Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. СОФИЯ, 22.01.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на
секретар–протоколиста Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Антонова в.гр.д. № 3945/2021г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби подадена от:
1. К.И.К. срещу решение № 20278925/17.12.2020г.
постановено по гр.д. № 24647/2020г. по описа на
Софийския районен съд, 162 състав, в частта, с което е отхвърлен
предявения от него срещу „БТВ М.Г.“ЕАД и Б.Т.А./БТА/ иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД за сумата над 3000,00 лв. до заявения размер от 6000,00 лв. като
частичен от 24 000,00 лв. и представляваща обезщетение за неимуществени вреди
претърпени вследствие на публикуване на невярна и
клеветническа информация на 17.04.2019г.,
че като учител в габровско училище е извършил физическо посегателство и е причинил
наранявания на ученик от 5 клас, която информация е била публикувана : в
интернет сайт на БТВ в статия със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител
в габровско училище“ и в репортаж, излъчен в новинарската емисия на БТВ на
същата дата, със съдържание, прикачено към цитираната статия, както и статия
публикувана в интернет сайта на БТА със заглавие „дете на 11 години е бито от
учител в габровско училище“.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
СРС е правилно и обосновано е установило наличието на фактическият състав по
чл.49 от ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, но
неправилно е приложил материалния закон относно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за
присъждане на справедливо обезщетение, покриващо в пълна степен всички
претърпяни неимуществени вреди. Посочва, че липсва подробен и задълбочен анализ
на ангажираните свидетелски показания, включително и медицинската документация,
които установяват както влошеното физическо, така и емоционално и психическо състояние
на ищеца след публикуване и излъчване на процесните журналистически материали.
Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички
доказателства, поради което и е стигнал по незаконосъобразния извод за размера
на дължимото обезщетение.
Моли въззивният съд да
отмени решението в обжалваната му част и да уважи иска с пълен размер.
Претендира разноски.
Насрещните по
жалбата страни – ответниците „БТВ М.Г.“ЕАД
и Б.Т.А./БТА/, получили препис от въззивната жалба, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозират отговор.
В отговорите излагат становище за необоснованост на доводите във въззивната
жалба, считат исковете за изцяло неоснователни, като за мотиви и съображения
препращат към подадените от тях въззивни жалба.
2. от „БТВ М.Г.“ЕАД срещу решение
№ 20278925/17.12.2020г. постановено по гр.д. № 24647/2020г. по описа на Софийския районен съд, 162 състав, в частта,
с е уважен предявения от К.И.К. срещу „БТВ М.Г.“ЕАД и Б.Т.А./БТА/ иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 3000,00 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба са
наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Посочва, че районният съд не е отчел обстоятелството, че статията и репортажа са публикувани съответно
излъчени след като информацията е проверена най – малко от два независими
източника, взети са гледните точки на страните в конфликта и е излъчена
обективна информация относно събитията около инцидента т.е. журналиста на БТВ е
положил необходимата грижа при изготвяне на материала, спазена е практиката за
добросъвестна проверка на данните преди да бъдат разпространени, поради което е
изключен и състава на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Евентуално – твърди, че ищецът при условията
на пълно и главно доказване не е установил наличието както на конкретни вреди,
така и причинната им връзка с твърдяния деликт. Оспорва също при условията на
евентуалност, че съдът приеме иска за основателен, размера на присъденото
обезщетение като прекомерно и неотговарящо на критериите по чл.52 от ЗЗД.
Насрещната по жалбата
страна К.И.К. в срока по чл.263 ал. от ГПК подава писмен отговор, в който
оспорва сочените пороци на първоинстанционното решение. Твърди, че направените
фактически и правни изводи в жалбата са в противоречие както със събраните по
делото доказателства, така и с практиката на ВКС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
3. от Б.Т.А.срещу решение
№ 20278925/17.12.2020г. постановено по гр.д. № 24647/2020г. по описа на Софийския районен съд, 162 състав, в частта,
с е уважен предявения от К.И.К. срещу „БТВ М.Г.“ЕАД и Б.Т.А./БТА/ иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 3000,00 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба са
наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че е налице фактическият
състав по чл.147 ал.1 от НК, доколкото изнесената информация в интернет сайта
на ответника е пресъздаване на информацията публикувана от бюлетина на ОДМВР,
като изрично е посочено, че е започнало разследване и е посочена квалификацията
на престъплението, по което е започнала наказателната проверка. Счита, че по
никакъв начин не са разпространени клеветнически или неверни данни, а
обществото е информирано за инцидент, който е в контекста на изключително
важната тема за агресията. Счита, че по несъмнен начин е оборена презумпцията
за вина на журналиста, изготвил материала, доколкото е спазил добрите
журналистически практики и събрани различни гледни точки по казуса, вкл. и на
ищеца. Твърди, че журналистите позовавайки се официални източници като бюлетина
на МВР, нямат задължение да проверяват тази информация и извършват допълнително
разследване при представянето й пред публиката. Поддържа, на следващо място, че
не са установени нито вредите, нито размера им и причинната им връзка с
описаното като деликт действие. Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и иска изцяло отхвърлен.
Насрещната по жалбата страна К.И.К. в срока по
чл.263 ал. от ГПК подава писмен отговор, в който оспорва сочените пороци на
първоинстанционното решение. Твърди, че направените фактически и правни изводи
в жалбата са в противоречие както със събраните по делото доказателства, така и
с практиката на ВКС. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата
основания.
При
изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.
Досежно
правилността обжалваното решение съдът намира следното: .
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на делинквента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2. вредата, 3. противоправност на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В разглеждания случай, ищецът се позовава на
увреждащо поведение на служители на ответниците, изразяващо се в публично разгласяване на неверни факти за извършено от него престъпление,
както следва: публикуване на невярна и клеветническа информация на 17.04.2019г., че като учител в габровско
училище е извършил физическо посегателство и е причинил наранявания на ученик
от 5 клас, която информация е била публикувана : в интернет сайт на БТВ в
статия със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“ и
в репортаж, излъчен в новинарската емисия на БТВ на същата дата, със
съдържание, прикачено към цитираната статия, както и статия публикувана в
интернет сайта на БТА със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в
габровско училище“.
Като издатели на съответните информационни страници, ответниците, а само БТВ – на телевизонния канал, по който е излъчван репортажа, същите определят характера и съдържанието на публикуваните материали и съответно имат качеството на възложители на работата и носят отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени при изпълнението на тази работа от съответните физически лица - служители. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за отговорността на издателя.
За
уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните
служители, виновното поведение на които при умисъл или непредпазливост, е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени
при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа– в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС. Юридическото
лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност, като не може да се експулпира
от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице
извършило/допуснало противоправното действие/бездействие.
В настоящият случай, както правилно е преценил първоинстанционният съд, ищецът претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от изнесени клеветнически твърдения и обидни квалификации в процесните статии и репортажи, като същите са свързани помежду си и са били публикувани в непродължителен период от време една след друга, като заглавието и съдържанието на статиите, макар и в различни информационни източници, собственост на двете отделни юридически лица, са напълно идентични, поради което и се касае за общо причиняване на неимуществени вреди, за които следва да бъде определено глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния – виж Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. дело № 7046/2014 г., ІV г. о., ГК и Решение № 164 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5255/2015 г., ІV г. о., ГК, като ответниците носят по смисъла на чл.53 от ЗЗД солидарна отговорност. /Решение №206/07.12.2023г. по гр.д. № 4573/2022г на ВКС, II г.о. /
Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда /решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО/.
В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. Разпоредбата на чл. 10 т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Свободата на словото обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани - чл. 39 ал. 2 КРБ, чл. 10 т. 2 КЗПЧОС, като във всеки случай на посегателство върху тях – журналистите, съответно възложителят на работата носят отговорност за причинените вреди.
При тази отговорност от
съществено значение е разграничаването на твърденията от мненията и оценките,
също така и целта, с която определени злепоставящи твръдения са разпространени,
ако впоследствие се окажат неверни.
В тази връзка важно е да се отбележи, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика /решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29. 012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др./. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, които са неверни, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
В настоящият случай, от събраните по делото
доказателства – писмени, веществени и по отношение на които е извършен оглед в
съдено заседание, СТЕ, както и от изявленията на страните, се установява
безпротиворечиво, че статии със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител в
габровско училище“ са публикувани на интернет сайт, собственост на всеки един
от ответниците -БТВ и БТА на 17.04.2019г., както и са излъчени два репортажа по
телевизионния канал БТВ пресъздаващи заглавието на статията и съдържанието й.
При внимателен прочит на статията във всеки един от електронните информационни
източници, се установява, че журналистите посочват и конкретни данни, -
започнали проверки за извършени дисциплинарни нарушения от учителя /ищец/ и
досъдебно производство по чл.131 ал.1 т.2 от НК, който третира нанасяне на
телесна повреда от длъжностно лице над малолетно лице.
Настоящият състав счита, че направеното от
ответника БТА възражение, че е пресъздадена информацията от информационния
бюлетин на ОД.МВР-Габрово и поради тази връзка е налице официална информация,
която го експулпира от отговорност, е неоснователно. Това е така, тъй като
видно от извадката от информационния бюлетин на МВР – л.38 от делото на СРС, в
същия изрично е описано, че е постъпил сигнал от 40 годишна жена, съдържанието
на нейния сигнал, както и образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.131 ал.1 т.2, т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК. Перефразирането на цитираната
информация, в статията на БТА освен използване на други словестни изрази, носи
със себе си и друго смислово значение, а именно внушава осъществени в
обективната действителност действия от страна на учителя – К.К. в габровското
училище по нанасяне на побой върху 11 годишното дете т.е. осъществен състав на
престъплението нанасяне на телесна повреда, за което е образувано досъдебното
производство. Същият смислов мотив се разкрива и в статията с идентично
заглавие от електронния сайт на БТВ, съответно надписите по време на репортажа
излъчван по телевизионния канал БТВ. Общото обективно убеждение, което се
създава след прочит на статиите и
репортажите, е именно, че ищецът в качеството си на учител и по време на
учебния процес е осъществил акт на агресия и физическо посегателство спрямо 11
годишният ученик и е наранил същия, независимо от посочени данни за проверки и
досъдебни производства. Статиите
и репортажите внушават по недопустим и неетичен начин извършено престъпление от страна на ищеца и то от
категорията на изключително морално укоримите, имайки предвид служебното
качество на ищеца – учител и това на соченото като пострадало лице – малолетен
ученик.
Горните обстоятелства са обективни факти,
които несъмнено не са с оценъчен характер и верността на тази информация
подлежи на установяване.
Установената в Конституцията презумпция за невиновност се оборва само от влязла в сила присъда, а такава в случая не е налице, напротив -налице е прекранено наказателно производство, поради неустановяване на извършено престъпление от ищеца, съответно липсва наложено дисциплинарно наказание на ищеца. Поради това в разрез със забраната "да не се вреди другиму" е нарушена презумпцията за невиновност от натоварени от ответниците физически лица, създали по недопустим начин убеждението у зрители/читатели, че ищецът е извършил деянието – побой над малолетен ученик в качеството си на учител. Според настоящият състав, журналистите и съответно - медиите /като възложители на работа/ не следва да допускат поднасяне на по скандален, „жълт“ и неверен начин на информация, която нарушава освен презумпцията за невиновност, но и създава негативна оценка спрямо личността на ищеца. /в т.см. в решение № 104/14.07.2022г. по гр.д. № 2722/2021г. на ВКС, III г.о., /
Следователно несъмнено е осъществен състава по чл.147 ал.1 от НК, доколкото ответниците са разгласили до неопределен брой лица несъществуващо позорно обстоятелство и е приписано неизвършено престъпление от страна на ищеца. С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
В хода на производството ответникът БТВ
посредством представените доказателства – цялостно съдържание на взетото
интервю - от ученици, директор на
училище, директор на РУО, от ищеца, разпит на свидетеля М. Т., се
домогва да установи, че журналиста подготвил материала е опитал да
събере информация от най-малко два различни
независими източника и в този смисъл не е налице нарушение на добрата журналистическа практика. В случая
двата независими източника се оказват директора на училището и директора на
РУО, които в никакъв случай не потвърждават информацията за нанесен побой от
страна на ищеца, в качеството му на възпитател върху 11 годишния петокласник, а
директорът на училището само потвърждава проблеми с дисциплината, което е
неподходящо включено в материала касаещ инцидента с побой, съответно изключено
от контекста на изказването на директора и имащо засилващ емоционален ефект
върху формиране на негативното мнение срещу учителя.
Дори и да се приеме, че е налице добросъвестност
при изготвяне и проверка на излъчения материал /каквото по мнение на въззивният
съд не се установи, предвид посочените обстоятелства, както и предоверяване и
даване гласност на ученици от различни класове, най – вече на майката на 11 годишното
дете – А., която със сигурност не е независим източник на информация, съответно
неизлъчване в цялост на изявлението на
ищеца, а негови откъслечни фрази, непредоставянето на ищеца по надлежния ред на
правото на отговор по чл.18 ЗРТ, а не формално отправена покана чрез директора
на училището да участва в репортаж на следващия ден след разгласяване на
случая. /, то горното не изключва деликтната отговорност по чл.45 респ. чл.49
от ЗЗД предвид създаденото внушение за извършено престъпление от страна на
ищеца.
По този начин приписването на престъпление, което лицето не е извършило, дори да е вследствие на добросъвестно журналистическо разследване, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС /решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
Касае за последователно публично разпространяване на неверни обстоятелства за неизвършено престъпление, поради което съдебният състав приема, че с тях е осъществено противоправно поведение, като не е опровергана презумпцията за вина, регламентирана в чл. 45 ал. 2 ЗЗД – субективното основание за деликната отговорност, в случая желанието за внушаване на информацията именно по начина, по който е поднесена на читателите/зрителите.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 49 вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД – настъпили вреди за ищеца, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания и причинна връзка с публикуваните статии и репортажи за ищеца.
Причинените при деликт вреди се обезщетяват парично, като на поправяне подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51 ал. 1 ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което има компенсаторен характер съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
От ангажираните пред СРС гласни доказателства се установи, че след публикуване на процесните статии и репортажи и свързването на името на ищеца с извършено престъпно деяние, ищецът чувствал потиснатост, неудобство, срам, стрес, подкопан авторитет, затормозено общуване с граждани, приятели, колеги, както и физическо проявление на изживяния стрес – поддържане на високо артериално налягане, световъртежи, главоболие, като всички тези психически и емоционални травми продължили за некратък период от време. Нарушено било общуването му с колектива на работното място, със семейството, дори с внучка си, която много обичал. Отзвукът от събитията дори и през следващата учебна година продължил, предвид обстоятелството, че градът е малък, хората се познават, а ищецът е учител, който е с дългогодишна практика и изграден авторитет и добре познат в обществото - бил е директор на Музея към априловската гимназия, както и на друго училище, съответно към момента на инцидента – вече в предпенсионна възраст и с изключителна острота и болезненост преживявал случилото се.
Съдът изцяло възприема показанията на разпитаните свидетели, ценени по реда на чл. 172 ГПК, тъй като същите имат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Показанията им са логични и последователни, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и не са ангажирани такива, които да разколебаят доказателствената им стойност.
От същите се установява /показанията на свидетеля Н.Х.– колега на ищеца/, че след разгласяване на информацията за нанесен побой от ищеца над ученик от 5 клас в медиите, колегите му от училищния колектив са били възмутени от начина, по който е поднесена информацията съответно същите са били убедени, че тази информация е невярна и ищецът не е извършил соченото деяние. От показанията на свидетеля Л., която познавала ищеца като жизнерадостен, спокоен, уравновесен и ведър човек, се установява, че след инцидента същия бил много унил, притеснен и тъжен, промяната в поведението и начина му на живот била видима, дори за внучка му – дете в първи клас, което се притеснявало дали дядо му е добре.
Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционният съд за недоказаност на причинната връзка между изнесената клеветническа информация от медиите на ответните дружества и хоспитализирането му за периода 29.04.2019г. -03.05.2019г. и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност, степента на преживените от ищеца негативни емоции, начин и обстоятелства, при които са получени, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, начина му на живот, отражението върху личния, обществения и професионалния живот и самочувствието на пострадалия, разгласата и публичността в случая от национални медии, липсата на трайно неблагоприятно отражение върху ищеца, както и обстоятелството, че в случая се касае за клеветническа информация свързана с упражняване на професия, към която очакванията на обществото за почтеност, морал и пример са значително завишени, съответно престъплението, което му се приписва е с изключителна укоримост и е налице изострена обществена чувствителност, поради което и има по –силно негативно отражение върху имуществената му сфера /в т.см. решение №267/26.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 820/2012г. на IV г.о. така в решение № 344 по гр.д. № 2378/2014 г., IV г.о./, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. и конкретните икономически условия в страната през разглеждания период, съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за сумата над 3000,00 лв. до 5000,00 лв., а в останалата обжалвана част – следва да бъде потвърдено.
Разноски
Страните са заявили
своевременни искания за присъждане на разноски с представени списъци по чл.80
от ГПК.
В първоинстанционното производство:
-на основание чл.78
ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъди съответна част от внесената държавна
такса /243,41 лв./, а именно –202,84 лв. т.е. следва да се присъдят още 82,84
лв., а на адв. К. – на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
в размер 408,33 лв. /съразмерна на уважената част от иска по чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакция към 15.05.2020г./ или следва да й се присъдят още 93,33 лв.
-на основание чл.78
ал.3 от ГПК на ответника „Б.М.Г.“ЕАД съразмерно с отхвърлената част от иска от
общо направени – 350,00 лв. ищецът дължи заплащането на 58,33 лв.
-на основание чл.78
ал.3 от ГПК на ответника „БТА“ съразмерно с отхвърлената част от иска от общо
направени – 800,00 лв. ищецът дължи заплащането на 133,33 лв.
Във въззивното
производство:
-на основание чл.273
вр.чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника – ищеца следва да се присъди съответна част
от внесената държавна такса /61,52 лв/, а именно - 41,01 лв., а на адв. К. на основание чл.38
ал.2 вр ал.1 т.3 от ЗАдв. – 326,66 лв.
-на основание чл.273
вр.чл.78 ал.3 от ГПК на „Б.М.Г.“ЕАД от
общия размер 160,00 лв. /60,00 лв. – държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, следва да се присъдят 53,33 лв.
-на основание чл.273
вр. чл.78 ал.3 от ГПК на „БТА“ от общия
размер 160,00 лв. /60,00 лв. – държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, следва да се присъдят 53,33 лв.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20278925/17.12.2020г. постановено по гр.д. №
24647/2020г. по описа на Софийския
районен съд, 162 състав в частта, с което:
-е отхвърлен предявения от К.И.К. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** срещу „БТВ М.Г.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***,
административна сграда НДК, пл. *****и „Б.Т.А.“
БУЛСТАТ:*****със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за солидарното
им осъждане да заплатят сумата над
3000,00 лв. до 5000,00 лв. и представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени вследствие на публикуване на невярна и клеветническа
информация на 17.04.2019г., че като
учител в габровско училище е извършил физическо посегателство и е причинил
наранявания на ученик от 5 клас, която информация е била публикувана : в
интернет сайт на БТВ в статия със заглавие „Дете на 11 години е бито от учител
в габровско училище“ и в репортаж, излъчен в новинарската емисия на БТВ на
същата дата, със съдържание, прикачено към цитираната статия, както и статия
публикувана в интернет сайта на БТА със заглавие „дете на 11 години е бито от
учител в габровско училище“;
- с което К.И.К.
с ЕГН: ********** и с адрес:г*** е осъден да заплати на „БТВ М.Г.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище
и адрес на управление:***, административна сграда НДК, пл. *****на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по гр.д. № 24647/2020г. по описа на Софийския районен съд, 162 състав за сумата над 58,33
лв. до присъдения размер от 175,00 лв.;
- с което К.И.К.
с ЕГН: ********** и с адрес:г*** е осъден да заплати на „Б.Т.А.“ БУЛСТАТ:*****със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78
ал.3 от ГПК разноски по гр.д. №
24647/2020г. по описа на Софийския
районен съд, 162 състав за сумата над 133,33 лв. до присъдения размер от 400,00 лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БТВ М.Г.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***, административна сграда
НДК, пл. *****и „Б.Т.А.“ БУЛСТАТ:*****със
седалище и адрес на управление:*** да заплатят солидарно на К.И.К. с
ЕГН: ********** и с адрес:г***, както следва:
- на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД сумата над 3000,00 лв. до 5000,00 лв. или още
2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени вследствие на публикуване на невярна и
клеветническа информация на
17.04.2019г., че като учител в габровско училище е извършил физическо
посегателство и е причинил наранявания на ученик от 5 клас, която информация е
била публикувана : в интернет сайт на БТВ в статия със заглавие „Дете на 11
години е бито от учител в габровско училище“ и в репортаж, излъчен в
новинарската емисия на БТВ на същата дата, със съдържание, прикачено към
цитираната статия, както и статия публикувана в интернет сайта на БТА със
заглавие „дете на 11 години е бито от учител в габровско училище“, като
частичен предявен за 6000,00 лв. от общия размер – 24 000,00 лв.;
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № 24647/2020г. по описа на Софийския районен съд, 162 състав в размер на
още 82,84 лв.;
-на основание чл.273 вр.чл.78 ал.1 от ГПК разноски по
в.гр.д. № 3945/2021г. по описа
на Софийски градски съд в размер на 41,01
лв.
ОСЪЖДА „БТВ М.Г.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***, административна сграда
НДК, пл. *****и „Б.Т.А.“ БУЛСТАТ:*****със
седалище и адрес на управление:*** да заплатят солидарно на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата на Х.
К.К., АК-Пловдив, с лимчен номер ****** и служебен адрес:гр. Пловдив, ул. *****адвокатско
възнаграждение, както следва:
- по гр.д. № 24647/2020г. по описа на Софийския районен съд, 162 състав – още 93,33 лв. /деветдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/;
- по в.гр.д. № 3945/2021г. по описа
на Софийски градски съд – 326,66 лв. /триста двадесет и шест лева
и шест стотинки/.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** да заплати на „БТВ М.Г.“ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***,
административна сграда НДК, пл. *****на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК
разноски по в.гр.д. №
3945/2021г. по описа на Софийски градски
съд в размер на 53,33 лв. /петдесет
и три лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА К.И.К. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** да заплати на „Б.Т.А.“ БУЛСТАТ:*****със седалище и адрес на управление:***
основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноски по в.гр.д. № 3945/2021г. по описа
на Софийски градски съд в размер на 53,33
лв. /петдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20278925/17.12.2020г. постановено по гр.д. № 24647/2020г. по
описа на Софийския районен съд, 162
състав в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.