната жалба, депозирана от М. Д., се явява редовна и процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
И пред настоящата съдебна инстанция страните не се спори, че към датата на ПТП –
*** за МПС „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № *** при ЗД „Бул Инс“ АД. Не се спори и за фактите и
обстоятелствата около настъпването на ПТП, а именно: на ***, около 22:30ч., по път 1003,
общ. ***, с посока на движение от с. *** към с. ***, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка/модел „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***, е
нарушил правилата за движение /чл. 21, ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на
движение е превишил стойността на скоростта за МПС от категория „В“ в извън населено
място - 90км/ч., като е управлявал със 100км/ч.. Обстоятелствата около настъпването на
произшествието се потвърждават и от представената в хода на първоинстанционното
производство присъда № 896/26.11.2019 г. по НОХД № 1541/2019 г. на РС-Перник;
протокол от 30.10.2018 г. за разпит на М. В. Д. като свидетел по досъдебно производство №
488/2018 г.; акт № *** за установяване на административно нарушение, издадено на Р.А.Д.,
с ЕГН **********, във връзка с процесното ПТП, настъпило на *** в гр. *** с МПС
„Фолксваген Голф“, с рег. № ***, с водач Р.А.Д. и возещи се в лекия автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ***, пътници- ищцата М. В. Д., Р.Р.П. и И.Г.П.; протокол за ПТП № ***/***
В настоящото въззивно производство спорен е въпросът за размерът на
обезщетението, което се дължи на ищцата за претърпените от нея болки и страдания.
Въз основава на съвкупната преценка на събираните по делото доказателства,
обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка, настоящият състав споделя решаващия
извод на първоинстанционния съд, че са установени елементите от фактическия състав на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД за
претърпените от ищцата вреди в резултат на ПТП от ***, в гр.***, а именно към датата на
ПТП е налице валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите при ответника, както и е налице причинно-следствената връзка между
деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие получените
травматични увреждания от инцидента, с оглед на което съдът приема, че
правопораждащите претенцията на ищцата факти са доказани по делото, както правилно е
посочил и Районен съд - Перник.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Предмет и на двете въззивни жалби е размерът на присъденото обезщетение, като и
двете страни сочат, че същото не е съобразено с претърпените болки и страдания и
принципа за справедливост, уреден в чл.52 от ЗЗД.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
че определеното от съда обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на закона,
икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практиката на ВКС.
Изхождайки от вида, характера и степента на установените по делото увреждания,
продължителността и интензитета на търпените болки и страдания от Д. през периода на
възстановяване, ограниченията и неудобствата в битов и социален план, същите правилно са
дали основание на първоинстанционният съд да приеме за справедливо обезщетение в
присъдения размер от 15 000,00 лв. Настоящият състав намира така определеното
обезщетение за справедливо и съобразено със създадената при действието на чл.290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение
№83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. №
916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. Решение №
176 от 30.12.2016 г. по т. д. № 1834 / 2015 г. и Решение №108/06.07.2017 по дело №436/2016
на ВКС, ТК, I т.о. и дадените в Постановление № 4/1968г.
По аргумент от гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователно и
наведеното от М. Д. възражение, че присъденото й обезщетение е в занижен размер,
доколкото не е съобразено с тежките травми, получени от последната при инцидента.
Първоинстанционният съд е взел в предвид както получените травматични увреждания в
техния характер и интензитет, така и моралните измерения на болката и страданията,
претърпени от ищцата. В допълнение на тази оценка, съдът е отчел и конкретните
обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, като е достигнал
до определянето на едно справедливо по размер обезщетение. При проверка за правилността
на първоинстанционното решение в тази му част, настоящият състав съобрази и актуалните
към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които дори и да
нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат
съобразявани от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също така
съобрази и създаденият от съдебната практика в редица съдебни актове, послужили като
ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, и в
сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. При съвкупната преценка на
всички тези обстоятелства, горепосоченият паричен еквивалент за претърпените от ищеца
неимуществени вреди ще репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени от
нея, както правилно е приел първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция, след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправните разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, следи служебно - дори ако тяхното нарушение не е въведено,
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
6
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на разноски, въззивният съд за да се произнесе взе
предвид следното:
С оглед резултата от обжалването, и оставянето без уважение на подадените
въззивни жалби, настоящият състав счита, че разноските в настоящото производство следва
да останат за страните така както са ги направили.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261114/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 78/2021
г. на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните на основание чл. 280, ал. 3, т. 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7