Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………./…………………2021г.гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Елена
Янакиева
при секретаря Оля Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №1248 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез процесуален представител
адв. П.И., в която в условията на кумулативно обективно съединяване са
предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Община Вълчи дол, при допълнително уточнено
искане в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020г.: 1/ За присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер от 1500 лв. вследствие на осъществено от служители на Община
Вълчи дол незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизвършване на пълна
проверка в регистъра на населението, както и в регистрите за актовете за
гражданско състояние, преди издаване на удостоверение за наследници изх. №
4/04.02.2011г.; 2/ За присъждане на обезщетение в размер от 500 лв. за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на
Община Вълчи дол, осъществено по същия начин; 3/ Присъждане на обезщетение в
размер от 1500 лв. за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие
на служители при Община Вълчи дол, изразяващо се в издаване на удостоверение за
наследници, изх. № 4/04.02.2011 г.; 4/ обезщетение в размер от 700 лв. за
причинени неимуществени вреди от осъществено незаконосъобразно действие на
служители на Община Вълчи дол по издаване на удостоверение за наследници изх. №
4/04.02.2011 г., при начален период на обезвреда 04.02.2011 г., когато е
издадено удостоверението за наследници изх. № 4 от 04.02.2011 г. , като този
начален момент е относим към твърдението за осъществено незаконосъобразно
действие до предявяване на исковата молба. Съответно по отношение на искането
за осъществено незаконосъобразно бездействие, периодът на обезвреда е заявен от
датата на подаване на заявлението за издаване на удостоверението за
наследници до 04.02.2011 г., когато
същото е издадено, ведно с лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното заплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът е наследник на съпрузите Г.Ц.Г. и И.К.Г., като такъв е претърпял вреди
от издаването на незаконосъобразен акт – удостоверение за наследници
№4/04.02.2011г., послужило за целите на доброволна делба, обективирана в
Договор за доброволна делба № 199, том, II, рег. № 976.
Изложени
в исковата молба са следните факти: Съпрузите Г.Ц.Г. и И.К.Г. са имали четири
общи деца- Ц. Г. Ц.., К.Г. Ц.., Т.Г. З.и Р.Г. М.. С Определение
№320/15.05.1948г. по ЧГД №188/1948г. Варненски областен съд е допуснал
осиновяването на К.Г. Ц.от Н.А.Н.и Й. Н.А..
След смъртта си К.Ц.е оставил наследници Г.К.Г. и Д.К.Г.. На 10.05.2011г. е извършена
доброволна делба на имотите, оставени в наследство от общия наследодател Г.Ц.Г..
Съделители по договора са били ищецът, останалите наследници по закон, както и
синовете на осиновения К.Г. Ц.., доколкото са посочени в неправилно, според
ищеца издаденото от Община Вълчи дол, удостоверение
за наследници на Г.Ц.Г. изх. № 4/04.02.2011г., послужило за целите на делбата.
Видно от удостоверението, като наследник по закон е вписан К.Г. Ц.и неговите
низходящи Г.К.Г. и Д.К.Г.. Ищецът релевира твърдение, че от една страна К.Г. не е вписан като пряк
наследник на И.К.Г., съпруга на Г.Ц.Г.. От друга страна обаче К.Г. фигурира
като наследник на осиновителите си. По силата на осъществената на 10.05.2011г.
доброволна делба, низходящите на осиновения К.Г. Ц.– Г.К.Г. и Д.К.Г. са
получили дял от имотите, оставени в наследство на наследодателя Г.Ц.Г..
Ищецът
твърди, че за извършеното осиновяване е научил през 2019г., когато по негова
жалба е образувана преписка вх. №601/2019г. по описа на Районна прокуратура –
Девня, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство.
В съдебно заседание ищецът редовно уведомен, се
представлява от адв. И., която поддържа исковата молба по претенцията за
присъждане на главници и лихви от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Моли исковата
молба да бъде уважена, ведно с уточненията, направени с допълнителни молби.
