Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Т.С.В. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр.
с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК за това, че на 24.03.2019 г. в гр.Стара Загора
умишлено е умъртвил М.Е.И., ЕГН **********, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и представлява опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29,
ал.1, б.„б” от НК. Счита, че на подсъдимия В. следва да бъде наложено наказание
при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно „доживотен затвор”.
Според прокурора, единствено чрез посоченото наказание биха се постигнали
целите на наказанието по чл.36 от НК, тъй като няма смекчаващи вината
обстоятелства и деянието е с много висока степен на обществена опасност.
Частният обвинител А.М.Е., действащ чрез настойника си Е.С.И., поддържа повдигнатото обвинение по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК
срещу подсъдимия Т.С.В.. Пледира на подсъдимия В. да бъде наложено наказание
„доживотен затвор”, с оглед изключително високата степен на обществена опасност
на деянието и на дееца и постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. И.М..
Частните обвинители Е.С.И., А.Е.И.
(действащ чрез законния си представител Е.С.И.) и Г.Е.И. поддържат
повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във
вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК срещу подсъдимия Т.С.В.. Те считат, че
най-справедливото наказание за подсъдимия В. е „доживотен затвор” и молят съда
да му го наложи, с оглед спецификата на деянието и постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК. Подробни съображения за това развива в пледоарията
си повереникът им адв. С.Ч..
Подсъдимият Т.С.В. твърди, че съжалява
за стореното. Моли съда да му наложи наказание в размер на предвидения в закона
минимум, като вземе предвид поведението на пострадалата М.Е.И. и това, че по
време на извършване на деянието е бил под въздействието на наркотици. Подробни
съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник адв. Н.
Каравастева.
Делото е разгледано по реда на гл. ХХVІІ
от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Подсъдимият Т.С.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, осъждан, безработен, живущ ***, ЕГН *********.
-
2 -
Подсъдимият Т.С.В. (по прякор „****”) живеел на семейни начала с пострадалата М.Е.И. (по прякор „****”). От
съжителството си двамата имали син – А.М.Е. (по прякор „****”), роден на *** г.
Детето не било припознато от подсъдимия, видно от удостоверението му за раждане
(л.45, т.1 от д.п.).
Подсъдимият Т.В., пострадалата М.И.
и синът им А. живеели в едно домакинство в гр. Стара Загора, ул. „****“ №***.
Жилището им представлявало пристройка, състояща се от две отделни стаи с
алуминиеви врати, едната от които спалня. Входната врата на пристройката също
била алуминиева.
На същият адрес, в основната сграда –
къща на два етажа, живеели свидетелката Н.Г.И. (баба на пострадалата М.И.),
съпругът й С.И.И., синът й А. С. И. със семейството си (свидетелката М. Ж. Т. и
децата им) и дъщеря й Г.С.И..
Свидетелката Н.И. (по прякор „****”) често се
грижила за А. – синът на подсъдимия Т.В. и пострадалата М.И..
Свидетелката Е.С.И. (дъщеря на
свидетелката Н.И. и майка на пострадалата М.И.) работела от много години в
Италия. Тя всеки месец изпращала пари за издръжката на роднините си,
включително и за издръжката на семейството на дъщеря си М.И..
Съжителството между подсъдимия Т.В. и пострадалата М.И.
било бурно и съпроводено с чести скандали. Подсъдимият Т.В. неведнъж нанасял
побой над пострадалата М.И. и я заплашвал, че „ще я заколи и ще я реже” (според
свидетеля И.Т. К.). Това, както и ревността на подсъдимия Т.В., било причина за
многократните раздели и събирания между него и пострадалата М.И..
Още повече, че подсъдимият Т.В. употребявал често алкохол, а заедно с пострадалата М.И.
– и наркотици (метамфетамин и амфетамин,
т.нар. „Перник“). Всеки път като се дрогирал подсъдимият Т.В. казвал, че „ще заколи М.” (според свидетелката Г. М.В.–
майка на подсъдимия).
В периода 2017 г. – 2018 г. подсъдимият В.
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, като след
изтърпяването му отново заживял с пострадалата
М.И.. Той работел като строителен
работник в гр. София и се връщал в гр. Стара Загора за почивните дни.
В началото на 2019 г. пострадалата М.И. заминала за Германия
с намерение да работи, но се върнала и отново се събрала с подсъдимия Т.В..
Гореизложеното се потвърждава от показанията
на свидетелите Н.Г.И., Е.С.И., М. Ж. Т., Г.Е.И. (сестра на пострадалата), И.Т.
К. и Г. И. Г. (съседи), Г. М.В.и Р. С. Т. (съответно, майка и баба на
подсъдимия).
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
На 23.03.2019 г., около 19.00-19.30 ч.,
подсъдимият Т.В., пострадалата М.И. и сина им А. били в дома на свидетелката Н.И..
Там, докато М.И. къпела детето, подсъдимият отново проявил ревност към нея и
казал на свидетелката Н.И.: „Бабо, дано си жива до сабалан да видиш кво ша
стане...” (л.28 – стр.2, т.1 от д.п.).
След 22.00 ч. подсъдимият Т.В. и
пострадалата М.И. се прибрали в дома си (описаната по-горе пристройка), като
преди това били видени да стоят на ул. „****” от свидетеля Д. С. Б., който също
се прибирал.
Вкъщи, в спалнята, подсъдимият Т.В. и
пострадалата М.И. заедно употребили наркотици (т.нар. „Перник“). Между двамата
отново възникнал спор за безпаричието и за това кой полага повече грижи за
детето им, както и дали поведението на пострадалата е повод за ревността на
подсъдимия. Спорът помежду им прераснал във взаимни упреци и решение за
раздяла.
След полунощ, вече на 24.03.2019 г., подсъдимият
Т.В. тръгнал да излиза от стаята през вратата, която не се заключвала, а се
затваряла с пригоден като резе кухненски нож. Той бил с обща дължина 23 см. и
острие 11 см.
