№ 2827
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120101449 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против И. Г. И. и е за установяване на
дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, а
именно: 17 261,37 лева, представляваща главница за периода от 14.03.2018 г.
– 14.05.2025 г., дължима по договор за потребителски паричен кредит № ***
сключен на 09.06.2015 г., по отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост преди образуване на заповедно производство по ч.гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС; 3 675,59 лева, представляваща лихва
(обезщетение) за забава за периода от 15.03.2018 г. до 25.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на
„***“ ЕАД срещу ответника в качеството му на длъжник по договор за
потребителски паричен кредит № ***/08.06.2015 г., като кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
В законоустановения срок постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковите
претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2015 г. между „***“ ЕАД, в качеството на заемодател и И. Г.
И., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № *** (за
краткост Договора). Размерът на използвания шрифт в Договора е 11,5
пункта, което отговаря на 4,06 мм.
Чистата стойност на кредита е 20 000 лева, като потребителят дължи
такса за разглеждане на кредита от 1000 лева. И. дължи и месечна застраховка
със застрахователна премия от 7,51 лева. Сумата по кредита е усвоена чрез
превод по сметката на клиента.
Ответникът подписва декларация за приемане на застраховането по
застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс“, както и подписва
Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ на
кредитополучателите на банкови кредити. Издаден е и сертификат за
застраховка „Кредитна Протекция Плюс“, пакет „А“ с № ***/09.06.2015 г., с
който се удостоверява, че „***“ и „***“ се съгласяват срещу заплащане на
застрахователна премия да застраховат кредитополучателя И. срещу
изпадането й в невъзможност да обслужва кредита поради изчерпателно
посочени рискове за срока на Договора. Ползващо лице по застраховката е
кредитора „***“ ЕАД.
Съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия към Договора (за краткост ОУ)
месечният размер на възнаградителната лихва е плаващ и се формира от
сбора на тримесечния SOFIBOR, плюс фиксирана надбавка от 7,42 %.
Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
договарят към датата на подписване на Договора годишен лихвен процент от
7,99 %.
Общата сума, която И. се задължава да върне при сключване на
Договора, е 31 449,82 лева, която е платима на 120 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 262,08 лева, без последната вноска,
която е изравнителна и е в размер на 262,30 лева. Първата погасителна вноска
е дължима на 14.06.2015 г., а последната е с падеж на 14.05.2025 г. Размерът
на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата
на отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответната част от
застрахователната премия – чл.3, ал.2 от ОУ.
Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите
суми, кредитополучателят дължи на кредитора освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На това основание е начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в общ размер на 3 675,59 лева за периода от
15.03.2018 г. до подаване на заявление в съда за издаване на заповед за
изпълнение.
На основание чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ при неплащане на две
последователни погасителни вноски, при условие че просрочените вноски не
бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на втората
2
пропусната вноска, кредиторът има право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
На 20.06.2018 г. е сключен индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен
на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г., които договори са със страни „***“ ЕАД
(цедент) и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД (цесионер), по
силата на който вземането на цедента по Договора е прехвърлено на
цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви, такси, комисиони и други разноски, което
вземане е индивидуализирано в Приложение № 1/20.06.2018 г. към договора
за цесия. От него е видно, че към същата дата задълженията на И. към
цедента са в размер на 18 562,10 лева, от които главница 17 261,37 лева и
лихви 1 300,73 лева.
Според чл.4.3 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.12.2016 г. цесионерът се задължава от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомление за извършената цесия, за
което ищцовото дружество е изрично упълномощено. По делото е
представено съобщение, което изхожда от ищцовото дружество, но
действащо като пълномощник на „***“ ЕАД, съдържащо информация за
цесията и което е получено лично от длъжника на 07.08.2018 г. Съобщението
е доставено от куриерска фирма „Лео Експрес“ и макар и некоректно
попълнено, от него става ясно, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, в качеството на кредитор по Договора, обявява кредита за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 07.08.2018 г.
На 29.11.2021 г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на
заповед за изпълнение срещу И., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021
г. по описа на съда. На 01.12.2021 г. съдът издава заповед за изпълнение №
***, с която разпорежда длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати
на дружеството следните суми: 17 261,37 лева – главница, представляваща
задължение по Договора (погрешно е посочена датата на сключването му) и
сумата от 3675,59 лева, представляваща лихва (обезщетение) за забава за
периода от 15.03.2018 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането. Тъй като
длъжникът е депозирала писмено възражение против заповедта за
изпълнение, кредиторът предявява искова молба за установяване на
вземанията си пред БРС, по която е образувано настоящото производство.
Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза, към датата на цесията (20.06.2018 г.) от длъжника са платени
суми в общ размер от 7 673,62 лв., които са отнесени за погасяване на:
възнаградителна лихва в размер на 3 709,60 лв. по вноски с дати на падеж
14.06.2015 г. – 14.11.2017 г., главница в размер на 3 738,63 лв. по вноски с
дати на падеж 14.06.2015 г. – 14.10.2017 г., застраховки в размер на 187,75 лв.
по вноски с дати на падеж 14.06.2015 г. – 14.06.2017 г., лихви за просрочие в
размер на 37,64 лв. до 21.03.2018 г. След датата на цесията по сметка на
ищеца са извършени плащания от страна на ответника на суми в общ размер
3
от 1 978 лв. за периода от 16.08.2018 г. до 28.02.2020 г. Видно от разписките
за платени суми ответникът не посочва кое задължение погасяване с всяко
едно плащане. Платените суми в този период са отнесени за погасяване на:
възнаградителна лихва в размер на 1 274,75 лв., лихва за забава до 20.06.2018
г. в размер на 25,98 лв. и лихва за забава след 20.06.2018 г. в размер на 677,27
лв. Към датата на изготвяне на заключението неизплатената главница
(редовна и просрочена) възлиза на 17 261,37 лв.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на
вещите лица по съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът предявява в условията на обективно кумулативно съединяване
два установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът въвежда в процеса (заявено
надлежно в срока за отговор) правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност на част от вземанията.
По главния иск:
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл
Договорът попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на
тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. При все това, в погасителния план към
Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка
погасителна вноска и каква част от вноската е предназначена за погасяването
на главницата, респективно как намалява размера на главницата след плащане
4
на всяка една вноска.
ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на
уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума. Според
разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на ЗПК „лихвен процент по кредита“ е
лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Ето защо
лихвеният процент по Договора от 7,99 % е на годишна основа и
представлява възнаграждение за кредитора. В случая той е уговорен като
плаващ и както бе посочено по-горе, в Договора е уговорена и методиката за
неговото изчисляване.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не
е равнозначно на погасителен план – неразделна част от Договора при
неговото сключване със съдържание, изискуемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора – извлечение по
сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време на
изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Погасителният план
е част от Договора и съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
По възражението за недействителност на Договора поради
нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по отношение на
шрифта:
Българският законодател предвижда допълнително изискване към
договора за потребителски кредит – всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като
по този начин въвежда изискване, различно от предвиденото в Директива
2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето
защо, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в частта й относно изискването
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от
националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че българският
законодател предвижда сериозна санкция за кредитодателя, който не спази
изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На основание чл. 23, вр. чл. 22 вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, в този случай кредитодателят губи правото да получи лихви
и разноски по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Директивата,
предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и
възпиращи. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта
на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност.
Прилагането на подобна санкция, имаща сериозни последствия за
кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато
липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова
естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени
5
обхвата на своето задължение.
В този смисъл, установената от националния законодател санкция за
неспазване изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – всички елементи на договора да
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не
отговаря на изискванията за пропорционалност. Неспазването на това
изискване не би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение, доколкото видът и размерът на шрифта в процесния
Договор позволяват прочитането на съдържанието на документа. Поради това
не е налице годно основание за санкциониране на кредитодателя с най-
строгата санкция – загубване на правото на лихви и разноски по кредита – в
този смисъл и Решение № 260025 от 14.01.2021 г. на ОС – Бургас по в. гр. д.
№ 1517/2020 г.
По възражението за неравноправност на клаузите за дължимост на
такса за разглеждане на кредита и дължимата застрахователна премия:
Безспорно се установи, че ответникът е подписала декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна
протекция Плюс“, както и е подписала Общи условия за застрахователна
програма „Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови
кредити. Издаден е и сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“,
пакет „А“, с който се удостоверява, че „***“ и „***“ се съгласяват срещу
заплащане на застрахователна премия да застраховат И. за изчерпателно
посочени рискове за срока на Договора.
Съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи, свързани със
застраховането, каквото задължение му вменява чл.7, ал.3 от ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че ответникът дължи застрахователни премии, но поради
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж
на погасителната вноска и в едномесечен гратисен период след това, за
периода след 14.03.2018 г. не са начислявани месечни застрахователни
премии. Такива премии не се претендират и от ищеца.
На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояването на кредита, съдът намира, че заемодателят не е имал правото да
претендира заплащане от страна на кредитополучателя И. такса за
разглеждане на кредита. Тази клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК – аргумент от Решение № 469 от 16.04.2020 г. на
ОС – Бургас по в. гр. д. № 1600/2019 г. и Определение № 1194 от 20.05.2022 г.
на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 633/2022 г. Ето защо И. не дължи суми за
такса за разглеждане на кредита. Предвид условията на Договора сума от 8,33
лева от всяка погасителна вноска служи за погасяване на такса за разглеждане
на кредита.
Договорът не съдържа други неравноправни клаузи, действителен е и е
6
произвел своето действие.
По уведомяването на ответника за цесията и за предсрочната
изискуемост на кредита:
Ответникът е уведомена за цесията и настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като мотивите за това са следните:
Видно от съдържанието на уведомлението за цесия (л.30 от делото), то
изхожда от „***“ ЕАД, т.е. от предишния кредитор, чрез пълномощника
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният
кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД – в този
смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о. и
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Ето
защо следва да се зачете действието на цесията спрямо длъжника, считано от
07.08.2018 г., когато И. е получила уведомлението за нея, чрез куриерска
фирма „Лео Експрес“, което уведомление изхожда от пълномощник на
цедента. Считано от същата дата, длъжникът е уведомена и за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, защото уведомлението за нея се съдържа
в писмото, с което длъжникът е уведомена за цесията. Следва да се отбележи
още, че в изпратеното до ответника уведомително писмо е посочен новият
кредитор – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, сумата за
погасяване и номер на сметка в ИзиПей, по която може да бъде погасено
задължението, като е указано, при плащане да бъде посочен номер на
задължение 953617. От приетите по делото разписки за погасяване на
задължението е видно, че плащанията са извършвани в касов салон на
ИзиПей, като за получател е посочван именно новият кредитор „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, цитиран е номерът на задължението
от уведомителното писмо и пълната сумата за плащане. Следователно по
делото се доказа, че ответникът е узнала кой е новият кредитор, а също така е
узнала за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Ето защо кредитът надлежно е обявен за изцяло предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза следва, че до датата на цесията са платени по кредита суми в
размер на 7673,62 лева, част от които, а именно 3738,63 лева, са отнесени за
погасяване на главницата по вноски с падеж 14.06.2015 г. – 14.10.2017 г. или
общо 29 вноски. Тъй като И. не дължи такса за разглеждане на кредит, тя не
дължи 29 пъти по 8,33 лева или 241,67 лева. Тази сума следва да бъде
приспадната от дължимата лихва за забава на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД.
След датата на цесията в дружеството ищец са извършени плащания от
страна на ответника на суми в общ размер от 1978 лева, но те не са отнесени
към погасяване на главница. Следователно И. не дължи като част от
главницата сумата от 758,33 лева, която е равностойността на „неплатената“
част от таксата за разглеждане на кредита.
7
Ето защо искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 16503,04
лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 17 261,37
лева. Вземането не е погасено по давност, тъй като давностният срок е 5
години, началният период на претендиране на главницата е 14.03.2018 г., а
исковата молба е предявена на 29.11.2021 г. (чл.422 от ГПК), от който момент
се прекъсва давността – чл.116, б. „б“ от ЗЗД.
Законната лихва върху главницата следва да се присъди от 29.11.2021 г.,
защото на тази дата е входирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, макар и същото да е изпратено преди тази дата чрез
куриер.
По акцесорния иск:
Тук се налага следното уточнение:
В заповедта за изпълнение лихвата (обезщетение) забава е присъдена за
периода 15.03.2018 г. – 25.11.2021 г. Установителният иск за мораторна лихва
е предявен по същия начин, по който е отправено искането до заповедния съд,
поради което претенцията за мораторна лихва е за периода 15.03.2018 г. –
25.11.2021 г.
По възражението на ответника за погасяване на вземането за лихва
по давност:
Вземането за лихва се погасява с 3-годишна давност – аргумент от
чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в
сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
Следователно давностният срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ към 3-годишната
давност.
Както вече се посочи, исковата молба е подадена на 29.11.2021 г.,
поради което погасено по давност ще бъде вземане за лихва за период преди
29.11.2018 г. Към този период следва да се „добавят“ 70 дни, поради което
вземане за мораторна лихва ще бъде погасено по давност за период преди
20.09.2018 г.
Мораторната лихва за периода 20.09.2018 г. – 25.11.2021 г. върху
главница от 16503,04 лева, изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК, е в
размер на 4762,97 лева, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. лихва не е
начислявана. Отразени са плащания по лихва за забава в размер на 677,27
лева, като към тях следва да се прибави сумата от 241,67 лева, недължимо
8
платена от И. като част от такса за разглеждане на кредита или тя дължи
лихва за забава в размер на 3844,03 лева, но се претендира сума в размер на
3675,59 лева, поради което искът следва да бъде уважен за размера, в който е
предявен, и отхвърлен за периода 15.03.2018 г. – 19.09.2018 г.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
С оглед уважената част от исковете дружеството има право на разноски
в заповедното производство в размер на 451,76 лева (част от държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение). То претендира юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, чийто размер е 150 лева,
определен от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, и заплатените от него
суми за държавна такса (418,74 лева) и депозит за вещи лица по извършените
две експертизи (230 лева за експерта по съдебно-икономическа експертиза и
280 лева за експерта по съдебно-техническа експертиза).
В този смисъл, с оглед уважената част от исковете И. следва да заплати
разноски на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на
1039,67 лева.
Ответникът също има право на разноски с оглед отхвърлената част от
претенциите, но няма доказателства да е направила разноски, нито има искане
за присъждането им.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И. Г. И., ЕГН –
**********, с адрес гр. ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 16 503,04 лева (шестнадесет
хиляди петстотин и три лева и четири стотинки), представляваща дължима
главница за периода от 14.03.2018 г. до 14.05.2025 г. по договор за
потребителски паричен кредит № ***, сключен на 09.06.2015 г., обявен за
предсрочно изискуем преди образуване на заповедно производство по ч.гр.
дело № ***/2021 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва от 29.11.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
17 261,37 лева и за присъждане на законна лихва за периода 26.11.2021 г. –
28.11.2021 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И. Г. И., ЕГН –
**********, с адрес гр. ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 3675,59 лева (три хиляди
шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2018 г. до 25.11.2021 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 15.03.2018 г. до
9
19.09.2018 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********,
следните суми: 451,76 лева (четиристотин петдесет и един лева и седемдесет
и шест стотинки), представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС; 1039,67 лева (хиляда тридесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10