Претендира присъждане на разноски. В писмени бележки с.д. № 1650/01.02.2021г.,
депозирани от процесуален представител, се поддържа исковата претенция, като
доказана и се излагат подробни съображения в тази връзка.
Ответната
страна – Община Вълчи дол, чрез юрисконсулт Н.Б., оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Прави възражение за погасяване на претенцията по
давност. Твърди, че една от предпоставките за уважаване на предявените искове
не се констатира, а именно не е обявена незаконосъобразността нито на
действието, нито на бездействието, нито на административния акт. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки
с.д. № 2230/10.02.2021г. от процесуален представител, с които моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Отново се излагат
подробни доводи, че исковата претенция е погасена по давност, отправя се искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Варна дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Изразява
становище за изтекла погасителна давност. Излага твърдение, че удостоверението
за наследници не е обжалвано. Освен това счита, че предвид допустимата
възможност в ЗИДО към 1948г. за непълно осиновяване и предвид обстоятелството, че непълно
осиновения и неговия наследник могат да наследят по закон непосредствено само осиновителя,
а не и неговите наследници, води до отсъствие на правен интерес.
След преценка на събраните по делото доказателства,
в аспекта на установените чрез тях факти и релевантни разпоредби, съдът намира
за установено от фактическа страна, следното:
Ищецът Ц.Г.Г. е наследник на лицето Г.Ц.Г., роден
1903г., видно от приетото Удостоверение за наследници изх.№ 44/09.09.2019г.
/л.12 от делото/.
С Декларация за наследници №4/04.02.2011г.
/л.107 от делото/, подадена от ищеца Ц.Г.Г.
е очертал кръга на наследници на наследодателя Г.Ц.Г., в която като наследник е
посочен и К.Г. Ц./син/ и е поискал издаването на удостоверение за наследници на
наследодателя. Издадено му е удостоверение за наследници от същата дата №4/04.02.2011г.
от Кметство с. Изворник /л. 108 от делото/, съгласно което починалият Г.Ц.Г. е
оставил следните наследници: Ц. Г. Ц./син/, К.Г. Ц./син/, Т.Г. З./дъщеря/ и Р.Г.
М./дъщеря/.
На
10.05.2011г. е сключен договор за доброволна делба на наследствени земеделски
земи, възстановени по ЗСПЗЗ №199, том II,
рег. №976/10.05.2011г. /л. 8 от делото/. В края на договора за доброволна делба
са изброени няколко удостоверения за наследници, които са представени, сред тях
е и Удостоверение № 4/04.02.2011г. Чрез доброволната делба са разделени
останалите в наследство от наследодателя Г.Ц.Г., роден 1903г., земи и недвижими
имоти. Договорът е сключен между Р.Г. М./дъщеря на наследодателя/, Г.К.Г. /син
на К.Г. Ц../, Д.К.Г. /син на К.Г. Ц../, И. Ц..а Х. /дъщеря на Ц. Г. Ц../, С.Б.Г.
/съпруга на Г.Ц.Г. - внук/, Ц.Г.Г. – ищец /син на С.Б.Г. и Г.Ц.Г./, С. Г. С..
/дъщеря на С.Б.Г. и Г.Ц.Г./, Б. Г.Г. /дъщеря на С.Б.Г. и Г.Ц.Г./ и Д. М. Н. /дъщеря на Т.Г. Златева/. При сключване на
договора за доброволна делба наследниците на К.Г. Ц.– Г.К.Г. и Д.К.Г.
получават: Г. К.Г. става изключителен собственик на земеделски
имот ПИ №******, находящ се в с. Изворник, област Варна, местност „Чукур кору“,
с площ 6,14 дка, а Д. Г. е заявил, че е получил в уравнение на дела си друго
имущество, собственост на наследодателя.
По делото е представена стр. 3 от Държавен
вестник, брой 143/21.06.1948г. /л. 7 от делото/. Видно от представеното копие ,
с Определение №320/15.05.1948г. по
частно гражданско дело №188/1948г., съдът е допуснал осиновяването на К.Г. ***
от Н.А.Н.и Й. Н.А.. От удостоверения за
наследници №№13/10.07.2020г. /л.42 от делото/ и 12/10.07.2020г. /л. 43 от
делото/, съответно на Н.А.Н.и Й.К.Н., ведно с удостоверение за идентичност на
лице с различни имена изх. № 63/10.07.2020г., е видно, че като техен наследник
е вписан К.Г. Ц... Представено е и удостоверение за раждане № 0097/05.07.1928г.
на лицето К.Г. Ц./л. 63 от делото/, от което се установява, че като майка е
вписана Й. Н.А., а като баща Н.А.Н.
От представените по делото регистри на
населението том I, стр.
45 /л. 90/ става ясно, че като член на семейството на Г.Ц.Г., роден 1903г., е
вписан К.Г. Ц.- син, както и децата на същия. На л. 92 от делото е приложен
регистър на населението том Х, стр. 196, от който е видно, че в семейството на Н.А.Н.фигурират
само той и неговата съпруга Й.К.Н..
По делото е представено и Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство № 601/29.10.2019г. на Районна
прокуратура Девня. Преписката е образувана по жалба на Ц.Г.Г., за това, че през
2011г. при нотариус в гр. Девня, при извършване на делба на наследствени имоти Г.К.Г.
в участвал в делбата без правно основание за това.
По искане на ищеца по делото е прието като доказателство заключение на
съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от страните.
Експертизата дава
заключение, че поземлен имот с идентификатор -------, Област Варна, Община
Вълчи дол, с. Изворник, местност Чокур Кору, частна собственост, земеделска
територия, категория 3, НТП нива, площ 6150 кв. м. е със стойност, определена
по метода на пазарните аналози към дата 10.05.2011г., 3051,00 лв. Пазарната
стойност, определена от вещото лице към датата на завеждане на иска е 11 148,00
лева. В открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020г., вещото лице е
уточнило, че в посочения в заключението интернет сайт www.zemi.bg е
направила справка към настоящия момент, а към 2011г. и 2020 г. е използвала
реални сделки.
В открито съдебно заседание, проведено на
25.01.2021г. са разпитани като свидетели Б. Г. Г. ва и Д. М. Н. . От
обясненията на свидетелите се установява, че към датата на сключване на
договора за доброволна делба са знаели, че К.Г. е осиновен. Св. Б. Г.Г. твърди,
че когато извършвали делбата пред нотариуса оспорвали кръга на наследниците, но
нотариусът възразил с довод, че
наследниците са вписани като такива в Удостоверението за наследници.
Заявява, че от много години се знаело за осиновяването, „ от както се помни“
знаела, че е осиновен, „ съответно всички роднини- по-големи, по-малки знаят“.
Св.Б.
също е категорична, че по време на сделката към 2011г., ищецът също е знаел за
осиновяването. Въпреки това са сключили договора за доброволна делба.
При
така установената фактическа обстановка, по допустимостта на иска съдът формира
следните правни изводи:
Характерен елемент за ангажиране на
отговорността на съответния административен орган е наличието на отношения на
субординация, който поставя физическото
лице в положение на непосредствена зависимост от решението на органа.
По същество с предявения иск, с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищеца претендира присъждането на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за които твърди, че са
породени от осъществено спрямо него непозволено увреждане от служители при Община Вълчи дол в рамките на осъществяваната от тях административна дейност.
Съдът счита, че предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи пораждането и надлежното упражняване на правото на иск
от ищеца и не са налице процесуални пречки, които го изключват.
По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е
определена и процесуална пасивна легитимация, която следва да бъде спазена и за
наличието на която съдът следи служебно. Този извод произтича от въведения
специален ред, по който се ангажира отговорността на държавата ,
чрез нейните органи - преки причинители на увреждането. Цитираната правна норма
определя не само страните по материалното правоотношение, но и лимитивно
определя и носителите на процесуалното правоотношение, вкл. страните, които
могат да бъдат ответници по исковете. Съгласно чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. В конкретния случай Ц.Г.Г. е ищец по предявения иск, тъй като твърди, че е
претърпял вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на служители при Община Вълчи дол. Общините имат процесуалното качество надлежна
страна - ответник в процеса, тъй като са органи със статут на ЮЛ, в чиято структура са назначени служителите, от чиито
незаконосъобразни действия и бездействия ищецът твърди, че е претърпял вреди.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответника са легитимирани да са страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
По основателността на предявения иск:
За да възникне право на обезщетение, в полза на ищеца,
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са необходими няколко кумулативно съществуващи
предпоставки : трябва да е настъпила вреда, която може да бъде имуществена или
неимуществена, като вредата включва както реално причинените щети, така и
пропуснатите ползи. Необходима предпоставка е вредата да е настъпила от
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, като трябва да има
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда.
За да се ангажира отговорността на Общината по
специалния ред на чл.1 ЗОДОВ, т.е за да се породи право на иск в полза на
засегнатото от бездействията на администрацията лице, то следва неговите права
и интереси да са накърнени вследствие административно-разпоредителна й дейност.
Само тогава, само при изпълнение на такъв род дейност администрацията заема
властническо положение по отношение на гражданина, има доминиращо положение в
правната връзка и се обосновава необходимостта от засилена и облекчена защита
на интересите му, като намиращ се в подчинено положение.
В конкретния случай Цв.Г. твърди, че е претърпял вреди
от:
- осъществено
от служители на Община Вълчи дол незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в
неизвършване на пълна проверка в регистъра на населението, както и в регистрите
в актовете за гражданско състояние, преди издаване на удостоверение за
наследници изх. № 4/04.02.2011г. В тази част е остойностил размера на исковата
си претенция на 1500лв.;
- причинени неимуществени
вреди от осъщественото незаконосъобразно бездействие на служители на Община
Вълчи дол, в извършване на същата проверка. Този иск е в размер от 500 лв.;
- причинени имуществени вреди от
незаконосъобразно действие на служители при Община Вълчи дол, изразяващо се в
издаване на удостоверение за наследници, изх. № 4/04.02.2011 г. Този иск е в
размер на 1500 лв.;
- причинени неимуществени
вреди от осъществено незаконосъобразно действие на служители на Община Вълчи
дол по издаване на удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011 г. Този иск е
в размер от 700лв.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на
държавата, съответно общината, по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна
отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на
посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който
може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в
административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени
средства.
В конкретния случай се
установява, че Декларация за наследници №4 /л. 107 от делото/ е подадена на 04.01.2011г.
и съгласно изявление на процесуалния представител на ответна страна,
обективирано в молба с.д. №14486/19.11.2020г. /л. 128 от делото/, декларацията
е с характер на заявление за издаване на удостоверение за наследници и друг
документ с наименование „заявление“ не се съдържа по преписката.
Удостоверение за наследници № 4 /л. 108 от делото/ е
издадено на същия ден - 04.02.2011г.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация /Обн., ДВ, бр. 67 от 28.01.2011 г./ регистрите на населението в
общините се поддържат върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е
Локална база данни (ЛБД) "Население", които са част от ЕСГРАОН, а
съгласно ал. 2 на същия закон въз основа на регистрите на населението се
издават удостоверения от общинската администрация, съответно редът за
издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 11, ал. 2/
изм./
Съгласно
чл. 1, ал. 2 от ЗГР /Обн., ДВ, бр. 67 от 28.01.2011 г./ гражданска регистрация
е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско
състояние и вписване на лицата в регистрите на населението, а съгласно ал. 3 на
същия закон гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице,
които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството
на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение,
родство, постоянен адрес и др.
По делото
са приети копия на регистрите на населението /л.90 от делото/, относно записванията,
отбелязванията и заличаванията по партидите на лицата Г.Ц.Г., роден 1903г., от
които е видно, че лицето К.Г. Ц.е вписано като син на същия, съответно Г.К.Г.
фигурира като внук. По делото са представени и копия на регистрите на
населението /л.92 от делото/, относно записванията, отбелязванията и
заличаванията по партидите на лицата Н.А.Н.и Й.К.Н., от които е видно, че
лицето К.Г. Ц.не фигурира като техен син.
Издаването на удостоверение за наследници
представлява административна услуга по смисъла на създадения с §19, т.2 от ПЗР на АПК § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. На осн. § 8 от ПЗР на АПК за административните услуги се прилагат нормите в кодекса
за издаване и обжалване на
индивидуални административни актове.
Издаването на удостоверение за наследници
по същество съставлява издаване на удостоверителен административен акт
на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, с който се удостоверяват факти
с правно значение в резултат на извършена проверка в регистрите на населеното
място и посочени в същите наследници по
закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт.
Съдържанието на удостоверителния
административен акт, какъвто представлява удостоверението за наследници, не може да бъде обжалвано пред
съда, а само по административен ред по чл. 81, ал.2 от АПК /по аргумент от чл.128, ал.1, т.8 АПК/.
От доказателствата по делото и от изявление на
процесуалния представител на ищеца, направено в открито съдебно заседание, проведено
на 05.10.2020г., се установява по безспорен начин, че удостоверение за
наследници №4/04.02.2011г. не е оспорено по надлежния ред. Освен това не са налице и данни
за проведено разследване, във връзка с евентуалното невярно съдържание на
удостоверението за наследници, както и наличието на вина на длъжностно лице за
това. Съдът намира твърдението на процесуалния
представител на ищеца, направено в о.с.з., проведено на 05.10.2020г./ л.98/, че
са разбрали за издаденото удостоверение за наследници едва при сключване на
договора за доброволна делба, за неоснователно. По делото безспорно се
установи, че въпросното удостоверение е издадено по искане, обективирано в
декларация за наследници, подадена именно от Ц.Г.Г., в която той лично е посочил
К.Г. Ц.., като наследник. Твърдението,
направено с исковата молба , че Ц.Г.Г. е установил през 2019г., че К.Г. Ц.е
осиновен по силата на Определение №320/15.05.1948г. по Частно гражданско дело
№188/1948г. на Варненски областен съд се
опроверга от обясненията на свидетелите, разпитани по делото. В обясненията и
двете свидетелки сочат, че по време на сключване на договора за доброволна
делба от 10.05.2011г. всички в роднинският им са знаели, че К.Г. е осиновен.
Несъгласието на ищеца с удостоверените факти по своята същност представлява косвено оспорване на съдържанието на документ, което е допустимо единствено по
реда на чл. 81, ал. 2 от АПК. Може
да се извърши само по административен ред в рамките на контролно-отменително
производство пред горестоящия административен
орган.
Съвкупният
анализ на гореизложените установявания обуславя извод за неоснователност на
исковите претенции, обосновани с твърдения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразно действие, съставляващо издаване на удостоверение за наследници №4/04.02.2011г., както и
незаконосъобразно бездействие, извършено от служители на Община Вълчи дол, изразяващо се в неизвършване на пълна
проверка в регистъра на населението, както и в регистрите за актовете за
гражданско състояние, преди издаване на удостоверение за наследници изх. №
4/04.02.2011г.
Дължимо от общинската администрация при подаване на
заявление/декларация за издаване на удостоверение за наследници е действие по
изпълнение на тази административна услуга. Именно общинските администрации
въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в
Локалната база данни „Население“, съставят актове по гражданско състояние и
електронните им еквиваленти. От приетите
копия на регистри на населението /л.90
от делото/, относно записванията, отбелязванията и заличаванията по партидите
на лицата се установява, че К.Г. Ц.е вписан като син на общия наследодател Г.Ц.Г.-
роден 1903г., съответно Г.К.Г. фигурира като внук. По делото са представени и
копия на регистрите на населението /л.92 от делото/, относно записванията,
отбелязванията и заличаванията по партидите на осиновителите Н.А.Н.и Й.К.Н., от
които е видно, че лицето К.Г. Ц.не фигурира като техен син.
Действително
, по делото е представено копие на стр.
3 от Държавен вестник, брой 143/21.06.1948г. /л. 7 от делото/, видно от което ,
с Определение №320/15.05.1948г. по
частно гражданско дело №188/1948г., съдът е допуснал осиновяването на К.Г. ***
от Н.А.Н.и Й. Н.А..
Гореизложените противоречиви фактически
установявания обаче е следвало да добият еднозначно решение единствено в
производство по оспорване съдържанието на удостоверението за наследници по реда
на чл.81 ал.2 от АПК. Като не е сторено това, удостоверението за наследници е
добило стабилитет на удостоверителен административен акт,
издаден на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, с който са удостоверени факти с
правно значение. При това положение не може в това производство
тепърва да се установява бездействие на общинската администрация, поради неизвършване на
пълна проверка в регистъра на населението преди издаване на удостоверението,
както и в регистрите за актовете за гражданско състояние, както и незаконосъобразно
действие по издаване на удостоверението за наследници. Това са все
обстоятелства с дължимо доказване в
производството по оспорване съдържанието на документа. В противен случай ако се
допусне подобно доказване в това исково производство е възможно да се достигне
до резултат, който обосновава противоположен извод при вече удостоверени по
надлежния ред факти. Доказването на незаконосъобразни действия или
бездействия е допустимо, когато
административното производство не е приключило. Когато административният акт е
вече издаден, провеждане на доказване, че дължимо действие в хода на административното
производство не е сторено или че е извършено нещо, което не следва от характера
на производството, всъщност съставляват основания за въвеждане на твърдения за
допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към
оспорване на административния акт, което в конкретния случай не е сторено. Съответно,
след добитият стабилитет на удостоверението, доказването, че в хода на
издаването му са допуснати нарушения, като се цели постигането на осъдителен
диспозитив за изплащане на обезщетение, е недопустимо.
На гореизложените
съображения съдът счита, че не е проведено главно, пълно доказване на
твърдението за извършени незаконосъобразни действия и бездействия от общинската
администрация при община Вълчи дол, съставляващи една от необходимите
предпоставки , обосноваващи извод за настъпила вреда, обусловена от тях.
Същевременно ищецът
не доказа и следващата от изискващите се предпоставки, сочеща на основателност
на исковете, а именно-настъпили вреди - имуществени и неимуществени. След като ищецът
не е оспорил удостоверението за наследници по реда на чл.81 ал.2 от АПК ,
издадено по негово искане и същото е добило стабилитет, то не се констатира законно
основание, наследниците на К.Г. Ц.да бъдат изключени от наследствената маса,
респективно да не са съделители в извършената доброволна делба. Те, на валидно
правно основание , в качеството си на наследници са добили право на собственост
върху полагащият се според наследствения им дял имот, респективно не са ощетили
както ищеца, така и останалите наследници. Поради това, съдът приема, че не са
настъпили имуществени вреди в патримониума на ищеца, които следва да бъдат
репарирани.
Последното
установяване обосновава и извода за недоказаност на твърдението, че е преживял
и неимуществени вреди, доколкото изобщо не се доказа настъпването на вреди
върху правата на ищеца от административно-разпоредителната дейност на
общинската администрация. В тази
насока е необходимо да се посочи, че по ищецът не ангажира доказателства, които
конкретно да установяват какво е било емоционалното и психично състояние на
ищеца. По делото не са събрани и доказателства, от които да е възможно да се
направи обоснован извод, че Г. е претърпял негативни промени в емоционалното,
физическо и психическо състояние, които да са в пряка причинноследствена
връзка с издаването на Удостоверение за наследници №4/04.02.2011г. Обясненията на свидетелите бяха съсредоточени
върху установяването от кога са знаели за извършеното осиновяване, но не и
върху дължимото установяване досежно видът и интензитетът на неимуществените вреди така, защото да се
обоснове и претендираният им размер.
Гореизложените съображения
обосновават и извода за недоказаност на пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда.
Извън
изложените до тук съображения съдът приема за основателно възражението на
ответника и представителя на ОП-Варна за изтекла погасителна давност, сочеща на
погасено право за депозиране на иск с така посочения от ищеца период на
обезвреда.
За
пълнота съдът намира за необходимо да се произнесе и по наведеното възражение
от представителя на Окръжна прокуратура – Варна, по отношение на допустимата възможност в ЗИДО към 1948г. за
непълно осиновяване и предвид
обстоятелството, че непълно осиновения и неговия наследник могат да наследят по
закон непосредствено осиновителя, а не и неговите наследници, като това води до
отсъствие на правен интерес. В периода на допуснатото осиновяване 1948г. в сила е бил
Закона за извънбрачните деца и осиновяването /обн. ДВ, бр. 267 от 26.11.1940
г., отм. бр. 182 от 09.08.1949 г., в сила до 09.09.1949 г./ и съгласно чл.
47-49 от него формата на осиновяване е непълно осиновяване. Със ЗЛС е възприет
принципа на непълното осиновяване въведен с разпоредбата на чл. 33 на Закона за
припознаване на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването
/обн. В ДВ, бр. 9 от 12.1890 г., отменен през 1949 г. със ЗЛС/.
От 10.09.1949 г. в сила е ЗЛС, който въвежда като единствена форма пълното
осиновяване - чл. 81, ал.2 от ЗЛС, който разпростира действието си и за
всички заварени осиновявания, при което съществуващата връзка между
осиновеното лице с родителите му по произход се прекратява по силата
на закона /С ДВ бр. 50 от 1961 г. са приети промени на чл. 80,81 и др. от
ЗЛС, които са действали до отменяването им със СК от 1968 г./. Към
10.09.1949 г. осиновяването на К.Ц.е заварено. Не е било прекратено по съдебен
ред или поради смърт, тъй като осиновителя и осиновителка са били
живи. Осиновителката починала през 1984 г., а осиновителят
през 1993 г.
Със СК
от 1968 г. /д.в. бр.23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г. /отм. със
СК от 1985 г.- в сила от 01.07.1985 г.- д.в. бр.41 от 28.05.1985 г./ се
урежда пълно и непълно осиновяване- чл. 54 и 55 от СК, като съгласно чл. 105,
ал.1 за заварените осиновявания се прилагат правилата относно осиновяването по
чл. 54 /пълно/. С ал. 2 на чл. 105 от СК от 1968 г. се даде
възможност при заварени осиновявания в едногодишен срок от влизане
на кодекса в сила, ако се постигне съгласие за това между осиновителя,
осиновения и родителите му да направят искане пред съда, който е допуснал
осиновяването да се приложи разпоредбата на чл. 55 от СК- да се постанови
непълно осиновяване. Такива данни по делото не са налични, но и в конкретния
случай не са необходими, доколкото видът на осиновяването не е предмет на спора
в това производство.
С оглед въведеното от ответната
страна и от представителя на Окръжна прокуратура - Варна възражение за изтекла
погасителна давност, сочеща на погасено право на иск, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с & 1 от ЗР на ЗОДОВ давността
за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в
самия закон е пет години. Погасителната давност
представлява по своята същност установен от закона срок, съставляващ период на
бездействие на кредитора. С неговото изтичане настъпват определени правни
последици, тъй като е следвало в този период задълженият субект да действа или
да се въздържи от действие. Поради това и следва ясно да се отграничи началния му момент.