Пострадалата М.И. се
опитала да спре подсъдимия, но той бил ядосан от разправията и с дясната си
ръка извадил от вратата ножа, служещ за резе. След това подсъдимият Т.В. се
обърнал със замах и забил ножа в областта на шията на пострадалата М.И., като посоката на проникване на ножа била отдясно-наляво, малко
отгоре-надолу и малко отпред-назад.
Забивайки ножа, подсъдимият Т.В. раздвижил острието навътре-навън по дължината на оръжието
и го завъртял около надлъжната му ос. Така острието
излязло от лявата предна страна на шията на пострадалата М.И. и останало забито
там.
При нанасянето на
този удар подсъдимият нанесъл на пострадалата, която инстинктивно се опитала да
се предпази, и повърхностна прободно-порезна
рана на лявото рамо и повърхностни охлузвания по предната част на лявата
предмишница и по вътрешната повърхност на левия лакът.
Пострадалата М.И. се
свлякла на земята, а подсъдимият Т.В. я оставил, като загасил лампата и
напуснал дома.
Уплашен от случилото се, подсъдимият Т.В.
отишъл първо в близката борова гора, където останал известно време.
След това, към 4.00 ч., подсъдимият отишъл
в дома на баба си – свидетелката Райка Тодорова, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. „М.“ № 4а.
Подсъдимият Т.В. събудил баба си с молба
да му даде пари, като й съобщил, че е „заколил“ жена си. Свидетелката Райка Тодорова му казала, че няма пари, и тъй
като внукът й бил много спокоен, тя не обърнала внимание на думите му и не му
повярвала.
Между 5.30 ч. и 6.00 ч. подсъдимият Т.В.
отишъл в дома на майка си – свидетелката Г. Владимирова, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „***“ № 165. Още с влизането си подсъдимият Т.В. казал на майка си:
Убих га, убих га”, но тъй като изглеждал спокоен, и тя не му повярвала. В този
момент свидетелката Г. Владимирова приготвяла закуска, защото отивала рано на
работа. Тя казала на сина си да влезе, да яде и да си ляга.
- 4 -
Подсъдимият Т.В. изял набързо две
принцеси и се преоблякъл – сменил дрехите, с които бил дошъл (черно яке с
качулка, дънки и чорапи), тъй като по тях имало кръв от пострадалата М.И.. След
това оставил маратонките си отвън и легнал да спи в дома на майка си.
Свидетелката Г. В. тръгнала за работа.
Около 8.00 ч. същата сутрин свидетелката
Н.И. и малолетният А. се събудили и тя го помолила да отиде в пристройката при
майка си и баща си, за да вземе пари. Отивайки там, детето заварило
безжизненото тяло на майка си и веднага се върнало при баба си, като през плач
и писъци й казало: „Бабо, отиди да видиш, май татко е заколил врата на майка
ми. Рязана е по врата. Много кръв има по врата” (л.29, т.1 от д.п.).
Свидетелката Н.И. веднага отишла да види
какво се случило. Като влязла в пристройката, тя видяла внучката си да лежи на
земята в спалнята по гръб – с вдигнати ръце и свити крака, а около нея имало
много кръв. Пострадалата М.И. била мъртва.
Свидетелката Н.И. се притеснила много и извикала
съседа си – свидетелят И. К. Той влязъл с нея в пристройката и също видял
описаното по-горе, след което подал сигнал на тел.112 за случилото се.
Около 8.30 ч. на място пристигнал
дежурен полицейски екип от Второ РУ – Стара Загора, в състава на който били свидетелите
И. И. В. и Б. Р.Р. След проведена беседа с близките на пострадалата М.И. някои
от полицейските служители се отправили към дома на свидетелката Г. Владимирова,
а други останали на място, за да запазят местопрестъплението.
В една от стаите в дома на свидетелката Г.
***, полицаите намерили подсъдимия Т.В., който бил скрит под леглото.
Подсъдимия Т.В. бил задържан и откаран
във Второ РУ – Стара Загора. Там, в беседа със свидетеля П. Й. Н. (оперативен
работник), подсъдимият признал за извършеното престъпление. Той подробно
разказал за стореното, без да показва видими емоции, и казал, че в една от
стаите в дома на майка си скрил дрехите, с които е бил по време на убийството.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 24.03.2021
г. (л.47 – л.49 и л.58 – л.70, т.1 от д.п.) от дома на ул. „****” № 113 в гр.
Стара Загора били иззети предмети, свързани с престъплението, подробно описани
в протокола като обекти от № 2 до № 7, сред които и 1 бр. нож, изваден от шията
на пострадалата М.И..
С протокол за оглед на местопроизшествие от 24.03.2021
г. (л.30 – л.31 и л.72 – л.78, т.1 от д.п.) от дома на ул. „***” № 165 в гр.
Стара Загора били иззети яке, дънки и чифт чорапи, подробно описани в протокола.
Видно от
заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 68/2019 г. от 24.03.2019
г. (л.92 – л.97, т.1 от д.п.), при
огледа и аутопсията на М.Е.И. *** е установено: Две прободно-порезни рани на
шията с раневи канал между тях. Срязване на външна и вътрешна сънни артерии
вдясно в хода на раневия канал, както и на шийни мускули с пробив в гълтача и
гръкляна. Повърхностна прободно-порезна рана на лявото рамо. Повърхностни
охлузвания по предната част на лявата предмишница
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
и по вътрешната повърхност на левия лакът.
Обезкръвяване на трупа. Раздуване на белия дроб и вдишване на кръв в него. Кръв
в стомаха.
Смъртта е настъпила вследствие
на кръвозагуба. В генезата на смъртта участва и вдишването на кръв в белия
дроб.
Описаните увреждания са
причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът.
Характеристиката на раните отговаря на параметрите на намерения на
местопроизшествието нож.
Посоката на проникване на ножа
е била отдясно-наляво, малко отгоре-надолу и малко отпред-назад. Надрязванията
по горния ръб на раната вдясно на шията са признак, че острието е било
раздвижвано навътре-навън по дължината на оръжието, както и завъртано около
надлъжната му ос. Острието на ножа е причинило раната в предната лява част на
шията отвътре-навън. Режещият ръб при проникването е бил насочен напред,
преценено при изправено положение на тялото. Когато острието е излязло през
раната в предната лява част на шията, режещият ръб на острието е бил насочен
нагоре.
Повърхностните наранявания на
лявото рамо, лявата мишница и левия лакът са причинени от действието на предмет
с остър връх и е възможно да са били получени със същия нож, както и друг
подобен предмет.
Смъртта е настъпила бързо, но
не моментално, а за няколко минути, като е била неизбежна. Наличието на кръв в
стомаха е признак за наличен гълтателен рефлекс, който след загубата на
съзнание е изчезнал.
При получаване на
нараняванията пострадалата е имала съзнание, дишане и сърдечна дейност, видно
от кръвозагубата, вдишаната кръв и погълнатата в стомаха кръв.
Състоянието на трупните
изменения отговаря на смърт от I денонощие. Липсата на механична мускулна
дразнимост е признак, че смъртта е настъпила преди повече от 4-8 часа от
момента на изследване. Петната на Ларше са признак, че смъртта е настъпила
преди повече от 4-6 часа от момента на изследването.
Видно от заключението на
физико-химичната експертиза – Протокол № 19/ФЗХ-132 от 29.03.2019 г. (л.141 – л.142,
т.1 от д.п.), в представената за изследване кръв, иззета от М.Е.И., ЕГН **********,
на 24.03.2019 г., е установено наличие на етилов алкохол в концентрация < 0,1
‰.
Видно от заключението на токсико-химичната
експертиза – Протокол № 19/ТКХ-242 от 18.10.2019 г. (л.6 – л.7, т.2 от д.п.), в
пробата кръв, взета от М.Е.И., е установено наличие на метамфетамин и
амфетамин. При проведените изследвания обектът е изразходен.
Видно от
заключението на токсико-химичната експертиза – Протокол № 19/ТКХ-244 от
18.10.2019 г. (л.18 – л.19, т.2 от д.п.), в пробата урина, взета от М.Е.И., е
установено наличие на метамфетамин и амфетамин. При проведените изследвания
обектът е изразходен.
Видно от
заключението на ДНК експертизата – Протокол № 19/ДНК-184 от 16.04.2019 г. (л.61
– л.62, т.2 от д.п), кръвногрупова принадлежност на течната кръв от М.Е.И., ЕГН ********** (обект№1), не може да
се определи към момента на
изготвяне на настоящата експертиза. ДНК
профилът на М.Е.И. към момента не показва съвпадение с профил на следа на
неизвестно лице, регистрирана в базата данни.
-
6 -
Видно от заключението на комплексната
съдебна психолого-психиатрична експертиза от 31.10.2019 г. (л.32 – л.55, т.2 от
д.п.), при освидетелствания Т.С.В. са налице необходимите и достатъчни
клинико-диагностични критерии, които позволяват на вещите лица да приемат, че
той страда от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ КОМБИНИРАНА УПОТРЕБА НА ПСИХОАКТИВНИ
ВЕЩЕСТВА (АЛКОХОЛ И СТИМУЛАНТИ), ВРЕДНА УПОТРЕБА. Понастоящем не употребява, но
се намира в защитена среда (арест) /Код
по МКБ – 10: F19.1/. Заболяването датира от около 2010 г.
Към момента на деянието освидетелстваният
В. е страдал от същото заболяване –
РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ КОМБИНИРАНА УПОТРЕБА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА (АЛКОХОЛ
И СТИМУЛАНТИ), ВРЕДНА УПОТРЕБА. Неусложнена интоксикация.
Състоянието на освидетелствания В. не е
нарушило качествено психическата му годност правилно да възприема обективната действителност,
както и да контролира поведението си.
Поведението на освидетелствания в
процесната ситуация е било повлияно както от личностово специфичните стилове на
реагиране и модели на поведение, така и от ситуативната улесненост, вследствие
неусложнената интоксикация със стимуланти.
Към момента на деянието освидетелстваният
В. не е бил лишен по болестни причини от психическа годност правилно да
възприема и запаметява фактите от
обективната действителност, както и да дава достоверни обяснения за тях.
Към настоящия момент освидетелстваният В.
е психически годен да участва в хода на д.п. в качеството на обвиняем, като
разбира смисъла и значението на извършващите се процесуални действия и правилно
да възпроизвежда възприетите от него факти
от обективната действителност.
Към момента на деянието
освидетелстваният В. не е бил лишен по болестни причини от способността да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Личностовият профил на Т.С.В. се
характеризира с: екстравертност; леко повишена личностова тревожност; понижен
интрапсихичен контрол над влеченията и импулсите; повишена афективна ригидност
с интерперсонална сензитивност; ревностови изживявания; понижен афективен
контрол; повишена раздразнителност; понижен фрустрационен толеранс с тенденция
към гневни, дисфорични, деструктивни и агресивни отреагирания; добри
комуникативни и интерактивни умения; леко понижена социална пластичност.
Видно
от заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза от 24.10.2021 г. (л.187 – л.203 от
настоящото дело), непосредствено преди, по време
на и непосредствено след деянието подсъдимият Т.С.В. е бил в състояние на
неусложнена интоксикация със стимуланти.
Не се установяват достатъчно категорични
и надеждни данни, в рамките на досъдебното и съдебно производство, за наличието
на психотични изживявания.
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
Т.е., към момента на деянието
при подсъдимия В. не се установяват достатъчно надеждни и категорични
клинико-диагностични данни за наличието на заболяване, което да нарушава
психическата му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Към момента на деянието
подсъдимият В. не е бил лишен по болестни причини от психическа годност
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и обстоятелствата,
свързани със случилото се, както и да дава достоверни обяснения за тях.
Единствено в дадените
обяснения пред съда от подсъдимия В. се съобщават фрагментарни психотични изживявания, които
не определят поведението му при извършване на инкриминираното деяние. Тези
данни не кореспондират с останалите данни от наказателното производство, както
и с данните от експертното съдебно психолого-психиатрично освидетелстване.
Налице са данни за нестабилни,
амбивалентни и конфликтни отношения между подсъдимия В. и жертвата непосредствено
преди инкриминираното деяние, в контекста на допълнителната повлияност на
двамата от действието на използваните стимуланти.
Налице са различни обяснения
на подсъдимия В. за поведението му и състоянието му в процесната
ситуация, на фона на достатъчно пълно, точно и последователно пресъздаване на
фактите и обстоятелствата при извършване на инкриминираното деяние:
-импулсивна и ситуативно
обусловена реакция, провокирана от ескалирал конфликт по битов повод (неизпрани
дрехи на подсъдимия) и вероятни ревностови изживявания (жертвата се гримирала и
имала намерение да излиза);
-импулсивно
и ситуативно обусловено действие в състояние на емоционален дискомфорт
(тръгвайки да излиза, жертвата го хванала за врата и го дръпнала, но той искал
да си отива, защото му станало „прекалено много”; дърпайки вратата, подсъдимият
помислил, че е заключена, тогава подсъдимият видял ножа, с който била подпряна
вратата, обърнал се и ударил М.; после излязъл и не се върнал, за да погледне
къде я ударил; по-късно настоявал близките му да отидат да проверят дали не я е
убил);
-същата
вечер се чувствал „разтроен и разгневен” (като общо състояние на емоционален
дискомфорт), защото М. го „изпратила да си ходи” (без да акцентира върху това
като непосредствена причина за реакцията си);
-описва
проблемна ситуация с провокативен характер, която не кореспондира с другите
факти и обстоятелства по делото и с която подсъдимият В. не мотивира агресията си
(твърди, че жертвата постлала един бял чаршаф, на който имало кръв, и му било
съобщено, че това е от нейните интимни партньори, с които е правила секс в
къщата);
-описва
действията си в рамките на желанието „да си тръгне”, защото не издържал на
„глада”, „наркотика” и не искал да „прави бели”, защото знаел „какъв човек е” и
„какво може да направи”, т.е. налице е достатъчно ясно осъзнаване на актуалната
потребност и желание, общото психофизиологично състояние, личностовите си
особености и възможността от предприемане на необмислени/опасни действия –
налице е достатъчно ясно осъзнато, контролирано и целенасочено поведение;
-
8 -
-описва
реакция без съществен емоционален акцент (жертвата се опитала да го задържи да
не излиза от къщата, но той бил „гладен, не можел да стои и искал да си ходи”).
Поведението на подсъдимия В. е било допълнително улеснено от въздействието на употребата на стимуланти,
която е предпоставка за: повишена енергичност, импулсивност, отслабване на
задръжките, тревожност, напрегнатост, раздразнителност, засилване на ревностови
изживявания, затруднена преценка.
Въздействието на стимулантите
е довело да количествени, а не до качествени психични промени.
Поведението на подсъдимия В. същевременно запазва своите
характерни, устойчиви и личностово специфични стилове на реагиране и модели на
поведение във фрустрираща ситуация (раздразнителност, избухливост,
импулсивност, нисък фрустрационен праг, склонност към гневни и агресивни
отреагирания).
Т.е. поведението на подсъдимия
В. при
извършване на процесното деяние е ситуативно повлияно, импулсивно, емоционално
обусловено (в рамките обикновено раздразнено състояние) и съответно на
обичайния модел на поведение.
Непосредствено след извършване
на инкриминираното деяние поведението на подсъдимия В. запазва своята организираност,
целенасоченост, последователност и съответност на контекста на ситуацията.
Към момента на извършване на
инкриминираното деяние, отчитайки дадените от подсъдимия В. обяснения пред съда и всички
други обстоятелства по делото, вещите лица считат, че подсъдимият В. не е бил в състояние на
физиологичен афект („силно раздразнение”), а се е намирал в обикновено
раздразнено състояние.
Видно от заключението на
физико-химичната експертиза – Протокол № 19/ФЗХ-131 от 29.03.2019 г. (л.135 –
л.136, т.1 от д.п.), в представената
за изследване кръв, иззета от Т.С.В. в 17.50 ч. на 24.03.2019 г., не е
установено наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на
токсико-химичната експертиза – Протокол № 19/ТКХ-241 от 18.10.2019 г. (л.29 –
л.30, т.2 от д.п.) в пробата кръв, взета от Т.С.В., е установено наличие на
метамфетамин. При проведените изследвания обектът е изразходен.
Видно от заключението на
токсико-химичната експертиза – Протокол № 19/ТКХ-243 от 18.10.2019 г. (л.12 –
л.13, т.2 от д.п.), в пробата урина,
взета от Т.С.В., е установено наличие на метамфетамин, амфетамин и
метилен-диокси-амфетамин, метаболит на екстазито. При проведените изследвания обектът е изразходен.
Видно от заключението на ДНК
експертизата – Протокол № 19/ДНК-183 от 16.04.2019 г. (л.67 – л.68, т.2 от
д.п.), кръвногрупова принадлежност на течната кръв от Т.С.В. (обект № 1), не
може да се определи към момента на
изготвяне на настоящата експертиза. ДНК
профилът на Т.С.В. към момента не показва съвпадение с профил на следа на
неизвестно лице, регистрирана в базата данни.
Видно от заключението на
физико-химичната експертиза – Протокол № 19/НАР-776 от 24.07.2019 г. (л.129 –
л.130, т.1 от д.п.), по представения
за анализ
Старозагорски окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
обект № 5.1 – част от сламка, се доказа наличие на
следи от метамфетамин. От обекта не може да бъде отделено вещество с цел
провеждане на качествени анализи за определяне процентното съдържане на
доказаното вещество под контрол – метамфетамин.
По представените за анализ обекти № 5.2
– фолио и № 5.3 – пирон не се доказа наличие на вещества поставени под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества, и прекурсорите.
Метамфетаминът е поставен под контрол, съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите към чл.3, ал.2, включен в Списък І –
„Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от употребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Видно от заключението на ДНК
експертизата – Протокол № 19/ДНК-625 от 05.11.2019 г. (л.102 – л.112, т.2 от
д.п.), при оглед на обект № 11 не са установени видими зацапвания с
червеникаво-кафява материя.
За изследваните проби с червеникаво-кафява материя, иззети от обекти №
1, № 2, № 3, № 8, № 9 и № 10 е доказана човешка кръв
За обект № 7 не е доказано наличие на
човешка кръв.
Изследваният биологичен материал, иззет
от обекти № 1 (човешка кръв от парче от одеало), № 2.1 (отривка от по-чисти
места от човешка кръв по дръжката на нож), № 2.2. (отривка от човешка кръв по
острието на нож), № 3 (изрезка от видимо
чисти места от човешка кръв по филтъра на угарка от цигара), № 4 (изрезка от
филтъра от угарка от цигара), № 5 (отривка от оранжева сламка), № 8.2 (човешка
кръв по маншетите на кожено яке), № 9.2
(човешка кръв по левия крачол в долната част на дънков панталон) и № 10 (човешка
кръв по сив чорап), изхожда от лицето М.Е.И..
За изследвания биологичен материал, иззет
от чрез отривки от обекти № 8 и № 9 (обекти № 8.1 и № 9.1) са установени сходни
смеси на клетъчен материал в различно
съотношение. По-голямо количество биологичен материал по изследваните обекти
произхожда от Т.С.В.. В по-малки количества по отривките от двата изследвани обекта (обекти №8.1 и № 9.1) е
установено наличие на биологичен материал, произхождащ от М.Е.И..
Биологичният материал отривка от нокътни
изрезки от Т.С.В. (обект № 7), произхожда от самия него и допълнителен
генетичен материал от друго лице не беше
установен.
За обект № 6 не се получи
амплификационен продукт и ДНК профил не се визуализира, най-вероятно, поради
липса на достатъчно ядрен клетъчен материал, влияние на факторите на околната
среда и/или процеси на инхибиция.
Видно от заключението на дактилоскопната
експертиза – Протокол № 19/ДКТ-262 от 10.10.2019 г. (л.115 – л.116, т.2 от
д.п.), върху обекта на експертизата: един брой нож (обектът е зацапан с кръв и
леко огънат) не се проявиха и откриха дактилоскопни следи.
Заключенията са компетентни и мотивирани
и съдът ги възприема.
- 10 -
Безспорно по делото е, че на 24.03.2019
г. в гр.Стара Загора подсъдимият Т.В. умишлено умъртвил пострадалата М.И., като
забил нож в областта на шията й.
Страните не спорят, че подсъдимият Т.В. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1,
б.„б” от НК.
Подсъдимият Т.В. твърди, че е бил
провокиран от поведението на пострадалата М.И., че е действал импулсивно и че е
бил под въздействието на наркотици.
Прокурорът и частните обвинители А.М.Е. (действащ чрез настойника си Е.С.И.), Е.С.И.,
А.Е.И. (действащ чрез законния си представител Е.С.И.) и Г.Е.И. поддържат така повдигнатото
обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК. Считат, че пострадалата М.И. е била подложена на системен тормоз от подсъдимия Т.В. и с поведението си по никакъв начин не
е допринесла за извършване на инкриминираното деяние. Поддържат становището, че
подсъдимият Т.В., въпреки употребените наркотици, е бил вменяем и не е бил в
състояние на афект. Тези изводи, според представителите на държавното и
частното обвинение, се подкрепят както от двете комплексни
психолого-психиатрични екстпертизи, така и от анализа на поведението на подсъдимия Т.В. преди, по време и след извършване на деянието.
Както беше изложено по-горе, съжителството
между подсъдимия Т.В. и пострадалата М.И. било съпроводено с чести скандали,
многократни раздели и събирания. Подсъдимият Т.В. употребявал алкохол и наркотици,
проявявал силна ревност към пострадалата М.И., неведнъж й нанасял побой и я
заплашвал, че ще я убие.
Тези обстоятелства са безспорно доказани
по делото. Налице са категорични и безпротиворечиви свидетелски показания за
това – както от членове на семейството на пострадалата (баба й Н.И., майка й Е.И.,
сестра й Г.И., вуйна й М. Т.) и от съседи (И. К. и Г. Г.), така и от членове на
семейството на подсъдимия (майка му Г. В. и баба му Р. Т.).
Що се отнася до показанията на
свидетелите К.А.В. и И.А.Д. – че пострадалата М.И. била с леко поведение и така
унижавала мъжа си, съдът не ги кредитира. Посочените свидетели не са имали
контакт със семейството на подсъдимия и пострадалата и нямат преки впечатления
от отношенията между тях.
За случилото се вечерта на 23.03.2019 г.
и през нощта на 24.03.2019 г., освен обясненията на подсъдимия Т.В. (че пострадалата М.И. отново му е дала повод за
ревност и е поискала да се разделят), по делото са налице и показанията на свидетелката Н.И.. Тя разказва, че вечерта, докато
внучката й къпела детето, подсъдимият отново показала ревност към М. и й казал (на
Н.И.): „Бабо, дано си жива до сабалан да видиш кво ша стане...” Свидетелката Н.И.
описва състоянието на подсъдимия Т.В.
така: „**** стоеше пред телевизора и си гризеше пръстите, като луд.
Старозагорски окръжен съд - 11 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
Не знам пиян ли беше или дрогиран” (л.28 – стр.2, т.1 от д.п.).
От горното не може да се направи
изводът, че действията на подсъдимия Т.В. по-късно са били провокирани от
поведението на пострадалата М.И..
По делото е безспорно установено, че подсъдимият
Т.В. и пострадалата М.И. заедно употребили различни наркотици, без да може да
се определи количеството им.
В този смисъл са заключенията
на токсико-химичната експертиза – Протокол № 19/ТКХ-241 от 18.10.2019 г. (в кръвта
на Т.В. е установено наличие на метамфетамин), токсико-химичната експертиза –
Протокол № 19/ТКХ-243 от 18.10.2019 г. (в
урината на Т.В. е установено наличие на метамфетамин, амфетамин и
метилен-диокси-амфетамин, метаболит на екстазито), физико-химичната експертиза
– Протокол № 19/ФЗХ-132 от 29.03.2019 г. (в кръвта на М.И. е установено наличие
на етилов алкохол в концентрация < 0,1 ‰), токсико-химичната експертиза –
Протокол № 19/ТКХ-242 от 18.10.2019 г. (в кръвта на М.И. е установено наличие
на метамфетамин и амфетамин) и токсико-химичната експертиза – Протокол №
19/ТКХ-244 от 18.10.2019 г. (в урината на М.Е.И. е установено наличие на
метамфетамин и амфетамин).
Както беше изложено по-горе, между подсъдимия
Т.В. и пострадалата М.И. отново възникнал спор за пари, за отглеждането на
детето им и за ревността на подсъдимия. Спорът прераснал във взаимни упреци и
решение за раздяла. След полунощ, вече на 24.03.2019 г., подсъдимият Т.В.
тръгнал да излиза от стаята през вратата, която не се заключвала, а се
затваряла с кухненски нож, пригоден като резе. Ножът бил с обща дължина 23 см.
и острие 11 см.
Пострадалата М.И. се
опитала да спре подсъдимия, но той бил ядосан от разправията и с дясната си
ръка извадил от вратата ножа, служещ за резе. След това подсъдимият Т.В. се
обърнал със замах и забил ножа в областта на шията на пострадалата М.И., като посоката на проникване на ножа била отдясно-наляво, малко
отгоре-надолу и малко отпред-назад. Забивайки
ножа, подсъдимият раздвижил острието навътре-навън
по дължината на оръжието и го завъртял около надлъжната му ос. Така острието излязло от лявата предна страна на шията на
пострадалата и останало забито там.
Пострадалата М.И. била
боса и по пижама (сн.7 – сн.9, сл.62 – л.63, т.1 от д.п.). Тя се свлякла на
земята, а подсъдимият Т.В. я оставил, като загасил лампата и напуснал дома.
Уплашен от случилото се, без да помисли
да се върне и да помогне на пострадалата, подсъдимият Т.В. отишъл в близката
борова гора. След това отишъл в дома на баба си и в дома на майка си
(свидетелките Райка Тодорова и Г. Владимирова), на всяка от които съобщил, че е
„заколил“ жена си, но тъй като изглеждал много спокоен, те не му повярвали. Подсъдимият
Т.В. изял две принцеси, преоблякъл се и легнал да спи. Полицаите го намерили
скрит под леглото в една от стаите в къщата на майка му.
Всички тези действия
на подсъдимия Т.В. подкрепят изводите, че по време на извършване на
инкриминираното деяние той не е бил
- 12
лишен по болестни причини от способността
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и че не се е намирал във физиологичен афект, а в обикновено раздразнено състояние.
В този смисъл са заключението
на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза от 31.10.2019 г.
(л.32 – л.55, т.2 от д.п.) и заключението на назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза от 24.10.2021
г. (л.187 – л.203 от настоящото дело).
Според експертите, от
около 2010 г. подсъдимият Т.В. страда от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ КОМБИНИРАНА
УПОТРЕБА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА (АЛКОХОЛ И СТИМУЛАНТИ), ВРЕДНА УПОТРЕБА. Към
момента на деянието е страдал от същото заболяване, наред с неусложнена интоксикация.
Това състояние на подсъдимия Т.В. не е
нарушило качествено психическата му годност правилно да възприема обективната
действителност, както и да контролира поведението си.
Личностовият профил на подсъдимия Т.В.
се характеризира с: екстравертност; леко повишена личностова тревожност;
понижен интрапсихичен контрол над влеченията и импулсите; повишена афективна
ригидност с интерперсоналва сензитивност; ревностови изживявания; понижен
афективен контрол; повишена раздразнителност; понижен фрустрационен толеранс с
тенденция към гневни, дисфорични, деструктивни и агресивни отреагирания; добри
комуникативни и интерактивни умения; леко понижена социална пластичност.
Поведението на подсъдимия Т.В. в
процесната ситуация е било повлияно както от личностово специфичните стилове на
реагиране и модели на поведение, така и от ситуативната улесненост, вследствие
неусложнената интоксикация със стимуланти.
Според експертите, поведението на подсъдимия Т.В. е било допълнително улеснено от въздействието на употребата на стимуланти,
която е предпоставка за: повишена енергичност, импулсивност, отслабване на
задръжките, тревожност, напрегнатост, раздразнителност, засилване на ревностови
изживявания, затруднена преценка. Въздействието на стимулантите е довело да
количествени, а не до качествени психични промени.
Поведението на подсъдимия В. същевременно запазва своите
характерни, устойчиви и личностово специфични стилове на реагиране и модели на
поведение във фрустрираща ситуация (раздразнителност, избухливост,
импулсивност, нисък фрустрационен праг, склонност към гневни и агресивни
отреагирания).
Т.е., поведението на подсъдимия
В. при
извършване на процесното деяние е ситуативно повлияно, импулсивно, емоционално
обусловено (в рамките обикновено раздразнено състояние) и съответно на
обичайния му модел на поведение.
Непосредствено след извършване
на инкриминираното деяние поведението на подсъдимия В. запазва своята организираност,
целенасоченост, последователност и съответност на контекста на ситуацията.
Старозагорски окръжен съд - 13 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
По делото е
безспорно, че с действията си, предмет на наказателното производство – пробождането
с нож на шията на пострадалата М.И., подсъдимият Т.В. е причинил смъртта й. Това
действие е било умишлено и е било насочено към умъртвяването й.
Съдебната практика е категорична, че
при установяване на субективната страна на престъпленията против живота и
здравето на гражданите, съдът следва да изхожда от психическото отношение на
дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действал,
интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на
органа, върху който са нанесени. Следва да се вземат предвид и предшестващото
поведение на виновния и пострадалия и техните взаимоотношения (Р-72-77-ІІ н.о.,
Р-71-79-ІІ н.о. и др.).
Т.е. – обективната страна и
субективната страна на деянието са взаимно свързани и представляват своеобразен
коректив една на друга.
В случая са налице безспорни
доказателства за влошени отношения между подсъдимия Т. В. и пострадалата М.И..
По делото не се спори, че подсъдимият Т.В.
забил в шията на пострадалата М.И. нож с обща дължина 23 см. и острие 11 см. Забивайки
ножа, подсъдимият раздвижил острието навътре-навън
по дължината на оръжието и го завъртял около надлъжната му ос. Така острието излязло от лявата предна страна на шията на
пострадалата и останало забито там.
Установено е, че в резултат на тези
действия на подсъдимия Т.В. пострадалата М.И. е получила следните травматични
увреждания:
-две прободно-порезни рани на
шията с раневи канал между тях;
-срязване на външна и вътрешна
сънни артерии вдясно в хода на раневия канал, както и на шийни мускули с пробив
в гълтача и гръкляна;
-обезкръвяване на трупа;
-раздуване на белия дроб и
вдишване на кръв в него;
-кръв в стомаха.
При нанасянето на
този удар подсъдимият нанесъл на пострадалата, която инстинктивно се опитала да
се предпази, повърхностна прободно-порезна рана на лявото
рамо и повърхностни охлузвания по предната част на лявата предмишница и по
вътрешната повърхност на левия лакът.
Причина
за смъртта на М.И. е настъпила кръвозагуба, като в генезата на смъртта
участва и вдишването на кръв в белия дроб. Това се установява от заключението
на съдебномедицинска експертиза на труп № 68/2019 г. от 24.03.2019 г. (л.92 –
л.97, т.1 от д.п.).
Поради изложеното съдът счита, че подсъдимият Т.В. е
действал с пряк умисъл да умъртви пострадалата М.И., като деянието е извършено
по особено мъчителен начин за убитата.
Съдът счита, че е
налице този квалифициращ признак, тъй като подсъдимият Т.В. е забил ножа в
шията на пострадалата М.И. с голяма сила и го оставил забит там. Забивайки ножа
в жизненоважна част от тялото на пострадалата, подсъдимият
Т.В. раздвижил острието
навътре-навън по дължината на оръжието и го завъртял около надлъжната му ос.
- 14 -
Признаци за този начин на промушване са надрязванията по горния ръб на раната вдясно на шията на
пострадалата. Острието на ножа е причинило раната в предната лява част на шията
на пострадалата М.И. отвътре-навън, като режещият ръб при проникването е бил
насочен напред, а когато острието е излязло през раната в предната лява част на
шията, режещият ръб на острието е бил насочен нагоре.
Така на пострадалата М.И. са били
причинени значителни болки от самото промушване, при което са били срязани, освен
външна и вътрешна сънни артерии, и шийни мускули с пробив в гълтача и гръкляна.
При получаване на
нараняванията пострадалата М.И. е била в съзнание, имала е дишане и сърдечна
дейност, видно от кръвозагубата и от погълната в стомаха и вдишаната в белите
дробове кръв.
Наличието на около 250 мл. кръв
в стомаха на пострадалата е признак за наличен гълтателен рефлекс, който след
загубата на съзнание е изчезнал.
Смъртта на пострадалата М.И. е
настъпила бързо, но не моментално, а за няколко минути. През това време
пострадалата е била в съзнание, осъзнавала е случващото се, както и неизбежната
си смърт. Тя се е давила в кръвта си – гълтала я е и я е вдишвала, разбирайки
безнадеждността на ситуацията, в която се намира (Р-154-90-І н.о., Р-105-19-ІІ
н.о.).
Така пострадалата М.И. е
изживяла тежки предсмъртни мъки, оставена от подсъдимия Т.В. да умре сама, на
тъмно и паднала на пода в спалнята им.
Тъй като при преценката на обсъжданата правна
квалификация трябва да бъде отчетена цялостната интервенция, търпяна от
пострадалата, като бъдат ценени не само смъртоносните наранявания (Р-601-12-ІІІ
н.о.), предвид всичко гореизложено, съдът приема квалификацията по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 от НК относно деянието на подсъдимия Т.В., което представлява
умишлено умъртвяване на пострадалата М.И., извършено по особено мъчителен начин за убитата.
Видно от справка за съдимост № 1258/17.03.2021 г. на Районен съд – Стара Загора
(л.89 от настоящото дело), подсъдимият Т.В. е осъждан.
С присъда от 26.10.2016 г., постановена
по н.о.х.д. № 1656/2016 г. на Старозагорския район съд, за извършени на 10.04.2016
г. престъпления по чл.325, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК, на основание
чл.58а и чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Т.В. е наложено едно общо най-тежко наказание
осем месеца „лишаване от свобода”, към което е присъединено наказанието
„обществено порицание”. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода” е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата
е влязла в сила на 11.11.2016 г.
Със споразумение от 09.10.2017 г.,
постановено по н.о.х.д. № 2864/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд,
за извършено на 24.08.2017 г. престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 и чл.54 от НК на подсъдимия Т.В. е наложено наказание девет месеца
„лишаване от свобода”, при първоначален „общ” режим. Споразумението е влязло в
сила на 09.10.2017 г.
На 23.03.2018 г. подсъдимият е изтърпял
наказанието осем месеца „лишаване от свобода” по н.о.х.д. № 1656/2016 г. на
Старозагорския район съд.
Старозагорски окръжен съд - 15 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
На 18.10.2018 г. подсъдимия Т.В. ***,
след изтърпяване на наказанието девет месеца „лишаване от свобода” по н.о.х.д.
№ 1656/2016 г. на Старозагорския район съд.
За да е налице правната квалификация
„опасен рецидив”, съгласно чл.29, ал.1, б.“б” от НК, деецът трябва да извърши
престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на едно от тях
не е отлагано по чл.66 от НК.
Тъй като деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт, е извършено от подсъдимия Т.В. на 24.03.2019 г. – в
петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, съдът счита, че същото е извършено в
условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Според характеристична справка от 26.03.2019
г. (л.99, т.1 от д.п.), подсъдимият Т.В. е лице от криминалния контингент – има
две криминалистически регистрации и срещу него има три заявителски материала
като извършител на престъпления.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията
на подсъдимия Т.В., показанията на свидетелите
Д. Д., И. В., Б. Р., И. К., Г. В., Г. Г., Р. Т., М. Т., Д. Б., Н.И., П. Н. и Г.И.
(по реда на чл.373, ал.2, във вр. с
чл.372, ал.4 от НПК), К.В., И.Д. и Е.И., разпитани в
хода на съдебното следствие (за Е.И. – и по
реда на чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК), заключенията на вещите
лица д-р Б., д-р С., д-р Т.Т., И.М., М.М., В.Н., Л.Й., В.Д. и Н.А. (по реда на
чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК), д-р И.Н. и магистър-психолог Х.К.
(разпитани в хода на съдебното следствие), както и от приложените към делото
писмени и веществени доказателства.
Въз основа на описаната по-горе
безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Т.С.В. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр.
с чл.29, ал.1, б.„б” от НК, тъй като на 24.03.2019 г. в гр.Стара Загора умишлено е умъртвил М.Е.И.,
ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата
и представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
От субективна страна престъплението по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият Т.В. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Основания за този
извод дават оръдието на престъплението (нож с обща дължина 23 см. и острие 11
см.), начинът, по който е извършено деянието (удар с нож в предната част на
шията), силата на нанесения удар (цялото острие на ножа е забито в шията на
пострадалата така, че е излязло от другата страна и е останало там), мястото на
нанасянето на удара (в жизненоважна част на тялото),
- 16 -
причинените телесни увреждания на
пострадалата М.И. (две прободно-порезни рани на
шията с раневи канал между тях; срязване на външна и вътрешна сънни артерии
вдясно в хода на раневия канал, както и на шийни мускули с пробив в гълтача и
гръкляна; повърхностна прободно-порезна рана на лявото рамо и повърхностни охлузвания
по предната част на лявата предмишница и по вътрешната повърхност на левия
лакът) и поведението на подсъдимия Т.В. по
време и след извършване на изпълнителното деяние (загасил лампата в стаята и
излязъл; отишъл в близката борова гора, в дома на баба си и в дома на майка си,
на които казал, че е „заклал” жена си; след това се преоблякъл и се скрил под
едно легло в дома на майка си, където бил задържан). Всичко това подкрепя извода,
че подсъдимият Т.В. е искал да убие пострадалата М.И..
Както беше изложено
по-горе, заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 68/2019 г. от 24.03.2019 г. (л.92 –
л.97, т.1 от д.п.) е категорично, че причина за
смъртта на М.И. е настъпила кръвозагуба, като в генезата на смъртта участва и вдишването на кръв в белия
дроб. Смъртта й е настъпила
бързо, за минути, и е била неизбежна.
Относно наличието на
квалифициращите признаци на деянието по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.„б” от НК „по особено мъчителен начин
за убития” и „представляващо опасен рецидив”, съдът разви своите съображения
по-горе.
По време на извършване на деянието
подсъдимият Т.В. е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да
ръководи постъпките си и не се е намирал във физиологичен афект.
Подробни съображения в
подкрепа на извода за субективната страна на деянието, извършено от подсъдимия Т.В.,
съдът разви по-горе.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че
наказанието на подсъдимия Т.В. следва да се определи при превес на отегчаващите
вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът приема това, че подсъдимият упражнява общественополезен труд и дава
обяснения по обвинението.
Отегчаващите вината обстоятелство са:
съдебно минало, лоши характеристични данни, извършването на деянието е улеснено
от употребата на наркотици, висока степен на обществена опасност както на
деянието (извършено при наличието на два квалифициращи признака по чл.116, ал.1
от НК), така и на дееца, който е убил майката на детето си.
Ето защо съдът счита, че най-справедливо
е подсъдимият Т.В. да бъде осъден на двадесет години лишаване от свобода (размер,
който е максималният размер на наказанието лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, предвиден в закона).
Прокурорът и частните обвинители
пледират подсъдимият Т.В. да бъде осъден на доживотен затвор, с оглед
изискванията на закона за справедливост на наложеното наказание.
Освен наказание лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, за престъплението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и т.12, във вр. с чл.115, във вр.
Старозагорски окръжен съд - 17 - н.о.х.д. № 111/2021
г.
с чл.29, ал.1, б.„б” от НК законът предвижда и други
две наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
Съдът счита последните две наказания за
несъразмерно тежки за подсъдимия Т.В., тъй като не са налице предпоставките на
чл.54 от НК за налагането им. Действително, извършеното от подсъдимия Т.В. престъпление
против пострадалата М.И. е тежко, но не са налице основанията на чл.38, ал.1 и
чл.38а, ал.2 от НК. А именно – престъплението не е изключително тежко и съдът
счита, че посочените в чл.36 от НК цели на наказанието могат да бъдат
постигнати и чрез по-леко наказание.
Още повече, че подсъдимият Т.В. е млад
човек (роден е на *** г.) и има възможност да се поправи, с оглед изложеното
по-горе, че е полагал общественополезен труд.
Съдът счита, че така наложеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му
(поправяне на подсъдимия) е наложително подсъдимият Т.В. да изтърпи така
наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ и
б.”б” от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия Т.В. за изтърпяване на
наказанието двадесет години лишаване от свобода първоначален „строг”
режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият Т.В. е бил задържан, считано от 24.03.2019 г. до
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства по делото – два броя хартиени чувала, съдържащи яке, дънки, чорапи,
колан, маратонки, нож, фас, парче от одеало, части от сламка, пирон, като малоценни предмети, следва да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.В. следва да бъде осъден да заплати на
частния обвинител А.М.Е., действащ
чрез настойника си Е.С.И., направените разноски по делото в размер на
400 лв.
Подсъдимият Т.В. следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Ч. сумата
общо от 37 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на частните обвинители Е.С.И., А.Е.И. (действащ чрез
законния си представител Е.С.И.) и Г.Е.И..
Тази сума е определена от съда на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1
и чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.13,
ал.1 т.6 и чл.14 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Взето е предвид и това, че частните обвинители са
трима и че делото три пъти е внасяно с обвинителен акт в първоинстанционния
съд.
Подсъдимият Т.В. следва да бъде осъден
да заплати по бюджетната сметка:
-на ОД на МВР – Стара Загора –
направените по делото разноски в размер на 5872, 23 лв.;
- 18 -
-на Окръжен съд – Стара Загора –
направените по делото разноски в размер на 960 лв.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия Т.В. са ниско правно съзнание и ниска правна
култура, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, слаби морални и
волеви задръжки, употреба на наркотици.
Предвид гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: