Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
Д.
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 08.10.2020 г., при
секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора Владислав Томов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 1999/2020 г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Г.К. от гр.Варна, срещу решение № 1195/ 07.08.2020 г. постановено от ХХХІІ-ри
състав на ВРС по НАХД № 1848/2020 г. по описа на същия
съд, с което е потвърдено издаденото срещу
касатора НП № 20-0445-000139/07.04.2020 г.
С него
за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП,
на основание чл. 175а,ал.1 предложение 3-то от същия закон, на касатора е
наложена глоба в размер на 3000, 00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
Касаторът счита обжалваното решение за постановено
при нарушение на закона и на процесуалните правила. Твърди
несъставомерност на описаното в НП деяние,
счита, че не е извършил нарушението, визирано в разпоредбата на чл.
104б,т.2 от ЗДвП.
Обширно излага доводи за необоснованост и нарушение на
материалния закон, като на първо място
изтъква липсата на легална дефиниция на използваното от АНО понятие „дрифт“.
Възразява и срещу приетото от въззивния съд място на извършване на
нарушението, доколкото “ мястото, където е извършено деянието“ не попада в
легалната дефиниция за „път“ , представлява уширение в центъра на с.Кичево ,
а до улица Първа имало и огромен
паркинг.
Отделно изтъква,
че улицата и паркинга били покрити със сняг и лед – причина за
поднасянето на задницата на автомобила, което според него не било взето предвид
и не било обсъдено от въззивния съд. Възражения са изложени и срещу кредитираните от въззивния съд на
свидетелските показания на св. Ст.К., тъй като същият бил пряко заинтересован и
несъобразяването на този фон с обясненията на водача за причините за поднасяне
на автомобила.
Горното е квалифицирано като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което
нарушило правото на защита на наказаното лице.
Като самостоятелно основание за отмяна се изтъква
липсата на мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане съда да отмени изцяло
обжалваното решение.
Ответникът в представени по делото писмени бележки
оспорва жалбата счита я за неоснователна.. моли съда да я отхвърли.
Представителят на ВОП счита решението на въззивния съд
за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила.
Съдът в настоящия си състав като
съобрази доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите
по случая са следните:
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това че на 06.02.2020 г., около 23:30 часа в с. Кичево, по ул. "Първа" в уширението в центъра на селото, управлява
л. а. "Мерцедес" с рег № *** негова
собственост, като иизвършва резки маневри, върти
МПС в кръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на предните му
гуми / дрифт/, с което деяние е използвал
пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение. Свидетел на действията
на водача ги заснел с видеорегистратор, след което сигнализирал РУП
Аксаково, за което е изготвена докладна записка от оперативния дежурен на при
РУ. Съставен е АУАН № 874044/10.02.2020 г., в който деянието на
водача е описано подробно, квалифицирано е като нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Връчен е на водача на същата дата, подписан без възражения. В
законоустановения срок е депозирано писмено възражение, в което нарушителят възразява срещу квалифициране на действията му
като „дрифт“ и сочи, че е млад водач, предвид
недобро почистване и опесъчаване на заледения път не можал да опази колата от
поднасяне.
АНО възприел изцяло описаната в Акта фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието и
издал процесното наказателно постановление, с което наложил на П.К. описаното
там административно наказание.
Решаващият състав на ВРС е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, обективната и
субективна съставомерност на санкционираното деяние се доказва от събраните доказателства, включително и гласни
такива и потвърдил наказателното
постановление. Изложил е съображения за липса на предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като деянието е с висока обществена опасност.
Решението на ВРС е правилно. При постановяването му не се констатира да са били допуснати твърдяните от касатора нарушения на процесуални
правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил релевантните за разрешаването на спора обстоятелства, като е отговорил на всички направени пред него възражения и оплаквания. Установените
в хода на административнонаказателното производство факти и
обстоятелства правилно
са
кредитирани от въззивния съд като
безспорни, останали са необорени от наказаното лице.
Доводът на касатора, че е
санкциониран за деяние (дрифт), което не е
обявено от закона за наказуемо
касационната инстанция в настоящия си състав счита за неоснователен. Действително
понятието "дрифт" няма легална дефиниция в законодателството ни, като
същевременно има всеизвестно общоупотребимо значение. В случая същото е
използвано в АУАН и НП, придружено с подобна и ясна формулировка на конкретното
поведение на водача и детайлно описание действията му при управлението на МПС. Употребата на понятието "дрифт" в АУАН, в НП и в обжалваното
съдебно решение не води до извод за
несъставомереност на деянието и по никакъв начин не ограничава
защитата на нарушителя, предвид подробното
описание на извършените от него фактически действия. Именно те показват използване на пътя не по неговото предназначение, което е обявено за наказуемо от закона и са достатъчни да изпълнят фактическия състав на
посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.
При така установените факти изцяло несъстоятелна се явява защитната теза на нарушителя, че става
въпрос за случайно деяние, тъй като шофирал автомобила при усложнена
пътна обстановка - заледен, недобре почистен и опесъчен път.
Усложнената пътна
обстановка не предполага рязко форсиране на двигателя на управляваното МПС с
произтичащата от това вероятност за загуба на контрол, поради което е изключена
възможността описаното в АУАН движение на автомобила да е по непредпазливост или да се дължи само на
особеностите на пътна настилка.
Въззивният съд формирал правните си изводи след като е
обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички
наведени от жалбоподателя доводи и
възражения.
Правилно не
кредитирал обясненията на наказаното
лице,
които освен доказателствено средство са и средство за защита,
Правилен
е приетия извод, че се касае за умишлено и съзнателно опасно шофиране,
посредством демонстративно поднасяне на автомобила, при което са образувани кръгове на различни места,
споделя се изцяло от касационната инстанция. Този начин на управление на
МПС не представлява законосъобразно използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Изложеното от фактическа и правна страна напълно изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно
направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно, но следва да се присъди в минималния размер от 80 лв., предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правна помощ
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Втори
касационен състав при Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 1195/07.08.2020 г.
постановено от ХХХІІ-ри състав на Районен съд – Варна, по НАХД № 1848/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П.Г.К. от гр.Варна ,
ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер от 80 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……..
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………