Що се отнася до погасителната давност за иска по чл. 1 ЗОДОВ,
съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: 4. При незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото
заплащане при незаконни действия или бездействия на административните органи е
от момента на преустановяването им." Това решение, постановено макар и в
период преди приемането на АПК, е относимо и към предмета на конкретния казус,
доколкото третира правото на предявяване
на иск, предявен по реда на ЗОДОВ, съответно погасяването му. В него волята е
ясно установена – за да се коментира дали правото на иск е погасено или не,
следва първо безспорно да се установи дали е настъпил вредоносен резултат. В
конкретния случай, предвид гореизложените установявания, съдът изложи по-горе
изводи за недоказаност на исковата претенция в цялост. Тези съображения
обосновават и извода, че изтичането на срока, предвиден в закона погасява
материалното право, което за да се погаси следва да е възникнало. Изводът за
изтекъл срок на погасителната давност
по заявения иск, би могъл да бъде направен само и доколкото е констатирано, че правото на обезщетение на
имуществените и неимуществени вреди, търсено по реда на чл. 1 ЗОДОВ,
е възникнало. В конкретния казус се установиха точно противоположни факти.
По така изложените съображения претенциите: 1/ За присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1500 лв. вследствие на
осъществено от служители на Община Вълчи дол незаконосъобразно бездействие,
изразяващо се в неизвършване на пълна проверка в регистъра на населението,
както и в регистрите за актовете за гражданско състояние, преди издаване на
удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011г.; 2/ За присъждане на
обезщетение в размер от 500 лв. за причинени неимуществени вреди от
осъщественото незаконосъобразно бездействие на служители на Община Вълчи дол,
осъществено по същия начин; 3/ Присъждане на обезщетение в размер от 1500 лв.
за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители при
Община Вълчи дол, изразяващо се в издаване на удостоверение за наследници, изх.
№ 4/04.02.2011 г.; 4/ обезщетение в размер от 700 лв. за причинени
неимуществени вреди от осъществено незаконосъобразно действие на служители на
Община Вълчи дол по издаване на удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011
г.издаването на удостоверение за
наследници №4/04.02.2011г. или от неизвършването на проверка в регистрите за
гражданска регистрация, се явява недоказана по основание и размер следва да се отхвърли
изцяло.
При този изход на спора на основание чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на минимално
юрисконсутско възнаграждение, а именно 100 лв.
Водим от горното Варненският административен
съд, XXXIV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба, подадена от Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адв. П.И., в която в условията на кумулативно обективно съединяване са
предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Община Вълчи дол, при допълнително уточнено
искане в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020г.: 1/ За присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1500 лв. вследствие
на осъществено от служители на Община Вълчи дол незаконосъобразно бездействие,
изразяващо се в неизвършване на пълна проверка в регистъра на населението,
както и в регистрите за актовете за гражданско състояние, преди издаване на
удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011г.; 2/ За присъждане на
обезщетение в размер от 500 лв. за причинени неимуществени вреди от
осъщественото незаконосъобразно бездействие на служители на Община Вълчи дол,
осъществено по същия начин; 3/ За присъждане на обезщетение в размер от 1500
лв. за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители
при Община Вълчи дол, изразяващо се в издаване на удостоверение за наследници,
изх. № 4/04.02.2011 г.; 4/ За присъждане на обезщетение в размер от 700 лв. за
причинени неимуществени вреди от осъществено незаконосъобразно действие на
служители на Община Вълчи дол по издаване на удостоверение за наследници изх. №
4/04.02.2011 г.
ОСЪДЖА
Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** на Община Вълчи дол, гр. Вълчи дол, -------,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: