Р Е Ш Е Н И Е
№……………./17.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично
заседание надвадесет и
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 981 по описа на Варненски районен
съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по реда на чл.87, ал.3
от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, за разваляне на алеаторни
договори за издръжка и гледане.
Производството по делото е образувано по повод предявени от Р.Г.С. с ЕГН: **********,
адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Т.И. -
ВАК, със съдебен адрес:***, против В.Р.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 87,
ал.3 ЗЗД за разваляне до размера на 1/2 (една втора) идеална част (получена в
следствие на прекратено СИО), сключения между страните договор, обективиран в нотариален акт ****, дело № 6281 от
24.06.1993r., с който ****С. и Р.Г.С., прехвърлят срещу задължение за издръжка
и гледане, на дъщеря си В.Р.С., следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени
със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 526, квартал: 38, парцеп: X, граници и съседи на имота:
****, ведно с построената в
него жилищна сграда с идентификатор: ****,
по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма,
със ЗП - 82 кв.м., брой надземни етажи:
1, брой подземни етажи: няма данни,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, ул. «****» № 17., поради виновно и трайно неизпълнение на задълженията на В.Р.С. - приобретател по договора и с правно основание
чл. 55, ал.
1, предл. III-то ЗЗД за
осъждане на ответницата В.Р.С., да върне получената вещ, представляваща поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед
№ ****. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед - няма,
с площ от 232 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 526, квартал: 38, парцел: X, граници и съседи на имота:
****, ведно с построената в
него жилищна сграда с идентификатор: ****, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма,
със ЗП - 82 кв.м., брой надземни етажи:
1, брой подземни етажи: няма данни,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, ул. «****» № 17, до размера на
3/4 (три четвърти) идеални части, като получено на
отпаднало основание.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на конститутивния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди, че на 24.06.1993г., заедно с покойната си съпруга ****С., са
прехвърлили на дъщеря си - ответницата В.Р.С. собствения си недвижим имот,
придобит в СИО, срещу задължение за издръжка и гледане от нейна страна, а
именно: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на СГКК -гр. Варна,
одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед -
няма, с площ от 232 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцел: X,
граници и съседи на имота: ****, ведно с
построената в него жилищна сграда с идентификатор: ****, по КК и КР на СГКК -
гр. Варна, одобрени със Заповед № РД -18-31 от 05.05.2015г.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящи се в гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, ул. «****» № 17.
Твърди, че в сключения между тях договор, са уговорили пожизнена издръжка и
гледане, изразяващи се в осигуряване на храна, отопление, осветление, грижи при
старост и немощ, извършвани лично от ответницата или чрез трето лице. За да са осигурени с жилище до края на живота си, при прехвърлянето ищеца и
съпругата му, са си запазили пожизнено право на ползване върху имота. Твърди,
че през годините след това той и съпругата му се справяли, макар и трудно, за
да задоволяват своите нужди, независимо от възрастта си, като ответницата не се
е интересувала по никакъв начин от техните потребности. Твърди, че преди
смъртта си, съпругата му се разболяла тежко, което обусловило полагането на
постоянни грижи, тъй като била на легло. Твърди, че ответницата проявила пълна дезинтересираност към към своите
родители, относно финансовите им нужди, необходимостта им от грижи и подкрепа.
Твърди, че грижите за покойната е полагал основно самия той, с огромната помощ
на другата си дъщеря ****., която се грижила за своите родители винаги когато
са имали нужда, било финансово или физически, а и морално, независимо от
ангажиментите към нейното семейство. Твърди, че известно време след смъртта на ****С.,
ответницата е напуснала страната, без да се интересува от нуждите и
потребностите на своя възрастен и болен баща.
Твърди, че за кратък период от време ответницата осигурила грижите за баща
й да бъдат полагани от трето лице. Обгрижването било
незадоволително и проформа, а не след дълго ищецът
забелязал, че от дома му липсват ценни вещи и пари, поради което третото лице е
преустановило полаганите грижи, които на практика окончателно били
преустановени, през есента на 2019г. Твърди, че поискал от ответницата, да му
предостави лично или чрез друг адекватни за възрастта и здравословното му
състояние грижи, изразяващи се в гледане и издръжка, каквито му се дължат, но
такива не получил.
Твърди, че макар сам и възрастен, с помощта на другата си дъщеря ****.,
успявал да се справя до момента, в който здравословното му състояние рязко се
влошило и се наложило полагането на постоянни грижи за него, тъй като бил на
легло. Твърди, че в момента се е настанил, да живее временно при дъщеря си ****.,
за да се грижи тя за него. Твърди, че помолил внучката си да нагледа къщата,
тъй като се притеснявал по празниците да не са я разбили и тя установила, че в
къщата свети и от съседите е разбрала, че ответницата - леля й В. се е върнала
от чужбина и се е настанила в нея. Твърди, че ответницата, без знанието и съгласието
на ищеца, се е настанила в имота, като е разбила входните врати, за да влезе,
тъй като от много години тя не притежава ключ за къщата. Твърди, че ответницата
В.Р. не се е интересувала за нуждите на своите родители, включително и към
момента, а ангажимента й при договора за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в
пълния обем, независимо дали прехвърлителят по алеаторния договор разполага със средства или не, дали
живее в страната или не и независимо от здравословното му състояние. Изтъква,
че възможностите на длъжника, да предостави договореното са без значение, тъй
като целта на договора е нуждите на прехвърлителя на
имота, да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, което обуславя и
сключването му между страните. Твъди, че с
поведението си ответницата не изпълнява задълженията, които е поела при
сключването на договора, представляващо трайно неизпълнение, по сключения между
нея и родителите й договор.
Ответницата надлежно е получила преписи от исковата молба, уточняващата
молба и приложенията към тях. В законоустановения
месечен срок по чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба в съда и не
изразява становище по нея.
Съдът след преценка на представените по делото писмени и
събрани гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени
доказателства:
нотариален акт ****дело № 6281 от 24.06.1993 г., удостоверение за данъчна оценка с № ********** от 08.01.2020 г., скица № 15 –
10208 от 08.01.2020 г., скица
№ 15 – 10221 от 08.01.2020 г., извадка
от агенция по вписвания, епикриза
от Клиника по неврохирургия МБАЛ“Света Анна – Варна, епикриза от отделение по
хирургия на МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, удостоверение за наследници № УН - 446 от 23.11.2020 г.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява че с
Нотариален акт
****, дело № 6281 от 24.06.1993r., ****С. и съпруга й –
ищеца Р.Г.С. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане, на дъщеря
си В.Р.С., следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ****
по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед -
няма, с площ от 232
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцеп: X,
граници и съседи на имота: 03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528,
03719.503.524, 03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с
идентификатор: ****, по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № ****.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, със ЗП - 82 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, ул. «****» № 17. Прехвърлителите са си
запазили правото на ползване по отношение на недвижимия имот, предмет на
сделката, пожизнено и безвъзмездно.
От приложената по делото Епикриза от 25.11.2019г. се установява, че вследствие
падане и удар в главата си, ищецът е получил травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, водещки до болки в кръста, затруднено ставане и
придвижване.
Спорно по делото обстоятелството,
дали ответницата е изпълнявала задълженията си по алеаторните
договори.
В тази връзка по делото са
изслушани показания на свидетели ангажирани от ищеца - ****.С. /дъщеря на ищеца
и сестра на ответницата/ и Атанас Петров Тодоров /без родство и дела със
страните.
Св.С. заявява, че родителите й са прехвърлили на сестра й къщата през
1993 г., като е трябвало тя да
ги гледа и издържа. Твърди, че докато майка им е била жива, склед прехвърлянето
на имота сестра й е живеела на квартира
и майка им е плащала квартирата. Заявява, че не й е известно сестра й да е гледала майка
им, докато е била болна, като в същото време заявява, че
по това време заедно с баща им са се грижили за майка им. Твърди, че през м.септември 2006 г. Сестра й се опитала да продаде
къщата, но баща им не се съгласил. След това опитала да
настани баща им – ищеца в старчески дом, но
свидетелката
отказала. След това ответницата заминала за Германия. Твърди, че ищецът по негови думи от 4 години не е виждал
ответницата. Знае, че тя се е прибирала през първите години. Не знае
ответницата да е превеждала пари на родителите им. Знаела от баща си, че
ответницата била ангажирала някаква жена, но
тя не му
е готвила, а само е ходила да го пере по един път
в седмицата и винаги му искала по
20 лв. И той я изгонил. Заявява, че от една година баща им живее при нея и тя се грижи за
него, тъй като е паднал и е получил тежки травми – бил е обездвижен. Докато
баща им бил в болницатна разговаряла с ответницата,
която й заявила, че може да изпрати пари, но свидетелката отговорила, че й
трябва реална помощ, а не пари,
тъй като два месеца баща им бил на легло, бил с памперси. Твърди, че реално в грижите за
баща им й помагали дъщеря й и зет й. Твърди, че след инцидента през м.ноември
2019г. и до настоящия момент ответницата не е идвала да види
баща си, а само са говорили по телефон. Отказвала да го види, като заявила, че причината за
нараняванията му е негова, тъй като се бил напил и паднал. Заявява, че доколкото знае ответницата се е прибирала в България през този
период, тъй като й се обадила, защото къщата била заключена. Заявява, че баща
им искал да сменят патрона, за да принуди по някакъв начин ответницата да се
срещне с него. Вместо това ответницата от своя страна също сменила патрона на
входната врата на къщата и сключила договор със СОТ, като на практика баща й не
може да влезе.
Св. Тодоров твърди, че познавам Р. от много години, тъй като били съседи, но в
момента не живеел в ****, а при дъщеря си Светла в ****, коато го гледала. Твърди, че преди години със жена си били прехвърлили къщата на малката си
дъщеря и тя
била обещала, че ще
гледа баща си или който
остане от двамата родители. Твърди, че след като майка им починала, преди 12-13 години малката дъщеря заминала за
Германия. Заявява, че ищеца му се оплаквал, че при него ходила някаква жена, която да
му помага, да готви, да
пере, да му глади и уж малката дъщеря
й плащала пари, но тази жена
крадяла и я изгонил. Твърди, че ответницата по никакъв начин не е помагала на
баща си и не се е грижила за него. Пращала била някакви пари, за да се грижат
други хора, но никой не бил идвал.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
изводи: Исковете
по чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД за разваляне на
два договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, са допустими и
изцяло основателни.
По делото е безспорно установено наличието на валидно сключен договор за гледане и издръжка, с предмет от вида на посочените в чл.87, ал.3 от ЗЗД, със страни – ищецът и покойната му вече съпруга в качеството на кредитори и ответницата в качеството на длъжник, т.к. липсва спор в тази насока между страните. В настоящия случай договорите са сключени с двама прехвърлители /кредитори по договора/-ищецът и неговата съпруга, които са прехвърлили по ½ ид.ч. от свой недвижим имот-СИО срещу задължението на приобретателката – дъщеря. Установена е и необходимостта от полагането на ежедневни обичайни грижи спрямо ищеца, с оглед възрастта му, както здравословното му състояние, следствие от травма.
Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни поето с този договор задължение по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като развалянето на договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, се осъществява по съдебен ред – чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД.
Ищецът по делото има качеството на кредитор по договора, сключен с цитираните нотариални актове ****. по описа на ВН, доколкото установи, че е един от прехвърлителите по него. Престацията на ищецът и на починалата му съпруга е била за еднократно изпълнение и е осъществена още към момента на сключването на договора - по силата на самото съглашение собствеността е преминала върху ответницата.
Ответницата се явява длъжник по сключения алеаторен договор, тъй като с него, като насрещна престация на прехвърленото й от Р. и Параскева право на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, се е задължила да гледа и издържа прехвърлителите до края на живота им.
С установяване на горните факти, стоящи в доказателствена тежест на ищеца по делото, може да се заключи, че той е доказал надлежното изпълнение на задължението по сключения договор.
За да се даде отговор на въпроса дали ответницата е изпълнила пълно и точно своите договорни задължения, трябва да се прецени какви са били те.
Социалното предназначение на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
е да се осигурят адекватни грижи за прехвърлителя
срещу придобиване правото на собственост от страна на приобретателя,
като в производството по иск за разваляне на договора, в тежест на задълженото
лице е да установи при условията на пълно и главно доказване надлежното,
добросъвестно и непрекъснато изпълнение на поетите задължения. Установената
съдебна практика е приела, че макар и грижите за прехвърлителя
на недвижим имот срещу поето задължение от преобретателите
да го гледат и издържат, да следва да са съобразени с неговите нужди (Решение №
216 от 23.VI.1996 г. по гр. д. № 636/95 г., II г. о., докладчик съдията М. Б.
), изисква се постоянно, ежедневно и непрекъснато полагане на грижи от страна
на последните. Без значение е обстоятелството дали на практика прехвърлителят има нужда от тези грижи – т.е. е в добро
физическо здраве, сам се обслужва и разполага с достатъчно собствени средства.
При положение, че не е посочено друго в договора изрично, той следва да се
тълкува в традиционния смисъл за изпълнение на задължението за предоставяне на
гледане и издръжка, а именно: установяване на общ живот, обща семейна
обстановка и среда между страните, осигуряване на нормални социално – битови
условия, такива каквито в домакинството на задължения за гледане съществуват ,
както и добри и топли обноски или както изрично е посочил ВС в ТР 96-66
„задълженията по този договор са наситени с нравствено – етични и социално –
битови изисквания”. Длъжникът поема задължение, което изисква трайно и
непрекъснато поведение - до смъртта на прехвърлителя.
Характерно за този вид договори е, че това, което длъжникът следва да престира всеки ден е неотлагаемо
във времето. Неизпълнението на задължението на длъжника за известно време е
достатъчно, за да се иска разваляне на договора, тъй като е равно на
окончателно неизпълнение, същия не може да се възползва от привилегията в хода
на производството по чл.87 ал.3 от ЗЗД да предложи изпълнение и съответно съда
да му даде срок.
Грижата се дължи независимо от обстоятелството дали
кредитора e болен или здрав, дали може самостоятелно да се обслужва или не.
Тези обстоятелства са ирелевантни за изпълнение на задължението за издръжка и гледане, но имат значение при преценка вида и характера на ежедневната
грижа или издръжка, които приобретателя е длъжен да
дава.
В процесния
случай съдебният състав приема, че съвкупният анализ на събраните в хода на
производството доказателства е в състояние да мотивира изводи за липсата на
изпълнение в пълен обем и съобразно нуждите на кредитора на поетите с договора
задължения от ответника. Безспорно бе установено, че 2006г. ответницата е
напуснала Р България и се е установила в Германия, т.е. безспорно е, че тя
лично не е полагала и е била в невъзможност да полага грижи за ищеца /своя
баща/. Налице са данни, че тя е осигурила трето лице, което периодично да
полага някакви грижи за домакинството на ищеца. От друга страна съдът приема за
установено на първо място, те тези грижи са се заключавали единствено в готвене
и пране, като това е извършвано периодично, а не ежедневно. Съдът приема за
безспорно установено, че през м.ноември 2019г. ищецът е пострадал и постъпил в
болница, като от този момент грижи за него полага другата му дъщеря – св.С., а
ответницата не го е посещавала, макар и да са налице данни, че е пристигнала в РБългария в края на 2019г. и е посетила процесния
имот и е сменила патрона на ключалката на входната врата.
Кредиторът по договор за гледане
и издръжка има ежедневни нужди да му бъде осигурявана храна, домът му да бъде
почистван, самият прехвърлител да бъде обслужван при
болест и немощ. При алеаторния договор задължението
за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество.
То трябва да се изпълнява ежедневно, постоянно и непрекъснато. Престирането от време на време на грижи и храна не означава
"точно" изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тази връзка съдебният състав
кредитира изцяло като непротиворечиви и обективни показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, които имат преки и непосредствени впечатления от
поведението на ответницата. Видно от същите се установява, че ищецът сам се е
грижил за себе си, до момента когато е получил травмите. При тези доказателства
съдът приема, че ответницата не е полагала в пълен обем дължимите грижи и
издръжка, като за ищеца.
Поради това
и предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД се явява основателен.
Съгласно нормата
на чл.88 ЗЗД развалянето има обратно действие,
поради което и на основание чл.55 ал.1 предл.
3 ЗЗД ответницата
следва да върне на ищеца получената на отпаднало
основание 1/2 ид.ч. от имота.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 1250 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД
ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ до размера на 1/2 (една втора) идеална част (получена в
следствие на прекратено СИО), сключения между ищеца Р.Г.С. с ЕГН: **********,
адрес: *** и съпругата му ****С. ЕГН**********/починала на 26.04.2006г./ от
една страна и В.Р.С. с ЕГН: ********** с адрес: *** от друга страна договор, обективиран в нотариален акт ****, дело № 6281 от
24.06.1993r., с който ****С. и Р.Г.С., прехвърлят на дъщеря си В.Р.С., срещу
задължението на получаващата имота да осигури цялостно гледане и издръжка на прехвърлителите, до края на живота им, като им осигурява
храна, отопление, осветление, грижи при старост и немощ сама, или чрез трето
лице, следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор **** по КК и
КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма, с площ от 232 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 526, квартал: 38, парцеп: X, граници и съседи на имота:
03719.503.6106, 03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524, 03719.503.525, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор: ****,
по КК и КР на СГКК - гр. Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед - няма,
със ЗП - 82 кв.м., брой надземни етажи:
1, брой подземни етажи: няма данни,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр. ****, общ. ****, обл.
Варна, ул. «****» № 17.
ОСЪЖДА В.Р.С. с ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ПРЕДАДЕ на Р.Г.С.
с ЕГН: **********, адрес: ***, 1/2 ид.част от
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на СГКК - гр.
Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед - няма, с площ
от 232 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 526, квартал: 38, парцеп: X, граници и съседи на имота: 03719.503.6106,
03719.503.527, 03719.503.528, 03719.503.524, 03719.503.525, ведно с построената
в него жилищна сграда с идентификатор: ****, по КК и КР на СГКК - гр. Варна,
одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед -
няма, със ЗП - 82 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, находящ се в гр. ****,
общ. ****, обл. Варна, ул. «****» № 17, на основание
чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Р.С.
с ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на Р.Г.С. с ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 1250лв./хиляда двеста и петдесет/лева, представляваща направени
разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: