Определение по дело №2460/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2656
Дата: 3 октомври 2018 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20185530102460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 03.10.2018                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 03.10.                                                                Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2460 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр. София против И.П.И.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото не е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се приложи изисканото ч.гр.д.№5633/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото : Договор за паричен заем с № 2509160 от 08.03.2016 г., ведно с Тарифа на Изи Асет Мениджмънт" АД и Предложение за сключване на договор за паричен заем; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и Приложение към него, Уведомление за цесията; Пълномощно за процесуално представителство; Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.

               ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№5633/2017 г. по описа на Старозагорски районен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 06.11.2018 г.  от 10,00  ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр. София против И.П.И.. Ищецът твърди в исковата си молба, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на И.П.И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за паричен заем № 2509160 от 08 март 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като Заемодател, и И.П.И., като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба били подадени от името на ищеца, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1100 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят бил изпълнил задължението си. Сочи, че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а Заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора. Твърди, че И.П.И. се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1173,28 лв., ведно с договорната лихва на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 73.33 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем И.П.И. извършил плащания в общ размер 994.00 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 488,79 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2509160 от 08 март 2016 г. между страните ответникът дължал договорна лихва в размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 11,59 лв. за периода от 18 март 2016 г. - датата на първата вноска, до 01 юли 2016 г. - датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните договор ответникът се задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Сочи, че неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 165,66 лв. Ответникът трябвало да изплати целия заем на 01 юли 2016 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 60,77 лв. от 01 юли 2016 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението - 29 септември 2017 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да признае за установено, че има следните вземания срещу И.П.И.: 488,79 лв. главница; 11,59 лв. договорна лихва за периода 18 март 2016 г. до 01 юли 2016 г.; 165,66 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 60,77 лв. за периода от 01 юли 2016 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 29 септември 2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди И.П.И. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5633/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за паричен заем 2509160 от 08.03.2016г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит.  

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: