РЕШЕНИЕ
№
935
гр.
Пловдив, 25.05.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №
575 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000245 от 15.02.2022 г. на
Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция"
Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек
автомобил „МАЗДА 6“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателя, обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна
поради противоречие с материалноправните разпоредби, липса на установена от
закона форма и несъответствие с целта на закона. Посочва, че на 07.02.2022г. е оставил
в автосервиз ОМБРЕ АУТО ЕООД собствения си лек автомобил за ремонт на адрес:
гр.Пловдив, район Източен, ж.к. "***", ул."***" (близо до
мястото където В. О. е бил спрян) за което получил и протокол от дата
07.02.2022г. Твърди, че не е дал съгласието си на водача да управлява
собственото му МПС, а само да го ремонтира. Излага доводи, че с наложената ПАМ
се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК, както и че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и на предписаната форма по чл.59
ал.2 от АПК. Сочи, че не е бил уведомен за образуваното производство за
прилагането на ПАМ, както и че преди издаването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че в ЗППАМ не е
посочено ЕГН на нарушителя, а трите имена на В. О€ не съвпадат с тези, които са
в документа му за самоличност. Излага доводи за несъответствие на заповедта с
целта на закона, тъй като е лишен от личния си автомобил и от правото на
придвижване и труд, тъй като живее и работи в Германия и неможе да се прибере
там. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски по делото.
Ответникът- Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор
"Пътна полиция" Пловдив, в писмена молба изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 21.02.2022
г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в съда на
02.03.2022 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия АД бл. №
227618 от 15.02.2022 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На
15.02.2022 г., около 19:30 часа, в гр.Пловдив, ул."***" на
кръстовището с ул."***" В. Я. О., с ЕГН **********, управлява лек
автомобил Мазда 6 с рег. №
*** и рама №
***, собственост на М.И.И., ЕГН **********, като водачът управлява МПС без да
притежава СУМПС и контролен талон към него. Извършена е справка в АИС и е
констатирано, че СУМПС е отнет - 0 контролни точки. В съставения АУАН е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, както и че като
доказателства са иззети: свидетелство за регистрация на МПС № ********* - образец Република
Германия и 2 броя рег.табели с № ***. Акта е подписан от нарушителя без възражение. В срока
по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения срещу съставения АУАН от В.Я.
О. и от М.И.И..
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП
е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/,
лек автомобил „МАЗДА 6“ с рег. № ***, собственост на М.И.И. за срок от 6 месеца.
Заповедта е оспорена по административен ред, пред Директора
на ОД на МВР Пловдив, който с Решение рег. № 317000-4605/14.03.2022г. е отхвърлил жалбата на М.И. против
ЗППАМ №
22-10300-000245 от 15.02.2022 г.
Като част от административната преписка са представени:
докладна записка рег.№
2372р-3396 от 23.02.2022г. на мл.инспектор А. Х. К. в група 03 СИГМА на сектор
СПС към отдел "ОП" при ОД на МВР Пловдив, до началник сектор СПС;
докладна записка рег.№
2372р-3470 от 24.02.2022г. на началник на група 03 СИГМА до началник сектор СПС
ОДМВР Пловдив; свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ***; заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. (лист
32) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол
по Закона за движение по пътищата; заповед № 317з – 391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр.
Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 31); заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. за
преназначаване на Йордан Петров Милушев на ръководна длъжност Началник на
сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" към
ОД на МВР-Пловдив (лист 33); справка за нарушител /водач за М.И.И., както и за В.Я.
О.; справка АИС "Български документи за самоличност", според която
СУМПС №
********* на лицето В.Я. О. е унищожен.
От страна на жалбоподателя е представен Протокол № ********** от 07.02.2022г.,
съставен от В. О., в който в табличен вид са посочени наименования на
стока/услуга и сумата за заплащане (лист 13).
С Разпореждане от 28.03.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган -Началник сектор
"Пътна полиция" Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, съобразно нормата на
чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр.
Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
с която началниците на сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР - Пловдив са
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни марки. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорените
заповеди по делото е представена и Заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. за преназначаване на Йордан Петров
Милушев на ръководна длъжност Началник на сектор "Пътна полиция" към
отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР-Пловдив (лист 33).
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент
от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение
на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за
наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Спецификата на мерките по чл.171
от ЗДвП изключва задължението по чл.26, ал.1 от АПК на органа за предварително
уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното
производство. Разпоредбата на чл. 172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено
по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка. В този смисъл е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е уведомен за образуваното производство за прилагане на
ПАМ.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда
на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Съобразно чл.150 от ЗДвП, всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1,
т.4.
В случая при извършената проверка от служител на
група 03 СИГМА, с-р СПС, ОДМВР - Пловдив, е установено, че автомобилът собственост
на жалбоподателя е управлявано от лице, което не притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него.
По отношение на възражението, че в ЗППАМ не е посочено ЕГН на нарушителя, а трите имена на В.
О€ не съвпадат с тези, които са в документа му за самоличност, следва да се
посочи, че в действителност в съставения АУАН и ЗППАМ е посочено "В. Я. О.",
вместо В.Я. О., така както е посочено в справката за нарушител/водач.
Допуснатата техническа грешка от актосъставителя и от органа наложил ПАМ не е
съществена, доколкото самоличността на лицето управлявало процесния автомобил
се установява по безспорен начин, тъй като в АУАН е посочено и ЕГН, което е
идентично с това посочено в справката за нарушител водач. Оспорената заповед от
своя страна препраща в мотивите си към съставения на 15.02.2022г. АУАН и по
този начин става ясен действителния водач на автомобила, който го е управлявал
без да притежава СУМПС. От друга страна, видно от съдържанието на подадените
срещу АУАН възражения, лицето О. признава, че именно той е управлявал
автомобила без да притежава СУМПС за да се увери, че „ремонта е проведен
успешно“.
На следващо място с оглед твърденията на
жалбоподателя, че не е дал съгласието си на водача да
управлява собственото му МПС, а само да го ремонтира следва да се отбележи, че
ако по делото бе доказано по несъмнен начин, че И. е оставил колата си на
сервиз и на 15.02.2022г., автомобилът е бил още в сервиза, то тогава би могло
да се приеме, че И. не би могъл да осъществи дължимата грижа и предоставяйки
автомобила си за поправка в ремонтен сервиз, не би могъл да допусне извършеното
правонарушение от служител на сервиза. Само в този случай, собственикът не би
следвало да понася неблагоприятните правни последици от действията на трети
лица по повод негово имущество, тъй като не е бил способен да осъществи
надлежен контрол над него. Представения по делото протокол съставен от В. О. е
с дата 07.02.2022г. и от него не става ясно до коя дата евентуално автомобилът
е бил в сервиз. Посочената дата на падеж не означава, че автомобилът е бил до
тази дата (18.02.2022г.) в сервиз. Отделно от това, жалбоподателят не ангажира
доказателства (например трудов договор), че лицето О. е служител в посочения
сервиз. Доколкото по делото не е безспорно доказано, че на 15.02.2022г.
автомобилът е бил в сервиз, то именно жалбоподателят следва да понесе
неблагоприятните правни последици от действията на трети лица.
При прилагането на ПАМ ответния орган е изяснил всички факти
и обстоятелства от значение за случая.
Наложената
принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които не притежават съответното СУМПС и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата. Несъстоятелно е възражението, че заповедта е издадена в
несъответствие с целта на закона, тъй като И. е лишен от личния си
автомобил и от правото на придвижване и труд, тъй като живее и работи в
Германия и неможе да се прибере там, доколкото в представените по делото
писмени бележки И. посочва, че е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание,
тъй като живее и работи в Германия, и очевидно лицето не е срещнало затруднения
и пречки да се придвижи до Германия.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП № 22-1030-000245 от 15.02.2022 г.
издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна
полиция" Пловдив – за законосъобразна.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000245 от 15.02.2022 г. на
Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив,
с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство /ППС/, лек автомобил „МАЗДА 6“ с рег. № *** за срок от 6 месеца
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: