№ 21177
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110164804 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 62/27.09.2023 год.– чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „Кранист“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 26 271,60 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
27.09.2023 год. до 27.03.2024 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска до плащането.
Ищецът-П. Б. З. твърди, че по силата на трудов договор №43/18.04.2023 год. е
заемал длъжността „кранист“ при ответника. Твърди, че договорът е сключен със срок
на изпитване-6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Поддържа, че със Заповед
№62/27.09.2023 год., на основание чл. 71 от КТ трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 01.11.2023 год.. Твърди, че по време на действие на трудовото
правоотношение е изпълнявал съвестно трудовите си задължения. Излага, че на
27.09.2023 год. е отишъл на работа, но е изпитал силна болка в коляното и
световъртеж, за което е уведомил прекия си ръководител, който се е съгласил да
преустанови работа и да потърси помощ от личния си лекар. Сочи, че последният му е
издал болничен лист №Е20223736762 за периода от 28.09.2023 год. до 04.10.2023 год.,
като впоследствие са издадени още две болнични листа –за още 30 дни и за периода от
03.11.2023 год. до 02.12.2023 год., всички предадени на работодателя. Поддържа, че
изненадващо е получил покана от работодателя да се яви, за да получи трудовата си
1
книжка и да му бъдат оформени документите по повод прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди, че е получил заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на 01.11.2023 год., като в нея било посочено, че то се счита
прекратено от 27.09.2023 год. на основание чл. 71, ал.1 от КТ. Твърди, че е
незаконосъобразно уволнен, тъй като причината за прекратяване на правоотношението
е, че работодателят не е желаел да има трудови правоотношения с работници, които
ползват отпуск за временна нетрудоспособност, в каквато е бил той-от деня следващ
издаването на заповедта.
Моли съда да постанови решение, по силата на което уволнението му да бъде
отменено, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Кранист“ както
и да осъди ответника да му заплати сумата от 26 271,60 лева /допуснато е изменение
на иска, на основание чл. 214 от ГПК, в открито съдебно заседание състояло се на
11.11.2025 год./, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
27.09.2023 год. до 27.03.2024 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска до плащането. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-„Маркан” ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че уволнението е законосъобразно
извършено, като прекратяването е извършено в срока за изпитване. Твърди, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Обстоятелствата относно съществувалото трудово правоотношение, което
впоследствие е било прекратено на соченото основание са обявени за безспорни в
производството.
По силата на трудов договор № 43/18.04.2023 год., сключен с “Маркан” ЕООД,
П. Б. З. е заемал длъжността „Кранист”, считано от 20.04.2023 год. Посочено е, че
договорът е сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. с чл.70, ал.1 от КТ. Страните са
уговорили срок за изпитване в полза на работодателя 6 месеца. Уговореното от
страните основно трудово възнаграждение е в размер на 750 лева.
Приет като доказателство по делото е болничен лист №Е20223736762 от
28.09.2023 год., от който е видно, че П. Б. З. е бил в отпуск по болест в периода от
28.09.2023 год. до 04.10 2023 год..
Приет като доказателство по делото е болничен лист №Е20232810601 от
05.10.2023 год., от който е видно, че П. Б. З. е бил в отпуск по болест в периода от
04.10.2023 год. до 02.11 2023 год..
Приет като доказателство по делото е болничен лист №Е20232810665 от
2
06.11.2023 год., от който е видно, че П. Б. З. е бил в отпуск по болест в периода от
03.11.2023 год. до 02.12 2023 год..
Със Заповед № 62/27.09.2023 год. трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. На 28.09.2023 год. е изготвен протокол за
отказ, в който е удостоверено, че ищецът се е явил при работодателя, но след
запознаване със съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е отказал да я подпише, което е удостоверено с подписите на Б.И.Ц.-
Т., М.Р.Н. и М.З.П.. Заповедта е връчена на П. Б. З. на 01.11.2023 год., което е
удостоверено с негов подпис.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на обезщетението за оставане без работа, при размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца, съгласно трудовия договор, включващо само елементи с
постоянен характер, за периода от 27.09.2023 год. до 27.03.2024 год., е в размер на 4
980 лева, а ако се включат и премиите-26 271,60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и 3 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшества с договор със срок за изпитване до 6
месеца. До изтичане на срока страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. Установява се от събраните по делото доказателства, че
страните в настоящото производство са уговорили срок за изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя.
Видно от приетия като доказателство по делото трудов договор №43/18.04.2023
год. срокът за изпитване е започнал да тече от 20.04.2023 год. (обстоятелство, което не
е спорно между страните). Установява се, че трудовото правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя на 27.09.2023 год..
Законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото в нея основание е поставена в зависимост от това
волеизявлението на работодателя да е направено в уговорения срок, който не може да
бъде по дълъг от 6 месеца. При определяне на това, кога е изтекъл срокът на изпитване
се прилагат общите правила на гражданското право, доколкото Кодексът на труда не
съдържа специални правила във връзка със сроковете. Следователно и доколкото 6-
месечният срок е започнал да тече на 20.04.2023 год., то той би следвало да изтича на
20.10.2023 год.. Съдът намира, че работодателят е упражнил законосъобразно правото
си да прекрати трудовото правоотношение в срока за изпитване.
3
На първо място съдът приема, че твърдението, че П. Б. З. се ползва от закрилата
на чл. 333 от КТ е неоснователно, тъй разпоредбата касае прекратяване на трудовото
правоотношение на една от визираните в чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 от КТ хипотези,
както и чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, които не са налице в случая. Освен това договор със
срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя и до изтичане на срока,
когато той е уговорен в негова полза и в случаите, когато работникът е в отпуск
поради временна нетрудоспособност /в този смисъл са Решение №620/18.10.2010 год.
на ВКС по гр.д. №1716/2009 год., IV ГО, ГК и Решение №749/16.06.2000 год. на ВКС/.
На следващо място дори да се приеме, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 01.11.2023 год., когато формално е
изтекъл 6 месечния срок на изпитване, а не на 28.09.2023 год., то трудовото
правоотношение отново е прекратено в срока, тъй като в уговорения срок на
изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят не е
изпълнявал работата, тъй като в този случай срокът на изпитване следва да бъде
продължен с толкова дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е
изпълнявал трудовите си функции. Това е така, защото единствено при реално
престиране на работна сила работодателят може да прецени годността на работника да
изпълнява възложената му работа.
Предвид изложеното, уволнението е законосъобразно и предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед достигнатите правни изводи, относно неоснователността на
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и доколкото
основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на обективно съединените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ, то те също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1000 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Б. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ №19, партер, чрез адв.А. срещу „Маркан“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Н, офис сграда MHQ,
ет.4 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ-за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 62/27.09.2023
4
год. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата от него
длъжност „кранист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода
27.09.2023 год. до 27.03.2024 год, в размер на 26 271,60 лева (двадесет и шест хиляди
двеста седемдесет и един лева и шестдесет стотинки), като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Б. З., ЕГН ********** да заплати на „Маркан“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1000 лева (хиляда лева),
представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд, считано от 25.11.2025 год..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5