РЕШЕНИЕ № 1332
Гр. Пловдив, 15. 11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов въззивно гр. дело № 1748 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от М.М. чрез адв. Р. против решение № 264/05.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1135/2016 г., по описа на Районен съд - Асеновград, с
което са отхвърлени предявените искове по чл. 29, ал.3 от СК за определяне на по-голям дял в размер на ¾ от имуществото,
придобито през време на брака му с Х.Л.,
тъй като приноса му на придобиването му надхвърля приноса на другия
съпруг, както е отхвърлен е и
предявения от М.М. за определяне
на по-голям дял в размер на
¾ от имуществото, придобито през време на брака му с Х.Л., тъй като на него е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца и това
създава за него особени затруднения.
Със същото решение са присъдени
разноски. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е необосновано, тъй като Районен съд не е обсъдил всички
доказателства, както и не е намерил по
отношение на три от критериите по чл.
21, ал.2 от СК, релевантни при изясняване правоотношенията между страните и не е отчетен факта, че той е полагал
работа в домакинството, които са със значителен принос. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният главен
иск, а в случай, че същият е неоснователен да бъде уважен евентуалния иск. Не
са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х.Л. чрез адв. А., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на
обжалваното решение. Считат, че изложените доводи във въззивната жалба са
неоснователни и неправилни. Направено е доказателствено искане, в което се моли
съдът да задължи жалбоподателя да бъде да представи нотариален акт за имота си
в гр. Търговище, което е оставено без уважение, тъй като е неотносимо към
спора.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да
извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
Пред РС- Асеновград
жалбоподателят е предявил обективно и евентуално съединени искове с
правно основание 29, ал.3 от СК и чл. 29, ал.1 от СК. Безспорно е и е
установено, че гражданският брак, сключен на 08,09,2007г. между страните, е
прекратен с развод с решение по гр.д.№1669/2014г. и по време на същия са
придобили следните вещи: дворно място с площ от 1281 кв.м., съставляващо УПИ
VІІ-532 в кв. 69 по плана на с. Б., община С., ведно с построената в имота
полумасивна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. и стопанска сграда с площ от 60
кв.м.; лек автомобил „Рено“, модел „Еспейс“, рег****, рама № VF8J637050R517089,
двигател № J7TV772F451668; лек автомобил „Фиат“, модел „Сиеченто“, рег****,
двигател № 176B20009765074, рама № ZFA18700000175486; монитор „Самсунг“ с
диагонал на екрана 17 инча, модел 731BF, сер.№МЕ17HS5P800099P; лаптоп „ACER
ASPIRE 5315“, сер.№SNID81101359916, модел ICL50; телевизор „Dantax“, модел
„NRMD49“, сер.№20500734; инверторен климатик „NATIONAL“, сер.№CS-G32-W; сушилня
„BOSCH“, модел WTL 5600; съдомиялна машина „BOSCH“, модел: electronic; фризер
„BOSCH“, модел: economic/no frost, клас: SN, модел: GUS 2604, фабр.№**********;
сокоизтисквачка „Taurus“ Liquafruits PRO; ъглов разтегателен диван с еко кожа,
тъмно-кафяв, тапициран с дамаска в кафяв цвят; разтегателен диван, сив цвят с
дамаска; тенджера под налягане „Thomas“ 22 см с вместимост 6 литра; компютърно
бюро с шкафче; ТВ шкаф; цифров фотоапарат „Sony Cybershot“, 7,2 мегапиксела,
фабр.№8155980; мокетен килим 170/230см, в кафяв и оранжев цвят; прахосмукачка
„Zelmer Aquawelt“ 919 синя на цвят. Не се спори и че стойността на вещите е
8594,30 лева.
Жалбоподателят твърди, че през целия период на брака им съпругата му
употребявала често алкохол като това се отразило негативно върху грижите й за децата и домакинството, както и
върху доходите, защото съществена част от тях ответницата харчела за купуването на алкохол. През цялото това време
той работел като военнослужещ, получавал високи доходи, и заедно с това
съвместявал отглеждането на земеделска продукция и грижите за н децата. Твърди,
че съпругата му не била постоянно трудово ангажирана. През 2007г. ищецът
сключил договор за кредит, като с получената сума заплатил разходите за
сватбеното тържество и закупил домакински уреди и недвижимия имот в с. Б..
Погасяването на същия се извършило само от него. Освен това, той погасявал и
задълженията по издадената кредитна карта с лимит от 2000 лева, която
предоставил на съпругата си. Ето защо счита, че неговият принос в придобиването
на описаното общо имущество е значително по-голям от този на ответницата,
поради което моли да се постанови решение, с което да се определи по-голям дял
от общото имуществото в размер на ¾ идеални части. Евентуално моли да
бъде определен по-голям дял от общото имущество, тъй като упражняването на родителските
права е предоставено на него, като това му създава особени затруднения, предвид
растящите нужди на децата, допълнителните занимания в извънучебни форми, което
налага и допълнителни разходи. Освен това цялото придобито имущество и от
децата.
Ответницата
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че през цялото време на брака била трудово ангажирана, освен периодите , в
които била в майчинство и съответно се грижела за децата си и за домакинството.
Сочи че, именно нейните родители осигурявали 90% от необходимите им хранителни
продукти. Съпругът й разполагал със
средствата от трудовото й възнаграждение или от обезщетението за майчинство, а
тя дори не знаела какъв е размерът на неговата заплата. Оспорва изложените
твърдения във връзка с употреба на алкохол от началото на брака. Действително
тя започнала да пие алкохол през ден, а после всеки ден, но тава станало 3-4
години след женитбата, и не се е случвало по време на бременност и кърмене. В
края на 2013г. проблемът й се задълбочил, но провела лечение и към настоящия
момент отново работи. Твърди, че средствата за закупуване на двата автомобила
са получени от продажбата на притежавани леки автомобили от всяка една от
страните и е напуснала семейното жилище, за да постъпи на лечение, поради което
е взела със себе си само личен багаж. През това време ищецът разполагал дори с дебитната й карта и съответно с превежданите по нейната сметка средства. По
тези причини е молила предявените искове
да бъдат отхвърлени.
РС-Пловдив е събрал
всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
РС-Асеновград е
кредитирал показанията разпитаните свидетели, защото те са преки,обективни и
кореспондират с останалите обстоятелства по делото. Свидетелите К., С. и Д.
установяват, че ищецът е отглеждал зеленчуци и овошки, а свидетелите А. и И.
установяват , че родителите на ответницата
също са предоставяли хранителни продукти на страните и че Х.
е полагала грижи за децата си и
за домакинството. В. като неин
бивш ръководител свидетелства, че тя се справяла много добре с възложената
работа, за което е получавала допълнително възнаграждение. Беспорно е, че по време на брака семейството
е взело кредити за сумата от 24600 лева. От направената счетоводна експертиза
става ясно, че те са били погасявани чрез дебитна карта, собственост на
съпруга. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за правния спор, защото в
придобитото със заем имущество е общо за двамата съпрузи, независимо кой е
изплащал заема. От приетите писмени доказателства(преписи на трудови договори,
преписи на трудови книжки, удостоверение от НОИ) е видно, че през време на
брака и двамата съпрузи са работили, като съпругата е получавала обезщетение за отпуск поради бременност и
раждане в съответните периоди. В периода
05.052011г. до 11,01,2012г. тя е получавала парично обезщетение за безработица.
Установено
е, че здравословното състояние, а именно психологическия статут и
родитеслки капацитет на Х.Л. са пострадали, вследствие на злоупотреба с алкохол,
която е особено засилена в периода
2012-2013г, което е наложило и лечение
за седем месеца в съответна клиника, където е проведено лечение. По
време на този престой в болничното заведение общите вещи са били придобити. Освен
това този период, в който за децата и домакинство преимуществено се е грижел
съпругът й, не може да се определи като значителен по смисъла установените чл. 21, ал. 2 СК критерии. Настоящият
съдебен състав отбелязва, че Синдром на алкохолна зависимост (САЗ) е болест
според СЗО, а съпрузите имат и задължения един към друг, освен към
домакинството и грижите за децата. Това означава , че е съвсем разбираемо,
когато някой от тях е във временна обективна невъзможност да изпълнява
семейните си грижи към дома, децата и имуществото отговорно и пълноценно,
другият да положи необходимите усилия. Укоримостта на нейното поведение във
връзка със зависмостта й към алкохола е била предмет на разискване в друг спор,
но тук се явява неотносима, тъй като не се е отразила значително по отношение
на правнорелевантните факти касаещи придобитото имущество.
Вярно е , че според представените писмени
документи съпругът е реализирал по-високи доходи по време на брака, но те не
надвишават в значителна степен доходите на въззиваемата страна. Освен това съвместният
принос се изразява както във влагане на средства, така и във влагане на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството, съобразно чл. 21, ал. 2, а значителността
на приноса, основание за определяне на по-голям дял, се отнася до всичките му
форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При
преценката на приноса не трябва да се дава приоритет на никоя от формите му за
сметка на друга, защото законодателят е "равнопоставил" всички
форми/Решение № 237/2011 г., както и Решение № 73/2015 г. на ВКС, първо г. о./
Влагането на средства не е по-значимо от влагането на труд или грижите за
децата и работата в домакинството /решение № 215/2011 г.ВКС, второ г. о./, а
изключителност е налице например, когато е установено, че единият съпруг е
работил и пестил, а другият не е работил, въпреки че е бил работоспособен, или
е разпилявал системно изработеното и спестеното. Не е налице основание за
определяне на по-голям, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си
по чл. 17 от СК т. е. чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите
възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството и
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата В случая, че съпрузите
са работили, е безспорно. В съответствие с така установеното съдът намира, че по отношение и на трите критериите по чл. 21, ал. 2 СК, релевантни при
изясняване правоотношенията между страните, а именно: влагане на труд, грижи за
децата и работа в домакинството, няма основание приносът на единия съпруг в
придобиването на общото имущество са се счете за значително по-голям от приноса
на другия съпруг. В тази насока е установено, че и двамата съпрузи през време на целия брак са получавали доходи, грижили са се за децата и домакинството, всеки според
възможностите си. Следва да се потвърди решението на РС-Асеновград изцяло,
защото по отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл.29 ал.1 не се
наведоха твърдения, както и не се доказаха никакви обстоятелства, които да
мотивират особено затруднение на ищеца с
оглед техните потребности и здравословно състояние / т. 8 от ППВС № 5/1972 г./
С оглед на горното съдебния акт трябва да бъде потвърден.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемта страна направените по делото
разноски в размер на 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 264/05.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1135/2016 г., по описа на Районен
съд - Асеновград
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на Х.П.Л., ЕГН **********
*** сумата от 800 лева (осемстотин лева), направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: