№ 1689
гр. Варна , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. 6372/05.04.2021 г., подадена от Д. Т. П.,
чрез адв. С.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Определение № 978/17.03.2021 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага
становище за прекомерност на присъдените разноски в полза на ответниците и се моли
същите да бъдат редуцирани.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С.
изразяват становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по повод
частна жалба на Д. Т. П. срещу Определение № 264487 от 14.12.2020 г. по гр. д. №
13606/2019 г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с което на основание чл. 130 от ГПК, е
прекратено като процесуално недопустимо образуваното по искова молба на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК производство. Съставът на ВОС се е произнесъл с Определение №
978/17.03.2021 г., с което е оставил без уважение подадената частна жалба. В резултат на
това произнасяне, в полза на П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С., са присъдени сторените във
въззивното частно производство разноски в размер на 1500 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
1
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗАдв. Защитата
на П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С., се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по
частната жалба, с която е сезиран ВОС, в който е обективирано и искане за присъждане на
разноски във въззивната инстанция. Представен е списък на съдебните разноски по чл. 80 от
ГПК, както и 3 бр. договори за правна защита и съдействие от 17.01.2021 г. за всеки от
ответниците (л. 14-17 вкл. от делото на ВОС), удостоверяващи размера на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в
производството пред ВОС, във връзка с подадена частна жалба от Д. Т. П., срещу
Определение № 264487 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 13606/2019 г. по описа на ВРС.
При преценка на действителната фактическа и правна сложност на въззивното частно
гражданско дело, както и обема на извършените процесуални действия от адвоката на
ответниците, настоящият състав на ВОС намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
е под определения, съгласно Наредба за минималния размер на адвокатските
възнаграждения минимум. Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Д. Т.
П. срещу П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК. Цената на иска, определена по реда на чл. 70 от ГПК, е в размер на 43416,31 лв.,
видно от Определение № 16404/11.12.2019 г. по гр. дело № 13606/2019 г. по описа на ВРС
(л. 50 от делото на ВРС). По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 830 лв. + 3% за горницата над 10000 лв., или в настоящия случай – 1832,49 лв. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата, в производствата по частни жалби, за процесуално
представителство, защита и съдействие се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
минимум 1/3 от минималния размер за една инстанция, според предмета на делото и
интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата. Следователно
за защита и съдействие, изразяващо се в подготвяне и подаване на отговор на частна жалба,
минималното възнаграждение е в размер на 610,83 лв. Видно от представените по делото
доказателства, всеки един от ответниците е заплатил на адв. П. адвокатско възнаграждение
за оказване на правна защита и съдействие в размер на 500,00 лв., което е под минималния
размер, определен в Наредбата.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице
основания за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 6372/05.04.2021 г., подадена от Д. Т. П., чрез
адв. С.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
2
Определение № 978/17.03.2021 г., постановено по в. ч. гр. дело № 632/2021 г. по описа на
ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3