Решение по дело №141/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

25.05.2021г., град Дупница

 

Номер                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                       

състав

	13.05.		2021

 

на                                                                                                           година

Мирослав Саневски

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		141		2021

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от управителя Г.З.З., с която са предявени искове с правно основание чл. 74, ал.1, вр. с чл. 70, ал. 5, чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 005/16.08.2019г. работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на автобус“, като бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ.

Съгласно връчената му длъжностна характеристика, основната му трудова функция била „Управление на МПС, превозване на пътници, багаж и товари от едно място до друго”. На 16.02.2020г. изтекъл уговореният изпитателен срок и по силата на чл.71, ал. 2 от КТ трудовият му договор се преобразувал в постоянен.

Въпреки стриктното изпълнение на възложените му от работодателя задачи, видно и от липсата на наложени дисциплинарни наказания, на 24.07.2020г. работодателя му връчил предизвестие № 1, с което ищецът бил уведомен за предстоящо от 19.08.2020г. прекратяване на трудов договор № 5/16.08.2019г., на основание чл. 328, ал. 1, т.12 от КТ. Със Заповед № 21/24.08.2020г. действително трудовото правоотношение между страните било прекратено на цитираното правно основание, с бланкетно посочване текста на същата норма - „Поради обективна невъзможност за изпълнението му, предвид извънредното положение в страната.”

На 14.09.2020г. ищецът депозирал искова молба в РС - Дупница, с която предявил против „Дупница Транс” ЕООД три иска - по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и по чл. 344, ал.1, т.З от КТ. След образуване на гр. д. № 1469/2020 г. по описа на PC - Дупница, управителят на „Дупница Транс” ЕООД в лична среща помолил ищеца да оттегли исковите си претенции, с обещание да го възстанови на работа като водач на автобус. Ищецът се съгласил и на 08.10.2020г. оттеглил внесената искова молба, а производството по гр. д. № 1469/2020г. по описа на PC - Дупница било прекратено с Определение № 985/08.10.2020г.

Същевременно, с Трудов договор № 016/05.10.2020г. ищецът бил назначен на длъжността „диспечер” в „Дупница Транс” ЕООД, като отново бил уговорен изпитателен срок от „три месеца”. Още преди постъпването на работа управителят на дружеството го уверил, че трудовите му задължения ще включват само и единствено управление на автобус по изпълняваната от ответника пътническа линия № 5 в гр. Дупница, а назначаването му на длъжността „диспечер” е формално, поради липса на свободна щатна такава „шофьор”. За да може да изпълнява действителните си задължения, във връчената му длъжностна характеристика била включена възможността да съвместява управлението на пътнически автобуси. Още от 05.10.2020г. на ищеца било поверено управлението на автобус по цитираната линия № 5 в рамките на гр. Дупница, която дейност изпълнявал до 29.12.2020г., съобразно утвърдения от „Дупница Транс” ЕООД график на работа за съответния месец. Със Заповед № 35/29.12.2020г., обаче, Трудов договор № 016/05.10.2020г. бил прекратен едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал.1 от КТ.

Ищецът счита заповедта за уволнение за незаконосъбразна, тъй като ответното дружество е заобиколило закона по смисъла на чл. 74, ал.1, предл. второ от КТ, и по-конкретно - на чл. 70, ал.5 от КТ, забраняващ сключването на повече от един трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа в дадено предприятие.

Както по Трудов договор № 005/16.08.2019г., така и по след това сключения Трудов договор № 016/05.10.2020 г., ищецът е изпълнявал винаги само една трудова функция - „Шофьор на автобус”, макар че във втория трудов договор е посочено, че заема длъжността „Диспечер”, която не само реално никога не е осъществявал, а дори и не знае какви задължения включва. Счита, че годността му за работа като „Водач на автобус” е била проверена още с изтичането на изпитателния срок на трудов договор № 005/16.08.2019г. - т.е. на 16.02.2020г., а второто му правоотношение с ответника е за абсолютно същата по естеството си трудова функция и за него е налице забраната по чл. 70, ал.5 от КТ.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на клаузата относно уговорения изпитателен срок в Трудов договор № 016/05.10.2020г.; да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед № 35/29.12.2020г. на управителя на „Дупница Транс” ЕООД; да го възстанови на длъжността „Диспечер“ при ответника и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа за периода след уволнението-29.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че изпълнявал същите трудови функции на новоназначената длъжност „диспечер“. Твърди, че системно не е изпълнявал задълженията си като диспечер, а настоявал да му възлагат работа като шофьор и затова е бил уволнен. Многократно управителят на дружеството се налагало да припомня на ищеца какви са задълженията му като диспечер, но последният не искал да стои в диспечерския пункт и да изпълнява вменените му задължения, а на своя глава изпълнявал шофьорски курсове, след което се прибирал у дома си, за да почива. Ответникът твърди, че с втория трудов договор ищецът бил назначен като „диспечер“ не за да се заобиколи закона, както твърди, а понеже управителят търсил начин да го устрои, предвид факта, че е бил немарлив и непригоден като шофьор, а също така е негоден да изпълнява и длъжността „механик“, поради липса на необходимите технически познания и умения. Затова работодателят предоставил на ищеца възможността да изпълнява длъжността „диспечер“, която била по-лека, но той самоволно избягвал да я върши, понеже считал, че за добър шофьор като него е унизително „да седи на бюро“. Работодателят е оставил възможност, при необходимост, ищецът да изпълнява инцидентно шофьорски курсове, но основните му задължения били като диспечер. 

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:                 

            Между страните не се спори, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, като с трудов договор № 005 от 16.08.2019г. бил назначен на длъжността „шофьор на автобус“. Трудовият договор бил сключен за неопределено време, като на основание чл. 70, ал. 1 от КТ бил уговорен и срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. Видно от приложената към трудовия договор длъжностна характеристика, основните задължения на ищеца са: управление на МПС, превозване на пътници, багаж и товари от едно място на друго. Видно от предизвестие № 1/24.07.2020г. и Заповед № 21/24.08.2020г. на управителя на ответното дружество,  трудов договор 005 от 16.08.2019г. бил прекратен, считано от 24.08.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ-поради обективна невъзможност за изпълнение, предвид извънредното положение в страната.

С трудов договор № 016 от 05.10.2020г. ищецът бил назначен на длъжност „Диспечер, транспортни средства“ в ответното дружество, като новият трудов договор отново бил сключен като безсрочен, като на основание чл.70, ал.1 от КТ отново бил уговорен и срок за изпитване три месеца в полза на работодателя. Видно от длъжностната характеристика на длъжността „Диспечер“, основната трудова функция по втория трудов договор е да „осъществява комуникация и връзка за оперативно регулиране на процеса по превоз на пътници“. В раздел „Други дейности, свързани с работата във фирмата“, е предвидено „при необходимост да съвместява и длъжността водач на автобус, ведно със всички изисквания и отговорности за нея“.

Трудов договор № 016 от 05.10.2020г. е прекратен, считано от 29.12.2020г., със заповед № 35 от 29.12.2020. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 71, ал.1, от КТ-без предизвестие, преди изтичане на уговорения срок за изпитване.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.04.2021г., съдът е извършил констатация на трудова книжка на С.С.П., видно от която след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника същият не е започвал работа при друг работодател.

От приетите като доказателство по делото графици за работното време на шофьорите от „Дупница Транс” ЕООД за месеците ноември и декември 2020г. и 25 бр. пътни листове (на л.82-л.128 от делото), се установява, че ищецът е изпълнявал всекидневно (с изключение на празничните дни) курсове по линия с № 5 в периода от 05.10.2020г.-29.12.2020г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Н.К.К.-работил на длъжност „шофьр“ в ответното дружество, С. Милчев К. и Евгени Венчов Рахов-работещи и към момента в ответното дружество на длъжност „шофьр“ и Емилия Георгиева Кючукова-работеща на длъжност „технически оператор“ в ответното дружество, като показанията на последните трима свидетели съдът прецени съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед възможната им зантересованост от изхода на делото в полза на ответника, който е техен работодател.

От показанията на свидетелите Н.К., С.К. и Евгени Рахов се установява, че ищецът С.П., след назначаването му на длъжност „диспечер“ по Трудов договор № 016 от 05.10.2020г. е изпълнявал курсове като шофьор на автобус по линия № 5. И тримата свидетели сочат, че ищецът не е изпълнявал длъжността „диспечер“, а е работил като шофьор, изпълнявайки курсове по посочената автобусна линия. Показанията на свидетелите се разминават единствено по отношение на броя извършвани курсове, като свидетелят К., който е работил с ищеца на същата автобусна линия (в различен часови период), дава показания, че П. е изпълнявал по 7-8 курса на ден, а другите двама свидетели (доведени от ответника и работещи към момента при него) говорят за 2-3 курса на ден. Същевременно свидетелят Рахов сочи, че той, като шофьр, изпълнява по 7-8 курса на ден, както и че линия № 5 се е изпълнявала в периода от 05.10-29.12г. отначало от С.П. и С.к., а след това-само от С.П..

Свидетелката Емилия Кючукова дава показания, че по втория трудов договор (има предвид Трудов договор № 016 от 05.10.2020г.) П. бил назначен на длъжността „диспечер“ и трябвало да се обучава да работи като такъв. Реално ищецът не се е обучавал и не е изпълнявал длъжността „диспечер“, защото не искал да работи на тази длъжност, а искал да е шофьор. Сочи, че е изпълнявал по два курса на ден като шофьор.

От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се определи на база брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. декември 2020 г., което е в размер на 854.00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4, във вр. с чл.70, ал.5, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

           Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването. Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ (Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК).

            По иска с правно основание чл.74, ал.4, във вр. с чл.70, ал.5 от КТ.      

Целта на трудовия договор със срок за изпитване в полза на работодателя е да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал. 5 изрично е прогласен принципът, следващ от духа на закона, за еднократност и изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа при един и същ работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал.5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. (така Решение по ГД 776/2014 г. 4-то ГО, ВКС Решение по ГД 418/2016г.  3-то ГО, ВКС, Решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545 / 2017 г. на ВКС, 3-то ГО, в което е цитирана обилна практика и др.).

В настоящия случай, от събраните по делото свидетелски показания на всички разпитани свидетели, включително и тези, доведени от ответника, както и от представените графици за работното време на шофьорите от „Дупница Транс” ЕООД за месеците ноември и декември 2020г. и 25 бр. и пътни листове, се установява категорично, че по втория трудов договор (ТД № 016 от 05.10.2020г.) , по силата на който е назначен на длъжност „диспечер“, ищецът С.П. е изпълнявал фактически при ответника същата трудова функция, както при предходния такъв (ТД № 005 от 16.08.2019г), по който е бил назначен на длъжност „шофьор“, а именно да изпълнява курсове като шофьор на автобус по линия № 5. Разпитаните свидетели са единодушни, че П. е работил като шофьор, макар да е бил назначен на длъжност „диспечер“. Разликата в показанията на свидетелите се състои в това, че доведените от ответника свидетели твърдят, че П. следвало да се обучава и да работи като диспечер, но не желаел да стори това, поради което продължил да работи като шофьор. Съдът не кредитира показанията на доведените от ответника свидетели в тази им част, от една страна поради обстоятелството, че те са в трудовоправни отношения с ответното дружество и са заинтересовани от изхода на делото в негова полза, а от друга страна поради това, че противоречат на житейската и права логика: никой работодател не би търпял служителят му в продължение на два месеца да не изпълнява възложената му работа, а да работи това, което той намери за добре, въпреки волята на работодателя. Ако е считал, че не изпълнява трудовите си задължения, работодателят би могъл да го уволни дисциплинарно, на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, т. 3 от КТ-поради системни нарушения на трудовата дисциплина, а не в продължение на два месеца да му позволява да изпълнява работа, която не му е възложена и за която не е назначен.

Следователно, при положение, че с втория трудов договор на ищеца реално не са възложени нови функции, които съществено да се различават от вече изпълняваните от него като „шофьор“, то и включената в този трудов договор клауза за изпитване в полза на работодателя е недействителна поради противоречие с разпоредбата на чл. 70, ал.5 КТ, забраняваща уговаряне на срок за изпитване повече от веднъж със същия работодател и за същата длъжност. Доколкото ищецът се позовава именно на недействителността на тази клауза, то с оглед разпоредбата на чл.74, ал.5, вр. ал.2 КТ съдът намира, че същата следва да бъде прогласена изрично.

            По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Съобразно факта, че уговорената в трудовият договор на ищеца  № 016 от 05.10.2020г. клауза за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ  е недействителна,   то и  прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено от работодателя на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, се явява незаконосъобразно.  При отпадане на клаузата за изпитване договорът се е превърнал в такъв по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което  същият не може да бъде прекратен на специалното, важащо само за договорите със срок на изпитване  основание по чл.71, ал.1 от КТ. В този смисъл е и   съдебна практика на ВКС -   Решение №261 от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год.,  IV г.о., ГК, Определение №358 от 27.03.2009 год. на ВКС по гр.дело №102/2009 год., III г.о., ГК и др. Предвид горното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

           По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

           Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

           Предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са: признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. В случая с оглед изложеното от съда по отношение основателността на иска с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се явява и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2, поради което следва да се уважи.

           По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

           На ищеца следва да бъде присъдено претендираното обезщетение за времето от 29.12.2020 г. до 29.07.2021г. в размер на 5124.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

           По разноските:

           На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 354.96 лева, представляваща държавна такса по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал.1, вр. с чл. 70, ал. 5, чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и сума в размер на 150.00 лв., представляваща изплатеното от държавния бюджет възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

           Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

           

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата в Трудов договор № 016 от 05.10.2020г., сключен между С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от управителя Г.З.З., с която е уговорен срок за изпитване от три месеца в полза на работодателя, поради противоречието й с чл.70, ал. 5 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ,  на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 24/05.10.2020 г. на управителя на „ДУПНИЦА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, Г.З.З..

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „Диспечер“ в „ДУПНИЦА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1.

ОСЪЖДА „ДУПНИЦА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, да заплати, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, на С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 5124.00 (пет хиляди сто двадесет и четири) лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 29.12.2020 г. до 29.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ДУПНИЦА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от управителя Г.З.З., да внесе по сметка на РС – Дупница сума в размер на  354.96 лв. (триста петдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени искове в настоящото производство, както и сума в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща изплатеното от държавния бюджет възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: